Разпореждане по дело №334/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба от Б. Б. Б., ЕГН *, с А. Г. Б., О. Б. У. “Я.” ..против Решение № 5304/29.10.2010г., постановено по Г. д. № 151/2010г. по описа на Районен съд Р., с което съдът е признал за установено, че Б. Б. Б. дължи на “В. и К. Е., ЕИК ..., седалище и адрес на управление Г. Б. У. “А. Ч.” №3, П. от управителя Б. Й. С. сумата от 479,17 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -01.12.2009г., до окончателното изплащане на вземането, която сума представлява стойността на доставена вода в размер на 547 куб. м. и извършени В и К услуги за периода от 20.12.2008г. до 25.09.2009г., за което са издадени фактури с №№ * от 06.01.2009г., * от 02.02.2009г., * от 04.03.2009г., * от 01.04.2009г., * от 08.05.2009г. и * от 02.10.2009г. и сумата от 14.04 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на законната лихва, като е отхвърлен иска за лихви над уважения размер.

Недоволен от така постановеното решение въззивникът Б. Б. Б. го обжалва. В жалбата се сочи, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че към дата 20.12.2008г. жалбоподателят не е присъствал при монтирането на водомер № ... Също така, че получаваните от жалбоподателя известия за плащане не съответстват на твърдените в исковата молба. Жалбоподателят прави оплакване и, че не са му връчвани преписи от исковата молба и доказателствата по делото по установения от закона ред. Ето защо моли да бъде отменено решение №5304/29.10.2010г., постановено по Г. дело № 151/2010г. по описа на Районен съд Б. и вместо него бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

В срока, предвиден в чл.263 от ГПК, ответникът по въззивната жалба „. и К. Е., Ч. пълномощника си е упражнил правото си на отговор, в който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител А. П. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата „. и К. Е., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон прие за установено следното:

Жалбата е подадена своевременно от процесуално легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. от ГПК. При служебната проверка на валидността и допустимостта на обжалваното първоинстационно решение съдът намира, че последното не страда от пороци, които да водят до неговата нищожност и недопустимост.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Районен съд Р. е бил сезиран с установителен иск от „. и К. Е., срещу Б. Б. Б. с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК- за признаване за установено в правоотношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 479,17 лева, представляваща стойност на незаплатената доставена от дружеството- ищец услуга за периода м.12.2008г.- м.09.2009г. и 14,12 лева – законна лихва за забава от 06.02.2009г. до 26.11.2009г.

Безспорно е, че жалбоподателят Б. Б. Б. е ползвател на доставена услуга на имот, находящ се в Г. Б., О. Б. У. „. № .. Видно от заключението на вещото лице Ц., водомерния възел е разположен в бетонова шахта, находяща се в дворното място. Вода се подава до тоалетна, разположена непосредствено до водомерния възел и до кухненска мивка в къщата. На 20.12.2008г за периодична проверка е снет водомер № ..и поставен водомер №.., пл. №..с показание 0,00 куб. м., което е удостоверено с акт- потвърждение, подписан от абоната и длъжностно лице. Преди да бъде монтиран водомер №..е изпитан в лабораторни условия от “К. И.- К.”, Г. Б.. За резултата е съставен протокол №.../15.12.2008г., от който е видно, че при извършване на изпитването не е показал грешка над максимално допустимата. На 23.11.2009г. водомер №...е снет за проверка. За резултата е съставен протокол №.../11.12.2009г., от който е видно, че при извършване на изпитването не е показал грешка над максимално допустимата. За доставените услуги за периода 20.12.2008г до 25.09.2009г. са издадени фактури № */ 06.01.2009г, № */02.02.2009г, № */ 04.03.2009г, № */ 01.04.2009г., № */ 08.05.2009г., №*/ 02.10.2009г. на обща стойност 479,17 лева. В заключението на вещото лице А. Ч. съгласно назначена и приета в първоинстанционното производство експертиза, се посочва, че горепосочените фактури не са платени. „. и К. Е. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, срещу което жалбоподателя е възразил.

Жалбоподателят е ползвател на В и К услуги, доставени от „. и К. Е.. За доставените услуги за периода 20.12.2008г до 25.09.2009г. са издадени фактури са издадени данъчни фактури на обща стойност 479,17 лева, които не са заплатени. Това се потвърждава от назначената и приета съдебно- счетоводна експертиза в първоинстанционното производство.

Неоснователни са доводите на жалбоподателят, че не присъствал на поставянето на водомер №... Видно от представен по делото акт- потвърждение, водомерът е поставен в присъствието на Б. Б. на 20.12.2008г., което е удостоверено с подписа му.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно обстоятелството, че не е присъствал на съдебното заседание, в което е приета назначената експертиза. Назначената съдебно- техническа експертиза е приета в съдебно заседание от 12.07.2011г., за което жалбоподателят е бил редовно призован. Назначената съдебно- счетоводна експертиза е приета в съдебно заседание на 28.09.2010г, на което жалбоподателят е присъствал. Същият не е оспорил съдебно- счетоводната експертиза.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че не му е връчен препис от исковата молба и доказателствата по делото. Същите са му надлежно връчени на 17.03.2010г при отказ, който е удостоверен с подписите на връчителя и двама свидетели.

С оглед на изложеното, съдът счита, че като правилно и законосъобразно, решението на Районен съд Р. следва да бъде оставено в сила.

Предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК и обстоятелството, че настоящото дело е гражданско, а цената на иска е под 5 000 лв., въззивното съдебно решение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5304/29.10.2010г. постановено по Г. д. № 151/2010г. по описа на Районен съд Р..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :