Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260437
гр.Пловдив, 22.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в открито
съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1506 по описа за 2020 година на ПРС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002826/13.02.2020г.,
издадено от инж.А.А.Ч., на длъжност директор на
Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘гр.Пловдив с което на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на „Мулти клубс“ ООД, ЕИК:
205775986 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Марица“
№ 122, Водна палата представлявано от неговия *** Н.С.Н. е наложена имуществена санкция в размер
на 2500 / две хиляди и петстотин / лева за
извършено нарушение по чл.61, ал.1 от Кодекса
на труда.
Дружеството жалбоподател, чрез своя управител иска отмяната на атакуваното наказателно
постановление поради неговата незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост.
Дружеството
– жалбоподател не намерено на адреса посочен от него и при условията на
чл.61,ал.2 от ЗАНН се даде ход на делото.
Въззиваемата
страна редовно призована, в съдебно заседание се представлява
от Н.К. – началник отдел „Административно информационна и правно осигуряване“
по силата на представено пълномощно, която изразява становище за
неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаването
на процесното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Пловдивски
районен съд след като взе предвид доводите и възраженията на страните и се
запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу подлежащо на обжалване
НП, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима,
разгледана по същество се явява частично основателна.
Атакуваното наказателно постановление /НП/ е издадено въз основа
констатациите съдържащи се в съставен на 24.01.2020г. от свидетел Б.С.К. против
дружеството – жалбоподател акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 16-002826 за това, че при извършена проверка около 01 часа на
11.01.2020г. в обект на контрол бар – клуб „XS“ в гр.Пловдив бул. Марица 122, стопанисван от „Мулти клубс“ ООД и от
представените документи на 17.10.2020г. и дадените писмени обяснения от
упълномощеното лице на „Мулти клубс“ ООД на 21.01.2020г. в ДИТ Пловдив е
установено че около 1 часа на 11.01.2020г. от страна на дружеството –
работодател е приета на работа като *** в бар-клуб XS в гр.Пловдив С.В.Г.ЕГН ********** без да е
сключен с нея трудов договор преди постъпването и на
работа. Трудовия договор със С.В.Г.е бил сключен след извършената проверка в
обекта на контрол, предвид дадените писмени обяснения от упълномощеното лице на
дружеството и декларираното и заявеното от С.Г.. По време на проверката С.Г.е
била с работно облекло, като всички останали ***и и обслужвала клиенти в
заведението с което е нарушена разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ. Актът е
съставен в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството лице,
което го е подписал, без вписване на възражение/обяснение. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от упълномощеното
от представляващия дружеството лице. На датата на съставянето на акта е връчен
препис от него на упълномощеното лице, което е надлежно удостоверено с
разписка, неразделна част от акта.
В
законоустановения три дневен срок пред Д“ИТ“ Пловдив не са били представени
писмени възражения от представляващия дружеството относно съставения АУАН и
нарушението. Въз основа констатациите от акта е издадено и атакуваното НП с
което е ангажирана административната отговорност на дружеството с налагане на
имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл.61, ал.1 от
Кодекса на труда. Издаденото НП е било връчено на дружеството на 19.02.2020г.,
удостоверено с известие за доставяне. В срок пред РС Пловдив е обжалвано
издаденото НП.
Разпитана като свидетел в съдебно заседание актосъставителката Б.К.
потвърди участието си в проверката на дружеството, по повод получен сигнал за
нарушения на КТ – работещи в нощен клуб без трудови договори. Свидетелката
посочи, че лично с нейна колежка са извършили проверката в клуба, при която са
установили работещи лица включително и посоченото в акта лице, с работно
облекло като на другите ***и и обслужваща клиенти на заведението. Свидетелката
посочи, че след като са се легитимирали установили не наличието на сключен
писмен трудов договор, както и че това лице има установено работно време с
начало и край, както и възнаграждение. Свидетелката посочи, че е представен
трудов договор, за който се потвърдило че е сключен след проверката. Поради не
наличие на основание за критика съдът кредитира показанията на свидетелката
като обективни, логични и последователни и подкрепени от другите приети по
делото доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Жалбата
против наказателното постановление е допустима, като подадена от легитимирано
лице, в законоустановения срок и против подлежащо на обжалване пред съд
наказателно постановление.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при него
е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено
административно нарушение. Именно административно наказващия орган е
този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от
лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и
се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и
въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /
само когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви
граници, а не е фиксиран в закона.
