О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 01.07.2019г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Добричкият районен съд, петнадесети състав, наказателна колегия, в закрито заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

разгледа докладваното от съдията ч.н.д. № 683 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

          Съдебното производство по ч.н.д. № 683/2019г. по описа на Районен съд – гр. Добрич е образувано по реда на чл. 243 ал. 4 от НПК по жалба от „Сис – Топ – Мобиле“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***, представлявано от С.Д.Н. ЕГН **********, в качеството на управител на ощетеното юридическо лице против постановление на Районна прокуратура – гр. Добрич от 23.04.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 312/2018г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич образувано за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.

Жалбата, като депозирана в срока по чл. 243 ал. 3 от НПК, от лице разполагащо с активна процесуална легитимация, е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, предвид следното:

Наказателното производство е образувано на 27.03.2018г. за това, че през месец март 2018г. в гр. Д. противозаконно е присвоена чужда движима вещ, която е владяна – л.а. „***, собственост на „Сис – Топ – Мобиле“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***, представлявано от С.Д.Н. ЕГН ********** – престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.

На 08.01.2018г. между И.Х.С. и „Сис Топ Мобиле“ ЕООД с управител свидетеля С.Д.Н. бил сключен договор за наем на ***, собственост на посоченото дружество с уговорен срок до 13.01.2018г. При постигнати допълнителни договорки между двете страни по сделката, срокът на договора е бил удължаван с два анекса, като част от условията по същия са били променяни във връзка с наемната цена, относно приспадане на плащания, за което в хода на разследването са били предоставени копия от документи /26-33л./.

По досъдебното производство е установено, че И.С. не е договарял с управителя на „Сис Топ Мобиле“ ЕООД - свидетеля С.Д.Н., а с друго лице – свидетеля В.В.Й., който не е имал пълномощно от управителя да представлява търговското дружество, респективно не е имал и сключен трудов договор с това дружество, но правел услуга на свидетеля Н. и в случая, той договарял със свидетеля С.. Тези обстоятелства не са били посочени от свидетеля Н. нито в първоначалната и жалба до прокуратурата, нито в първоначалните и показания в хода на досъдебното производство, а именно, че не тя лично е договаряла с наемателя С..

Съобразно Тълкувателно решение № 5/2014г. от 12.12.2016г. на ВКС /ОСГТК/, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват обаче, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42 ал. 2 от ЗЗД, какъвто е и настоящият случай.

Въз основа на така сключения договор, свидетеля С. е упражнявал фактическа власт върху посочения по-горе автомобил, като след изтичане на срока на договора, поради възникнал спор относно приспадане от наема на направени разходи за ремонт на динамо и закупуване на винетка, С. посочил по телефон на свидетеля В.Й. къде точно е паркиран автомобила, за да си го приберат от посоченото място. А и автомобилът е имал резервен ключ, който се е намирал у наемодателя.

Автомобилът е бил открит на 03.04.2018г. и върнат на „Сис Топ Мобиле“ ЕООД гр. Добрич с управител С.Д. Н., която сочи, че при откриването и връщането на автомобила са били установени повреди по същия, за които били направени разходи в размер на 200 лева.

Установено е, че управителят на „Сис Топ Мобиле“ ЕООД фактически е знаел мястото, където наемателя е паркирал автомобила. Управителят на дружеството наемодател - С. Н., чрез договарялото в случая лице свидетеля В.Й. е знаела местонахождението на автомобила. Това се сочи, в показанията на двамата свидетели, а същевременно и в сигнално писмо до РП-Добрич /л. 43 от делото/.

Това потвърждава изложеното от наемателя И.Х.С., че същия не е имал никакво намерение да третира вещта като своя, а не я е върнал своевременно, поради възникнали спорове относно извършени допълнителни разходи във връзка с ползването на вещта, намирал се е към онзи момент на работа в гр. В. и не е имал физическа възможност да се върне до гр. Д.. Наказателното производство е било образувано на 27.03.2018г., а автомобилът е открит и върнат на наемодателя на 03.04.2018г., т.е. в рамките на седмица.

