№ 526
гр. Стара Загора, 27.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500257 по описа за 2022 година
Производството е по чл.272- 278 от във връзка с чл.414, ал.2 от ГПК.
Дело е образувано въз основа на подадена в законния 1- седмичен срок
по чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК частна жалба вх.№ 260019/17.01.2022г. от 2 бр.
ч.жалбоподатели- търговския субект „П.е.т.“- ЕООД, ЕИК- *** със седалище
и адрес на управление в с.О., *** и физическото лице М. Г. П.- ЕГН
********** със същия постоянен адрес в с.О., ***, против постановено в з.з.
Определение от 19.01.2022г. по ч.гр.№ 58/2022г. по описа на РС- Гълъбово, с
което е било отказано разглеждането депозираното от солидарните длъжници
2 бр. възражения вх.№ 261544/22.12.2021г. и вх.№ 261545/22.12.2021г. по
посоченото частно гражданско дело, което считат за неправилно и
незаконосъобразно, и за постановено в нарушение на закона, понеже
съдебните книжа не са им били връчени лично, не знае кой ги е получил и
твърди, че за първи път получила съобщения за наличие на изпълнително
дело от съдебния изпълнител и своевременно представила в съда
възраженията против заповедта за изпълнени. Моли да се отмени
първоинстанционното Определение, със законните последици.
В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор вх.№ 260098/16.02.2022г. от заявителя „А.-*"- ООД, с.О., ***, който
счита, че съдебните книжа са били редовно връчени на двамата солидарни
длъжници- ч.жалбоподатели при спазване на изискванията на закона, че
твърденията в ч.жалби не кореспондирали с реалната фактическа обстановка
по ч.гр.д.№ 58/2021г. по описа на РС- Гълъбово, и че не били доказани
оплакванията й. Моли да се отхвърлят ч.жалби и да се потвърди атакуваното
Определение на РС- Гълъбово.
Въззивният ОС- Ст.Загора, след като обсъди твърденията на
ч.жалбоподатели, техните общи фактически и правни доводи, след като
1
прецени данните по приложеното частно гражданско дело и материалите по
настоящото в.ч.гр.дело, приложимите материалноправни и процесуални
норми, счита за установено и доказано следната фактическа обстановка :
Въззивният съд счита, че общата ч.жалба е подадена в установения от
закона 1- седмичен срок, от надлежни страни- солидарни длъжници, с право и
интерес на обжалване срещу валидно и допустимо постановено в з.з.
Определение на първоинстанционния съд, представляващо подлежащ на
инстанционен съдебен контрол съдебен акт, поради което ч.жалба е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред заповедния РС- Гълъбово е било образувано въз
основа на заявление по реда на чл.417, т.2 от ГПК от заявителя „А.-*"- ООД,
с.О., *** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу търговското дружество „П.Е.“- ЕООД и законния му представител-
гражданката П.Г./и двамата от с.О., ***/, като и двете разписки са били
връчени на 06.04.2021г. на лицето Г.М. П./л.16 и л.17 от ч.гр.д.№ 58/21г. на
РС- Гълъбово/ със задължението да й ги предаде, която съгласно официална
Справка вх.№ 6/24.02.2022г. в ГРАО- Ст.Загора е нейна дъщеря, живуща на
същия техен общ постоянен и настоящ адрес в с.О., ***, с ЕГН **********,
родена на 01.11.2002г. и към датата на връчването 06.04.2021г. е била вече
пълнолетна българска гражданка.
По същество ч.жалба се явява неоснователна, тъй като производството
по издаване на заповед за незабавно изпълнение е формално и едностранно,
като целта му е да се провери дали вземането е безспорно. Съобразно
разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК първоинстанционният заповеден РС в
рамките на своята компетентност ограничава проверката си върху правната
валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представения с
молбата документ и дали същият удостоверява подлежащото на изпълнение
вземане срещу длъжника. Разпоредбата на чл.419, ал.2 от ГПК е, че
длъжникът ведно с възражението може да обжалва и разпореждането за
незабавно изпълнение, но възраженията, които се правят, следва да се
извлекат само въз основа на актовете по чл.417 от ГПК- т.е. възражение,
обусловени от нередовност от външна страна на основанията за издаване на
заповед за незабавно изпълнение. Това право кореспондира със задължението
на съда в това производство да проверява редовността на основанието от
външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
лицето, против което се иска издаване на листа. При проверка на тези
обстоятелства, РС се ограничава само в рамките на представения документ,
като изключение от правилото е допустимо относно изискуемостта на
вземането, която може да се удостовери с официален или изходящ от
длъжника документ.
След извършена надлежна проверка, настоящата въззивна съдебна
инстанция установи, че на 09.03.2021г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, същата е била редовно
2
връчена на 06.04.2021г. на всеки един от длъжниците, съобщенията за
връчване на Заповедта са по утвърдения образец от Наредбата по чл.55 от
ГПК, самото връчване на съдебните книжа е извършено от Кметството в с.О.
съгласно чл.42, ал.1 от ГПК, длъжностното лице „Връчител" е удостоверило
връчването и е оформило съобщенията съгласно изискванията по чл.44, ал.1
от ГПК. Връчването е станало на адреса на длъжниците по Заповедта, с
отбелязване „Г.М. П. - дъщеря", която се явява „домашно лице" по смисъла на
чл.46, ал.2 от ГПК, което законът оправомощава да получи съобщението за
страната по гражданското дело. С подписа си Г.М. П. е удостоверила, че е
уведомена за задължението да предаде съобщението на длъжниците и че се е
съгласила да го изпълни, и изпълнението на задължението по чл.46, ал.2,
изр.2 от ГПК не е част от процедурата за редовност на връченото съобщение.
Неизпълнението му не прави връчването нередовно, само може да породи
деликтна отговорност на получателя да обезщети вредите на адресата от
изгубено дело срещу него, тъй като съгласно чл.43. ал.1 от ГПК
„съобщението се връчва лично или чрез друго лице." Поради което
връчването на съобщението е станало редовно на лице от домакинството на
ч.жалбоподател/нейна пълнолетна дъщеря/, на постоянния и настоящ адрес на
длъжницата- физическо лице, съвпадащ напълно със седалището и адреса на
управление на търговския й субект/ООД по ТЗ/, поради което от датата на
надлежното връчване/06.04.2021г./ до датата на подаване на процесните 2 бр.
писмени възражения/22.12.2021г./ е минал срок от повече от 8 месеца, който
многократно надхвърля законовия максимален 1- месечен срок по чл.414, ал.2
от ГПК, който не може да бъде продължаван по закон. Предвид което
съдебните книжа са били връчени редовно при спазване на изискванията на
закона и оплакванията в ч.жалба не кореспондират с реалната фактическа
обстановка по делото и нормите на ГПК. Още повече, че неприемането за
разглеждане от РС на депозираните от солидарните длъжници 2 бр. отделни
просрочени възражения по реда на чл.414 от ГПК не прегражда правото им на
защита, защото вземането може да бъде оспорено и по друг процесуален ред.
Предвид което общата ч.жалба следва да бъде оставена изцяло без
уважение, като неоснователна и недоказана, а обжалваният акт на РС следва
да бъде потвърден в цялост, със законните последици от това.
С оглед задължителното на съда и за страните съгласно чл.130, ал.2 от
ЗСВ т.8 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС- София,
това въззивно Определение, постановено в заповедното производство е
окончателно и не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване пред по-
горен съд.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.272- 278 от във връзка с
чл.414, ал.2 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение от 10.01.2022г. по ч.гр.№
58/2021г. по описа на РС- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4