При така
установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
В
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на
защита на административно-наказаното лице. АУАН е издаден от компетентен орган
съгласно чл.416, ал.1 от КТ и съдържа
всички реквизити, установени в чл.42 от ЗАНН, съставен е в съответствие с
чл.43, ал.1 от ЗАНН, като препис от акта е връчен в деня на съставянето му на
лицето, против което актът е съставен. За установените нарушения против
дружеството жалбоподател е издадено НП от компетентен орган, в
законоустановения срок и с необходимото съгласно чл.57, ал. 1 от ЗАНН
съдържание, без НП да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
С оглед изложеното като
установено от фактическа страна, съдът счита че правилно актосъставителката и
наказващия орган са ангажирали отговорност на жалбоподателят „Мулти клубс“ ООД тъй
като е налице извършено нарушение разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ. Дружеството
„Мулти клубс“ ООД като работодател е приел на
работа индивидуализирано съгласно нашето законодателство лице С.В.Г.с
ЕГН ********** като ***, без да е сключил с него преди постъпването му на
работа трудов договор. В разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ законодателят
изрично е посочил, че работодателят е длъжен да сключи с работника или
служителя преди постъпването му на работа трудов договор. В настоящия случай са
налице доказателства, че това изискване не е било изпълнено от дружеството
жалбоподател. Отношенията между него и работника се явяват трудови
правоотношения съгласно чл.1, ал.2 от КТ, които следва да бъдат уредени със
сключване на трудов договор. По своето
естество трудовия договор предпоставя престирането на работна сила при
упражняването на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи:
работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова
функция/, трудово възнаграждение. Тези елементи от трудовото правоотношение са
установени от контролния орган, видно от собственоръчно попълнената декларация
от С.Г., в която е вписала че работи в клуб ХS на Мулти клубс , с определено място на работа, с работно време
и уговорено трудово възнаграждение. Изрично е отбелязано че няма сключен трудов
договор. Трудов договор със страни дружеството
– жалбоподател и лицето С.Г.е бил реално сключен след проверката. Действително
на 11.01.2020г. е било съобщено пред НАП
Пловдив за сключен трудов договор със страни Мулти клубс ООД и С.Г., с час
17:47:05 часа, което обаче се явява
по-късно във времето от момента на постъпване на работа на лицето и извършената
от служителите на ДИТ проверка. Обстоятелството, че трудовият договор е бил
сключен по-късно във времето от постъпването на работа на работника се
потвърждава и от показанията на актосъставителката. Налице е елемент от
фактическия състав на нарушението по чл.61, ал.1 от КТ, а именно времевия
момент - преди постъпване на работа. Ако трудовия договор е бил сключен преди
проверката, то е следвало да бъде показан на проверяващите, тъй като това е бил
момента, в който по несъмнен начин щеше да се манифестира съществуването му.
Представения в последствие трудов договор от същата дата не носи достоверна
такава от една страна или поне не час, в който това е станало. Ето защо така
възникналите трудови отношения между дружеството и С.Г.не са били оформени
съобразно изискванията на КТ, от което се налага обоснования и категоричен
извод, че дружеството Мулти клубс ООД е осъществило съставомерните признаци на
нарушението по чл.61, ал.1 от КТ, тъй като за да се изпълни неговият състав
единствено е необходимо моментът на постъпването на работа от работника да
предхожда във времево отношение този на сключване на трудовия договор, а тези
факти са безспорно и категорично установени.
С оглед горното законосъобразно
наказващият орган е определил санкция на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414,
ал.3 от КТ.
За
нарушение на нормата на чл.61, ал.1 от КТ, разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ въвежда имуществена санкция за
работодателя когато е юридическо лице в размер
от 1500 до 15000 лева. В случая АНО е наложил имуществена санкция в размер на 2500 лева.
С
оглед приетите по делото доказателства съдът намира, че в конкретният случай
нарушението не е маловажно. Основен аргумент в тази насока е волята на
законодателя, който създавайки ал.2 на чл.415в от КТ изрично е заявил, че
нарушението на чл.61, ал.1 от КТ е
дотолкова тежко нарушение на трудовото законодателство, че спрямо него не може
да се приеме маловажност. Приемането на работник на работа без сключен писмен
трудов договор засяга трудовите и осигурителни права на работника, неотменимо и
във всички случаи.
Съдът
обаче, намира, че е налице необоснованост на размера на наложената на нарушителя
санкция. В атакуваното НП АНО в нарушение на чл.27 от ЗАНН не е мотивирал
размера на санкцията определена над минимума, нито в производството се доказа
наличие на обстоятелства, които налагат определянето на такъв размер. Ето защо
и като отчете, че нарушението е първо от този вид за дружеството, краткия
период на осъществяване на нарушението и на засягане правата на работника,
съдът намира, че атакуваното НП следва да се измени, като се намали наложената
имуществена санкция от 2500 лева на 1500 лева, който размер съдът намира за
справедлив с оглед на установените по делото обстоятелства по извършване на
нарушението.
С оглед изхода на делото следва на
въззиваемата страна да се присъдят и съответните разноски. Предвид изхода на делото и на основание чл.63 ал.5
вр.ал.3 от
ЗАНН поради
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за
основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден да плати на ответната страна сумата в размер на 80 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63, ал.5, вр. ал.3 от
ЗАНН, вр.чл.144
от АПК вр.чл.37 ал.1
от Закона за правната
помощ ,вр.чл.27е
от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Водим
от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление 16-002826/13.02.2020г.,
издадено от инж.А.А.Ч., на длъжност директор на
Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘гр.Пловдив с което на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на „Мулти клубс“ ООД, ЕИК:
205775986 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Марица“
№ 122, Водна палата представлявано от неговия *** Н.С.Н. е наложена имуществена санкция в размер
на 2500 / две хиляди и петстотин / лева за
извършено нарушение по чл.61, ал.1 от Кодекса
на труда като НАМАЛЯВА
наложената Имуществена санкция от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Мулти клубс“ ООД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.
Марица № 122 представлявано от Н.С.Н. ЕГН ********** – *** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ Пловдив към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ сумата от 80 /осемдесет/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд
гр.Пловдив по
реда на Глава XII от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
ВИ