Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
пети юли през
двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Велислава Трифонова като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 338 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2018 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. От ГПК .
С решение № 59 от 8.03.2018 г по гр. дело № 59/2018г по описа
на РС – Ч.Б. състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от М.И.М. с ЕГН ********** *** против С.И.М. и Г.Ц.М. ***
иск с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване на незаконно
построени строежи в съсобствения им имот /двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** със ЗП 41 кв.м., гараж с идентификатор *** със ЗП 20 кв.м. и селскостопанска сграда с
идентификатор *** със ЗП 8 кв.м., масивно
скеле от винкел и метални колове от лози и прикрепен за втория етаж усилен,
многожилен захранващ ел. кабел, вкопан в стената/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна
жалба срещу решението е постъпила от М.М.
,в която се възразява, че изводите на първоинстанционния съд са необосновани.
Възразява се, че при липса на каквито и да било доказателства в подкрепа на
тези изводи, РС е приел, че сградите са изградени през 1987 г, че не са
незаконно строителство и попадат в хипотезата на пар. 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ. Възразява се, че не е обсъдено заключението на ВЛ, според което единствено
за построения гараж има някакви строителни книжа в непълен обем, както и
заключението относно липсата на молби за узаконяване на постройките, както и за
липса на отстояния. Покривът на една от
сградите, според въззивника навлиза в съседен имот, който е изключителна
собственост на въззивника. Съответствието на постройките със строителните
правила и норми е следвало да се докаже от другата страна, което не е сторено. Претендира
се отмяна на постановеното решение и
постановяване на друго, с което да се
уважат предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна .
Претендира се потвърждаване на
първоинстанционното решение като обосновано и законосъобразно.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят съсобствеността
на имота, наличието на незаконно
изградени постройки в процесния имот ,пречки за упражняване на правото на
собственост на съсобствениците в пълен обем
ПлРС е приел ,
че съгласно разпоредбата на
чл.109 от Закона за собствеността собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Исковата защита по чл.109 ЗС може да бъде
упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице, което
разполага с права по отношение на имота, но ги упражнява по начин, препятстващ
или ограничаващ упражняването на субективното право на друг съсобственик или
собственик. (Р 139/85 - ОСГК).
Особеното
при иска по чл. 109 от ЗС, според РС, е доказването на факта на нарушението, като и
начинът, по който то пречи и смущава правото на ищеца. В тежест на
последния е да ангажира доказателства, че твърдяното от него неоснователно
действие или състояние се е осъществило и продължава да се осъществява към
момента на предявяване на исковата молба. Именно около този елемент от състава
на негаторният иск се развива, според РС, спорът между ищците и ответника.
Доказването
на наличието на някакви неправомерни действия или бездействия на ответника и
на начинът, по който те пречат и смущават правото на ищеца се провежда
конкретно в зависимост от характера на нарушението. Почти винаги като
доказателствени средства се използват свидетелски показания и експертизи и в този
конкретен случай са били ползвани, според РС, всички възможни способи за доказване. Със
свидетели е допустимо да се установява самото извършване на нарушението, което,
както се твърди в исковата молба се изразява в ползване на „незаконно
изградени сгради, масивно скеле от винкел и метални колове от лози и прикрепен
за втория етаж усилен, многожилен захранващ ел. кабел, вкопан в стената“, както
и ламаринен покрив на предверие, който „при дъжд създава шум, пречещ за
ползване на двете спални от втория етаж.“.
Безспорно по делото и се установява от
представеното от ищеца и неоспорено от ответника копие на нотариален акт № ***, том ***, дело № ***/1959 г.,според РС, че на 14.02.1959 г. Х.С.Ф. продал на И.М.С. дворно място, съставляващо парцел първи от
квартал 47 с площ 522 кв.м., при граници и съседи: от две страни улица, Х.С.Ф.
и Ц.В., с неуредени регулационни сметки.
