Определение по дело №558/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 524
Дата: 20 май 2024 г. (в сила от 20 май 2024 г.)
Съдия: Карамфила Тодорова
Дело: 20241000600558
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 524
гр. София, 20.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Стойчев
Членове:Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
в присъствието на прокурора В. Г. В.
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20241000600558 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440 НПК вр. глава 22- ра НПК.
Образувано е по жалба на защитника на лишения от свобода С. Б., а. Н., срещу
определение от 16.04.2024г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 3-ти
състав, по н.ч.д. № 1842/2024г., с което съдът оставил без уважение молбата на
лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наказанието лишаване от свобода, което изтърпява.
В жалбата се излагат доводи за наличие на всички предпоставки на закона за
предсрочно условно освобождаване на С. Б.. Освен че е изтърпял изискуемата
фактически част от наказанието се мотивира, че е дал доказателства и за своето
поправяне. Възразява се, че първостепенният съд е недооценил или неправилно оценил
представените за осъдения доклади, становища и други доказателства. Прави искане да
се уважи молбата за освобождаване.
За правилното решаване на делото и по повод нарочно искане на защитата, съдът
допусна и проведе разпит на свидетел Р. Б. – инспектор „Социална дейност и
възпитателна работа“ към Затвора София. Разгледа делото в публично заседание по
реда на чл. 345, ал. 1, пр. 2 НПК.
В заседанието пред въззивния съд защитникът поддържа жалбата. Поддържа
оплакванията срещу оценката на първостепенния съд да придаде значение на минали
осъждания на осъдения, по които е реабилитиран. Обръща внимание, че процесното
осъждане е за деяния значително отдалечени във времето. Възразява срокът на
предварителното задържане да не се отчита за целите на приложението на чл. 70 НК.
1
Намира, че следва да се зачете преценката на администрацията на затвора, доколкото
почива на обективни данни. Не счита за пречка, че режимът на изтърпяване на
наказанието не е изменен в „лек“, тъй като изменението му е въпрос на време.
Позовава се и на семейното положение и възрастта на осъдения. Моли да се отмени
определението и се постанови предсрочно освобождаване.
Осъденият в лична защита се присъединява към защитника си. Изразява
съжаление за постъпката си. Заявява, че осъзнал вината си и моли да бъде освободен.
Представителят на началника на Затвора София - инспектор М., заявява
положително становище за освобождаването на осъдения с приложение на
пробационна мярка през изпитателния срок.
Прокурорът заявява отрицателно становище за освобождаване на осъдения.
Акцентира на краткия срок, в който администрацията на затвора реално е работила с
него. Излага довод за неизпълнение на прогресивната пенитенциарна система. Не
счита, че осъденият се е поправил. Моли определението като правилно и
законосъобразно да се потвърди.
Осъденият в последна дума моли да бъде освободен.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на страните
в публичното заседание и доказателства по делото, прие следното:
Жалбата е неоснователна. Определението е законосъобразно и правилно и като
такова следва да се потвърди.
Установява се, че С. Б. е осъден с присъда от 01.04.2016г., на Специализиран
наказателен съд, 6 – ти състав, по нохд № 1306/2013г., в сила от 22.02.2023г. за това, че
от 2009 – до 2010г. ръководил организирана престъпна група, като групата е
въоръжена, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1
и ал. 2 НК – престъпление по чл. 321, ал. 3 , пр. 1, пр. 2, и пр. 3 , т. 1 вр. ал. 1, пр. 2 НК.
С определение от 10.04.2023 г. на Софийски градски съд, 24- ти състав, по нчд
№ 1864/23, наказанието е кумулирано с наложеното по споразумение по нохд
3899/2022 на Софийски градски съд, наказателно отделение, 24 – ти състав, в сила от
05.10.2022г. наказание – три години лишаване от свобода, също за престъпление по
чл. 321, ал. 3 , пр. 2 и пр. 3 , алт. 10, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и 2 НК, за това, че осъденият за
периода от м.януари 2011г. до 09.02.2012г. образувал и ръководил организирана
престъпна група, като давал разпореждания на участниците в групата, разпределял
между тях наркотични вещества, събирал паричните средства от тяхната продажба,
групата била създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.
354а, ал. 1, и ал. 2 НК. На осъдения е определено едно общо най- тежко наказание от
четири години лишаване от свобода, което той понастоящем търпи.
Осъденият е постъпил в Затвора София за изтърпяване на наказанието на
27.02.2023г. Към 16.05.2024г. е изтърпял фактически 2 години, 10 месеца и 18 дни, от
работа 3 месеца и 28 дни и остатък – 9 месеца и 14 дни. Зачетеното предварително
задържане на осъдения, включително по силата на мярка „домашен арест“, възлиза на
1 година, 7 месеца и 29 дни. Фактическият престой на осъдения в затвора, респективно
– активният корекционен процес, възлиза на близо една година и три месеца.
