Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……………/…………..… , гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
– ШЕСТИ наказателен състав в публично съдебно заседание на тринадесети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1404 по описа на ВРС за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „С.д.“ ООД ЕИК *********, подадена
чрез представляващия Петър Кулев Петров, против НП № В -0047458 от 04.01.2019
год. на Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на ТД е било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв. на основание
чл. 211 от ЗЗП за нарушаване нормата на чл. 69, ал.1 от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно като навежда доводи както за допуснати съществени
нарушения на процес. правила – обвинението не било ясно, така и за нарушение на
материалния закон – обвинението било необосновано, нарушението било маловажно
по смисъла на чл.28 от ЗАНН и моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание за въззивното
дружество ,редовно призовано, представител не се явява.
Процес. представител на
въззиваемата оспорва жалбата, а в пледоарията си по съществото на делото моли
съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно издадено.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в
срока за обжалване, от надлежна страна, поради което същата е процесуално
допустима.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.02.2018год. в КЗП РД Варна
постъпило писмо от ГД на ГД „Контрол на пазара“ в КЗП с указания да се извърши
насрещна проверка на въззивника, който при проверка на търговец в гр.Русе бил
установен като продавач на чаени свещи търговска марка „Maisen“ за които имало съмнение по отношение на
съответствието с изискванията за безопасност. По този повод на 06.03.2018год.
св. И.А. и нейни колежки (всички служителки на КЗП РД Варна) извършили насрещна
проверка в търговски обект – склад, стопанисван от въззивното дружество,
находящ се в гр.Варна, ул. „Шабла“ №4, ет.2.
В хода на проверката било установено, че в склада се предлагат за
продажба чаени свещи от тези посочени в писмото на ГД на ГД „Контрол на пазара
към КЗП, а именно чаени свещи от търговска марка „Maisen“
с различни аромати. При проверката, в присъствието на управителя на въззивното
дружество, проверяващите взели проби от стоката с оглед последващо лабораторно
изследване за съответствие и дали нареждане на същия да представи документи за
произход на чаените свещи както и протоколи от изпитване на същите съгласно БДС
EN:15493:2007. Констатациите от проверката проверяващите обективирали в
констативен протокол в който било отразено и даденото нареждане за представяне
на документи в определен ден – 12.03.2018год.. На определената дата управителят
на въззивното дружество се явил в КЗП Варна. Същият представил копие от
митническа декларация MRN:16BG002002H0133532, както и такова на фактура invoice № FT0178/23.09.2016год. от които било установено,
че въззивника е вносител на стоката. Протоколи от изпитване относно
изискванията за безопасност не били представени като управителят на въззивното
дружество декларирал в писмен вид, че такива протоколи няма, че е съгласен
стоката да бъде унищожена тъй като стойността на изпитването надхвърляла
стойността на изделието. На 08.08.2018год. в КЗП
Варна постъпил протокол от изпитване на взетите проби в което било посочено, че
свещите обект на изследване не са издържали изпитването за съответствие с БДС
EN:15493:2007, т.4.4. – „чашката се разрушава от
пламъка на свещта“ При тези факти било прието, че стоката не отговаря на
изискванията за безопасност и е опасна за потребителите, тъй като съдържа риск
от пожар съгласно цитирания по-горе стандарт.
На 02.11.25018год. срещу
въззивното дружество бил съставен АУАН № к-0047458 в който било посочено ,че
въззивника е нарушил разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е изпълнил
административното си задължение като вносител, които на основание чл.69, ал.2,
т.2 от ЗЗП е приравнен на производител да продава само безопасни стоки на
потребителите.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на представляващия въззивното дружество.
На 04.01.2019год.,
въз основа на акта АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество е нарушило
разпоредбата на чл. 69, ал.1 от ЗЗП и на основание чл. 211 от същия закон му
наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 5000лв.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото
доказателства, както писмени, така и гласни, които са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и ценени поотделно и в своята съвкупност не водят до
различни правни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана в законния срок, от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима и е приета от съда за разглеждане.
НП е издадено от компетентен орган - от Директора на
регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и
Силистра към КТЗП, съгласно заповед № 101/09.03.2017г. на Председателя на КЗП.
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и
отговарят на формалните изисквания предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. В обстоятелствените части на същите се съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват нарушението за което е повдигнато адм.наказателно обвинение на въззивника, посочени са дата и
място на извършване на нарушението, нарушената законова норма, както и
обстоятелствата при които е било извършено нарушението. АУАН е бил връчен лично
на представляващия въззивното дружество. В контекста на горното съдът не
споделя наведеното в жалбата възражение за неяснота по отношение на
повдигнатото обвинение. Напротив ясно е посочено, че се касае за нарушение на
чл.69, ал.1 от ЗЗП а именно, че на 06.03.2018год. въззивника като вносител приравнен
по силата на чл. 69, ал.2, т.2 от ЗЗП на производител, в гр.Варна е предлагал
за продажба стоки – чаени свещи с конкретно посочена марка, които не са били
безопасни за потребителите като ясно е посочен и стандарта на който стоката не
е отговаряла.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че АНО е
приложил правилно материалния закон като е съотнесъл
фактите към хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява факта на извършеното нарушение и в тази връзка не
споделя наведеното в жалбата възражение за необоснованост на НП. Разпоредбата
на чл.69
ал.1 от ЗЗП вменява задължение на производителите на стоки и лицата,
предоставящи услуги, да предлагат на потребителите само безопасни стоки и
услуги, като в разпоредбата на алинея втора, точка втора е посочено, че
когато лицето е вносител на стоки, чиито производител е извън територията на
Европейския съюз (в случая Китай), се явява субект по чл.69, ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.71, ал.1 от ЗЗП, стоката или
услугата се смята за безопасна, когато съответства на нормативно установените
изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на
пазара. На
свой ред съобразно нормата на чл. 71, ал.1 от ЗЗП стоката или услугата
се смята за безопасна, когато съответства на нормативно установените изисквания
за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара. Обстоятелството, че конкретната
стока не отговаря на изискванията на приложимия стандарт - БДС
EN:15493:2007 „свещи – спецификация
за пожарна безопасност“, се установява от приложения по делото протокол от
изпитване № 7135643012580/02.07.2018год.. Видно от проведеното изпитване в изпитвателен център „Алми
тест“ООД гр. София, процесната стока не е издържала изпитването по т.4.4 от
стандарта като чашката се разрушава от пламъка на свещта. В случая съдът намира
за нужно да отбележи, че лабораторията
в която е било извършено изследване на пробите е акредитирана и разполага със
сертификат за акредитация рег.№ 2ЛИК валиден от 31.05.2017год. до
31.05.2020год. в област Лаборатории за
изпитване и калибриране като обхвата на акредитацията е пълен. Посочената
информация е общодостъпна и фигурира в публичния регистър воден от ИА
„Българска служба за акредитация“. От друга страна въззивника не опровергава по
никакъв начин констатациите от изпитването като сам е посочил в нарочна
декларация , че протоколи от възложени от него изпитвания няма. И след като
определено стоката не е отговаряла на изискванията за безопасност съобразно
цитирания по-горе стандарт и същата е била налична в склада на въззивника и е
била изложена за продажба с нарочни етикети и т.н. (спор по последните факти не
е налице, а и те се потвърждават по категоричен начин както от показанията на
разпитаната в съдебно заседание свидетелка, така и от приложените към делото
писмени доказателства – протокола от извършена проверка на място в обекта на
06.03.2018год., то несъмнено жалбоподателя
е осъществил от обективна страна описаното административно нарушение по чл.69,
ал., от ЗЗП. И доколкото нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите
нарушения от същия вид, напротив касае се до несъответствие свързано с
пожарната безопасност, то съдът изцяло споделя становището на АНО отразено в
НП, че то не попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
В
случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 211 от ЗЗП доколкото
точно тази норма предвижда санкция за нарушение на чл. 69, ал.1 от ЗЗП и
законосъобразно в съответствие с нормата на чл.27 от ЗАНН и очевидно отчитайки
липсата на каквито и да било отегчаващи адм.наказателната
отговорност обстоятелства е наложил на
въззивника адм. наказание в предвидения в закона
минимален размер – имуществена санкция в размер 5000лв., което наказание съдът
намира за справедливо, съответно на извършеното нарушение и счита, че в пълнота
ще постигне целите на адм. наказания предвидени в
нормата на чл.12 от ЗАНН.
С оглед на всичко изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го
правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление
№ В-0047458/04.01.2019г. на Директора на регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което
на „С.Д.“ ООД ЕИК ********* е било наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер
на 5000 лева, на основание чл.
211 от ЗЗП за нарушаване нормата на чл. 69, ал.1 от
същия закон.
Решението подлежи на касационна
проверка пред Варненски административен съд в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че мотивите и решението са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: