Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …..03.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-ти състав, в закрито заседание, в
състав:
Председател:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: ЕЛЕНА РАДЕВА ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от съдия Бенина ч. гр.д. № 1355
по описа за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“
ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20207850400246 по описа на ЧСИ Л.М., рег.
№ 785 на КЧСИ срещу Постановление от 07.12.2020 г. за
приети по делото разноски, с което ЧСИ Л.М. е отказал да ги редуцира. Произнасянето
на съдебния изпълнител в този смисъл е по постъпило възражение на длъжника от 04.12.2020 г. срещу приетите по
делото разноски, представляващи адвокатски хонорар за процесуалния представител
на взискателя в размер на 400,00 лв., както и сума от 5,91 – такса по издаване
на изпълнителен лист с включена банкова такса и сума в размер на 3,00 лева –
банкова комисионна по превод на авансови такси.
В жалбата се излагат доводи, че
по процесното изпълнително дело единственото, което е сторено от пълномощника
на взискателя в изпълнителното производство е подаване на молба за образуването
му, като други действия не са били извършвани. В срока за доброволно изпълнение
длъжникът заплатил дължимите суми,
поради което по никакъв начин не е предизвикал инициирането на нови действия
във връзка със събирането им. При тези данни счита, че съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за действия по образуване на изпълнително дело се дължи
възнаграждение в размер на 200 лв., като счита за недължимо претендираното
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.,
доколкото от името на взискателя не са били извършвани действия по изпълнението
с цел удовлетворяване на паричното вземане. Като допълнителни аргументи излага,
че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Поради
изложеното, моли съда да бъде отменено като незаконосъобразно и прекомерно
постановлението за разноски на ЧСИ М., с което е оставено без уважение
възражението на длъжника за намаляване на приетите разноски в изпълнението,
като присъди като дължими от „Т.С.“ ЕАД единствено разноските по образуване на
изпълнителното дело в размер на 200 лв., а по отношение на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ да реши въпроса по същество. Претендира се и присъждане
на разноски по настоящето дело за държавна такса, съгласно Тарифата към ЗЧСИ,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
На взискателя по изпълнителното
дело „Г.С.М.П.“ ЕООД е изпратен препис от частната жалба, който в
законоустановения срок за по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал писмени възражения
срещу нея.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото
доказателства, намира следното:
Производството по изпълнително
дело № 20207850400246 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 на КЧСИ е образувано на 16.11.2020
г. по молба на взискателя „Г.С.М.П.“ ЕООД за събиране на сумата от 300 лв., от
които 150 лева - разноски за безплатно представителство по дело пред СРС и 150
лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. – вземане по изпълнителен лист от 16.12.2019
г. по описа на СРС, 31 състав; сума от 5,91 лева – за издаване на изпълнителен
лист; сума от 3 лева – превод на авансови такси към ЧСИ и 400,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
С молбата от 16.11.2020 г. взискателят
„Г.С.М.П.“ ЕООД е възложил на ЧСИ Л.М. да образува изпълнително дело и да
събере гореописаните суми, да връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника,
да наложи запор на движимите вещи на длъжника, да наложи възбрани на
недвижимите имоти, които са негова собственост и да наложи запор върху
притежаваните от длъжника дружествени дялове.
Към молбата за образуване са
приложени изпълнителен лист от 16.12.2019г. по описа на СРС, 31 състав; Договор
за цесия от 02.03.2020г. между В.Т. и „Г.С.М.П.“ ЕООД; Пълномощно за
процесуално представителство; Писмо от цедента до „Т.С.“ ЕАД за прехвърляне на
вземането; Разписка № 0200009895820503 за сумата от 5,91 лева; Платежно
нареждане за сумата от 400,00 лева – адвокатски хонорар; Вносна бележка за
сумата от 75,00 лева.
С последваща молба от
18.11.2020г. взискателят „Г.С.М.П.“ ЕООД е оттеглил искането си за
прилагане на посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи
за събиране на вземането – запор на движимите вещи на длъжника, възбрана на
недвижимите имоти, които са негова собственост, налагане на запор върху
притежаваните от длъжника движими вещи. Определил е единствен способ на
изпълнението – да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника в
„Централна Кооперативна Банка“ АД.
На 25.11.2020 г. на длъжника „Т.С.“
ЕАД е била изпратена покана за доброволно изпълнение.
На 25.11.2020г. е изпратено
запорно съобщение до „Централна Кооперативна Банка“ АД.
В кантората на ЧСИ М. с вх. №
1767/27.11.2020г е постъпило уведомление от „Централна Кооперативна Банка“ ЕАД,
във връзка с открити банкови сметки на името на длъжника, както и че с платежно
нареждане реф. № 79000ЕТ-АЛ-0808/21.11.2020г. е преведена сумата от 937,98
лева.
На 04.12.2020 г. е постъпило
възражение от „Централна Кооперативна Банка“ ЕАД срещу присъденото адвокатско
възнаграждение, с искане за намаляването му до 200 лв., както и за
преизчисляване на таксите по т. 26 от ТТР. Твърди се недължимост на сумата от
5,91 лева и сумата от 3,00 лева.
Депозирано е становище от адв. М.Л.–
процесуален представител на взискателя по делото. Сочи на неоснователност на
възражението.
С Постановление за приети по
делото разноски от 07.12.2020 г. – което е предмет на настоящото обжалване,
съдебният изпълнител е отказал да редуцира приетите по делото разноски в размер
на 400,00 лева за адвокатски хонорар, както и приетите по делото такси и
разноски, в това число сумата от 5,91 лева – за издаване на изпълнителен лист и
сумата от 3,00 лева - банкова комисионна по превод на авансови такси.
При установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2,
предл. последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване постановлението
за разноски по изпълнителното дело.
В случая съдът е сезиран с жалба
против Постановлението за разноски от 07.12.2020 г. – което е предмет на
настоящото обжалване, съдебният изпълнител е отказал да редуцира приетите по
делото разноски в размер на 400,00 лева адвокатски хонорар, както и приетите по
делото такси и разноски, в това число сумата от 5,91 лева – за издаване на
изпълнителен лист и сумата от 3,00 лева - банкова комисионна по превод на
авансови такси по изпълнителното дело, както и за изменение на таксата по т. 26 от ТТР.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради
което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
По основателността на жалбата:
По обжалвания размер
на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело и искането да бъде
намален на 200 лв., настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 10, т.
1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, взискателят има право на разноски за процесуално
представителство за образуване на изпълнителното производство, както и за
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Молбата за
образуване на процесното изпълнително дело е подадена от взискателя чрез адв. М.Л.,
за чиято представителна власт са ангажирани надлежно доказателства.
Съгласно т. 1 на ТР
№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой - тогава
вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка.
Съгласно тези
разяснения съдът приема, че в конкретния случай предвид представеното преводно
нареждане от 16.11.2020 г. за сумата от 400,00 лева /л. 7
от изпълнителното дело/ е доказано плащането от взискателя на претендирания
адвокатски хонорар в размер на 400 лв.
Към молбата за
образуване на изпълнителното дело е представено споразумение за адвокатско
възнаграждение от 16.11.2020г. и предвид датата, на представеното преводно
нареждане - 16.11.2020 г. за осъщественото адвокатско представителство, съдът
приема, че към тези дати е приложима Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските, посл. изм. бр. 68 на Държавен вестник от 31.07.2020 г.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице процесуални
усложнения по отношение на страните или движението по процесното изпълнително
дело, както и не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното
дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите
разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер
по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Следователно
съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата, приложима към конкретния
случай, за образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200
лева.
Според настоящият
съдебен състав, обаче, същото в случая не се дължи кумулативно с
възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквото е
приел ЧСИ М.. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл. 10, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г., според която за водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2
от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 не намира приложение,
тъй като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за
доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с
водене на изпълнителното производство с цел удовлетворяване на паричното
вземане. По изпълнителното дело, от адвоката на взискателя е депозирана молба
за образуването му, в която е поискано събирането на вземането по изпълнителния
лист и на сторените разноски по изпълнителното производство за адвокатско
възнаграждение, а в последваща молба са коригирани посочените в молбата за
образуване изпълнителни способи, а именно посочено е да бъде наложен запор по сметките на длъжника
в „Централна кооперативна банка“ ЕАД
Посочването на
изпълнителен способ - запор на банкова сметка /***/ не би могъл да се определи
като осъществено процесуално представителство по изпълнителното дело,
изразяващо се в извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, тъй като определянето на начина на изпълнение е задължителен реквизит
от молбата за образуване на делото, по аргумент от чл. 426, ал. 2 ГПК.
Други действия от
страна на пълномощника на взискателя с цел удовлетворяване на паричните
вземания не са предприемани и не се е наложило да бъдат предприемани, доколкото
по делото са налице данни, че в срока за доброволно изпълнение е постъпила сумата
от 937,98 лева за погасяване задълженията предмет принудителното изпълнение.
Ето защо, съдът
намира, че не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение над
сумата от 200 лв., дължима за осъщественото процесуално представителство за
извършените действия от името на взискателя за образуване на изпълнителното
дело.
По изложените
съображения, съдът приема, че дължимите от „Т.С.“ ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение
в изпълнителното производство към момента на постановяване на обжалвания акт
възлизат на 200 лв. Поради това, обжалваният отказ на ЧСИ Л.М., обективиран в Постановление
от 07.12.2020 г. за приети по делото разноски да намали приетите по изп. д. № 20207850400246
разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в полза на
взискателя, следва да се отмени за сумата над 200,00 лв. до пълния начислен
размер от 400,00 лв.
Относно останалите дължими
суми:
Сумата от 5,91 лева, представляваща
такса за издаване на изпълнителен лист е дължима на основание чл. 79, ал. 1 от ГПК. С Определение № 617/16.12.2013 год. на ВКС, І ГО, по гр. д. № 6154/2013
год., е дадено тълкуване, съгласно което е допустимо да се събират по реда на
чл. 79, ал. 1 от ГПК разноски по издаването на изпълнителен лист извън сумите
по изпълнителния лист, които следва да се възложат на длъжника по реда на чл.
79, ал. 1 от ГПК, но само в хода на принудително осъществяване на изпълняемото
право на взискателя, отразено в издадения му по чл. 405, вр. чл. 404 от ГПК
изпълнителен лист. Именно за реализиране на същото и поради липсата на
доброволно изпълнение от страна на длъжника, в негова тежест се възлагат
разноски, сред които и тези, представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен
лист 5,00 лв. Не следва да бъде присъждана таксата за банков превод от 0, 91
лв.
Сумата от 3,00 лв. е недължима - основанието превод на такса към ЧСИ не се
установява по делото.
Относно пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ:
Според настоящата
инстанция, при определяне на „парично вземане“ и „събрана сума“, въз основа на
която се начислява размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
следва да се включат и разноските на взискателя /ако са доказани/ за адвокатско
възнаграждение за представителство в рамките на изпълнителното производство.
Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“ следва да се
разбира, както паричното вземане предмет на изпълнение в изпълнителния процес,
посочено в изпълнителния лист като титул, така и разноските на взискателя в
рамките на изпълнителния процес, за които няма издаден изпълнителен лист, но
които подлежат на принудително изпълнение на основание постановлението за
разноски в изпълнителното производство. Вземането за тези разноски е различно
от това, за което е издаден изпълнителният лист, но правилата за събиране на
двете вземания – това по изпълнителния лист и това по постановлението на ЧСИ за
разноски за адвокат, са едни и същи – правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата.
Следователно, за
събиране на вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези
такси и разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично вземане,
което е снабдено с изпълнителен лист. В подкрепа на този извод е и редакцията
на т. 26, т. 4 от Тарифата, с която при определяне основата за изчисляване на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата изрично са изключени определени
разноски на взискателя по изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата,
но не са изключени направените разноски за адвокат.
Във връзка с
гореизложените изводи, съдът намира, че дължимата такса по т. 26 от Тарифата
следва да се определи върху вземането по изпълнителния лист /300.00 лева/,
дължимото се на взискателя адвокатско възнаграждение от 200 лв. и 5.00 лева –
държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл, основата за определяне на дължимата
пропорционална такса е равняваща се на сумата от 505.91 лева,
от които 150 лева - разноски за безплатно представителство по дело пред СРС и 150
лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. – вземане по изпълнителен лист от 16.12.2019
г. по описа на СРС, 31 състав, сума от 5 лева – държавна такса за издаване на
изпълнителен лист и 200.00 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя
по изпълнителното дело С оглед
на това и съгласно т. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ, дължимата такса възлиза на 50.50 лв. без ДДС /60.71 лева с
ДДС/ и следва да бъде намалена до този размер.
По разноските в настоящото производство:
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на жалбоподателя „Т.С.“ ЕАД следва да се
присъдят разноски в настоящото производство в общ размер на 123.00 лв., от
които за заплатена такса за администриране на жалбата от ЧСИ - 48 лв., за
държавна такса за обжалването - 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Постановление от
07.12.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400246 по описа на ЧСИ Л.М., рег.
№ 785 на КЧСИ, в частта, с
която в тежест на длъжника „Т.С.“ЕАД,
ЕИК ********, са възложени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер
над 200 лева до 400
лева, както и за сумата от 0.91 лева и 3 лева /такса за банков превод/ и е определена
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер над сумата от
50.50 лв., без включен ДДС.
ОСЪЖДА „Г.С.М.П.“ ЕООД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, *** на
основание чл. 78 ГПК сумата от 123.00
лв. – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.