О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №5
гр.Шумен, 3.01.2019г.
Шуменски
окръжен съд в закрито заседание на трети януари , през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: Мирослав Маринов Членове:1. Азадухи Карагьозян 2. Ралица ХаджиИ.
като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.ч.гр.дело №463 по описа за 2018 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК .
Постъпила е частна жалба от ищеца по делото А.М.А. , действащ ,чрез пълномощника си адв.Р.М. от ШАК срещу определение №3219/16.11.2018г. по гр.д.№3117/2018г. по описа на ШРС с което съдът е прекратил производството по делото пред ШРС и го е изпратил по подсъдност на Районен съд-Провадия .
В срока за отговор на частната жалба ответната страна С.М. Ф., действаща ,чрез пълномощника си адв.Д.И.*** е депозирала отговор с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното определение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от надлежна страна и при наличието на правен интерес , поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата
по делото, намери частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№3117/2018г. по описа на ШРС е образувано по искова молба от А.М.А., с ЕГН********** срещу С.М.А., с
ЕГН**********, като предмет на производството е искане за изменение режима на
лични контакти, лични отношения и издръжка по отношение на детето Н. А.М., с
ЕГН**********.
В
срока за отговор по чл.131, ал.1 от ГПК от страна на ответницата е направено
възражение за местна подсъдност, като с оглед представени по делото
доказателства, а именно съдебно решение №221 от 08.08.2018 год. на РС –
Провадия, влязло в сила на 15.09.2018 год. и обстоятелството, че към настоящия
момент и към момента на завеждане на иска детето живее в с.Г., община П.моли
делото да бъде изпратено за разглеждане на Районен съд – Провадия.
С решение №221 от 08.08.2018 год. на РС –
Провадия по гр.д. №126/2018 год., влязло в сила на 15.09.2018 год. родителските
права върху детето Н. са били предоставени на майката, като е определено
местоживеене на детето при нея на посочения в съдебното решение адрес: с.Г., община
П.. След постановяване на решението и към настоящият момент местоживеенето на детето е било именно на
посочения адрес в с.Г., като то за кратки периоди от време е пребивавало при
баща си за осъществяване на режима му на лични контакти с детето. Страните са
се разделили окончателно от началото на
2017г. като двете им деца Н. и Ю.са останали да живеят с майка си . Съгласно
изготвеният социален доклад от ДСП-Провадия по гр.д.№126/2018г. по описа на Районен
съд –Провадия майката и двете деца са напуснали бащата и са заживели на адрес в с.Г. общ.П.и двете даца са записани
и посещават ДГ”” с.Г. От представеното удостоверение изх.№143/30.11.2018г.
издадено от ДГ”” с.И.общ.Ш.,детето Н. е
записано в тази детска градина ,но не е посещавало детското заведение през
2017г. , през 2018г. само за по няколко
дни през месеците юни ,юли и септември , а от м.10.2018г. детето не е
посещавало детската градина.
В
разпоредбата на чл.127 и следващите от Семейния кодекс е предвидена изрична
подсъдност при спор между родители относно упражняването на родителските права
или изменение на същите, като същата постановява, че това е съдът по настоящия
адрес на детето, без в кодекса да има дефиниция какво се разбира под „настоящ
адрес“. Субсидиарно приложение следва да намери определението, дадено в §1,
т.15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, според което
настоящ адрес на дете е адресът, на който то пребивава. Следователно формалният
акт на адресна регистрация не е от определящо значение, като той може да
съвпада с пребиваването на детето, но може да е извършен едностранно, от който
и да е от родителите, без фактически детето да е променило обичайното си
местопребиваване. При спор за местна съдебна компетентност се преценява къде е
било фактическото пребиваване на детето, а това е мястото, където е неговата
обичайна среда на живот. За настоящ адрес на детето се приема неговото
фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл.127,
ал.2 СК, изхождайки от характера на производството по споровете за
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му, в което съдебно производство основната цел е
закрилата на интересите именно на детето. Определянето на специална местна
подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава по чл.105 ГПК, респ.
чл.112 ГПК, е обусловено именно от тази цел, поради което и при изясняване на
понятието настоящ адрес на детето следва да се държи сметка за неговото
пребиваване, което е свързано и с последващите процесуални действия по
разглеждането на спора. Липсата на заявление за промяна на настоящия адрес в указания в закона
срок не променя установения факт на живеене на детето на определен адрес,
определящ се като настоящ такъв.
Предвид
гореизложеното съдът счита ,че местно компетентният съд по настоящото дело е
РС-Провадия ,предвид ,че установеното местоживеене и фактическо
местопребиваване на детето Н. е при неговата майка в с.Г. общ.П.,където то
живее и по настоящем и възражението
относно местната подсъдност на делото е основателно. Поради това и направените
в частната жалба възражения от жалбоподателя са несъстоятелни и не се подкрепят
от събраните по делото доказателства.
Ето защо правилно ШРС е прекратил
производството по делото и го е изпратил по компетентност на Районен
съд-Провадия ,като депозираната срещу определението частна жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното , съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№18985/30.11.2018г. по гр.д.№3117/2018г. на А.М.А. с ЕГН ********** , действащ ,чрез пълномощника си адв.Р.М. от ШАК срещу определение №3219/16.11.2018г. по гр.д.№3117/2018г. по описа на ШРС.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.