Решение по дело №121/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, чрез процесуален представител, против Решение № 9 от 08.01.2024 г., постановено по АНД № 20232230201429/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 11-01-334/14.09.2023 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - гр. София, с което на Х. Ф. Ш., [ЕГН], адрес: [населено място], *** е наложена „Глоба“ в размер на 768 лева за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; осъдена е Агенция за държавна финансова инспекция - гр. София да заплати на Х. Ф. Ш. сумата от 400 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение, като са неправилни изводите на съда, относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен и потвърди НП. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по касация.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

В с.з. ответникът по касационното обжалване – Х. Ф. Ш., редовно призован, явява се лично и с адв. Д. О., който оспорва касационната жалба и изразява становище по същество. Моли решението на Районен съд – Сливен да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита касационната жалба за неоснователна. Посочва, че решението на районния съд е мотивирано и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка за законосъобразност на възложена обществена поръчка УИН 02716-2020-0179 с предмет „Техническо обслужване на МПС, включващо: основен и текущ ремонт, и профилактика на МПС, включително доставка на резервни части по заявка на възложителя за срок от 24 месеца“, било установено следното:

На 23.12.2020 г. в ДГС-Стара река, с. Стара река, Х. Ф. Ш., в качеството си на Д. на ДГС-Стара река, с.Стара река и като лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП на публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените поръчки е сключил Договор №12/23.12,2020 г. с предмет „Техническо обслужване на МПС, включващо: основен и текущ ремонт и профилактика на МПС, включително доставка на резервни части по заявка на възложителя за срок от 24 месеца“. Посоченият договор бил сключен след проведена обществена поръчка по реда на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗОП - открита процедура, като за изпълнител бил определен „Ауто Черкезов“ ООД гр. Сливен.

За проверявания период от време ДГС - Стара река, с.Стара река се представлявало от Х. Ф. Ш., който съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, в качеството си на публичен възложител на обществени поръчки е отговорен за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане на резултатите от обществените поръчки. ДГС - Стара река, с.Стара река е организирало дейността си по възлагане на обществените поръчки, въз основа на „Вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки в Югоизточно държавно предприятие“ гр. Сливен, в сила от 15.04.2016 г., утвърдени със Заповед № № РД-10-158/ 14.05.2016 г. на директора на „Югоизточно държавно предприятие“ гр. Сливен.

С Решение № ПО-05-66/26.10.2020 г., на основание чл. 73, ал. 1 от ЗОП, директорът на ДГС - Стара река Х. Ф. Ш. е открил процедура за възлагане на обществена поръчка, чрез открита процедура, с предмет „Техническо обслужване на МПС, включващо: основен и текущ ремонт, и профилактика на МПС, включително доставка на резервни части по заявка на възложителя за срок от 24 месеца“. Прогнозната стойност на поръчката била 32 000,00 лева без ДДС. С решението за откриване възложителят Ш. е одобрил обявлението за оповестяване откриването на процедурата и документацията за участие, в съответствие с изискването на чл. 22, ал. 3 от ЗОП.

В специфичните изисквания и условия за участие в процедурата - Част VI: „Заключителни положения“ от документацията за възлагане на обществената поръчка, възложителят е утвърдил следните критерии за подбор „Изпълнителят следва да разполага и/или да ползва не по-малко от една специализирана/и (ремонтна/и, сервизна/и) база/и за извършване на ремонта на МПС - предмет на поръчката, разположени в териториалния обхват на ТП „ДГС Стара река“, като една сервизна база задължително следва да бъде на територията на Община Сливен или Община Елена, съгласно изискванията и условията посочени в техническата спецификация. Кандидатът доказва наличието на заявените бази при сключване на договора или при поискване от възложителя в хода на процедурата, чрез валиден документ - към датата на подаване на заявленията за участие (оферти), указващ местоположението на обекта - скица, план и др. годен документ, съгласно българското законодателство“. С оглед доказване на наличието на всички посочени по-горе критерии било указано, че на етап „Подбор на кандидатите и допускане до участие“ кандидатът посочва това обстоятелство в техническото предложение за изпълнение, а на етап сключване на договор, представя заверени копия на документи за собственост, договори за наем или други документи".

В хода на проверката било установено, че в Техническото предложение за изпълнение, още на етап подбор на кандидатите и допускане до участие, определеният за изпълнител участник „Ауто Черкезов“ ООД, гр. Сливен не е декларирал, че разполага и/или ползва не по-малко от една специализирана/и (ремонтна/и, сервизна/и) база/и за извършване на ремонта на МПС - предмет на поръчката, разположени в териториалния обхват на ТП „ДГС Стара река“.

В резултат на проведената обществена поръчка, актосъставителят приел, че въпреки неизпълнението на заложените и посочени по-горе изисквания с определения за изпълнител участник „Ауто Черкезов“ ООД, гр. Сливен бил сключен договор № 12 от 23.12.2020 г., с обща стойност 32 000 лв. без ДДС (38 400 лв. с вкл. ДДС).

За установеното при проверката бил съставен Констативен протокол от 09.03.2023 г. и АУАН. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че АНО правилно е квалифицирал извършеното като нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, като от обективна страна жалбоподателят е извършил описаното в акта нарушение. Приел е, че е била допусната техническа грешка при попълване и подписване на изискуемите документи по обществената поръчка - при изготвянето на документацията по т.3.3.4. Формирал е извод, че предвид липсата на данни за извършени други административни нарушения от лицето, процесното се явява първо, поради което следва да се квалифицира като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи на подобни нарушения. Формирал е извод, че АНО неправилно е приел, че липсват основания за квалифициране на деянието като „маловажно“ по смисъла на закона и е ангажирал административната отговорност на жалбоподателя. При тези мотиви районният съд е отменил обжалваното НП и на основание чл. 63, ал. 2, т.2 от ЗАНН е предупредил Х. Ф. Ш., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед установените факти, правилно районният съд е приел, че обжалваното НП е незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, при изготвянето на документацията по т.3.3.4 е допусната техническа грешка. От приложената по делото Заповед № РД10-79/ 13.10.2020 г. на директора на ДГС-Стара река за откриване на процедурата „Техническо обслужване на МПС, включващо: основен и текущ ремонт и профилактика на МПС, включително доставка на резервни части по заявка на възложителя за срок от 24 месеца“, е видно, че в т. 5 – като условие за място на изпълнение на поръчката е посочено -ремонтните дейности по автомобилите в обект (сервиз) на изпълнителя който следва да бъде на територията на Община Сливен и Община Елена (л.20 от делото на СлРС). В т.3.3.4 от документацията за възлагане на обществена поръчка чрез открита процедура, открита с горепосочената заповед, е посочено, че изпълнителят следва да разполага и/или да ползва не по-малко от една специализирана/и (ремонтна/и, сервизна/и) база/и за извършване на ремонта на МПС - предмет на поръчката, разположени в териториалния обхват на ТП „ДГС Стара река“, като една сервизна база задължително следва да бъде на територията на Община Сливен или Община Елена. Довод за допусната техническа грешка е бил изложен пред АНО с подаденото от ответника по касация Възражение срещу АУАН, вх. №11-01-334/ 23.03.2023 г., което АНО е приел за неоснователно.

Видно от събраните по делото доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на §1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Според цитираната норма „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОС на НК, постановено по т. н. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Като е сторил това, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение са неоснователни. Същото е постановено при спазване на материалния закон и всички съществени съдопроизводствени правила. Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата.

По изложените съображения административният съд намира, че като е отменил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е отменено НП и на основание чл. 63, ал. 2, т.2 от ЗАНН е предупреден Х. Ф. Ш., е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това, проверяваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на Х. Ф. Ш. разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, определено на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН. Настоящата съдебна инстанция намира, че възнаграждението не е прекомерно, а размерът му е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9 от 08.01.2024 г., постановено по АНД № 20232230201429/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция - гр. София да заплати на Х. Ф. Ш., , [ЕГН], адрес: [населено място], ***, разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.