Определение по дело №361/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на А. В. Д. и Д. М. Д. против решение № 8702/1.12.2010 г., постановено по гр.д. № 728 по описа за 2010 г. на РС-Б., по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Сочи се от жалбоподателите, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушение на материалния и процесуален закон. Според тях неправилно е прието от съда, че не са доказали факта на самостоятелното ползване на процесния апартамент от ответниците. В тази връзка съдът не е съобразил, че ползването е осъществявано чрез трето лице - сина на ответниците, което се твърди от пълномощника им в с.з. пред РС от 16.11. 2010 г. Неправилно е прието в атакувания акт, че не е установено препятстване възможността да ползват имота. Според трайната практиката следва да се установи, че един или няколко съсобственици си служат с цялата обща вещ, а останалите – не, т.е. не е необходимо да се установява отказ от допускане до ползването. Незаконосъобразно е счетено, че не е налице надлежно връчване на нотариалната покана. Съдът не е отчел, че поканата е връчена при отказ на адресата, удостоверен с подписа на свидетел, съгласно чл. 47, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./, действащ към момента на връчването му, към който препраща чл. 50 от ЗННД. Затова и незаконосъобразно са обсъждани разпоредбите в тази насока от ГПК, действащ от 1.3.2008 г. Сочи се, че е недопустимо със свидетелски показания да се оборва доказателствената тежест, поради което не е следвало да се обсъждат показанията на св. Терзийскса. Диспозитива на решението в частта по произнасянето на оспорената по реда на чл. 194, ал. 2 от ГПК нотариална покана е в противоречие с цитираната разпоредба. Не става ясно дали е документа е неистински или отразеното в него е невярно.

Ответниците оспорват жалбата. Сочат, че е неоснователна. Според тях за претендиране на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС се изискава лично ползване на имота, което в случая не е установено. От друга страна сочат, че няма доказано от ищците писмено поискване за заплащането на обезщетението.Отказът не е оформен надлежно, тъй като нотаруисът не е присъствал на отказа на М. да получи писмото, което е било адресирано до съпруга й на домашния адрес, а връчването е станало по местоработата й.

Жалбата е допустима, но неоснователна.

С атакувания акт Районният съд е признал за неистинско /невярно/ отразяването в нотариална покана рег. № 319, т. І, акт № 6/30.1.2008 г. на нотариус М. К. за отказа на ответницата М. Вл. М. на 8.2.2008 г. в 16.00 ч. да я получи. Съдът е отхвърлил иска предявен от А. и Д. Д. против М. и Г. М. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 200 лв., представляваща парично обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствения им имот с идентификатор 04279.604.252.1.22 по кадастралната карта на гр. Б., за периода 1.1.2.2008 г.-1.3.2010 г., ведно със законната лихва.

Страните в случая не спорят, че са съобственици на процесния апартамент, като жалбоподателите притежават 1/6 ид.ч. на основание замяна, извършена с нотариален акт № 199/2001 г., а ответниците по жалбата притежават останалите 5/6 ид.ч. /2/3 ид. ч. прехвърени им срещу задължение за издръжка и гледане с нот. акт № 186/96 г. и на 1/ 6 ид.ч. притежавана от съпругата по наследство, видно от нот. акт № 66/90 г./. Според чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се ползва само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Районният съд е приел, че ищците не са доказали апартамента да се ползва самостоятелно от ответниците М.. Този извод въззивният съд не споделя и счита за основателен направения в тази насока довод в жалбата. Твърдението на ищците, че ответниците ползват имота, не е оспорено от последните нито с отговора, нито в хода на производството, което ползване, видно от изявлението на пълномощника им в с.з., проведено на 16.11.2010 г. - се осъществява от техния син. Това не е нов факт, наведен в жалбата, за позоваването на който е настъпила преклузия, както твърдят М. тъй като факта, че имотът се ползва от тях ищците са го посочили още в исковата молба и същият е конкретизиран от самите ответници чрез пълномощника си. Ето защо според въззивният съд е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин ползването на целия имот от ответниците чрез сина им. Незаконосъобразно е прието от РС, че основателността на претенцията предполага доказване на създаване на пречки за ползването на имота. Достатъчно условие според текста на чл. 31, ал. 2 от ЗС е установяването на факта, че имотът се ползва изцяло от ответниците по делото, които са съсобственици. Тези предпоставки обаче не сочат на основателност на иска, тъй като следва да е налице и писмено поискване. Първоинстанционният съд е счел че такова не е отправяно, поради нередовното връчване на нотариалната покана. Настоящият състав споделя този извод. Доводът в жалбата, че съдът се е позовал на недействащ ГПК към момента на връчването на поканата, тъй като връчването е станало през м. ІІ, 2008 г. не променя становището предвид следното: Видно е, че нотариалната покана отправена от Д.до М. за заплащане на обезщетение за процесния период от две години е представена на нотариус М. К.от А. В.. Д.. Върху нея нотариусът е удостоверил отказа на адресата М. Д. М. от гр. Б. да получи нотариална покана рег. № 319, т. І, акт № 6 от 30.1.2008 г., направен на 08.02.2008 г. в 16.00 ч. пред свидетеля А. П. В. от гр. Б., като е посочен и адреса му. Открито е производството по реда на чл. 193 ГПК, тъй като е оспорена верността на отразеното и съдът го е признал с решението за неверен. С оглед откритото производство по проверка на оспорения документ са допустими свидетелските показания на основание чл. 194, ал. 1 ГПК. От разпита на А. В. се установява, че нотариусът не е присъствал на връчването на поканата. Връчването според показанията му е станало по искане на нотаруиса чрез куриерската фирма “С.експрес”, ООД, чийто служител е бил той, по местоработата на Д. М.. Пликът е бил адресиран до съпруга й - Г. М. като не е имало върху него отбелязване за съдържанието му. При това положение въззивният съд намира, че нотариуса след като не е присъствал на връчването и това не е извършено от определен негов служител от кантората в съответствие с чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност- невярно е удостоверил в този смисъл фактите. Връчването и отказа не са факти станали пред него, нито се установява, че лицето е отказало да получи нотариалната покана, тъй като не е било ясно какво е имало в плика. В този смисъл отразяването не е вярно. Според чл. 50 ЗННД нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и реда на чл. 37-58 ГПК. Според чл. 41, ал. 3 от отм. ГПК, действал към датата на връчването - 8.2.2008 г. връчването е могло да се осъществи и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Доказателствата опровергават извода, че М. е отказала да получи именно нотариалната покана, тъй като тя въобще не е знаела и не е съществувала възможност да узнае съдържанието на плика. От друга страна посочения в удостоверенето от нотариуса свидетел А. В. не е свидетел на отказа, а видно от показанията му е връчител на писмото, изпратено от нотариуса. Следователно в нарушение на чл. 47, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./ няма свидетел на отказа. По тези съображения крайния извод за липса на писмено поискване за заплащане на обезщетение от ищците до ответниците, направен от първоинстанционния съд се споделя и от настоящия състав. Районният съд признавайки за неистинско /невярно/ отразяването в нотариалната покана е процедирал в съответствие с чл. 194 от ГПК.

По изложените съображения съдът потвърждава атакувания акт.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд.

Р Е Ш И:

Потвърждава решение № 8702/1.12.2010 г., постановено по гр.д. № 728 по описа за 2010 г. на РС-Б..

Осъжда А. В. Д. и Д. М. Д. да заплатят на М. В. М. и Г. Б. М. направените разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 250 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: