Решение по дело №4585/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3020
Дата: 9 юни 2023 г. (в сила от 9 юни 2023 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20231100504585
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3020
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.ова

Виктория М. С.ова
при участието на секретаря Таня Б. С.
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100504585 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4585/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. Б. С. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №708 от 16.01.2023 г постановено по гр.д.
№40911/2021 г на СРС , 175 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно
основание чл.45 ЗЗД да се осъди С. М. М. ЕГН ********** от гр.София да й заплати сумата
от 5000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди /душевни болки и
страдания / от силен шум и високочестотен ток за периода 2019 г – 12.07.2021 г идващи от
преустроен балкон собственост на ответника в кухня с поставени пералня , сушилня , мивка
, печка и хладилник с адрес гр.София ж.к.******* ; ведно със законната лихва от 13.07.2021
г до окончателното заплащане на сумата ; както и С. е осъдена да заплати на С. М. М. ЕГН
********** от гр.София сумата от 950 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Шумът и вибрирането са
от поставените от ответника ел.уреди на балкона на апартамента му и са установени от
частна експертиза преди завеждане на делото . Приетата пред СРС СТЕ установява гранична
стойност на шума , която е в границата на грешка на уреда . Преустройството на балкона е
незаконно и е без съгласие на етажната собственост по чл.38 ЗУТ . Ел.уредите трябва да се
премахнат от балкона , защото това причинява затруднения и безсъние на въззивника .
Въззиваемата страна е подал отговор , в който оспорва въззивната жалба . Дори при пуснати
едновременно пералня , сушилня и мивка нормите за шум не са надвишени . Частната
1
експертиза няма доказателствена стойност . Няма данни уредът на вещото лице да работи с 2
% грешка , но и при такава грешка нормите пак не са надвишени . Дали преустройството е
незаконно е без значение за основателността на иска , защото не е доказан прекомерен шум .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.01.2023 г
и е обжалвано в срок на 31.01.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
На основание с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не
се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че страните са собственици на съседни апартаменти .
Дали преустройството на апартамента на ответника е незаконно не води само по себе си до
основателност на предявения деликтен иск . Човешките възприятия за шум са субективни , а
битовия шум в етажна собственост е на пректика неизбежен . За прекомерен трябва да се
приеме шум , който надхвърля стойностите съгласно чл.5 ал.1 от Наредба №6 от 26.06.2006 г
за показателите за шум в околната среда , съгласно приложение №2 таблица №1 – 36
децибела за през деня и 30 децивела за през нощта .
Според СРС от приетите СТЕ не се установява да са надвишени стойностите за шум дори
при пуснати едновременно пералня , сушилня и мивка , което дори е извън обичайната
битова хипотеза . Не трябва да се кредитира представената от ищцата частна експертиза за
наднормен шум , а монтиране на помпа на терасата е опровергано от другата СТЕ .
Показанията на св.Татарска , че имало шум в апартамента на ищцата не трябва да се
кредитират , защото се основават на субективна преценка на свидетеля , а и битовият шум е
неизбежен .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд при
следните уточнения и изрични мотиви по доводите на въззивника .
Законосъобразно първоинстанционният съд не е взел предвид представена от ищцата частна
експертиза . Дори същата да се счете за относимо писмено доказателство , то е частно такова
и е опровергано от изслушаните пред СРС СТЕ , които имат аналогичен предмет , но са
събрани по правилата на ГПК с участието и на ответника .
Със свидетелски показания на св.Татарска пренощувала една нощ при ищцата не може да се
установи прекомерен шум и „високочестотен ток“ за периода 2019 г – 12.07.2021 г.
Възможно е шумът в имота на ищцата да има източници и от други апартаменти , което и
много трудно установимо особено в жилищен блок . „Високочестотен ток“ така и не е
установен по делото .
Въззивникът не е представил доказателства за твърденията си , че установените от СТЕ
гранични стойности на шума са в границите на точността на уреда за измерване . Отделно ,
2
вещото лице е измерило шума при пуснати едновременно пералня , сушилня и мивка , което
е извън обичайната битова хипотеза . Вярно е по-скоро обратното – в такава необичайна
житейска хипотеза , а и при инцидентни ремонтни работи , домашни тържества и пр. е
допустимо за кратко време дори да се надхвърли нормата за шум. Същественото е това да са
инцидентни случаи , а да не е постоянно , каквито са нелогичните и недоказани твърдения
на ищцата .
По делото не са събрани категорични доказателства евентуално незаконно преустойство
само по себе си да води до притеснения и неудобства на ищцата . Според СТЕ на вещото
лице инж.С.Я. се касае не за тераса /изнесен напред елемент от сградата/ , а за лоджия
/кухина навътре във фасадата / . За съда е по-логично изнасянето на част от домашните
ел.уреди в тази бивша лоджия да намалява шума в по-голямата част от апартамента на
ищцата , в сравнение с хипотезата , в която тези уреди са поставени по-близо до условния
център на този апартамент .
По делото не са представени медицински документи , от които да се установи по безспорен
начин дали ищцата наистина е страдала от безсъние и повишена тревожност , както и дали
единственият фактор за това е само предполагаем наднормен шум от имота на ответника .
Според СТЕ по-голяма част от шума е „фон“ т.е. дължи се на други фактори , а не само на
действия от страна на ответника . Размерът на твърдените болки и страдания , съответно
претендираното обезщетение също са твърде големи като размер , но са напълно недоказани
.
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №708 от 16.01.2023 г постановено по гр.д.№40911/2021 г на
СРС , 175 състав .
ОСЪЖДА С. Б. С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на С. М. М. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 800 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване поради материален интерес от 5000 лева / чл.280 ал.3
т.1 ГПК / .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3