Установява
се от приложеното и неоспорено заверено копие на нотариален акт № ***, том ***, дело №***/1976 г., на 01.09.1976 г. И.М.С., със съгласието
на съпругата си Н.В.С., продал на дъщеря си С.И.М. 200 кв.м. дворно място,
цялото от 522 кв.м., съставляващо парцел №*** в кв.*** по плана на гр.Ч.Б..
Не
се е спорило и се установява от заверено копие
на нотариален акт за покупко-продажба на имот на низходящ срещу издръжка и
гледане № 6 том I дело №9/1993 г.,според
РС, че И.М.С. и Н.В.С. продали на М.И.М.
201
кв.м. дворно място, цялото от 522 кв.м., съставляващо парцел №1181,
включен в парцел в кв.47 по плана на гр.Ч.Б., при съседи: от две страни улици,
наследници на Х.С.Ф. и А. И., които ще се ползват реално от северната половина
на това място, заедно с втория етаж на двуетажна жилищна сграда.
Видно е било от нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том №***, рег.№ *** дело №*** /2007 г., на 27.12.2007 г. И.М.С. и Н.В.С. продали
на М.И.М. 61/523 идеални части от имот с кадастрален номер ***, целият с площ
523 кв.м.
С оглед наведените фактически твърдения в исковата
молба и отправените искания съдът е приел, че е сезиран с негаторния
иск
по чл.109, ал.1 от Закона за собствеността. По правило искът по чл. 109 ЗС предоставя
защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което макар и да не
накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно
ползване на имота според предназначението му от неговия собственик. В тежест на ищеца е да установи чрез пълно и главно доказване, както
предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, материалните предпоставки за
уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Тъй като искът по чл. 109 ЗС има за своя
последица преустановяването на неоснователните действия, респ. възстановяването
на състоянието преди започване на неоснователните действия, ищецът следва да
установи в съдебното производство по несъмнен, безспорен начин, че
неоснователните действия, от които е произтекъл доказаният противоправен
резултат, смущават упражняването на неговото право на собственост.
За
установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени
доказателства.
Видно
от заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *** том *** рег.№ *** дело № *** от 27.08.2009 г., на 27.08.2009 г. И.М.С. и Н.В.С., от една
страна в качеството на продавачи, продали на М.И.М., от друга страна в
качеството на купувач, 61/523 идеални части от УПИ по кадастрален план
съставляващ имот № ***, с административен адрес: гр.Ч.Б., ул.”***” № *** , като си запазват правото на реално ползване в южната част на имота
заедно с ½ идеална част – 19 кв.м. от находящата се в имота едноетажна
фамилна сграда. Със същия нотариален акт е констатирано в т. III, че М.М. заедно със закупените с нотариален акт
идеални части става изключителен собственик на 122/523 идеални части от
УПИ по кадастрална карта с № ***.
По
делото са били назначени 2
бр.
съдебно-техническа експертизи, изготвени от в.л. Г.К. и
в.л. М.Ч., които съдът е кредитирал с доверие.
От заключението и на двете се установява, че първия
от процесните недвижими имоти,
представлява съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Ч.Б., ул. *** № ***, имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-2/20.01.2005г. на ИД на АГКК с ЗП 41 кв.м.
с предназначение жилищна сграда и сграда с идентификатор *** със ЗП 20 кв.м. с
предназначение хангар, депо, гараж. От проверката в Техническа служба на Община
Ч.Б. се установява , че законно изградените постройки в имота са: два етажа от жилищна
сграда с идентификатор ***.1, гараж с идентификатор ***, сайвант с идентификатор
*** и стопанска
сграда с идентификатор ***.
Отделно от това от
извършената проверка от органите на РО „Национален строителен контрол“ Плевен
се установява, че строителството на всички обекти е приключило през 1987 г. при
действието на ЗТСУ и ППЗТСУ. Сградите попадат в обстоятелствата на §127, ал.1
от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, не са „незаконно строителство“ и не подлежат на
премахване.
