О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 12.
08.2020г.
Апелативният специализиран наказателен съд, първи
въззивен състав, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. СТОЯН
ТОНЕВ
2. НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от
съдия Тонев ВНЧД № 402 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на глава 22, чл.341 ал.2 и сл. НПК.
Инициирано е
по частни жалби от подсъдимите Д.Ж. и В.Х.,чрез защитниците им, срещу протоколно
определение от 31.07.2020г. по НОХД № 3455/2019г. на СНС - 12 състав, с което
са оставени без уважение исканията за изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите от „Задържане под стража“ в по-
леки.
С жалбата на
подсъдимия Ж., подадена чрез адв. В., се иска отмяна на определението и
постановяване на ново, с което искането на защитата да бъде уважено и мярката
за неотклонение на подсъдимия да бъде изменена в по-лека.Сочи се, че предходната инстанция в мотивите си не
е взела отношение към наведените от защитата доводи. Излагат се доводи, че
срокът на задържането на подсъдимия Ж. не отговаря на критериите за разумност и че
мярката за неотклонение не е съобразена със здравословното му състояние.
Развиват се и доводи, че подсъдимият Ж.
бил поставен в неравностойно положение спрямо други подсъдими по делото, които
също били осъждани, но били с мерки различни от задържане под стража.
С жалбата на
подсъдимия Х., подадена чрез адв. Б., също се иска отмяна на определението и
постановяване на ново, с което искането на защитата да бъде уважено и мярката
за неотклонение на подсъдимия да бъде изменена в по-лека.Излагат се доводи за
липса на обосновано предположение. Акцентира се и върху изтеклия срок на задържане, който не отговарял на
критериите за разумност.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като съобрази
изложените в частните жалби доводи и материалите по делото, намира жалбите за
допустими, подадени в срок, а по същество за неоснователни.
С обвинителния
акт са предявени обвинения срещу тринадесет лица, като на подсъдимия Д.Ж. са повдигнати обвинения за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и 3, т.1,
вр.ал.1 НК, по чл.213а, ал.3, т.2, т.4 и т.7, вр.ал.2, т.2, т.4 и т.5, пр.2,
вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, ал. 3
и ал.4, вр.ал.1 от НК и по чл.330, ал.3,
вр.ал.2, т.2 и т.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4 и ал.3, вр.ал.1 НК; на подсъдимия В.Х. са повдигнати обвинения за
престъпления по чл. 321 ал.3 пр. 2 и пр.3, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл. 330 ал.3
вр. ал.2 т.4 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.4 и ал.3 вр. ал.1 НК.
Всяко от описаните
и претендирани от държавното обвинение престъпления е наказуемо с „лишаване от
свобода“ и отговаря на законовите критерии за „тежко“, съгласно легалната дефиниция по чл.93, т.7 от НК.
Несъмнено според националната ни практика и тази на ЕСПЧ
запазването на разумното подозрение, че арестуваният евентуално е извършил
престъпление е задължително условие за законосъобразността на продължаващото
задържане. В този контекст според
състава на въззивния съд към настоящия процесуален етап е налице
нужната доказателствена обезпеченост на предположението за евентуална
съпричастност на подсъдимите Ж.
и Х. към възведените им с обвинителния акт обвинения в какъвто смисъл е
и становището по атакуваното определение на предходната инстанция.
Относно
опасностите по чл. 63 ал.1 НПК правилно и
обосновано предходната инстанция е приела, че и към настоящия етап на
развитие на наказателното производство съществува значителен по интензитет риск
от извършване на престъпление, като предпоставка за законност на продължаващото
задържане.
На подсъдимия Д.Ж.
са повдигнати множество обвинения, но към настоящия момент съдебното
производство срещу него се води по три от така повдигнатите му обвинения.
Поради това правилно СНС е изследвал реалната опасност на база именно тези обвинения
на подсъдимия Ж..Правилно СНС не се е позовал на тежестта на предвиденото в закона наказание за
предполагаемата престъпна дейност, като коректно е извел реалният риск от
бъдещо противоправно поведение на подсъдимите предвид характера и спецификите
на същата, включително поради претендираната й свързаност с агресия и насилие,
като в тази насока обвиненията за организирана престъпност, визират за цели на
сдружението и извършване на принуди и
изнудвания. Все в този контекст
предполагаемата организирана престъпна група, съобразно параметрите на
конкретните обвинения на двамата
подсъдими, се твърди, че е функционирала
при разширен персонален състав и през продължителен времеви период, като при това си поставяла за цели осъществяването на широк спектър престъпни посегателства. По отношение претендираното
вторично престъпление по чл. 213а НК, за което е обвинен подс. Ж., следва да се добави, че то е повдигнато при
условията на чл.26 от НК, като се състои от шест отделни деяния, обединени в
продължавано престъпление.
Съгласно приложената
/ том 10 ДП/ справка за съдимост подс.Ж.
е осъждан многократно за различни по вид
престъпления /в това число за тежки умишлени посегателства по чл. 321 ал.3 т.1
вр. ал.1 НК, по чл. 253 ал.5 вр. ал.3
т.2 вр. ал.1 НК/ на наказания „лишаване от свобода“, чието изпълнение не е отлагано по реда на чл.
66 НК. Подсъдимият Х. е осъждан многократно /за престъпления по чл. 354 а НК,
чл.206 НК, чл. 343 ал.3 НК, чл. 215 ал.2
т.4 вр.чл. 29 ал.1 б. А НК, чл. 318 НК/ и е търпял ефективно наказание „лишаване от
свобода“. Тези данни по справките за
съдимост на двамата подсъдими, характеризират личностите им в негативен аспект
като такива със завишена степен на обществена опасност, давайки основание за
извод, че при тези привлечени към наказателна отговорност лица рискът от
извършване на престъпление при смекчаване на мярката им за процесуална принуда
е висок и реален.
Всички тези
основания, констатирани по настоящото дело, са релевантни и достатъчни,
оправдаващи продължаващото на настоящия процесуален етап ограничаване правото на свободно придвижване
на подсъдимите, чрез задържането им под стража.
На фона на
гореизложеното защитните доводи относно здравословните проблеми на подсъдимия Ж.
и на родственик на подсъдимия Х. не могат да игнорират коментирания реален риск
от извършване на престъпление. А и СНС
разрешава
на подсъдимия Ж. да напуска мястото за изтърпяване на мярката му за
неотклонение за извършване на прегледи и лечение, като данните по делото не сочат
престоят в условията на
ареста да е
несъвместим със здравословното състояние на подсъдимия, поради което и въззивната
инстанция намира,
че то не
се явява основание за изменение на мярката за неотклонение.
Относно
времетраенето на задържането от материалите по делото е видно, че мерките за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на
подсъдимите са взети, както следва: на подсъдимия Ж. с Определение на СНС от
16.02.2019 г.; на подсъдимия Х. с Определение на СНС от 04.08.2018 г. Поначало изтеклият
период от време, свързан с протичащото задържане на подсъдимите, следва да се
отчита като ново обстоятелство, предмет на обсъждане в производството по чл.
270 от НПК. Този период от време следва да се преценява в контекста на
разумността на срока на задържане.За неразумен срок на ареста може да се претендира
само ако мярката за принуда не съответства на фактическата и правна сложност на
казуса и ако не се наблюдава "особено усърдие" от страна на съда при
разрешаването на производството по същество. В конкретния случай липсват каквито
и да било основания да се приеме, че срокът на задържането на подсъдимите е
неразумен, понеже се касае за наказателно производство, намиращо се в съдебната
фаза на процеса, отличаващо се със значителна фактическа и правна
сложност, поради множеството на брой
подсъдими лица и обвинения срещу същите в това число и за организирана
престъпност , предвид значителния брой свидетели и експерти по делото. От материалите
по делото е видно, че същото се насрочва регулярно, през сравнително кратки
периоди от време и първоинстанционният съд на настоящия етап не може да бъде
упрекнат в липсата на изискуемото "особено усърдие". Следователно,
освен факта на изтеклия период от време на задържане, на който акцентира
защитата, липсват останалите обективни предпоставки, за да се приеме, че към
момента се касае за неразумен срок за действие на мерките за неотклонение „ задържане под стража“.
Защитните
доводи за неравностойно положение на подс. Ж. в сравнение с други подсъдими с по-леки
мерки за процесуална принуда, не могат да бъдат преценени като правилни и
основателни от настоящия съдебен състав, който се занимава единствено с
контрола върху мерките за неотклонение на подсъдимите Ж. и Х., а не и с мерки
за процесуална принуда спрямо техни съпроцесници.
В заключение,
при продължаващото наличие на висок риск от възможно противоправно поведение на
подсъдимите Ж. и Х. и при липса на
реални други основания по смисъла на чл. 56, ал. 3 НПК за изменение на мерките
им за неотклонение, атакуваното определение е правилно и обосновано.
Водим от горното АСНС,
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.07.2020г. по НОХД № 3455/2019г. на СНС- 12
състав, с което са оставени без уважение исканията за изменение на мерките за
неотклонение на подсъдимите Д.Ж. и В.Х. от „Задържане под стража“ в по- леки.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.