Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
гр. Тутракан, 02.01.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Тутракански районен съд в публично съдебно заседание
на четвърти декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа докладваното
от Председателя АНД № 240 по описа за 2019 год. по описа на Районен съд гр.
Тутракан и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 39-0000103 от 26.06.2019
год. Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” /ОО„АА”/ гр.
Силистра е наложил на М.Т.Г., с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 101, ал. 4 във връзка с Приложение 5, Част
I, т. 5.2.3, б. „д“ от Наредба № Н-32/16.12.2011
г. на МТИТС, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП
административно наказание „глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление е
останал жалбоподателят Г.. Същото е обжалвано в срок. Отправя искане съдът да
отмени Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Началник на ОО „АА” гр.
Силистра, не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по
съществото на спора.
Районна прокуратура гр. Тутракан, не се представлява и
не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 06.06.2019 г., по път II-21, Русе – Силистра - Добрич, на км 42+895,
отклонение за ДЗС с. Нова Черна, жалбоподателят М.Т.Г. управлявал товарен
автомобил марка „Мерцедес Актрос”, с рег. № ***, собственост на Сюжелиз
България – клон Русе ЕООД, с ползвател Пътинжинеринг АД, с прикачено полуремарке с рег. № ***,
собственост на Пътинжинеринг АД. Същият извършвал превоз на товари /речен
пясък/ за собствена сметка по маршрут с. Пожарево, обл. Силистра – гр. Русе.
Около 11:00 часа на отклонението за ДЗС с. Нова Черна,
на км. 42+895 м., той бил спрян за проверка от актосъставителя Б.М.Р. и
свидетеля П.Н.П., служители при ОО „АА“
гр. Силистра. Служителите на ОО „АА“ установили, че в момента на проверката,
прикаченото полуремарке е с износени до гладкост гуми – 2 бр. на първия мост от
ляво и дясно, като отчели, че неизправността е значителна.
Актосъставителят Б.М.Р. приел, че с деянието си
жалбоподателят М.Г. е допуснал административно нарушение и в присъствието на
свидетеля П.Н.П., му съставил акт за установяване на административно нарушение
серия А-2017 № 247863 от 06.06.2019 г. С последния той повдигнал обвинение на М.Т.Г.
за осъществено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 101,
ал. 4 във връзка с Приложение 5, Част I, т. 5.2.3, б. „д“ от Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.
По образуваното със съставянето на АУАН
административно производство, Началникът на ОО „АА” гр. Силистра е издал наказателно
постановление № 39-0000103 от 26.06.2019 год., като е възприел изцяло
отразената в АУАН фактическа обстановка. След като посочил нарушените разпоредби
/ на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във
връзка с чл. 101, ал. 4 във връзка с Приложение 5, Част I, т. 5.2.3, б. „д“ от
Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, е наложил на нарушителя на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, административно наказание „глоба” в
размер на 200.00 /двеста/ лева.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от
показанията на разпитания актосъставител Б.М.Р. и показанията на свидетеля П.Н.П.,
които съдът кредитира напълно, с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие със събраните други
доказателства по делото. Отразената фактическа обстановка в АУАН серия А-2017 № 243680 от
28.06.2018 год. съдът приема изцяло.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и
от лице, което е страна в административнонаказателното производство. Като
такава е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Видно от приложената
заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г., НП е издадено от Началника на ОО
„АА” гр. Силистра, имащ съответните правомощия.
При съставянето на АУАН, не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Същия съдържа всички изискуеми от ЗАНН реквизити,
съставен е от компетентен контролен орган и в рамките на изискуемия от закона
ред.
Атакуваното НП също притежава всички необходими по
закон реквизити. Издадено е от имащ правомощията АНО и по съответния от закона
ред. Съдът намира,че АНО правилно е приложил материалния закон.
При така приетото от съда за установено от фактическа
страна, правилно и законосъобразно административно наказващият орган е приел,
че с действията си жалбоподателят М.Т.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административно нарушение по смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 101, ал. 4 във връзка с Приложение 5, Част I, т. 5.2.3,
б. „д“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС
Необосновано е възражението на жалбоподателя за нарушаване
на процедурата по установяване на административното нарушение. Твърдението му
за несъответствие на изложеното от актосъставителя и съответно от АНО с
действителната фактическа обстановка, противоречи на събраните в съдебното
следствие пред въззивната инстанция доказателства и не е подкрепено със
съответните доказателства или поне искания за събиране на такива,в подкрепа на
твърдението.Без значение в конкретния случай е обстоятелството,че управлявания
автомобил е собственост на посоченото ЮЛ и че жалбоподателя е служител,комуто е
възложено да извърши определен превоз на товари с автомобила.Същественото в
случая е,че жалбоподателя е бил водач на МПС,което е имало описаната в АУАН и
съответно в атакуваното НП, техническа неизправност.
Дали да изискат или не съответен документ,в конкретния
случай соченото от жалбоподателя удостоверение за техническа изправност на
полуремаркето, е по преценка на контролните органи.Без значение е
обстоятелството,че прикаченото към управляваното от жалбоподателя МПС,е
преминало съответния технически преглед,при който то е било технически
изправно.Техническата неизправност е възможно да е възникнала впоследствие,при
експлоатацията му или да е причинена от експлоатиращия полуремаркето,например
след редовния технически преглед, двете гуми да са подменени.Задължение е на
водача на съответното ППС и прикаченото към него ремарке,да управлява същите по
отворените за обществено ползване пътища,само ако те са технически изправни.
Незаконосъобразно е становището на жалбоподателя,че не носи отговорност за
състоянието на гумите на полуремаркето.
Не е от значение за законосъобразността на съставения
АУАН и издаденото НП обстоятелството,че при проверката контролните органи не са
използвали техническо средство /грайфомер/ за измерване на степента на
износеност на грайферите на посочените гуми.Както в АУАН, така и в НП е
посочено,че двете гуми са били износени до „гладкост” т.е. по тях не е имало
грайфер,който да бъде измерван.Това обстоятелство се потвърди от
актосъставителя и свидетеля на АУАН в съдебно заседание.
Несъстоятелно е и възражението на жалбоподателя,че той,под
страх от дисциплинарна отговорност по Кодекса на труда,е изпълнил заповедта за
извършване на превоз на товар,с техническо неизправно МПС.Тази заповед е
очевидно незаконосъобразна,тъй като техническата неизправност създава опасност
за останалите участници в движението по пътищата и не би могла да ангажира
дисциплинарната отговорност на жалбоподателя по КТ.И отново съдът ще посочи,че
водача на съответното МПС носи отговорност за техническата изправност на
управляваното от него ППС и прикачените към него съоръжения.
Без значение за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е и
обстоятелството,че той е или не е материално отговорно лице.Същественото в
случая е,че той е водач на МПС,към което е прикачено полуремарке със значителна
техническа неизправност.
Съдът счита,че с неизписването в АУАН и НП,от кой
закон е чл.101 ал. 4 ,с който е направена привръзка на основния текст от
закона,който е бил нарушен, не е процесуално нарушение,тъй като по начина, по който
е изписан е достатъчно ясно,че се касае за ЗДвП.Дори и да се приеме,че това е
процесуално нарушение,то не е особено съществено и не е нарушило правото на
защита на жалбоподателя до степен да не разбере за какво е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и съответно не обуславя отмяната на
атакуваното НП.
Липсата на
мотиви на АНО относно приложението на чл.28 от ЗАНН,не обуславя отмяна на
съответното НП.Разпоредбата на чл.57 от ЗАНН изброява задължителното съдържание
на НП.В конкретния случай, с оглед обществената опасност на деянието, съдът
счита,че не се касае за маловажен случай, с оглед разпоредбата на чл. 28 от
При цялостната проверка на съставения АУАН и
издаденото НП, съдът не констатира съществени нарушения както на материалния,
така и на процесуалния закон, които да обосновават незаконосъобразност или
необоснованост на наказателното постановление. Ето защо, съдът, в настоящия му
състав, счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено,като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 39-0000103 от
26.06.2019 год., с което Началникът на Областен отдел „Автомобилна
администрация” /ОО„АА”/ гр. Силистра е наложил на М.Т.Г., с ЕГН **********,***,
за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 101 ал. 4 и във
връзка с Приложение 5,част 1 т. 5.2.3.
буква „д” от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на
200 /двеста/ лева, като законосъобразно и обосновано.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: