О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и първи декември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като изслуша
докладваното от съдия Пенов ч.гр.д. № 648 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. Петков М. против определение от 19.06.2020
г., по гр.д. № 742/2019 г. на РС Луковит.
В
частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение
и се моли за неговата отмяна и връщане на делото на сезирания съд за
продължаване на съдопроизводствните действия.
Частната
жалба е допустима, тъй като същата е подадена в
срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице
правен интерес от обжалване (чл. 274, т. 1 ГПК). Едноседмичния срок за
обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, защото обжалваното определение е
връчено на жалбоподателя на 26.06.2020 г., а частната жалба е подадена на 29.06.2020
г., видно от клеймото за изпращач.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна се установява, че по искова молба вх. № 11253/15.10.2019
г. на РС Ловеч, подадена от С. Петков М. против ДСИ Л.Т.и и ДСИ Деян П., е
образувано гр.д. № 1997/2019 г. на РС Ловеч.
Поради отвод на всички състави на РС Ловеч, с определение от 18.11.2019 г.,
по в.ч.гр.д. № 616/2019 г. на исковата молба е изпратена за разглеждане от РС
Луковит, пред когото е образувано гр.д. № 472/2019 г.
С определение № 120/19.06.2019 г., гр.д. № 472/2019 г. на РС Луковит,
състав на същия съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по
делото. За да върне исковата молба, районният съд е счел, че ищецът е насочил
претенцията си към ненадлежни ответници.
От правна страна съдът приема, че същото определение е правилно.
Съображенията на първоинстанционния съд в обжалваното определение
съответстват на установената в чл. 441 ГПК отговорност на държавния изпълнител.
Според цитираната разпоредба, отговорността на държавния съдебен изпълнител за
незаконосъобразни действия се реализира при условията на чл. 49 ЗЗД. От това
следва, че при изложени твърдения за извършени от държавния изпълнител
действия, от които за ищеца са настъпили вреди (както се поддържа в случая), надлежен
ответник е юридическото лице, чиито служител е държавният изпълнител, а именно
Министерството на правосъдието. До този извод е стигнал и районният съд.
По
изложените съображения съдът счита, че обжалваното
определение е правилно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
По
изложените съображения съдът счита, че
обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 120/19.06.2020 г., по гр.д.
№ 742/2019 г. на РС Луковит, с което съдът е върнал искова молба от С. Петков М.
против ДСИ Л.Т.и и ДСИ Деян П. (вх. № 11253/14.10.2019 г. на РС Ловеч).
Определението може да се обжалва пред Върховния
касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.