РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2349/19.11.2019г.
гр. Пловдив, 19.11.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2262 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена
от ТД на НАП-Пловдив против Решение № 1107 от 11.06.2019г. на Пловдивския
районен съд, постановено по АНД №302 по
описа на същия съд за 2019г., с което е отменено Наказателно постановление №
367655-F384968/24.10.2018г.,
издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, с което на
основание чл. 180, ал.1 от ЗДДС, на ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ“ АД, ЕИК *********
е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер от
98 931.75лв.
Касационният жалбоподател твърди, че
съдебният акт на първоинстанционния съд, е постановен при неправилно приложение
на закона и е явно несправедливо-касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и
т.3 от НПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, тъй като
неправилно е приел, че са налице съществени нарушения, водещи до отмяната на
Наказателното постановление.
Претендира се отмяна на решението на районния
съд и вместо него да се постанови друго, с което да се измени НП №
367655-F384968/24.10.2018г.
в частта, с която е определена имуществена санкция в размер на 98 931.75лв.
като се коригира същата в размер на 10% от неначисленото ДДС -9893лв., съгласно
чл. 180, ал.4 от ЗДДС.
Ответникът по касационната жалба изразява
писмено становище по касационните оплаквания.
Твърди, че са несъстоятелни исканията на касационния жалбоподател съдът
да измени НП като приложи нормата на чл. 180, ал.4 от ЗДДС.Изменението на
санкцията от съда би било допустимо само ако съответната санкционна норма
предвижда предели в които това може да се извърши. В случая наказващият орган е
ангажирал отговорността на нарушителя по погрешна материална и санкционна
норма, който недостатък не може да бъде отстранен от съда. Без правно значение
е дали следва да се приложи нормата на чл. 180 ал.3 или чл. 180 ал.4 от ЗДДС.
Съществен е фактът, че отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение
на чл. 180, ал.1 от ЗДДС.
Претендира се отхвърлянето на касационната жалба и оставяне в сила на
решението на районния съд.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:
С оспореното НП търговецът е санкциониран
за това, че като данъчнозадължено лице по ЗДДС е доставило на ,,КОДЖЕНТ
КОМЮНИКЕЙШЪНС БЪЛГАРИЯ‘‘ ЕООД услуги на стойност 494 658,74 лв. и ДДС в размер
от 98 931,75 лв. Посоченият данък се отнася за периода месец януари 2018 г. и е
следвало да се начисли от 01.02.2018 г. до 14.02.2018г. За тази доставка е
издадена фактура № **********/11.01.2018г. Нарушението е извършено на
15.02.2018 г. и установено на 09.03.2018 г. при входиране
на документи с писмо с вх.№70-00-2703/09.03.2018г. във връзка с извършването на
насрещна проверка. Административнонаказващият орган
квалифицирал нарушението като такова по л. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС.
За да отмени НП, районният съд е обсъдил
събраните писмени доказателства /включително и ССчЕ/
и гласни такива в тяхната хронология и логическа последователност и е приел, че
същото е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
тъй като не са обсъдени всички налични по преписката доказателства и е дадена
неправилна квалификация на извършеното от дружеството нарушение.
Касационният съд намира, че за разрешаването
на настоящия правен спор, е необходимо да бъде съобразено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице,
което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления
данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или
имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от
1000 лв.
Според
чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, разпоредбата на алинея 1 от закона се прилага и
когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за
регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
Съгласно чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, при
нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6
месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата,
съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко
от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.
Съгласно
чл. 180, ал.4 от ЗДДС при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е
начислило данъка след срока по ал. 3, но не по-късно от 18 месеца от края на
месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400
лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.
От приетите по делото доказателства се
установява, че плащането за процесната фактура е станало дължимо на
31.01.2018г. като ДДС е изискуем на основание чл. 25.ал.6, т.1 от ЗДДС.
Съответно дружеството е следвало да начисли ДДС и да включи ДДС в справката
–декларация по ЗДДС най-късно до
14.02.2018г.
От
приетата по делото ССчЕ се установява, че ДДС е
отразен в Дневника за продажби през м. август 2018г., включено е в Справката
декларация с дата 14.09.2018г., следователно е начислен ДДС извън 6 месечния
срок по чл. 180, ал.3 от ЗДДС.
Налице е хипотезата на чл. 180, ал.4 от ЗДДС и неправилно наказващият орган е приложил нормата на чл. 180, ал.1 от ЗДДС
вместо чл. 180, ал.4 от ЗДДС, т. е. дадена е неправилна квалификация на
извършеното от дружеството нарушение както правилно е приел ПРС макар и на
грешно посочена за нарушена правна норма-чл. 180, ал.3 от ЗДДС.
Принципът на законоустановеността
на административното наказание е несъвместим с неточности и грешки в
квалификацията на административното нарушение, доколкото има за последица
прилагането на незаконни административни санкции. Квалификацията на
административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението
/деянието с неговите фактически белези/ под съответно нарушената административнонаказателна норма. Неточната квалификация на
нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна
норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от
правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал.2 от ЗАНН да издаде наказателно
постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз
основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение,
наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според
него правна квалификация е относима към установените
обективни и субективни признаци на деянието.
Към момента на издаване на НП за административнонаказващия орган е налице обективна
възможност да извърши преценка на всички относими към разглеждания случай
обстоятелства и да извърши правилна квалификация на деянието, а именно, че е
налице хипотезата на чл. 180, ал.4 от ЗДДС.
Посоченото обаче не е направено, поради
което настоящият състав на съда намира, че НП е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени всички
налични по преписката доказателства и е дадена неправилна квалификация на
извършеното нарушение. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните
правила обуславят незаконосъобразността на НП и представляват самостоятелно
основание за неговата отмяна.
Касационният съд не може да измени НП, като
коригира размера на имуществената санкция по реда на чл. 180,
ал.4 от ЗДДС, така както претендира касационният жалбоподател, тъй като не
следва само да се промени размерът на имуществената санкция, а да извърши
цялостна преквалификация на извършеното нарушение.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е законосъобразно
като краен резултат.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1107 от 11.06.2019г. на
Пловдивския районен съд, постановено по АНД №302 по описа на същия съд за 2019г
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.