Решение по дело №1494/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 316
Дата: 16 ноември 2015 г. (в сила от 9 декември 2015 г.)
Съдия: Петър Митев
Дело: 20153100201494
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 316/16.11.2015 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МИТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА СЛАВКОВА

АСЕН ПОПОВ

                                                   

при секретар П.П.

като разгледа докладваното от съдията Митев

ЧНД № 1494 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС обн. ДВ бр.15 от 23.02.2010г., изм. и доп. бр. 55 от 19.07.2011г./

 

Образувано е въз основа на изпратено от Република Словения  Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР, на база решение за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция постановено на19.08.2015г. от несъдебен орган на издаващата държава – Граничен полицейски участък Добова, Р Словения влязло в сила на 28.08.2015г. срещу българския гражданин В.С.С., ЕГН:**********.

 

Засегнатото лице е с постоянно местоживеене ***, поради което компетентен да разгледа решението съгласно чл. 31 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд Варна.

Производството е протекло в условията на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.

 

В съдебно заседание представителят на ВОП предлага решението да бъде признато и приведено в изпълнение.

 

Засегнатото лице В.С.С. нередовно призован, не се явява. Докладна записка на ПИ при РУ МВР Девня установява, че лицето не е установено на адреса.

 

 Защитникът адв. И.И. навежда доводи за наличие на признаване на решението.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

 

От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005 г. на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с Решение № 0000110159845 от 19.08.2015г. на несъдебен орган на издаващата държава – Районен Граничен полицейски участък Добова, Р Словения е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 500 евро на българския гражданин за извършено от него правонарушение - квалифицирано като нарушение по чл.118 от Закона за чужденците и санкционирано с парична глоба на основание чл.147, §1 т.1 от Закона за чужденците.

 

От фактическа страна е прието, че в 17.33 часа на 19.08.2015г. засегнатото лице е преминал Шенгенската граница влизайки от Италия в Словения, както пътник на влак № 213, без да притежава валиден документ за преминаване на държавната граница 

 

Предмет на настоящото производство е влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава – членка на Европейския съюз с което е била ангажирана аминистративно наказателната отговорност на българския гражданин С. – в случая с Решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1. т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.

Налице са условията за неговото признаване и изпълнение.

 

С оглед квалификацията на извършеното от С. – налице е изискването за двойна наказуемост - хипотезата на чл. 30 ал.1 и ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като се касае за деяние, което съставлява административно нарушение и по българското законодателство – чл. 16 т. 1 от Наредба за Граничните контролно пропускателни пунктове като наред с това засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България.

Съгласно удостоверението в проведеното административно производство С. е бил уведомен за решението, съобразно законодателството на издаващата държава относно правото си да го обжалва, както и за сроковете за обжалване.

Издаващият орган е посочил, че в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в изпълняващата държава или трета държава, различна от издаващата или изпълняващата държава.

 

 Предвид изложеното съдът счита, че са налице основанията по чл. 30, ал. 1 и 3 от ЗПИИРКОРНФС. Не се установяват отрицателните предпоставки за отказ за признаване на чуждия съдебен акт и допускане на неговото изпълнение, визирани в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.

 

По делото не са представени доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане на финансова санкция, което да обоснове и приспадане по чл. 33 вр. чл. 17 от ЗПИИКОРНФС.

 

Съдът счита, че съобразно изискването на чл. 32 ал.1 вр.16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС паричното задължението на В.С.С. следва да бъде трансформирано в лева по фиксинга на БНБ за деня, в който е постановено настоящото решение, като определения официален курс на лева към евро е 1.95583 лева, т.е. равностойността на задължението от 500 евро възлиза на 975 лева.

 

По изложените съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16 ал. 7 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА Решение № 0000110159845 от 19.08.2015г. на несъдебен орган на издаващата държава – Районен Граничен полицейски участък Добова, Р Словения, влязло в сила на 28.08.2015 г. с което на българския гражданин В.С.С., ЕГН: ********** ***, е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 500 евро с левова равностойност 975 лева.

 

РЕШЕНИЕТО да се изпрати незабавно на ТД при НАП – гр. Варна за изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението му.

 

Да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава – Република Словения, Районен Граничен полицейски участък Добова за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на компетентния орган – ТД при НАП - гр.Варна, както и при приключване на изпълнението на решението.

 

Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от с.з. да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

 

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от узнаване на постановяването му пред Апелативен съд – гр. Варна.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1

 

                                                                                        2.