2
Вярно първият съд е приел, че осъденият е изтърпял фактически повече от
половината от наказанието, което е едно от условията за предсрочно освобождаване.
Съдът не е приел да е изпълнено второто условие – че е деецът е дал
доказателства за своето поправяне, с което и този съд се съгласява. За този извод съдът
е съобразил, че голяма част от фактическото изтърпяване на наказанието всъщност се
явява предварително задържане. Това предполага върху осъдения да не е било
достатъчно поправително въздействано. Краткият срок на реално престояване на
лишения от свобода в пенитенциарно заведение се възприема и от този съд като
предполагащо неустойчиви резултати на положителните промени. Това не означава
разглеждане на предварителното задържане като негатив за осъдения за целите на чл.
70 НК. Законът действително приравнява предварителното задържане на фактическо
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, но то е само за целите на неговия срок
и няма отношение към процеса на поправянето и преценката дали такова е настъпило.
Нормално, по време на предварително задържане не може да се говори за постигане
цели на наказанието, тъй като такова все още не е наложено и това положение няма как
да бъде игнорирано.
Първостепенният съд обосновано е отчел положителното развитие на осъдения.
Рискът от рецидив при него е занижен от 44 на 35 точки / нисък риск/ , занижен е и
рискът от вреди за обществото, променено е отношението към правонарушението –
осъденият приема отговорността за деянието и признава вината – спад от 8 на 5 т.,
развил е уменията си за мислене – разпознава проблемите си и се старае да ги
разрешава по законосъобразен начин – спад от 7 на 4 т. Лишеният от свобода е
награждаван три пъти и е работил. Работодателят дава положителна характеристика за
него. На тези данни отговарят и показанията на разпитания свидетел – ИСДВР Р. Б..
Тези прояви обаче не са достатъчни и не говорят дефинитивно за завършен
поправителен процес. На този извод, приет и от първостепенният съд, не се отразява
становището на администрацията на затвора, че: целите и задачите заложени в плана
на присъдата са изпълнени, дефицитите по проблемните зони – преодолени, че
осъденият е с добри ресурси за ресоциализация.
От една страна, въззивният съд не оспорва констатациите на администрацията
на затвора. В това число и показанията на св. Р. Б. като кореспондиращи на данните от
затворническото досие. От друга страна обаче, не се съгласява, че в контекста на
престъпната дейност, за която С. Б. е осъден, срокът от една година и три месеца
активно наказателно въздействие предполага дефинитивен обрат в личността и
устойчиво поправяне. Ето защо, приема, че за затвърждаването на добрите резултати
на осъдения ефективното изтърпяване на наказанието следва да продължи. То е
необходимо, за да може наказанието да се възприеме от осъдения действително като
наказание, тъй като само тогава и ще е постигнало своята цел. Отправна точка в тези
изводи е и това, че наказателното въздействие се измерва не само като номинален
размер, но и като размер на ефективно упражняване. Именно последното този съд,
солидаризирайки се с първия, намира за недостатъчно.
Израз на незавършения корекционен процес, и според този съд, е незавършената
прогресивната пенитенциарна система. Съдът не се съгласява със защитата, че без да е
3
налице тази промяна - от общ към лек режим, може да я отчита, тъй като е въпрос на
време. Съдът обвързва преценките си само с настъпили факти.
На тези изводи не се отразява, че престъпната дейност, за която С. Б. е осъден е в
отдалеченото минало – от 2009 до 2012г. От значение е кога осъденият е започнал да
търпи наказанието за тези престъпления. Фактът на тяхната отдалеченост е бил
пропорционално съобразен от решаващите съдилища при индивидуализирането на
отговорността на лишения от свобода. На извода за неприложимост към момента на
чл. 70, ал. 1 НК също така не се отразява семейното положение и възрастта на
осъдения, както и добрите възможности за ресоциализация.
Въззивният съд не се съгласява с първия единствено в неблагоприятното
отчитане на предишни осъждания на лишения от свобода, по които е реабилитиран.
Справката за съдимост показва, че те са от 1981г., 1982, и 1985г., и по последното
осъденият действително е търпял ефективно наказание. Няма данни кога е изтърпяно
наказанието, но при всички положения по аргумент от нормите на чл. 82 и чл. 88а НК,
по тези осъждания С. Б. следва да се счита реабилитиран. Ето защо, на тези осъждания
не следва да се придава значение - нито на осъждане, нито на друго доказателство за
личността. Само този грешен довод обаче не се отразя на правилността на
определението като цяло.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1 – ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.04.2024г. на Софийски градски съд,
наказателно отделение, 3 – ти състав, постановено по нчд № 1842/24 на СГС, НО, 3-ти
състав, с което е оставена без уважение молбата на С. А. Б. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4