Р Е
Ш Е Н
И Е
№ , 11.08.2020 г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично заседание проведено
на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ангел Ташев
Секретар: Десислава Буюклиева,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1507 по описа за 2020
година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.50 Семейния кодекс СК/.
Производството по делото е образувано по молба с
правно основание чл.50 СК, депозирана от С.А.Н., ЕГН ********** и С.Г.Н., ЕГН **********
и двамата със съдебен адрес: ***, чрез адвокат Х.С. ***, в която посочват, че
са сключили граждански брак на 02.02.2011 г. в гр. Пазарджик, за който било
съставен Акт за граждански брак № 0020/02.02.2011 г., съгласно Удостоверение за
сключен граждански брак серия ГБ № **********. Бракът бил първи за молителката С.Н.
и втори за молителя С.Н.. От брака нямат
родени непълнолетни деца. Посочват,
че първоначално живели в жилището на родителите на молителя в с. ю., обл.
Пазарджик, общ. Пазарджик ул. „ш.“ № 18, след което се преместили да живеят в
къщата родителите на молителката в с. ю., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „**“
№ 4. Твърдят, че от около две години, отношенията им се влошили и започнали да
проявяват нетърпимост един към друг, която довела до фактическата им раздяла.
Наред с това се и отчуждили един от друг. Считат, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което са
постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за развод. По изложените
съображения молят съда да постанови
решение, с което да прекрати брака им по взаимно съгласие и да утвърди
постигнатото между тях споразумение по чл.51 СК.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с
пълномощник адвокат Х.С. и потвърждават сериозното си и непоколебимо решение за
прекратяване на брака, поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие и
споразумението, като уточняват, че ползването на семейното жилище, в което
молителите са живели последно заедно, след прекратяването на брака ще се ползва
от молителката С.А.Н., тъй като това било жилището на нейните родители.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:
По делото е представено и прието като доказателство заверен
препис на Удостоверение за сключен граждански брак серия ГБ № **********,
издаден въз основа на Акт за граждански брак № 0020/02.02.2011 г. от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Пазарджик, от което се
установява, че страните са съпрузи от 02.02.2011 г. и че съпругата е приела
фамилното име на съпруга си – Ненчово.
От представените удостоверения за раждане
/дубликат/ издадени на 25.06.2020 г. от общ. Пазарджик се установява, че
молителите имат две деца, които са пълнолетни.
Съдът констатира, че молбата за допускане на развод по
взаимно съгласие е процесуално допустима. Като взе предвид, че двамата молители
поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, че решението им за това е
сериозно, взаимно и непоколебимо, че не желаят съда да издирва мотивите за
прекратяване на брака и като прецени, че постигнатото споразумение по чл.51 СК е
пълно, с него са уредени всички отношения, посочени в цитираната разпоредба, отговаря
на изискванията на закона и морала, намира
подадената молба за основателна. Същата следва да бъде уважена като разводът
между двамата съпрузи следва да бъде допуснат на основание чл.50 СК и постигнатото
от тях споразумение да бъде утвърдено. Поради липсата на доказателства в обратен смисъл,
съдът приема за доказано, че нямат родени по време на брака деца.
По отношение на разноските:
На основание чл.6, т.3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъде определена
окончателна държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40,00 лева /четиридесет
лева/. Съдът констатира, че при образуване на делото е внесена сумата от 25,00
лева, която сума следва да се приспадне от размера на окончателната държавна
такса. Остатъкът до пълния размер от определената окончателна държавна такса, а
именно сумата от 15.00 лева, следва да бъде внесена по сметка на РС Пазарджик
от двамата молителите, поради което всеки един от тях следва да бъде осъден да
заплати сумата от по 7,50 лева, дължима
на основание чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения с Акт за граждански брак № 0020/02.02.2011 г. от длъжностното
лице по гражданско състояние при Община Пазарджик, ГРАЖДАНСКИ БРАК между С.А.Н., ЕГН ********** и С.Г.Н., ЕГН **********
и двамата с постоянен адрес: *** и съдебен адрес:***, кантора № 6, по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ на съпрузите.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между молителите СПОРАЗУМЕНИЕ
по чл.51 от СК, в следния смисъл:
- След прекратяването на брака молителката С.А.Н., ЕГН ********** ще
възстанови предбрачното си фамилно име – г.;
- Ползването на семейното жилище на страните, находящо се в с. ю., общ.
Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „**“ № 4, след прекратяването на брака се ПРЕДОСТАВЯ за ползване на С.А. г., ЕГН **********.
-
След
прекратяване на брака страните НЕ СИ
ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА.
- Съпрузите
декларират, че по време на брака не са придобивали недвижимо и движимо
имущество.
ОСЪЖДА С.А. г., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, кантора № 6 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Пазарджик сумата от 7,50 лева /седем лева и
петдесет стотинки/ - окончателна ДТ, дължима по производството.
ОСЪЖДА С.Г.Н., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, кантора № 6 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Пазарджик сумата от 7,50 лева /седем лева и
петдесет стотинки/ - окончателна ДТ, дължима по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен
съдия: