Р Е Ш Е Н И Е
№ 261095,16.09.2021
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в
открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Неделка
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 334 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Я.Х., М.С. и Д.К.,
с която се моли съда да признае
за установено по отношение на ответника И.Т.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в общ размер на
209.24 /Двеста и девет лева и 24 ст./лв., представляваща неустойка за
предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги от дата
09.11.2018г., от които:
-67.47 /Шестдесет и седем лева и 47 ст./лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и
-141.77 /Сто четиридесет и един лева и 77 ст./лв.,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA 2.1 Dual
Blue Silver,
за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение ч.гр.д №5794/2020г., 17-ти състав по описа на PC Бургас.
Ищецът твърди, че договорните отношения са породени от
подписването на договор за мобилни услуги от дата 09.11.2018г., по силата на
който ответникът е станал абонат на дружеството с клиентски номер № *** и
титуляр по мобилен номер ***, с предпочетена абонаментна програма Тотал
26.99лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 09.11.2020г.
Сочи се, че ответникът е сключил и Договор за лизинг от
същата дата - 09.11.2018г., по силата на който е взел мобилно устройство марка
NOKIA 2.1 Dual Blue Silver на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер
на 5.19лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор,
както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане
на допълнителна сума от 5.19лв. да
придобие собствеността върху лизинговата вещ С оглед качеството абонат
на дружеството, на ответника е предоставено за ползване описаното по-горе
мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за
мобилни услуги, както следва:Стандартната цена на мобилното устройство /в брой,
без абонамент/ е 349.90 лв.;Цена в брой или общата лизингова цена с избраната
от абоната програма Тотал 26.99лв. е 157.06лв., следователно отстъпката от
стандартната цена, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на
192.84 лв.
Твърди се, че за отчетния период на потребление 15.10.2018г.
- 14.01.2019г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на Теленор
България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в
размер на 105.07 лева, които не са предмет на делото, но поради неплащането им
е ангажирана договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор
за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния
оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника
за ползваните абонаменти.
Поддържа се, че неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Претендира се заплащането на неустойката в размер на
209.24 /Двеста и девет лева и 24 ст./лв., формирана, както следва: 1) За
абонаментен план Тотал 26.99лв. се дължи неустойка в размер на 67.47лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на
месечния абонамент е взета без ДДС, или 22.49 лв. х 3 = 67.47 лв.и 2)Към
абонаментен план Тотал 26.99лв. е начислена и неустойка за ползване на
устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Silver, в размер на 141.77 лв., представляваща
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова
цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез
назначения му особен представител.В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен
отговор по исковата молба. Оспорва се наличието на облигационни отношения между
страните, като се поддържа, че ответникът не е изразил съгласие за приемане на
общите условия. Оспорва се и представителната власт на лицето, подписало
договорите от страна на мобилния оператор.
Твърди се, че ищецът не е изправна по договора страна и не всички
подписи положени в договорите са от ответника И.Т.И.. Оспорват се
претендираните суми по основание и размер, като се сочи, че е недоказано
реалното ползване на услугата от страна на клиента през период на договора.
Иска се съдът служебно да провери за наличие на неравноправни клаузи.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 92 ЗЗД
във вр. с чл. 422 ГПК и чл. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Съобразно
указаната на страните доказателствана тежест в тежест на ищеца е да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните в процесния
период, по което е изпълнил задълженията си точно, наличието на възникнали в
полза на ищеца изискуеми вземания срещу ответника за заплащане на договорна
неустойка и цена на устройства по договор за лизинг. Ищецът следва да установи
как и кога са прекратени между страните договорите за мобилни услуги, както и
да установи как е формирана претенцията му за заплащане на цената на неустойката.
Ответникът следва, при условията на непълно и насрещно доказване, да
опровергае ищцовите твърдения, респ. главно и пълно да докаже, че е заплатил
исковите суми.
По заповедното производство са представени описаните от
ищеца договори/ договор за мобилни
услуги от дата 09.11.2018г. и Договор за
лизинг от 09.11.2018г., подписани от страните. Те установяват наличието на
облигационни правоотношения между страните, цитирани в исковата молба, и техния
предмет – доставянето на услугите. Възраженията за липса на представителна
власт на лица, които са сключили от името и за сметката на ищеца процесните
договори е неоснователно. Съгласно чл. 301 ТЗ контрагентите от правоотношението
не могат да черпят изгодни за себе си правни последици от нередовно представителство
на търговеца, освен в случаите в които последния не е оспорил действието
веднага след научаването му - в случая няма такова оспорване от страна на
ищеца.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза, от която се установява, че ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си по договора , а именно предоставило е телекомуникационни
услуги.
В Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 09.11.2018
г. е предвидено, че в случай на прекратяването му преди изтичане на срока по
вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношения на която е налице
прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение към неустойката по предходното
изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора; и (б) а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят ще дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент) съгласно действаща към момента на сключване на договора ценова
листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова
цена), съответстваща на оставащия срок на договора.
Предвидената неусточена клауза не е неравноправна на
основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като не задължава потребителя да
заплати необосновано висока неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2,
т.5 ЗЗП: „Неравноправна е клаузата, която… задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка“. Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането
на несъразмерни тежести върху
икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца,
който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на
потребителя. Законът не съдържа дефиниция за „необосновано високо обезщетение“,
както и останалата съществуващата нормативна база не обяснява кое обезщетение е
необосновано високо. Заключение за несъразмерност на дължимото обезщетение,
договорено като неустойка, със загубите на търговеца, следва да бъде изведено
по правилата на житейската логика. Търговецът ще се лиши от съответните месечни
абонаментни такси, за които е бил готов да предостави мобилни услуги, за период
от приблизително две години. В същото време претендира неустойка по договора в
размер на три месечни абонаментни такси. Такава сума, според съда, не е
необосновано високо обезщетение, а цели постигане на основните функции на
неустойката – превантивна – да стимулира страната да изпълни задължението си,
обезпечителна – да осигури точното изпълнение на договора и обезщетителна – да
компенсира вредите, възникващи за кредитора от неизпълнението на договора.
Не е неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и
клаузата, предвиждаща, че при прекратяване на договора потребителят дължи (част
от) разликата между стандартната цена на предоставеното към абонаментния план
устройството без абонамент съгласно действаща към момента на сключване
(прекратяване) на договора ценова листа и заплатената от потребителя цена в
брой или обща лизингова цена, (съответстваща на оставащия срок на договора).
Съдът намира, че посочените клаузи отговарят на изискването за добросъвестност
и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя. Стойността на претендираната разлика е обусловена от
стандартната цена на предоставените устройства на пазара без абонамент, както и
от оставащия срок на договора.
По делото не е установено ответникът да е изпълнил
задълженията си по договора за заплащане на месечните абонаментни такси и
цената на използваните услуги за посочения от ищеца период.
Това неизпълнение дава право на изправния оператор да
развали договорите по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД. По делото липсват
доказателства, такова изявление да е отправено преди процеса, като следва да се
приеме, че това е сторено с исковата молба, връчена на особения представител. Връчването
на материалноправно изявление/в случая изявление за разваляне на договорите/ на
особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника -
ответник. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на
Първо т.о. ВКС.
Ето защо е възникнало вземане за неустойка на соченото от
ищеца основание и исковите претенции са доказани по основание и размер и следва
да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Теленор България” ЕАД се следват
деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 655
лева / 75 лева държавна такса, 200 лева-
депозит за особен представител, 200 лева- възнаграждение за вещо лице и 180 лева- адвокатско възнаграждение/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Видно от
приложените към заповедното производство доказателства сторените разноски са в
размер на 205 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Т.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, че
дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Я.Х., М.С. и Д.К. в общ размер на 209.24 /Двеста и девет лева
и 24 ст./лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на
договорен абонамент за мобилни услуги от дата 09.11.2018г., от които:67.47
/Шестдесет и седем лева и 47 ст./лв., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 141.77 /Сто четиридесет и един лева и 77 ст./лв.,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA 2.1 Dual
Blue Silver, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д №5794/2020г., 17-ти състав по описа на PC Бургас.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал 1 от ГПК И.Т.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Я.Х., М.С. и Д.К. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 655 лева-съдебно-деловодни разноски
по настоящото производство и сумата от 205
лева-съдебно-деловодни разноски по заповедното производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД