Решение по дело №416/2022 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 172
Дата: 16 септември 2022 г.
Съдия: Анета Иванова Петрова
Дело: 20223530200416
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Търговище, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ив. П.а
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Анета Ив. П.а Административно наказателно
дело № 20223530200416 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Джое Транс“ЕООД със седалище в град Търговище,
представлявано от управителя А.А., против Наказателно постановление №25-2200038 от
06.06.2022г. на Директора на Дирекция “ИТ” - гр. Търговище, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 15 000 лева за
констатирано административно нарушение по чл. 416 ал.5 КТ във вр.с чл. 22 ал.2 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Визира се незаконосъобразност на
НП поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния
закон:1/НП не отговаряло на изискванията на чл. 57 ЗАНН, а АУАН, въз основа на който е
съставено, не притежавал реквизитите на чл. 42 ЗАНН, тъй като в същите не били посочени
датата и мястото на извършване на нарушението; 2/АНОрган бил направил неправилен
извод за нарушаване на трудовите права на работника и за настъпили за последния вредни
последици, тъй като отпускът бил разрешен по искане на работника, но било пропуснато да
се забележи навреме, че подадената от него молба не била подписана. По тези съображения
жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление изцяло като
прави претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Директорът на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Търговище,
се представлява по делото от ст.юрисконсулт Р.Х., която настоява за потвърждаване на
обжалваното НП. Намира за безспорно доказана фактическата обстановка по
1
констатираното административно нарушение. Изтъква, че в рамките на развилото се
АНПроизводство от страна на жалбоподателя не е била представена подписана от работника
молба за отпуск за посочения в НП период. Сочи, че настоящото административно
нарушение било извършено повторно само 10 дни след датата на влизане в сила на НП за
предходно нарушение от същия вид, извършено от дружеството – жалбоподател.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата: съдът като прецени, че жалбата е подадена от
посоченото като нарушител в обжалваното НП лице, както и че е депозирана в законния 14-
дневен срок за обжалване, счита, че същата е редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по делото протокол за извършена на проверка №ПР2208929 от
10.05.2022г. в периода от на 18.03.2022г.до 09.05.2022г. /чрез две посещения в обекта на
дружеството на 18.03.2022г. и на 06.04.2022г. и при извършена на 26.04.2022г. в ДИТ
проверка на представените документи/двама инспектори от Дирекция”Инспекция по труда”
– Търговище са проверили „Джое Транс“ЕООД със седалище в град Търговище,
представлявано от управителя А.А., при което са направени две констатации, като във
връзка с едната от тях на основание чл. 404 ал.1 т.12 КТ е дадено предписание до
работодателя и срок за изпълнението му. Констатацията, за която не е дадено предписание, а
е направен извод за допуснато нарушение, е описана под №2 в констативния протокол и се
изразява в следното: „на 13.07.2021г. работодателят е издал заповед №11 за ползване на
платен отпуск в размер на 11 работни дни от АЙЛ. Б. АЛ., считано от 14.07.2021г. При
извършената проверка на трудовото досие на работника е констатирано , че няма писмено
искане от него до работодателя за ползване на платен годишен отпуск за посочения период.
Трудовото досие съдържа проект на молба за ползване на платен отпуск при горепосочените
условия, неподписана от работника. Съгласно представена ведомост за заплати за м.юли
2021г.на посочения работник е начислен платен годишен отпуск – 11 работни дни.“.
Констатирано е, че с разрешаването на ползване на платен годишен отпуск без да има
писмено искане от работника за ползването му, работодателят е извършил нарушение на чл.