Неоснователно е направеното възражение от жалбоподателя за осъществен състав по чл. 323 ал. 1 от НК, по следните съображения:

Престъплението по чл. 323 ал. 1 от НК, може да бъде осъществено от обективна страна единствено когато е извършено действие, което е насочено към упражняване на спорно действително или предполагаемо право с имуществен еквивалент. Изискването правоотношението, което е било засегнато с осъщественото престъпление, задължително трябва да е било обект на оспорване. При липсата на такъв правен спор, предхождащ осъществяването на инкриминираното деяние не може да се носи наказателна отговорност, тъй като подобно действие не би нарушило непосредствения предмет на престъплението – засягането на обществените отношения, свързани с решаването на имуществен спор. /Решение № 303 от 24.07.2012г. на ВКС по н.д. № 941/2012г., I н.о. НК/. Правото по чл. 323 ал. 1 от НК трябва да е оспорено не от самия деец, а от „другиго“, какъвто е законовият израз. Поведението на насрещната страна по спора следва да е инициирало неговото възникване. Или, както е посочено в Решение № 245 – 2010, II н.о ВКС, престацията се намира у насрещната страна и деецът, който претендира за нея, я завладява не по установения от закона ред. Необходимо е спорът между страните да е по конкретно правоотношение, а не абстрактен. В настоящото производство липсват доказателства, установяващи наличието на предхождащ спор, възникнал между страните във връзка с процесния автомобил.

Законосъобразно и обосновано, представителят на държавното обвинение, с оглед установената фактическа обстановка приема, че от обективна и субективна страна липсва осъществен състав на престъплението по чл. 206 ал. 1 от НК, тъй като липсва умисъл към присвояване на вещта.

При престъплението по чл. 206 от НК е необходимо да се докаже, че деецът упражнява фактическа власт върху чужда движима вещ, на правно основание. За е налице обсебване обаче, е необходимо също от обективна страна деецът да е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние – фактическо или юридическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес. Т.е. за да е осъществено престъплението обсебване от обективна страна, следва да е доказана присвоителната дейност на обвиняемия по отношение вече намиращия се у него предмет на престъплението. Сам по себе си отказът на дееца да върне вещта след поискването й от собственика, не може да бъде третиран дефинитивно като акт на имуществено разпореждане с нея, всякога сочещ на присвоителна дейност. Затова следва внимателно да се прецени същността на правното основание, водещо до установяването на фактическата власт на дееца върху конкретния предмет, за да се прецени налице ли е противозаконно разпореждане с него. За да е налице интелектуалният момент на прекия умисъл, е необходимо освен съзнанието на дееца, че предметът е чужда движима вещ, че я владее или пази на правно основание, и че му е позволено да извършва определени действия с нея, той следва да предвижда, че в резултат на разпореждането вещта окончателно ще премине в полза на самия него или на другиго, съзнавайки, че излиза извън предоставените му правомощия, съобразно конкретното правно основание /Решение № 139/22.03.2010г. на ВКС по н.д. № 67/2010г., III н.о., НК/.

В заключение, налице са гражданско правни отношения относно отдадения под наем автомобил, по възникнали впоследствие спорове относно: начин на връщане на автомобила; заплащане на разноски по установени повреди по автомобила; приспадане на направени такива.

Факт е, че има гражданско правни отношения, които следва да намерят своето разрешение. В тези случаи на гражданите е предоставена възможност да защитят правата си в най-пълна степен пред гражданския съд, където същите разполагат със средствата на Гражданския процесуален кодекс и относимата материална уредба.

В този смисъл правилно ДРП е приела, че отношенията между страните са от гражданско правен характер.

По изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 243 ал. 5 т. 1 от НПК,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановление на Районна прокуратура – гр. Добрич от 23.04.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 312/2018г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич образувано за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.

          Определението подлежи на обжалване или протест пред Добричкия окръжен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

 

                                                Председател:                                                                                                        /Мариана Момчева/