Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 8 октомври, 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІІ-ти въззивен състав на седемнадесети септември две хиляди и двадесета
година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
НАТАЛИ
ГЕНАДИЕВА
на
секретаря Гергана Цветкова
в
присъствието на прокурора Кр. Кирилов
разгледа
докладваното от съдия Кехайова
наказателно дело ВЧНД № 2467 по
описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХІ НПК.
С присъда от 13.02.2020
г. на СРС, НО, 22 състав, постановена по НОХД № 1490 от 2017 година подс. К.К.К.
е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан в извършване на
престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. С присъдата съдът е постановил
веществените доказателства по делото: 1 брой кутия, съдържаща 39 /тридесет и
девет/ стандартни огнестрелни боеприпаси — патрони за нарезно оръжие калибър
9x19 мм „PARA“; 1 брой електронна везна и 1 брой стандартна пневматична пушка с
фабр. № 545188 марка „Relum“, модел „Slavia-618“, кал 4,5 мм. да останат по
делото; 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „105“ с ИМЕИ № 359736/06/950974/9,1
брой СИМ-карта с надпис „Виваком” и № 89359032200035155888 - да се върнат на
подсъдимия К.К.К.. На основание член 190, ал.1 от НПК съдът е постановил разноските
по делото да останат за сметка на държавата.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него, в които се излагат
аргументи за неправилност на присъдата и постановяването й при съществени
процесуални нарушения. Отправя се искане за отмяна на постановения съдебен акт
и връщането на делото за ново разглеждане, тъй като наказателното производство
пред решаващия съд е проведено в отсъствие на подсъдимото лице без да са били
налице предпоставките за това, доколкото се установява, че подс. К. е задържан
във връзка с водено срещу него наказателно производство в РВиетнам.
Алтернативно се отправя искане за отмяна присъдата и постановяването на нова
осъдителна такава. Изтъкват се съображения за законосъобразност на извършеното
претърсване, в хода на което са били иззети инкриминираните вещи и предмети,
както и безспорност на установеното авторство на деянието. Като приема, че
обвинението е доказано безспорно, както от обективна, така и от субективна
страна, предлага въззивната инстанция да отмени протестираната присъдата и на
основание чл. 334 , т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да постанови нова, с
която да признае подс. К.К.К. за виновен в престъплението, за което е предаден
на съд по чл.
339, ал. 1 НК.
Срещу
подадения от СРП протест е постъпило възражение от защитника на подс. К.К. –
адв. Р.Х., в който се сочи, че протестът е неоснователен, тъй като макар и
проведено задочно, производството пред първата инстанция е приключило с
оправдателна присъда, която в максимална степен охранява правата на подсъдимия.
Приема се, че събраните по делото доказателства са недостатъчни за
постановяване на осъдителна присъда, тъй като приложения по делото протокол за
претърсване и изземване не следва да бъде кредитиран. Съображения за това
защитата черпи от определението на съответния първоинстанционен съд,
постановено по реда на чл. 161, ал. 2 НПК, в което е посочено, че представеният
за одобрение протокол е от датата 14.11.2015 г., а не така, както е било в
действителност – от 13.11.2015 г. Счита, че показанията на св. В.К.са
последователни и безпротиворечиви, поради което и правилно са били кредитирани
с доверие от първия съд.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
В съдебно заседание СГП пледира, че постановената от районния съд присъда е неправилна
поради изложените в протеста аргументи. Счита за необосновани изводите на първостепенния съд, че показанията на св. К. са обективни, тъ като поради
факта, че е сестра на подсъдимия е напълно възможно с показанията си да се
опитва да го защити. Сочи, че подобен извод се извежда от
показанията на св. Е.С.и св. А., а от разпита на поемните лица се установява,
че изготвения протокол за претърсване и изземване е годно писмено
доказателствено средство. Отправя се искане за постановяване на осъдителен
съдебен акт.
В
пледоарията си защитникът на подс. К. – адв. Х. оспорва протеста като неоснователен и счита постановената присъда за правилна и законосъобразна. Оспорва
становището на държавното обвинение за
недостоверност на показанията на св. К.. Изразява несъгласие с
тезата за законосъобразност на извършеното претърсване и изземване. Като
аргумент за това сочи показанията на разпитаните по делото поемни лица, които
установяват провеждането му в разрез с правилата на НПК. Изразява несъгласие и с аргументите за кредитиране на показанията на св.С.,
който в случай, че потвърди нещо различно от изложеното пред първата инстанция
би могъл да уличи себе си в престъпление. Иска присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият К.К. заявява, че подържа становището на защитника си, а в
предоставената му последна дума отправя искане за потвърждаване на
оправдателанат присъда, тъй като иззетите патрони не са негови.
Софийският градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Делото е внесено в съда срещу К.К.К. с обвинение за
извършено от него престъпление по чл. 339,
ал. 1 от НК.
На досъдебното производство действията по привличането на К.К. като обвиняем, предявяването на материалите по делото и
приключването на досъдебното производство, е извършено в
отсъствие на обв. К.К., за когото са били налице данни за това, че е
задържан в затвор в РВиетнам, където очаква постановяване на присъда от
съдебните власти. След внасяне на
делото в съда, подсъдимият К.К. е бил призован за съдебните
заседания по делото, като са били
изискани и справки от Д „МОС“, откоито било установено, че подс. К.К. се намира
в пенитенциарно заведение в гр. Ханой, РВиетнам, където изтърпява наказание
„лишаване от свобода“. Тази информация е била потвръдена и
от посолството на РБългария в РВиетнам, както и от компетентното министерство
на общестеванта сигурност на СРВиетнам, което е посочило и наименованието на затвора,
в който се е намирал подс. К.К. - „Бо
Ла“. Установява се още, че подс. К.К. е изявил желание за трансфер в България,
както и че се очаква да подаде молба за това. При тези налични данни и без да предприеме действия по изчакване на трансфера на
осъденото лице или за неговата екстрадиция и при отправено искане на защитата
за разглеждане на делото, първостепенният съд е приел, че са
налице предпоставките на чл. 269, ал. 3 от НПК за даване ход на делото в открито разпоредително съдебно заседание в отсъствие на подсъдимия.
Настоящият
съдебен състав намира, че с това първоинстанционният съд е допуснал грубо
нарушение на процесуалните правила. В случая съдът е мотивирал определението си
за разглеждане на делото по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК без да посочи коя
конкретно хипотеза на тази разпоредба е приел за налична. Самият текст на НПК
предвижда като условия за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия някоя
от следните хипотези: лицето да не е намерено на посочения от него адрес или е
променил същия, без да уведоми съответния орган; местоживеенето му в страната да не е известно
и след щателно издирване лицето да не е установено; подсъдимият е редовно е
призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е била изпълнена
процедурата по чл. 247б, ал. 1 НПК или
лицето се намира извън пределите на Република България и: местоживеенето му не е
известно; не може да бъде призован по други причини или е редовно призован и не
е посочил уважителни причини за неявяването си. Макар да не е посочил коя
конкретно хипотеза за задочно разглеждане на делото да е била налице, районният
съд най-вероятно е имал предвид именно чл. 269, ал. 3, т. 4 НПК. В
случая обаче подс. К.К. е бил с известно местонахождение в чужбина, а именно
затвора „Бо Ла“ в СРВиетнам, от където е имало данни за заявено намерение за
трансфер в РБългария.
