Определение по дело №490/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260031
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 17 август 2020 г.)
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20203200500490
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260031

 

17.08.2020 г., град Добрич

 

 

Окръжен съд Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети август, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

МЛ. СЪДИЯ Г.П.като разгледа докладваното от мл. съдия Г.П.въззивно частно гражданско дело № 490 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „***“ АД срещу Разпореждане от 23.06.2020 г. по ч.гр.д. № ***/2020 г. на Районен съд Добрич, поправено с Определение № 1569 от 01.07.2020 г. и с Определение № 1649 от 09.07.2020 г., с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от ***, 50 лева, представляваща разликата от присъдената главница в размер на ***, 06 лева до претендираните ***, 56 лева; за сумата от 17, 72 лева, представляваща законна лихва за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за периода 12.06.2020 г. – 19.06.2020 г.; както и  за сумата от 120, 00 лева, представляваща разходи при предсрочна изискуемост.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт.

Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на съда, че до длъжника не е изпратено надлежно уведомление за настъпила предсрочна изискуемост. Счита, че уведомяването е редовно извършено с приложената по делото нотариална покана. Изтъква, че няма нормативни изисквания към съдържанието ѝ. На тази основа оспорва приетото от съда, че изявлението за предсрочна изискуемост трябва да съдържа извлечение от счетоводните книги.

Не е съгласен и с отхвърлянето на искането по отношение обезщетението за забава. Във връзка с отхвърленото искане за сумата от 120, 00 лева, представляваща разходи при изискуем кредит , заявява, че правото на такова вземане е уговорено в договора за кредит и произтича от него.

Прави искане разпореждането да бъде отменено в обжалваната част и да бъде разпоредено на Районен съд Добрич да издаде заповед за изпълнение и за процесните суми.

 

Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

Производството по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на Районен съд Добрич е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „***“ АД. В заявлението е направено искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С.М.Ф. за следните суми: ***, 56 лева главница по договор за кредит за текущо потребление; 558, 05 лева договорна лихва за периода от 28.09.2019 г. – 11.06.2020 г.; 13, 16 лева лихвена надбавка за забава за периода от 29.09.2019 г. – 11.06.2020 г.; 17, 72 лева обезщетение за забава за периода от 12.06.2020 г. до 19.06.2020 г.; 120, 00 лева разходи при изискуем кредит.

С Разпореждане от 23.06.2020 г. по ч.гр.д. № ***/2020 г. на Районен съд Добрич, поправено с Определение № 1569 от 01.07.2020 г. и с Определение № 1649 от 09.07.2020 г., е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от ***, 50 лева, представляваща разликата от присъдената главница в размер на ***, 06 лева до претендираните ***, 56 лева; за сумата от 17, 72 лева, представляваща законна лихва за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за периода 12.06.2020 г. – 19.06.2020 г.; както и  за сумата от 120, 00 лева, представляваща разходи при предсрочна изискуемост.

Молителят и длъжникът са сключили договор за кредит за текущо потребление на 13.01.2017 г., по силата на който последният е получил сумата от 10 000 лева. Определили двадесет и осмо число на месеца като падежна дата за издължаване на месечните вноски. Впоследствие страните сключили допълнителни споразумения към договора за кредит, последното от които на дата 29.05.2019 г. Въз основа на същото се уговорили срокът за издължаване на кредита да е 98 месеца, с крайна падежна дата 29.07.2027 г. От общите условия по договора се установява, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем, след уведомление до кредитополучателя.

От представеното извлечение от счетоводните книги на банката става ясно, че до подаване на заявлението не са погасени девет вноски по кредита, за периода от 28.09.2019 г. – 28.05.2020 г., в общ размер от ***, 06 лева. Посочено е, че длъжникът е в забава от 264 дни, а изискуемостта е настъпила на 12.06.2020 г., поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочна изискуемост на длъжника. Размерът на дължимата главница е определен на ***, 56 лева.

С нотариална покана, получена от длъжника на 20.02.2020 г., последният е бил уведомен от банката, че кредитът му е обявен за предсрочно изискуем поради забава в плащанията.

Основният въпрос, определящ за изхода от въззивното обжалване, е дали с получаване на нотариалната покана от длъжника е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Настоящият състав счита, че отговорът на този въпрос е отрицателен. За да настъпи предсрочната изискуемост следва да бъде установено неплащане по договора от страна на длъжника, както и достигнало до последния уведомление за предсрочната изискуемост. В нотариалната покана от 20.02.2020 г. е отразена датата на отпускане на кредита и размера му, но не и дължимата главница и лихвите за забава. Уведомлението не може да съдържа единствено бланкетно изявление, че кредитът е станал предсрочно изискуем, какъвто е и настоящият случай. В него трябва да са посочени дължимата главница и лихвите за забава. Поради тази причина не може да бъде прието, че предсрочната изискуемост на процесния кредит е настъпила. Относно съдържанието на уведомлението е налична съдебна практика на ВКС – Определение № 656 от 14.07.2016 г. по т. д. 2609/2015 г., I т. о. на ВКС. Не може да бъде приета за дата на предсрочната изискуемост и датата, посочена в извлечението от счетоводните книги, защото не са представени доказателства, от които да се установява, че е настъпила на 12.06.2020 г. От изложеното се извежда, че по отношение на претендираната главница заповед за незабавно изпълнение следва да бъде издадена за сумата от 1001, 06 лева – стойността на вноските, чиито падежи са настъпили до подаване на заявлението.  В останалата част, до пълния размер от ***, 56 лева искането трябва да бъде отхвърлено.

С оглед извода на съда за ненастъпила предсрочна изискуемост, искането за обезщетение за забава, в размер на 17, 72 лева, дължимо за периода от 12.06.2020 г. до 19.06.2020 г., следва да бъде отхвърлено.

Вземането за сумата от 120, 00 лева, дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението, е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход.

Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна и в тази част съдът правилно е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Въззивният съд счита, че при тази аргументация Разпореждане от 23.06.2020 г. по ч.гр.д. № ***/2020 г. на Районен съд Добрич, поправено с Определение № 1569 от 01.07.2020 г. и с Определение № 1649 от 09.07.2020 г., с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от ***, 50 лева, представляваща разликата от присъдената главница в размер на ***, 06 лева до претендираните ***, 56 лева; за сумата от 17, 72 лева, представляваща законна лихва за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за периода 12.06.2020 г. – 19.06.2020 г.; както и  за сумата от 120, 00 лева, представляваща разходи при предсрочна изискуемост, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

 

С оглед на горното, въззивният съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 23.06.2020 г. по ч.гр.д. № ***/2020 г. на Районен съд Добрич, поправено с Определение № 1569 от 01.07.2020 г. и с Определение № 1649 от 09.07.2020 г., с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от ***, 50 лева, представляваща разликата от присъдената главница в размер на ***, 06 лева до претендираните ***, 56 лева; за сумата от 17, 72 лева, представляваща законна лихва за забава след датата на настъпване на предсрочната изискуемост за периода 12.06.2020 г. – 19.06.2020 г.; както и  за сумата от 120, 00 лева, представляваща разходи при предсрочна изискуемост.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                

 

                 Председател:                                           Членове: 1.

                                                                                                                      

             

                                                                                                    2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.