Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260696 02.10.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от
съдията Живко Желев
гражданско дело номер 20084 по описа за 2018 година.
Предявени са искове с правно осн. чл. 30, ал.3 от ЗС и
чл.109 ЗС.
Ищецът Г.Н.С. поддържа, че е собственик на недвижим
имот в с. Б., с административен адрес ул. *********. Поддържа, че ответникът е
собственик на съседния имот. Между двата имота съществувала масивна каменна
ограда, разположена върху имотната граница по такъв начин, че във всеки от
двата имота попадала част от нея. Имотът на ответника бил по-ниско разположен
от този на ищеца. Оградата съставлявала градеж от камъни и била съсобствена при
равни части между двете страни. Поради посаждане на дървета и бръшлян в имота
на ответника, била нарушена целостта на оградата. Предвид това, че имотът на
ищеца се намирал по-високо от този на ответника, при разрушаване на оградата
щяло да настъпи срутване. Въпреки тази опасност ответникът отказвал да даде
достъп до собствения си имот за да може ищецът да извърши ремонта на оградата.
Отказвал също да участва със средства необходими за нейното възстановяване.
Твърди се, че размерът на сумата необходима за ремонта е 800 лева, като предвид
наличието на съсобственост тя следва да се разпредели поравно между страните.
Искането е да бъде осъден ответника да прекрати действията си, с които
препятства достъпа до собствения си имот за извършване на ремонт на оградата,
както и да заплати на ищеца сумата 400 лева, съставляваща половината от
разноските, необходими за извършване на ремонта.
Ответникът Н.Д.И. оспорва всички фактически твърдения,
изложени от ищеца. Счита иска за неоснователен.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Установява се по делото от представените писмени
доказателства, че ищецът е собственик недвижим имот – дворно място, находящо се
в с. Б.**************, съставляващо УПИ ********** по плана на селото. Същият е
придобил собствеността върху 5/6 ид.ч. от имота по силата на договор за дарение
– нот. акт ********** на н. *********** /
лист 8/. Останалата 1/6 ид.ч. от правото
на собственост върху имота ищецът е придобил по силата на наследяване от своята
м. В.А.С., след смъртта на която е извършено от останалите наследници
дарението, обективирано в гореописания нотариален акт / лист 6/.
С протоколно определение от 18.12.2019г. за безспорно
между страните е признато обстоятелството, че ответникът е собственик на
съседния от север недвижим имот, находящ се на административен адрес с. Б.*********,
съставляващ УПИ *********** по плана на селото / лист 41/.
Установява се от показанията на свидетелката Я.С. – с.
на ищеца, че двата имота са разположени с денивелация помежду си, като имотът
на ищеца се намира по-високо от този на ответника. На границата между двата
имота била изградена ограда от суха зидария, която съществувала към 1986г.,
откогато свидетелката имала възприятия за имота. С. сочи, че оградата била
изградена много преди тя да пребивава за пръв път в имота. Част от камъните в
оградата били паднали и съществувала опасност тя да се срути. Ищецът предложил
да наеме майстор и извърши ремонта, но ответникът отказал да даде достъп до
своя имот.
Показанията на тази свидетелка относно
местоположението, вида и състоянието на оградата между двата имота се
потвърждават от изводите на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа
експертиза. От заключението е видно, че в направление от улицата към дъното на
двата съседни имота е изпълнена ограда от суха каменна зидария, която служи и
за подпорна стена, спираща земните маси на южния имот, който е разположен
по-високо. Дебелината на оградата е 50-55 см., като височината ѝ над
нивото на терена на северния имот – УПИ ********* / този на ответника / е от
1,20 -1,40 м., а над нивото на терена на южния имот УПИ ********* /този на ищеца/
е 0,05- 0,40 м. Върху зидарията е
изпълнена бетонова шапка, а в горния край на стената е изпълнена ограда от
ментални колонки и телена мрежа с височина 0,70 см. Височината на оградата от
южната част е 1,10- 1,20 м., а от северната – 2 – 2,15 м. В средната част на
подпорната стена има разрушаване на каменната зидария, което обхваща участък с
размери 3,15 м. – 1,35 м. В краищата на този участък има обрушване на
зидарията, а по бетоновата шапка се наблюдават пукнатини. Това нарушаване на
целостта на оградата налага извършване на ремонт, който следва да обхваща
действия по частично обрушване на зидарията в засегнатия участък, изпълнение на
нова каменна зидария, фугиране на зидарията в участъците, където новата
контактува със старата и запълване на появилите се пукнатини в бетоновата
шапка. Без извършване на такива действия разрушаването на оградата ще продължи,
като ще доведе до свличане на земна маса от по-високо разположения имот. Вещото
лице оценява стойността на средствата, необходими за осъществяване на ремонта
на 740 лв., от които 539, 61 лв. за труд и 200,39 лв. за материали.
От приложеното удостоверение от 15.08.1961г. се
установява, че процесната подпорна стена е разположена върху имотната граница,
така че чести от нея попадат поравно и в двете дворни места / лист 39/.
С оглед установените факти се
налагат следните изводи:
По
първия от предявените искове
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки собственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Съдът намира, че по делото се установи, че двата имота
са съседни, като този на ответника се намира по-ниско от имота на ищеца. Тази
денивелация е причина процесната ограда да изпълнява и ролята на подпорна
стена, предпазваща земните маси от двора на ищеца да се свлекат в този на
ответника. Разположението на процесната ограда върху имотната граница, както и
функцията която тя изпълнява водят до извод, че оградата е съсобствена вещ,
като квотите на страните от нея са равни. Влошаването на техническото състояние
на тази вещ застрашава и двата имота, поради което поддържането ѝ е в
тежест и на двете страни, като те следва да поемат поравно разноските свързани
с необходимия ремонт. Общо необходимата за ремонта сума възлиза на 740 лв.,
което означава, че всяка от страните следва да заплати по 370 лв. Съдът намира,
че обстоятелството, че средствата необходими за поддържане на общата вещ се
претендират предварително не изключва дължимостта им. Това е така, защото
чл.30, ал.3 ЗС не урежда хипотеза на неоснователно обогатяване, поради което
основателността на подобна претенция не предполага средствата за възстановяване
на вещта да са били вече платени от ищеца.
Предвид изложеното съдът намира, че първият иск е
основателен и следва да се уважи до размера установен с експертизата, а именно 370
лв.
По втория иск
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Възможността за защита чрез негаторния иск произтича от
абсолютния характер на правото на собственост което, освен че предоставя на
титуляра си правомощията на владение, ползува и разпореждане, е свързано и с
възможността му да изисква от всички останали да се въздържат от неоснователно
предприети действия, които осуетяват осъществяването на правото на собственика
в пълен обем.
По делото е безспорно се установи,
че поради разположението на оградата между двата имота и това, че тя изпълнява
функцията и на подпорна стена евентуалното ѝ разрушаване ще се отрази
негативно върху имота на ищеца, тъй като земните маси които го съставят ще се
срутят в имота на ответника. Поради това се налага да бъде извършен ремонт на
общата вещ, за което е необходимо да бъде предоставен достъп до имота на
ответника. Установи се, от показанията на свидетелката Я.С., че ищецът е наел
майстор, който да поправи оградата, но ответникът не го е допуснал до имота да
извърши необходимите действия. Поддържането на състояние, при което се
препятства извършването на ремонтните действия от които зависи целостта на
имота на ищеца, представлява действие, което пречи на упражняването на правото
му на собственост на ищеца, доколкото му пречи да запази целостта на имота си.
Ето защо съдът намира, че са налице основанията на чл.109 ЗС и ответникът
следва да бъде осъден да осигури на ищеца достъп до собствения си имот само за
извършване на действията свързани с ремонта на оградата между двата имота.
По
разноските:
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 438,75 лв.
Съобразно отхвърлената част от
първия иск ищецът дължи на ответника разноски в размер на 37,50 лв.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.Д.И.
с адрес *** да заплати на Г.Н.С. ЕГН ********** с адрес *** за заплащане, на
осн. чл.30, ал.3 ЗС, на сумата 370 лв. / триста и седемдесет лева/ дължима за
поправка на съсобствена вещ – каменна ограда, разположена по имотната граница
между УПИ ******** и УПИ ****** в кв. ** по плана на с. Б., която ограда
изпълнява ролята и на подпорна стена между имотите на ищеца и ответника.
ОСЪЖДА, на осн. чл.109 ЗС, ответника Н.Д.И. с адрес ***
да преустанови неоснователните си действия по отношение на собствения на ищеца Г.Н.С.
ЕГН ********** с адрес ***, недвижим имот – дворно място, находящо се в с. Б.*******,
с адрес ул. *********, съставляващо УПИ *********** при граници: ***************,
като предостави на ищеца нужния достъп до собствения си имот – дворно място
находящо се в с. Б.*********, с адрес ул. **********,
съставляващо УПИ *********** с цел да бъде извършен ремонт на съществуващата
върху имотната граница между двата имота каменна ограда.
ОСЪЖДА Н.Д.И. да заплати на Г.Н.С., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 438,75 лв. /четиристотин тридесет и осем лева 75 ст./,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА
Г.Н.С. да заплати на Н.Д.И., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 37,50 лв. /тридесет
и седем лева 50 ст./, представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД