№ 3452
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110209783 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по повод депозирана жалба от М. С. М., ЕГН ********** против
заповед за задържане на лице № 227зз-1485 от 04.07.2022 г., издадена от Т. В. Т. – ст.
полицай при 03 РУ-СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено
задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед. Твърди се
незаконосъобразност на същата.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
депозираната жалба и излага подробни аргументи за отмяна на заповедта. Сочи
допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и
злоупотреба с права на лицето. Заявява, че заповедта не съдържала никакви
фактически и правни основания за задържането на М., а не била мотивирана и чрез
материала от административната преписка. Представената докладна записка била
изготвена два дни след процесното задържане и не можела да служи като мотиви за
фактическото основание на задържането. Нарушаване на обществения ред, така както
било описано, не съответствало на какъвто и да е текст от НК, а цитираното описание
не можело да се подведе под конкретно престъпление, за което е задържан М.. Нямало
обосновано подозрение за извършено конкретно и специфично престъпление, не се
конкретизирала и реална опасност това лице да извърши престъпление или да се укрие.
1
Жалбоподателят не бил български гражданин и никъде не било отразено участието на
преводач, тъй като той не владеел български език. Допуснатото съкращение „ОР“
нямало как българин да го разгадае, защото то не било общоприето съкращение, което
допълнително затруднявало правото на защита и той не е разбрал за какво е задържан.
Защитникът представя писмени бележки и претендира разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.8 ал.2, т.3 от
Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, съгласно
приложения списък на разноските.
Ответната страна счита, че заповедта била издадена от компетентен орган и в
рамките на неговите правомощия, поради което моли за решение, с което да бъде
отхвърлена жалбата и да бъде оставена в сила процесната заповед като
законосъобразна. Също представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
в случай, че то надвишава минималното такова.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваната заповед за задържане подлежи на обжалване по реда на АПК, жалбата е
подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.07.2022 г. в 20:40 часа Т. В. Т. – ст. полицай при 03 РУ-СДВР, издал
заповед за задържане на жалбоподателя М. С. М. за срок до 24 часа, тъй като М.
нарушавал обществения ред. М. бил освободен на 04.07.2022 г. в 22:50 часа.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на
предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР
заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба
посочва, какво трябва да е съдържанието на самата заповед, а именно – името,
длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и
правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице;
датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73; както и
правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена предвидената от закона
форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена
заповед за задържане, връчена на адресата й, като в същата са вписани името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация,
датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице и му е
2
предоставено копие от заповедта.
В същото време обаче, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваната
заповед действително е незаконосъобразна, тъй като в нея липсва посочване на
фактическите основания за задържането на М.. Описано е, че М. С. М. бил задържан,
понеже: „нарушава ОР“. От това описание и съкращението „ОР“, първоначално за съда
въобще не стана ясно, какво всъщност е нарушавал М., тъй като съкращението „ОР“
не е общоприето такова и едва в съдебна зала при разглеждането на делото по
същество съдията-докладчик разбра, че това съкращение всъщност означава
„обществения ред“. Предвид на това и след като за съда е трудно да дешифрира
използваните от полицейския орган съкращения при описание на основанието за
задържане, то какво остава за самото задържано лице да разбере тези основания. Освен
това не е описано с какви точно действия М. е нарушавал обществения ред, за да се
направи преценка, дали действително се касае за престъпно поведение или някакво по-
незначително засягане на обществения ред, тъй като общественият ред може да се
засяга и примерно чрез слушане на силна музика в късните часове на денонощието, в
тропане, блъскане или ремонтни дейности в часовете за почивка и т.н. Твърдението, че
се нарушава обществения ред е един правен извод на органа издал заповедта, но този
извод трябва да се основава на база на някакви обективни данни, които са били
установени, тоест обективните действия на задържаното лице, които са довели до
нарушаването на обществения ред, но такива не са описани в издадената заповед. Не е
описано какви точно действия е осъществил М., за да се приеме, че има данни за
извършено престъпление от негова страна. Словесното формулиране на фактическо
основание за задържане, а именно вписаното в заповедта „нарушава ОР“, изобщо не
изяснява конкретните причини за задържане на лицето. От това описание по никакъв
начин не става ясно какви действия е извършил М. и спрямо кого, дали е проявил
вербална или физическа агресия и къде е станало това. Липсата на изложени конкретни
факти и обстоятелства, които да представляват фактическо основание за издаване на
заповедта, което да съответства на дадената правна квалификация (в случая няма
посочено и конкретно престъпление с член от НК), несъмнено опорочава от формална
страна така издадената заповед. Поради това съдът приема, че заповедта за задържане е
издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените
правила, което представлява и основание за нейната отмяна.
Като всяка принудителна административна мярка - задържането за срок до 24
часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане
на правно определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния
случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Казано по друг
начин – за да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква
легитимна, законовопризната цел, а не да се явява своеобразно наказание или репресия
налагана по усмотрение на административния орган. В случая от самата заповед не
3
може да се установи каква е била конкретната цел за издаването й и постановеното с
нея задържане. Дори от докладната записка да може да се направи извод, че М.
евентуално е нарушил обществения ред, то това не освобождава лицето издало
заповедта от задължението му да опише ясно и конкретно фактическите основания за
издаването й.
С оглед горното, настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба
следва да се уважи.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът присъжда в
полза на оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски. Съгласно чл.38,
ал.1 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на
издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. В случая
жалбоподателят М. М. е материално затруднено лице, като е представена и декларация
за материално и гражданско състояние в тази насока, и съгласно представения договор
за правна защита и съдействие адв. Чобанова представлява жалбоподателя безплатно.
Според чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал.1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и
осъжда другата страна да го заплати. Член 36, ал.2 от Закона за адвокатурата казва, че
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован
и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. В чл.8, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, в случая за дело по Закона за Министерството на вътрешните
работи, възнаграждението е 400 лева. С оглед цитираната нормативна уредба следва да
се приеме, че адв. Чобанова осъществява безплатна адвокатска помощ по делото и има
право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая е 400 лева,
тоест размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде по-нисък от
посочената сума и в случая СДВР следва да заплати адвокатско възнаграждение на адв.
Чобанова именно в размер на 400 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Софийският районен
съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 227зз-1485 от 04.07.2022 г., издадена
от Т. В. Т. – ст. полицай при 03 РУ-СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на М. С. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на адв.
Т.Д.Ч. от САК сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл.138 от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5