С оглед характера на иска при събиране на гласните
доказателства с цел изясняване на твърдението за извършените от ответниците
действия смущаващи правото на собственост, при разпита на
свидетелите са били зададени конкретни въпроси относно техните
лични впечатления за осъществяване на нарушението. Съдът до голяма степен е успял да се убеди, че, както свидетелите, заявени от
ищеца, така и тези, заявени от ответника са лично запознати с дългогодишните
отношения между страните, които отношения далеч не покриват общественото
разбиране за “добросъседски” такива. За наличието на нетърпимост между съседите
недвусмислено говорят и десетките сигнали и жалби, отправяни взаимно
от страните, многократните проверки на различни държавни и общински институции,
включително и на органите на полицията, множеството отговори, писма и
заключения на последните институции по повод на събития и случки, настъпили все
по повод на тази междусъседска нетърпимост. За да може съдът да приеме
наличието на някакво неоснователно посегателство върху собствеността на ищците
или наличието на осъществени пречки за нормалното упражняване на правото на
собственост на М.И. М. следва да са налице доказателства за това,
че вредното въздействие върху вещта, произтича пряко от поведението или от
бездействието на ответниците С.И.М. и Г.Ц.М..
От разпита на свидетеля Х.П.Г., заявен и
доведен за разпит в съдебно заседание от ищеца се установява ,
според РС, че има лични възприятия,
за влошените отношения между страните. Същите свидетелстват за
обстоятелството, че още през 80-те години на миналия век са построени
процесните сгради, както и че по време на дъжд, върху ламаринения покрив на
предверието се чува шум.
Съдът е кредитирал
показанията на свидетеля в частта им, в която същия свидетелства за лични
възприети от него факти и обстоятелства, като правдиви.
Горната фактическа
обстановка съдът е приел за безспорно установена след съвкупна преценка
на всички събрани по делото доказателства. Съдът е кредитирал неоспорените от
страните писмени доказателства и заключението на вещото лице, в чиято
компетентност и добросъвестност не се съмнява. На показанията на разпитания
свидетел е била дадена вяра, тъй като са безпротиворечиви и
допълващи се.
Посредством
многобройната документация се установява,
според РС, че страните водят от години
почти непрекъсната кореспонденция с компетентни институции с оплаквания,
подобни на тези, отразени в исковата молба. Въз основа на жалбите и сигналите им са правени множество проверки от
служители на Община Ч.Б., РДНСК и РУП на МВР Ч.Б., довели
до премахването на ограда в дворното място, нажежило още повече отношенията
между страните.
Безспорно между страните е, според РС, а и се установява
от заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на имот на низходящ
срещу издръжка и гледане № *** том *** дело №***/1993 г., И.М.С. и Н.В.С. продали на М.И.М. 201 кв.м. дворно
място, цялото от 522 кв.м., съставляващо парцел №***, включен в
парцел в кв.*** по плана на гр.Ч.Б., при съседи: от две страни
улици, наследници на Х.С.Ф. и А. И., които ще се ползват реално от северната
половина на това място, заедно с втория етаж на двуетажна жилищна сграда. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том №***, рег.№ *** дело №*** /2007 г., на 27.12.2007 г. И.М.С. и Н.В.С. продали
на М.И.М. 61/523 идеални части от имот с кадастрален номер ***, целият с площ
523 кв.м.
Спорило се е процесните сгради – двуетажна жилищна сграда с
идентификатор *** със ЗП 41 кв.м., гараж с идентификатор *** със ЗП 20 кв.м. и селскостопанска сграда с
идентификатор *** със ЗП 8 кв.м., незаконни ли са такива по
смисъла на ЗУТ, кои лица ги ползват и пречат ли те на
ищеца да упражнява своето субективното право на съсобственик да
ползва веща/ите.
