Решение по дело №198/2024 на Административен съд - Видин

Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страни и в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Установява се по делото от актовете за публична държавна собственост № № 4002/21.12.2020г., № 4003/21.12.2020г., № 4004/21.12.2020г., № 4005/21.12.2020г., и № 4006/21.12.2020г., актуваните поземлени имоти представляват язовир с наименованието "Нишор-802“ с предоставени права за управление на Държавно предприятие“Управление и стопанисване на язовирите“ /ДПУСЯ/ гр.София. В изпълнение на заповед на областния управител на Област Видин на 03.11.2022г. междуведомствена комисия извършва проверка на посочения язовир, в състава на която участват св.С.. При проверката е констатирано, че бързотокът и енергогасителят са в неизправност, което е отразено в съставения във връзка с проверката Констативен протокол № 03-03-34 от 04.11.2022г., с който е дадено и предписание на жалбоподателя, на когото са предоставени права за управлението на язовира "Да се възстановят в изправно техническо и експлоатационно състояние бързотокът и енергогасителят на преливника", със срок за изпълнение 10.04.2023г. При извършването на проверката и съставянето на протокола, присъствал и представител на жалбоподателя – инж. П. В., която подписала протокола, които обстоятелства се установяват от представения по делото протокол и от свидетелските показания на разпитаната от съда св. С..

На 25.04.2023 г. е извършена повторна проверка и контрол на язовирната стена и на съображенията към нея на посочения язовир от представители на Главна дирекция „Надзор на язовирни стени и съоръжения към тях“ /НЯСС/ - св. С. и И., в присъствието представител на ДПУСЯ – К., при която проверка е констатирано, че горепосоченото предписание не е изпълнено. За установеното при повторната проверка е съставен Констативен протокол № 03-03-19/25.04.23г., които обстоятелства се установяват от представения по делото и вече цитиран протокол и показанията на разпитаната в съдебното заседание св.С.. След изпратена покана за съставяне на АУАН, е съставен АУАН № 03-009/26.06.2023 г. от св. С., за това, че ДПУСЯ не e изпълнил предписанията в определения срок - 10.04.2023 г. отразени в Констативен протокол № 03-03-34/04.11.2022 г., а именно "Да се възстановят в изправно техническо и експлоатационно състояние бързотокът и енергогасителят на преливника", което нарушение е квалифицирал като такова по чл. 190а, ал.2 от Закона за водите. На 17.11.2023г. въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е било издадено и атакуваното НП.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на въззивния съд като счита, че подадената касационна жалба е неоснователна. Постановеният съдебен акт е мотивиран, като се обсъдени възраженията на страните и събраните по делото доказателства.

Правилно КРС е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обжалваното пред съда НП е издадено за нарушение, на което ДПУСЯ не може да бъде субект, тъй като неизпълненото предписание, за което дружеството е санкционирано, не е влязло в сила към момента на извършената проверка на 25.04.2023г. поради факта, че е било обжалването по съдебен ред и е било предмет на разглеждане по Административно дело № 813/2023 г. по описа на Административен съд София – град и Административно дело № 6814/2023г. по описа на ВАС. С оглед на посоченото, даденото предписание е било предмет на съдебен контрол до 15.11.2023г., което е пречка за влизане в сила на същото до този момент. Предписанието безспорно е индивидуален административен акт и оспорването му, на основание чл. 166, ал.1 АПК, спира изпълнението му. КРС е приел, че е приложим АПК по отношение на производството по оспорване на предписанията, а не както се твърди в жалбата в производството пред КРС по оспорване на НП. Видно от приетия по делото констативен протокол, с който е дадено процесното предписание, по отношение на същото не е постановено предварително изпълнение. Проверката, при която е констатирано неизпълнение на предписанието е извършена на 25.04.2023г. въз основа, на което е издадено процесния АУАН и обжалваното наказателно постановление. Правилно КРС е приел, че не е възможно да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество за неизпълнение на предписание, което е обжалвано пред съда и не е влязло в сила към момента на съставяне на АУАН и впоследствие на издаване на обжалваното наказателно постановление.

Касационният състав напълно се солидаризира и с мотивите на предходния съдебен състав. Доводите изложени в решението на КРС се споделят от АС Видин. За да достигне до изводите в решението си съдът е подложил на задълбочен съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на предходния състав. С касационната жалба не се навеждат нови основания, които да не са коментирани от решаващия състав на РС – Кула.

С оглед горните съображения, Административен съд Видин намира, че решението на РС – Кула е правилно и следва да бъде оставено в сила, НП като законосъобразно правилно е оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на ДПУСЯ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00 лева, което следва да бъде заплатено от касатора.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7/15.02.2024г., постановено по АНД № 113/2023г. по описа на Районен съд Кула, с което е отменено Наказателно постановление № НЯСС 154/17.11.2023г., издадено от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл.190а,ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от Закона за водите на основание чл.200,ал.1,т.39 от ЗВ на ДПСУЯ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.

ОСЪЖДА Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, представлявано от управителя да заплати на ДПУСЯ София сума в размер на 80.00 лв., разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.