22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Констатацията е направена
въз основа на изискани и представени документи: трудов договор №20/02.06.2021г., по
силата на който А. Б. А. е назначен като шофьор на товарен автомобил/международни
превози/ в дружеството – жалбоподател без срок, отчетна форма за явяването/неявяването
на работа през м.юли 2021г., в която е отразен ползван от посочения работник редовен
отпуск от 11 работни дни за времето от 14.07.2021г. до 28.07.2021г.; разчетно – платежна
ведомост за работни заплати за м.юли 2021г., в която е отразено, че на посочения работник е
начислен ползван платен годишен отпуск – 11 работни дни; молба за ползване на платен
годишен отпуск, в която е записано, че работникът А. Б. А. моли за разрешаване на ползване
на платен годишен отпуск – 11 работни дни за 2021г., считано от 14.07.2021г. до
28.07.2021г.вкл., датирана от 13.07.2021г., но върху същата липсва подпис на молителя;
2
върху същия лист в долната му половина е визуализирана Заповед №11/13.07.2021г., с която
на осн.чл. 155 ал.1 КТ работодателят разрешава ползването на отпуска по посочената молба;
молба от А. Б. А. за освобождаването му от длъжността „шофьор“ в „Джое Транс“ЕООД и
Заповед №15/09.09.2021г., с която работодателят прекратява трудовия договор, сключен с
посочения работник, на основание чл. 325 ал.1 т.1 КТ, считано от 09.09.2021г. Препис от
протокола е връчен на 10.05.2022г. на лицето А. Х. А. в качеството й на управител на
дружеството. След преглед на представените документи и при така направените
констатации в посочения констативен протокол, е съставен акт за установяване на
административно нарушение №25-2200038/10.05.2022 г., в който актосъставителят е приел,
че работодателят „Джое Транс“ЕООД със седалище в град Търговище, представлявано от
управителя А. Х. А., е извършил следното нарушение: „работодателят е разрешил на А. Б.
А. ползването на платен годишен отпуск в размер на 11 работни дни през периода от
14.07.2021г. до 28.07.2021г. вкл., без да има писмено искане на работника до работодателя за
ползването му.“. Изрично е посочено, че нарушението е извършено на 13.07.2021г. в град
Търговище. В АУАН са отразени конкретните обстоятелства по нарушението и
документите, въз основа на които е установено същото. Като нарушена законова разпоредба
е посочена тази на чл. 22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Направен е опис на писмените материали. Актът е подписан от актосъставителя, от един
свидетел, присъствал при установяване на нарушението, и от двама свидетели, присъствали
при съставяне на акта. Съставеният АУАН е предявен и връчен на управителя на
дружеството – нарушител срещу подпис на 10.05.2021г.като е разяснено изрично и правото
му в 14-дневен срок да предложи на наказващия орган сключване на споразумение за
приключване на АНПроизводство. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното
Наказателно постановление №25-2200038 от 06.06.2022г. на Директора на Дирекция “ИТ” -
гр. Търговище, в което след като е приел за установени изложените в АУАН фактически
констатации и ги е описал идентично в НП, АНОрган е направил извода за извършено от
„Джое Транс“ЕООД административно нарушение по чл. 22 ал.2 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, като е приел за дата на извършването му – 13.07.2021г., и
като място : гр. Търговище. Направен е опис на писмените доказателства, послужили за
установяване на административното нарушение. В НП е отразено, че след направена справка
в информационната система на ИА“ГИТ“е установено, че на провереното дружество вече е
била наложена имуществена санкция от 1700 лева с ВЗС на 02.07.2021г. НП № 25-
000145/16.04.2021г. на Директора на ДИТ – Търговище за нарушение по чл. 22 ал.2 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, изразяващо се в това, че в качеството
на работодател е разрешил ползването на платен годишен отпуск на работник без да има
писмено искане от работника до работодателя за това. Поради тази констатация е направен
извода, че настоящото нарушение е извършено в едногодишен срок от ВЗС на предходното
НП, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид, при което се касае за
„повторно нарушение“ по смисъла на чл. 416 ал.8 КТ. След извършване проверка на
обстоятелствата по реда на чл. 52 ал.4 ЗАНН и след преценка за липса на допуснати
нарушения на процесуалните правила в хода на АНПроизводство и за безспорно доказване
3
на описаното нарушение, както и след обсъждане на конкретните обстоятелства и отчитане,
че случаят не е маловажен и не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН и на чл.
415в ал.1 КТ, АНОрган е наложил на основание чл. 414 ал. 4 във вр. с ал. 1 КТ
административно наказание на „Джое транс“ гр. Търговище, а именно имуществена санкция
в размер на 15 000 лева. В о.с.з. е разпитана като свидетел актосъставителя С.Д., която
потвърждава напълно данните, съдържащите се в гореобсъдените констативен протокол и
АУАН. Същата уточнява, че проверката е била извършена само по документи без да е
провеждан разговор с работника А. Б. А., който към този момент вече е бил с прекратено
трудово правоотношение с провереното дружество. По искане на жалбоподателя е допуснат
и разпитан в съдебно заседание свидетеля А. Б. А.. Същият заявява, че не може да си спомни
дали е искал и ползвал отпуск за времето от 14.07.2021г. до 28.07.2021г., като дори при
предявяване на намиращия се по делото екземпляр с молбата и заповедта свидетелят
посочва, че няма спомен за такъв отпуск. Пояснява, че според установената практика в
дружеството той винаги си е подавал писмена молба за ползване на отпуск, която подписвал
лично, като винаги молбата била разположена в горната половина на листа, а заповедта в
долната половина на същия. Според свид. А. по време на стажа му в дружеството –
жалбоподател не е имал ситуация, при която работодателят да му е нареждал да ползва
платен отпуск. Свидетелят посочва, че е напуснал дружеството на 09.09.2021г., но през
целия предходен месец август 2021г. и няколко дни от м.юли 2021г. е бил в отпуск по
болест и е лекуван в болница от Ковид – 19. Същият прави важното уточнение, че
непосредствено преди да се разболее и да постъпи в болница е бил на работа, извършвайки
международен превоз, като веднага след завръщането му било установено, че е болен и бил
настанен в болница. Като излага тези данни свидетелят отново сочи, че не си спомня да е
ползвал платен отпуск непосредствено преди заболяването му от Ковид – 19. Дадените
свидетелски показания са последователни, ясни и логични и няма пречка за кредитирането
им относно съдържащите се в тях данни.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП, което би довело до
превръщането на НП в незаконосъобразен санкционен акт.
Относно съставения АУАН – след направен преглед на акта съдът установи, че
същият съдържа всички визирани от чл. 42 ЗАНН реквизити и е изготвен по правилата на
чл. 37, чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Съставен е от компетентно за целта длъжностно лице,
имащо контролни функции по смисъла на чл. 416 ал.1 КТ. Нарушението е описано ясно като
са посочени и документите, въз основа на което същото е установено. АУАН е връчен
надлежно на законния представител на провереното дружество. При издаването на АУАН са
спазени давностните срокове по чл. 34 ал. ЗАНН, тъй като нарушението е извършено на
13.07.2021г.и оттогава все още не е изтекъл едногодишния давностен срок, а нарушителят е
установен едва след приключване на документалната проверка на 26.04.2022г., от когато
тримесечният давностен срок изтича на 26.07.2022г., т.е. АУАН е съставен още в началото
4
на този срок - на 10.05.2022г. При това положение АУАН се явява редовен от
процесуалноправна страна и същият се ползва с презумтативна доказателствена сила
съгласно чл. 416 ал.1 изр.ІІ КТ.
Относно обжалваното наказателно постановление – На първо място следва да се
отбележи, че наказателното постановление е съставено от овластено за това длъжностно
лице - директора на Д”ИТ” – град Търговище, като овластяването му следва от разпоредбата
на чл. 416 ал. 5 КТ. При преглед на съдържанието на обжалваното НП съдът установи, че
същото съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл. 57 ал.1 и 2 ЗАНН и относими към
конкретния нарушител и нарушение реквизити. Датата и мястото на нарушението са
посочени ясно, като за дата на извършване на същото е приета датата, на която е била
издадена заповедта за разрешаване ползването на платения отпуск на работника. При
издаване на процесното НП съдът приема, че са спазени процесуалните правила на ЗАНН,
включително и предвидения в чл. 34 ал.3 ЗАНН давностен срок.
След като установи липсата на допуснати съществени нарушения в процедурата по
издаване на АУАН и НП, които да ограничават правата на нарушителя, съдът следва да
разгледа оплакванията в жалбата по съществото на казуса и да провери спазен ли е
материалния закон. Съгласно чл. 416 ал.1 изр.посл КТ редовно съставените актове по този
кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Тази разпоредба съдържа
специално правило за изместване на доказателствената тежест, различно от общото правило
за тежестта на доказване в административнонаказателния процес, според което наказващият
орган следва да докаже наличието на констатираното от него административно нарушение.