Въпреки това съдът е дал ход на делото в негово отсъствие, приел
е, че липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на фазата
на досъдебното производство, като оттук насетне се е дезинтересирал за
местонахождението на подсъдимия и евентуалното изпълнение на желанието му за трансфер в РБългария, респ. за издирването и призоваването му по делото. В с.з., проведено на 06.07.2018 г. първостепенният съд е дал е ход на съдебното
следствие, разпитал е свидетели, приел е заключението на изготвената по делото дактилоскопна експертиза, след което е отложил делото за
друга дата 08.11.2018 г., за която е приел, че СРП и упълномощеният защитник на подсъдимия са
уведомени, като не е постановил изобщо призоваването на подсъдимия, нито
неговото издирване за следващото съдебно заседание. Не са изисквани повече
никакви справки за него, нито са му пращани призовки, нито е дирен по някакъв
начин по делото. В списъка на лицата, които следва да бъдат призовани за
следващото заседание, секретарят е отбелязал, че подсъдимият е уведомен, като
не става ясно кой кога и по какъв начин е уведомил подсъдимия, а в самия
протокол от проведеното съдебно заседание, съдът е отбелязал единствено, че производството
спрямо подсъдимия се води задочно на основание чл. 269, ал. 3 НПК. Видно е, че до подсъдимият
призовка не е изпращана, не са били
извършвани и други справки с цел установяването му за нуждите на воденото
наказателно производство, което може да наведе на един единствен извод, а именно, че съдът е приел,
че след като веднъж е било установено, че
подс. К.К. се намира в пенитенциарно заведение в друга държава, съдът не е длъжен повече да полага процесуални усилия за установяването му за последващите дати на съдебните заседания. Извод, който категорично не се споделя от
въззивния съд. Последният е на мнение, че при задочно производство за съда
съществува задължение да издири и призове подсъдимия за всяко следващо
заседание, доколкото е напълно възможно междувременно подсъдимият и неговото
местонахождение да е било установено, като например да е било проведено производство по екстрадицията му в
РБългария и да е задържан в някой следствен арест или затвор в страната, а същевременно
делото да се гледа в негово отсъствие, което води до абсолютно нарушаване на
правото му на защита и на лично участие по делото. Необходимостта от ново
издирване на подсъдимия в конкретния
случай е била още по-належаща, доколкото, след като съдът се е
дезинтересирал от евентуалните възможности за завръщане на подс. К.К. в
страната, респ. не е изисквал справки за това дали не е бил приведен в
затвор или арест на територията на РБългария, въпреки наличната информация за
предстояща процедура по трансфер на лицето, никой не е дирил подсъдимия във връзка с воденото спрямо
него наказателно производство. Това означава, че и обективно не е съществувала
възможност той да бъде открит и призован по делото, тъй като нито от страна на
съда, нито от страна на други държавни органи е било провеждано каквото и да е
било издирване на подсъдимия във връзка с конкретното наказателно дело. В
рамките на съдебното следствие, съдът е прочел показанията на св. Г., св.В.А., св. К., св. В. К., дадени на ДП, тъй като е констатирал наличие на противоречия между показанията на свидетелите, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство и
показанията им, дадени на съдебното
следствие. Въпреки констатираните противоречия, съдът не е
положил усилия за преодоляването им, още повече с оглед обстоятелството, че делото е било
гледано задочно в отсъствието на подсъдимия и редица факти са останали
неизяснени, включително и за съда. Последният дори не е успял да установи по
делото дали инкриминираните вещи са били
държани от подсъдимия или от други лице или става въпрос за форма на съучастие. Това разбира се са
въпроси по съществото на делото и на обвинението, но те се сочат от въззивния
съд само като илюстрация на това, че първостепенният съд не е положил минимално
необходимите и нужни усилия не само да издири и призове подсъдимия, но и да
изясни и установи обективната истина по делото.
В последното проведено съдебно заседание, съдът е приел,
че делото е изяснено от фактическа страна, обявил е съдебното следствие за
приключено и е постановил присъда по делото, с която е признал подсъдимия К.К. за невиновен по повдигнатото му обвинение, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал.
Срещу присъдата, представителят
на държавното обвинение е подал протест - този предмет на
разглеждане пред настоящата инстанция.
Впоследствие след изготвяне на мотивите по делото, съдът е
разпоредил да бъде уведомен подсъдимия за това обстоятелство. До него е била
изпратена призовка чрез упълномощения му защитник - адв. Х..