Видно е било от установената по
делото фактическа обстановка , че строителството
на всички процесни обекти /двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** със ЗП 41 кв.м., гараж с идентификатор *** със ЗП 20 кв.м. и селскостопанска сграда с
идентификатор *** със ЗП 8 кв.м., масивно
скеле от винкел и метални колове от лози и прикрепен за втория етаж усилен,
многожилен захранващ ел. кабел, вкопан в стената/ е приключило през 1987 г. при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ. Сградите,
според РС, попадат в обстоятелствата на
§127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, не са „незаконно строителство“ и не подлежат
на премахване, последното обуславя отхвърляне на предявения иск.
РЕШЕНИЕТО на РС е частично
незаконосъобразно.
РС е изложил мотиви, които не се споделят
изцяло от въззивната инстанция. По делото не са спорни въпросите досежно
правата на собственост на страните. Спорни
са въпросите ,свързани с ползването на съответните по видове различни сгради от
ответниците и начина, по който се пречи на ищцовата страна пред РС да упражнява в пълен обем правото си на
собственост.
Съгласно
разрешенията, дадени в т. 3 на ТР 4/2015 г, постановено на 6.11.2017 г на ОСГК
на ВКС на РБ двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на
ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на
чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за
уважаването на този
иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не
само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения
му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и
поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Въззивният съд счита, че изводът на РС, че сградите попадат в обстоятелствата на §127, ал.1 от ПРЗ
на ЗИД на ЗУТ, не са „незаконно строителство“ и не подлежат на премахване
обуславя отхвърляне на предявения иск не е правилно. Само по себе си това
обстоятелство пряко не обуславя основателността или неоснователността на
предявения иск по чл. 109 от ЗС. Следва по делото да е установено по
категоричен начин как се пречи на ищеца да осъществява в пълен обем правото си
на собственост. Правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава
всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху
собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си
каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко
въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което
няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за
собственика да упражнява правото си. Действията по използване на обект, в
случая предверие от 12 кв.м към първия етаж на жилищната сграда, което е с
покритие, позволяващо при валежи от дъжд
да се чува шум, следва да се приеме за действие, което пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем като в случая се касае за превишаване на
нормалните за живота в модерния град нива на шум и произтичащите от тези
действия пречки за нормалното ползване на собственото на ищеца жилище. Тези обстоятелства се установяват от разпита
на св. Х.П.Г., който утвърждава пред РС, че е бил в дома на ищеца пред РС по
време на дъжд и се е чувало „трополене“ от дъжда, „шум от капките върху ламарината“ като свидетелят изразява
предположение, че предверието е покрито с
ламарина след като се е чувал такъв шум. Свидетелят твърди, че
„трополенето“ се е чувало ясно. Показанията на свидетеля се кредитират с оглед
тяхната непосредственост и незаинтересуваност.
По делото не са събрани никакви доказателства
относно пречките, които са налице в резултат на ползването на останалите
изброени в исковата молба постройки, за
спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца пред първата
инстанция. Докладът по делото е пестелив, но в него се съдържа указание за
установяване на „твърдените от страните факти и обстоятелства, релевантни за
предмета на спора“ – л.25 от първоинстанционното дело. Възражения във
въззивната жалба във връзка с доклада по делото не са налице. По делото не са
представени доказателства от въззивника и ищец пред първата инстанция във
връзка с негово възражение срещу писменото
доказателство на л. 23 от първоинстанционното дело във връзка с
извършена проверка от Община – Ч.Бряг относно статута на постройките в съсобствения имот.
Предвид гореизложеното следва да се отмени частично атакуваното решение
по отношение на предявения иск по чл. 109 от ЗС във връзка с ползването на
предверие от 12 кв.м към първия етаж на основната двуетажна
жилищна сграда в имота като се постанови решение, с което се осъдят
ответниците да преустановят действията, съставляващи пречка за упражняване в
пълен обем на правото на собственост на М.И.М.