В цитираната разпоредба на КТ е заложена една оборима презумпция, която дава
празумптативна доказателствена сила на редовно съставения АУАН, която сила може да
бъде оспорена и да отпадне в случай, че визираният нарушител докаже, че не е налице
описаното в АУАН нарушение от обективна или субективна страна по смисъла на чл. 6
ЗАНН. В настоящия случай е налице един редовно съставен АУАН, който съгласно
посоченото специално правило на КТ се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното. Въпреки тази презюмирана доказателствена сила на акта от страна на
административнонаказващия орган и на жалбоподателя са ангажирани писмени и гласни
доказателства. От приетите и обсъдени доказателства следва, че лицето А. Б. А. е работело
по трудов договор в провереното дружество на длъжността „шофьор на товарен
автомобил/международни превози/“ за неопределен срок, считано от 03.06.2021г., като това
трудово правоотношение е било прекратено на осн.чл. 325 ал.1 т.1 КТ, считано от
09.09.2021г. В приложената по преписката отчетна форма за явяването/неявяването на
работа през м.юли 2021г. е отразен ползван от посочения работник редовен отпуск от 11
работни дни за времето от 14.07.2021г. до 28.07.2021г., а в наличната разчетно – платежна
ведомост за работни заплати за м.юли 2021г. е отразено, че на същия работник е начислен
ползван платен годишен отпуск – 11 работни дни. Приложената по АНПреписка и
установена при извършената проверка молба за ползване на платен годишен отпуск от
работника А. Б. А., въпреки че съдържа необходимото съдържание за размера и времевия
5
период на искания отпуск, и посочване на календарната година, за която същият се отнася,
не носи подписа на посоченото като молител лице, а това е равнозначно на липса на
подадена молба. Върху същия лист в долната му половина е визуализирана Заповед
№11/13.07.2021г., с която на осн.чл. 155 ал.1 КТ работодателят разрешава ползването на
отпуска по посочената молба. При липса на положен подпис в молбата работодателят не е
следвало да издава заповед за ползване на отпуска и да отразява този отпуск в съставените
по – късно отчетна форма и ведомост за заплати. В случай, че се касае за пропуск на
работника, отново работодателя е лицето, което е следвало своевременно да установи този
пропуск и да го отстрани. В случая са изминали месеци от издаване на заповедта за ползване
на отпуск до проверката от страна на Д „ИТ“, през който период този пропуск не е бил
отстранен. От съвкупната преценка на представените и приети като писмени доказателства
3 броя отчетни форми за явяването/неявяването на работа през м. юли 2021г., м.август
2021г.и м.септември 2021г. е видно, че а следващия ден след приключване на отразения
платен отпуск до 28.07.2021г.вкл. работникът А. е излязъл в отпуск по болест, считано от
29.07.2021г., продължил през целия месец август 2021г. и приключил на 03.09.2021г.вкл.
Единствените работни дни на работника А. за м.септември 2021г. са били 07.09.2021г. и
08.09.2021г., тъй като от 09.09.2021г. е било прекратено трудовото правоотношение със
същия. Отразените в тези отчетни форми данни за отпуск по болест кореспондират изцяло с
показанията на свид. А., който сочи, че няколко дни от м.юли и през целия месец август
2021г. е бил в отпуск по болест и на болнично лечение заради боледуване от Ковид – 19.
Относно твърдението в жалбата, че отпускът бил разрешен по искане на работника, но било
пропуснато да се забележи навреме, че подадената от него молба не била подписана, съдът
намира същото за неоснователно. От свидетелските показания на А., преценени съвкупно с
приетите писмени доказателства, следва извода, че работникът не е заявил искане за
ползване на платен годишен отпуск. Оборващи отразените данни в отчетната форма за
ползван през м.юли 2021г. платен отпуск са показанията на А., според които същият е
работил непосредствено до излизането му в отпуска по болест на 29.07.2021г./според
посоченото в отчетната форма начало на този вид отпуск/. Свидетелят ясно сочи, че е
осъществявал международен превоз в изпълнение на трудовите си задължения като при
завръщането му в страната бил диагностициран с Ковид – 19 и постъпил веднага в болница.
Тези показания сами по себе си водят до извода за несъстоятелност на довода на
жалбоподателя, че е имало искане за ползване на отпуск и такъв е бил разрешен и ползван от
работника. Същите установяват, че в дните преди началото на отпуска по болест от
29.07.2021г. А. е работел, а не е ползвал отразения в отчетната форма платен отпуск, за
какъвто той не е и подал подписана от него писмена молба. Прекратяването на трудовото
правоотношение с работника два дни след приключване на продължителния му отпуск по
болест, би могло да обясни в определена степен разрешаването на ползването на платения
отпуск въз основа на неподписана от работника молба, тъй като по този начин се спестява
плащане на обезщетение по чл. 224 КТ, каквото и не е определено в заповедта за
прекратяване на трудовия договор. Този извод кореспондира и с показанията на
свидетелите, че проверката е предприета именно по сигнал на засегнатото лице.
6
Отразяването на данни в административните и счетоводни документи за ползване на отпуск
от работник без да е налице подписана от същия молба за това е предпоставка за сериозно
нарушаване на трудовите му права, тъй като същият може реално да е полагал труд през
този период, а да е отразено, че е в отпуск, в какъвто смисъл са налице и доказателства в
случая.
При така обсъдените доказателства относно съществото на казуса съдът прави извод
за реализиране на административно нарушение от страна на жалбоподателя поради
неспазване на разпоредбата на чл. 22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, съгласно която платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено
искане на работника или служителя до работодателя. Посочената като нарушена законова
норма е ясна и категорична в изискването за разрешаване на платен отпуск въз основа на
искане от работника, направено в писмена форма. Нарушението на тази разпоредба е налице
при разрешаване на платен отпуск без да е подадена писмена молба, а последната е налице,
ако е подписана от подателя й. Писменото изявление на едно лице се удостоверява с
полагане на подписа на лицето, което го прави, и липсата на положен подпис означава липса
на изявление изобщо. Писмената форма на искането на работника и разрешението на
работодателя гарантира спазването на трудовите права на работещите, поради което и
законодателят е въвел като задължителна писмената форма и за трудовия договор съгласно
чл. 62 ал.1 КТ. Подписаното и подадено от работника заявление следва да съдържа ясно
изразената воля на работника за ползването на отпуск, вида на искания отпуск, началната
дата, от която ще се ползва отпускът и за какъв период от време. Следователно в случая
няма дадено законосъобразно разрешение за ползване на платен отпуск, защото
разрешението предполага искане, каквото в случая липсва. Неслучайно и работникът е
сигнализирал за допуснати нарушения на трудовите му права Д „ИТ“ – Търговище. Ето
защо съдът намира, че в случая АНОрган е направил правилна и законосъобразна преценка
за наличието на извършено от дружеството нарушение на нормата на чл. 22 ал.2 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските. От обективна страна жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, а предвид правосубектната форма на жалбоподателя – юридическо лице, в случая
не подлежи на изследване субективната страна, т.е. вината, тъй като юридическите лица не
могат да формират субективно отношение към постъпки, респ. не формират вина, а тяхната
административнонаказателна отговорност е безвиновна и обективна. В този смисъл е
нормата на чл. 83 ЗАНН, въвеждаща като вид административно наказание, приложимо само
за юридически лица и еднолични търговци – имуществена санкция. Именно такова
наказание е наложено и с обжалваното НП. От материалноправна страна АНОрган правилно
и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 4 във вр.с ал. 1 КТ,
съгласно която за повторно нарушение по ал. 1 и 3 наказанието е имуществена санкция или
глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., а съгласно ал.1 на същата разпоредба работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Относно
7
квалифицирането на нарушението като извършено при условията на повторност АНОрган
се е позовал на данните за вече извършено от дружеството – жалбоподател друго нарушение
от същия вид. Видно от наличното по АНПреписка НП №25-000145 от 16.04.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Търговище, потвърдено с
Решение №176/07.06.2021г. по АНД №323/2021г. на РС – Търговище и влязло в законна
сила на 02.07.2021г., на „Джое Транс“ЕООД със седалище в град Търговище,
представлявано от управителя А. Х. А., е наложено на основание чл. 414 ал. 1 КТ
административно наказание, а именно имуществена санкция в размер на 1700 лева за
извършено на 03.09.2020г. в гр. Търговище административно нарушение на чл. 22 ал.2 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Съгласно §1 ал.2 от ДР на ЗАНН
предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община се
налага, когато нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно
наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на
задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно чл.
416 ал.8 КТ нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен срок от влизането
в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от
същия вид. Между двете разпоредби – обща и специална, е налице пълна идентичност
относно дефиницията на понятието „повторно нарушение“. От данните по делото следва, че
установеното с обжалваното НП административно нарушение е извършено на 13.07.2021г. и
съответно попада в рамките на едногодишния срок от влизане в сила на наказателното
постановление, с което същото дружество е наказано за друго нарушение от същия вид,
който срок е започнал да тече на 02.07.2021г. При това положение е налице пълно
съответствие между приетата фактическа обстановка в НП и дадената й правна
квалификация. В случая нарушението не се явява маловажно по смисъла на чл. 415в ал.1 КТ,
съгласно който за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до
300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В настоящия
случай нарушението не е било отстранено изобщо. Липсва и втората предпоставка по чл.
415в ал.1 КТ, тъй като в случая не може да се приеме, че не са настъпили вредни последици
на работника. С „разпореденото“ ползване на платен отпуск през годината, за която този
отпуск се отнася, без искане от работника, работодателят препятства правото на работника
да получи съответните заплащания на заплати и командировъчни разходи за този период, а
наред с това и да получи полагащото се при последвалото прекратяване на трудовото
правоотношение обезщетение за неползван отпуск. Ето защо случаят не може да се определи
като маловажен. Отегчаващо отговорността на нарушителя обстоятелство е и факта, че
повторното нарушение е извършено 10 дни след влизане в сила на НП за предходното
нарушение от същия вид. Административнонаказващият орган в рамките на диапазона на
8
предвидената санкция от 15 000 до 20 000 лева е наложил санкция в минималния размер, а
именно 15 000 лева, поради което и същата не подлежи на намаляване. Поради изложеното
обжалваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63д ЗАНН в случая е направена
такава претенция от страна на АНОрган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
поради това, че е представляван по делото от юрисконсулт. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая обжалваното НП е потвърдено, което е
аналогично на отхвърляне на жалбата. Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. А според чл. 63д
ал.4 ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д,
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Съгласно чл. 63д ал.5 ЗАНН в
случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Предвид препращането в чл. 37 ЗПП към НЗПП в случая е относима
нормата на чл. 27е НЗПП, съгласно която възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Съдът като
съобрази, че участието на юрисконсулта, представляващ Д „ИТ“ – Търговище по делото, се
изразява в лично участие в проведеното съдебно заседание, в представяне на доказателства
в рамките на съдебното следствие, както и в изразяване на изложение по правно значимите
въпроси в рамките на съдебните прения, и същевременно като отчете размера на глобата по
обжалваното НП, намира за адекватен размер на юрисконсултското възнаграждение сумата
от 120 лева. Ето защо следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати по сметка на
АНОрган разноски в размер на 120 лева за присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно Наказателно
постановление №25-2200038 от 06.06.2022г., издадено от Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Търговище, с което за извършено административно нарушение
на чл. 22 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските на „Джое
Транс“ЕООД със седалище в град Търговище, представлявано от управителя А. Х. А., е
наложено на основание чл. 414 ал. 4 във вр.с ал. 1 КТ административно наказание, а именно
9
имуществена санкция в размер на 15 000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.4 във вр. с ал.5 и ал.1 от ЗАНН „Джое Транс“
ЕООД със седалище в град Търговище, представлявано от управителя А. Х. А., ЕИК –
*********, да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” - Търговище със седалище в град
Търговище, представлявано от директора Г. Г., сумата в размер на 120 /сто и двадесет/ лева,
представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10