Едва пред
въззивния съд след призовававне на подъсдимия чрез защитника му,
същият се е явил в продевеното въззивно с.з.
С оглед на събраните по делото доказателства, се установява, че подсъдимият действително
се е намирал в пенитенциарно заведение във СРВиетнам, същото е било известно на
съда, ясно е било още, че спрямо него е предстояло производство по трансфера му
в РБългария. Повече от очевидно
е, че първостепенният съд не е положил
нужните усилия, за да осигури личното участие на К.К. в наказателното
производство. И след първоначалното разглеждане на делото в открито
разпоредително заседание съдът не е предприел каквито и да било действия да издири и призове подсъдимия, като вместо да обсъди предпоставките на чл. 248, ал. 1, т.
2, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 или ал. 2 НПК е провел задочно производство спрямо него без да са били
налице предпоставките за това. Този извод се налага с оглед на това, че макар лицето да се е намирало извън пределите на
страната ни, местонахождението на същото е било известно и е можело да бъде
призован, още повече, че на съда е било известно за обсъжданото
предстоящо производство по трансфер на подъсдимия в РБългария и тази налична по
делото информация не е давала основание на съда да разгледа делото задочно, тъй като е факт това, че участието на подсъдимия в наказателоно
производство е било препятствано по обективни причини - бил е в затвор в СРВиетнам, където е търпял наказание „лишаване от свобода“. Този извод се налага и с оглед на това, че след първоначалния опит на
съда да осигури подсъдимия, последният повече не
е бил изобщо призоваван по делото, нито са правени каквито и да е било опити да
бъде открит. Същевременно е очевидно, че откриването и призоваването на подсъдимия
не е било особено трудно и невъзможно, тъй като подсъдимият се е явил след призоваването му чрез защитника му в с.з. пред
въззивната инстанция и е предприел действия по организиране на своята защита по делото. Това
обаче е станало след постановяване на първоинстанционната
присъда спрямо него, а
производство пред първостепенния съд и цялото съдебно следствие е протекло в негово отсъствие. Той е бил лишен от една цяла съдебна инстанция, в
рамките на която съдът не е положил и необходимите усилия да изясни обективната
истина по делото и конкретно участието на подсъдимият в инкриминираното деяние, тъй като въпреки противоречивите
доказателства съдът безмотивно се е доверил на едни и е игнорирал други
доказателства. Присъдата е
постановена основно на показанията на св. В. К., сестра на подсъдимия, които са в съществено
противоречие с тези на св.С., които съдът декларативно е
игнорирал. С оглед на това, не
без значение е фактът, че делото е разгледано задочно - в отсъствието на подсъдимия, което не е дало и възможност на подсъдимия
да ангажира доводи в своя защита. Ето защо според въззивния съд присъствието на
подсъдимия по делото и участието му в съдебното следствие са били от особена
важност за разкриване на обективната истина по делото.
Предвид всичко изложено, въззивният съд счита, че в
конкретния случай не е била налице нито една от визираните в разпоредбата на чл.
269, ал. 3 от НПК предпоставки за разглеждане на делото в отсъствието на
подсъдимия. В този смисъл и като е разгледал делото в отсъствието на
подсъдимия, първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,
което е довело до нарушаване правото на подсъдимия на защита, тъй като той е
бил лишен от една цяла съдебна инстанция по същество. Касае се за нарушение по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2 от НПК вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл.
334, т. 1 от НПК, доколкото и ако разгледа и реши делото по същество,
въззивният съд би лишил подсъдимия от една инстанция. Ето защо в случая така
допуснатото от първостепенния съд съществено нарушение на процесуалните правила
е основание за отмяна на присъдата, постановена спрямо подсъдимия на формално
основание и връщане на делото на първа инстанция за разглеждането му отново по
същество от друг съдебен състав. Да се реши делото по същество от въззивния
съд, би означавало за първи път в присъствието на подсъдимия да се обсъждат
доказателства, които са били събрани от първостепенния съд в негово отсъствие,
но срещу които доказателства той не е могъл да се защити. Законът гарантира на
всеки подсъдим, минимум двуинстанционно съдебно производство и съдебно
следствие, в рамките на което да могат да се събират доказателства и да се
установява фактическата обстановка по делото. Ако осъдителната присъда на
първата инстанция бъде потвърдена от въззивния съд и доколкото в конкретния
случай производството пред първата инстанция е протекло незаконосъобразно в
отсъствието на подсъдимия, той би бил лишен от една инстанция по същество,
който пропуск е неотстраним от въззивния съд, поради което и присъдата следва
да бъде отменена, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на
първата инстанция по същество с участието на подсъдимия.
Следва да се отбележи, че и разпоредбата на чл. 6 от КЗПЧОС и
константна практика на Европейския съд по приложението й, допускат задочното
производство и при доказан отказ на обвиняемото /подсъдимо/ лице да се яви по
делото и да се защитава, или на бягство от правосъдието, каквито обстоятелства
не се установяват по делото. Процесуалната възможност обвиняемият /подсъдим/ да
участва в наказателното производство и да се защитава сам е основен елемент и
същностна характеристика на правото на справедлив процес, поради което
нежеланието за нейното реализиране трябва да бъде извън съмнение, да е резултат
от достатъчна по обем и доказателствен интензитет информираност, липсващи в
случая.
Предвид установените факти относно неучастието на подсъдимия
в цялостното наказателно производство по делото се налага извод за нарушено
право на лично участие в процеса, от което той не се е лишил съзнателно.
Правото на лицето на лично участие във воден срещу него съдебен процес е
закрепено в разпоредбата на чл. 6, т. 1 вр. т. 3, б. „с“ от ЕКЗПЧОС, поради
което и разглеждането на делото в негово отсъствие се явява нарушение на
принципа за справедлив съдебен процес. Това отстранимо нарушение е било допуснато и на фазата на досъдебното
производство.
На следващо място съдът счита, че първоинстанционният съд е допуснал и
друго съществено процесуално нарушение, явяващо се самостоятелно основание за
отмяна на атакувания съдебен акт. В мотивите на постановената присъда липсва на
практика доказателствен анализ на базата, на който да става ясно по какви
причини съдът е игнорирал едни и се е доверил на други доказателства. Налице е
единствено кратък преразказ на заявеното в показанията на свидетелите, с
констатации за игнорирането на заявеното от св.С. поради това, че то се
опровергава от потвърденото от св. К., на което съдът вече се бил доверил, т.е.
съдът не е изпълнил задължението си по закон /чл. 305, ал. 3 от НПК/ да посочи
установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви
са правните съображения за взетото решение, като при противоречия на
доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат,
а други се отхвърлят. По този начин първият съд е постановил присъдата си при
пълна липса на доказателствен анализ въпреки констатираните съществени
противоречия в него.
Във връзка с възражението на защитата, съдът намира, че следва да
отбележи, че действително ако посочените по-горе процесуални нарушения не биха
водили до отмяна на атакувания съдебен акт, ако настоящият съдебен състав се бе
съгласил с приетите от първоинстанционен съд факти и обстоятелства по делото и
с направените от същия правни изводи и бе потвърдил атакуваната оправдателна
присъда, не би било налице основание за връщане на делото за ново разглеждане.
В случая обаче изводите на първоинстанционния съд биха могли да бъдат
по-различни, ако в контекста на обясненията на подс. К., биха били предпочетени
като достоверни други доказателствени източници и бе приета от съда друга
фактическа обстановка, почиваща на събраните по делото доказателства.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал.
2 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1 от НПК, СГС, НО, ХІІ-ти въззивен
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда, постановена на 13.02.2020 г. по НОХД № 1490
от 2017 година по описа на СРС, НО, 22 състав.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново
разглеждане от друг състав на съда от стадия на открито разпоредително
заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.