отстранят покривното покритие върху предверието, което позволява да се
чува по – силен от нормалния шум при валеж от дъжд и го заменят с такова, което
абсорбира шумното падане на капките и не създава условия за шум, който да пречи
на спокойното съществуване на собствениците на втория етаж на жилищната сграда.
Решението следва да се отмени и в частта за разноските.
Пред
настоящата инстанция е налице претенция за разноски от страна на въззивника и е
представен списък в този смисъл. От другата страна не са претендирани разноски.
Пред първата инстанция разноски са направени от двете страни.Държавната такса
пред първата инстанция е определена като при неоценяем иск. Към момента на
образуване на делото пред първата инстанция не е било налице ТР 4/2015
г, постановено на 6.11.2017 г на ОСГК на ВКС на РБ. Въпросът эа преценката на
цената на иска не следва да се обсъжда с оглед разпоредбата на чл. 70 от ГПК и
предвид липсата на оплаквания в този смисъл. Въззивният съд счита, че се касае
за обективно съединени искове по чл. 109 от ЗС като са налице твърдения за 6
бр. постройки и съоръжения, които пречат на упражняването на правото на
собственост в пълен обем. Налице е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено от страна на процесуалния представител на
въззиваемите страни пред Пл ОС. Съгласно чл. 7 ал.1 т.4 от наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на последните при
неоценяеми искове е 300 лв. В този смисъл и
при извода, че се касае за обективно съединени искове Пл ОС приема, че липсва
прекомерност. При този изход на делото следва да се приеме, че направените
разноски от въззивника и ищец пред първата инстанция общо за двете инстанции са
в размер на 1000лв адвокатско възнаграждение, 300 лв за ВЛ,45 лв ДТ или общо в
размер на 1345 лв. Разноските на другата страна са в размер на 300 лв.Видно от
договора за правна помощ не е указано как се разпределя определеното адвокатско
възнаграждение, поради което следва да се приеме, че следва да се присъдят
разноски в размер на 1/6 част от посочената по – горе сума или разноски в
размер на 224,16 лв. Същият начин на преценка се отнася за разноските на
другата страна за първата инстанция като в нейна полза следва да се присъдят
разноски в размер на 250 лв или в полза на ответниците пред първата инстанция
следва да се заплатят разноски в размер на 25,84 лв след компенсация. В този
смисъл следва да се постанови и решението.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № № 59 от 8.03.2018 г по гр. дело №
59/2018г по описа на РС – Ч.Б. В ЧАСТТА,
В КОЯТО е отхвърлен предявения иск от М.И.М.
ЕГН ********** по чл. 109 от ЗС СРЕЩУ С.И.М.
и Г.Ц.М. *** 18 за премахване на покривна конструкция на предверие от 12
кв.м към първия етаж на двуетажна жилищна сграда в УПИ № *** по плана на Ч.Б. , която конструкция
причинява шум при валеж и пречи да се упражнява спокойно и в пълен обем правото
на собственост КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА на осн. Чл. 109 от
ЗС С.И.М. и Г.Ц.М.
*** 18 ДА ИЗМЕНЯТ ПОКРИТИЕТО НА ПОКРИВНАТА КОНСТРУКЦИЯ на предверие от 12 кв.м
към първия етаж на двуетажна жилищна сграда в УПИ № *** по плана на Ч.Б. , което покритие причинява
шум при валеж и пречи да се упражнява спокойно и в пълен обем правото на
собственост от М.И.М. ЕГН **********
като покритието се замени с друго, което
да позволява абсорбиране на щума
ОСЪЖДА М.И.М. ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ НА С.И.М. и Г.Ц.М. *** 18 разноски за двете инстанции в
размер на 25,84 лв
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ
ОСЪЖДА С.И.М.
и Г.Ц.М. *** 18
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
касационно обжалване в месечен срок от съобщението за изготвянето му
пред ВКС на РБ
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че на осн. Чл.61 ал.2 от ГПК сроковете
спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от
Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от
Закона за съдебната власт, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от
Закона за съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :