Р Е Ш
Е Н И Е № 810
гр. Пловдив, 20.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, II
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 136 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на “Образцов дом – Пловдив 1” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. “Неофит
Рилски” № 7, представлявано от управителя И.Д., чрез адв.Т.,***,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) с № ФК-788-0072233 от 16.12.2020 г., на
Началника на Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив при ЦУ на НАП, за запечатване
на търговски обект - офис, находящ се в гр.Пловдив, ***,
и забрана достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни. В жалбата се
твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на
материалните и процесуалните изисквания. Иска се да бъде отменена. Претендират
се разноски. В СЗ, процесуалният представител поддържа жалбата.
Ответникът чрез процесуален
представител, юриск. Д. , оспорва жалбата и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
ПАМ е наложена на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС във вр. с чл.186,
ал.3 от ЗДДС, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1, във връзка с чл.25, ал.6 от
Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118,
ал.1, т.1 от ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на услуга, заплатена в брой, чрез издаване на фискална
касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта ФУ. Установено е при извършена проверка, обективирана в протокол, приложен по преписката, че на 11.08.2020г.,
10.08.2020г., 19.08.2020г., 07.08.2020г., 07.08.2020г. и на 06.08.2020г. не е
издаден фискален касов бон от използваното от дружеството ФУ модел „Датекс DP – 150“ с ИН на ФУ DT468234 и ИН на ФП 02468234, нито касова
бележка от кочан, отговаряща на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ, за извършено плащане от клиент на обща стойност съответно на посочените
дати – 24,00 лв., 23,00 лв., 9,70 лв., 46,00 лв., 43,00 лв. и 90,00 лв., всички
суми платени в брой за такси за различни периоди за апартаменти, находящи се в гр.Пловдив, ***, документирани с квитанции
към приходни касови ордери, подробно описани в оспорената заповед. От наличното
в обекта ФУ е отпечатана КЛЕН /контролна лента на електронен носител/, и е
установено, че за периода 31.07.2020г. до 20.08.2020г. на процесните
дати няма издаден нито един ФКБ. На датата на първоначалната проверка на
21.10.2020г. е констатирана и положителна касова разлика в размер на 2632,38
лв.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг
данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и
да я съхранява до напускане на обекта. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
вменява императивно задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Съобразно нормата на чл.25, ал.1, т.1 от цитираната наредба, Независимо
от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на
лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал. 1. А според чл.25 ал.5 от наредбата, фискалната
касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като
лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят
на клиента издадената фискална касова бележка.
Доколкото в дадените в хода на
проверката обяснения от П.Д. – главен технически сътрудник в дружеството
жалбоподател (лист 29) е посочила, че след извършване на плащане от клиент се
издава квитанция към приходен касов ордер за съответната сума, която сума се фискализира на края на месеца, следва да се приеме за
безспорно, че по описаните в заповедта квитанции от дати 11.08.2020г.,
10.08.2020г., 19.08.2020г., 07.08.2020г., 07.08.2020г. и на 06.08.2020г. по
които не са издадени фискални бележки от регистрирано в обекта ФУ, плащанията
на обща стойност 235,70 лв. действително са осъществени.
От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че дружеството
жалбоподател не е изпълнило задължението, да регистрира и отчита всяка извършена продажба на услуга, заплатена
в брой, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ при плащането и е
нарушило чл.25, ал.1 и ал.6 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Във връзка с възражението на
жалбоподателя, следва да се отбележи, че в действителност посочените суми може
да представляват плащане от страна на етажната собственост за консумативни
разходи, но същите представляват парични средства постъпили в касата на
дружеството жалбоподател и за получаването несъмнено се дължи получаване на
фискален бон. След разходването им, касовата наличност следва да бъде намалена
с посочените суми, като бъде представен на етажната собственост отчетен
документ за разходването им.
Напълно неоснователно е
възражението за неправилното посочване от страна на ответника, че площта на
офиса стопанисван от дружеството е 30 кв.м., както и че е сгрешено работното
време, доколкото не се представят доказателства за действителната площ на
помещението и за утвърденото работно време, а освен това тези две обстоятелства
не са от изключително значение при определяне продължителността на мярката.
Същественото в случая, както е посочил и ответния орган в оспорената заповед е множеството
потенциални клиенти, видът на обекта – офис, предлагащ услуги по поддръжка на
етажна собственост и възможността за реализиране на немалки обороти, предвид
актуалността на предлаганите услуги. В заповедта са изложени подробни мотиви,
както по отношение налагането на мярката, така и по отношение на срока, които
покриват изискването на чл.59 и чл.146
от АПК. Органът е подчертал доказаното
неиздаване на фискални касови бонове за всяка една извършена продажба при
извършване на плащането, което е подробно описано в ЗПАМ, както и
констатираната положителна касова разлика в размер на 2632,38 лв., която касова разлика е
сериозна индиция, че в обекта действително не се
регистрират всички продажби.
По отношение на продължителността
на срока, тежестта на нарушението е съобразена от административния орган, който
е наложил ПАМ за срок от 14 дни, т.е. под средния предвиден в закона, при което
направеното в този смисъл оплакване също е неоснователно. Освен това по
отношение продължителността на срока административния орган действа в условията
на оперативна самостоятелност, като във връзка с тежестта на допуснатото
нарушение и като съобрази разпоредбата на чл.169 от АПК, настоящият състав на
съда намира, че органът е спазил изискването за законосъобразност на
административния акт, а изложените мотиви по отношение на срока са достатъчни,
за да го обосноват.
При така изложеното следва да
бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на “Образцов дом –
Пловдив 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул. “Неофит Рилски” № 7, представлявано от управителя И.Д., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) с № ФК-788-0072233 от 16.12.2020
г., на Началника на Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив при ЦУ на НАП.
При този изход на делото
следва да бъде осъден жалбодателят да заплати на НАП разноски
в размер на 100 лв. за осъществената юрисконсултска
защита.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на “Образцов дом – Пловдив 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Неофит Рилски” № 7, представлявано от управителя И.Д.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) с № ФК-788-0072233
от 16.12.2020 г., на Началника на Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА
“Образцов
дом – Пловдив 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул. “Неофит Рилски” № 7, представлявано от управителя И.Д., да заплати на НАП разноски
в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: