Присъда по дело №250/2021 на Специализиран наказателен съд

П Р И С Ъ Д А

                   гр. София, 17.06.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 23 състав, в открито съдебно заседание на 17.06.2022 година, в състав:

 

председател: ХРИСТИНА МИХАЙЛОВА

                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1. Н.Д.

     2. М.К.

 

при участието на секретар Весела Влахова и прокурор Йордан Грамов от Специализираната прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Михайлова НОХД № 250/2021 г. по описа на съда, въз основа на закона и доказателствата по делото

П Р И С Ъ Д И :

 

          ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Х.И.Х. - роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, собственик на фирма „M.”, с ЕГН: **********, ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА в периода от началото на м. ноември 2014г. до 27.01.2016г. в гр. Х.- Република България и в чужбина - Република Турция, да е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с участници: Х.И.Х. с ЕГН:**********, Е.Б.Х. с ЕГН: **********, А.Д.С. с ЕГН: ********** и други неустановени към момента лица, създадена с цел да върши съгласувано в страната и в чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл. 255 ал.3 вр. ал. 1 т.2, т.6 и т.7 от НК/, като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 т.2 ,вр. ал.2 от НК.

 

          ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Х.И.Х. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, управител на фирма „M.“, с ЕГН: **********, ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА в периода от началото на м. ноември 2014г. до 27.01.2016г. в гр. Х.- Република България и в чужбина - Република Турция, да е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с участници: Х.И.Х. с ЕГН: **********, Е.Б.Х. с ЕГН: **********, А.Д.С. с ЕГН: ********** и други неустановени към момента лица, създадена с цел да върши съгласувано в страната и в чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК/, като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 т.2, вр. ал.2 от НК.

       

 

          ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Е.Б.Х. – роден на *** ***, българин, български гражданин, завършил трети клас, неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН: **********, ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА в периода от началото на м. ноември 2014г. до 27.01.2016г. в rp. Х.- Република България и в чужбина - Република Турция, е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с участници: Х.И.Х. с ЕГИ: **********, Х.И.Х. с ЕГН: **********, А.Д.С. с ЕГН: ********** и други неустановени към момента лица, създадена с цел да върши съгласувано в страната и в чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК /, като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 т.2, вр. ал.2 от НК.

 

 

          ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ А.Д.С. – роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работи във фирма „M.“ като общ работник, с ЕГН: **********, ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА в периода от началото на м. ноември 2014г. до 27.01.2016г. в гр. Х.- Република България и в чужбина - Република Турция, да е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с участници: Х.И.Х. с ЕГН:**********, Х.И.Х. с ЕГН: **********, Е.Б.Х. с ЕГН: ********** и други неустановени към момента лица, създадена с цел да върши съгласувано в страната и в чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК /, като го групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 т.2, вр. ал.2 от НК.

 

          На основание чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на Държавата.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в петнадесет дневен срок от днес пред АСпНС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                   

                                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.

 

 

2.

 

 

 

 

 

 МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 250/2021 г. по описа на СНС

 

         Съдебна фаза на наказателното производство пред Специализирания наказателен съд е образувана по обвинителен акт на Специализирана прокуратура, с който са повдигнати обвинения против:

 

          Подсъдимия Х.И.Х. за това,че в периода от началото на м. ноември 2014 г. до 27.01.2016 г. в гр. Х.- Р.Б.и в чужбина - Р.Т., е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с участници: Х.И.Х. с ЕГН:**********, Е.Б.Х. с ЕГН: **********, А.Д.С. с ЕГН: ********** и други неустановени към момента лица, създадена с цел да върши съгласувано в страната и в чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл. 255 ал.3 вр. ал. 1 т.2, т.6 и т.7 от НК/, като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 т.2, вр. ал.2 от НК.

Подсъдимия Х.И.Х. за това, че в периода от началото на м. ноември 2014г. до 27.01.2016г. в гр. Х.- Р.Б.и в чужбина - Р.Т., е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с участници: Х.И.Х. с ЕГН: **********, Е.Б.Х. с ЕГН: **********, А.Д.С. с ЕГН: ********** и други неустановени към момента лица, създадена с цел да върши съгласувано в страната и в чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК/, като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 т.2,вр. ал.2 от НК.

Подсъдимия Е.Б.Х. за това, че в периода от началото на м. ноември 2014г. до 27.01.2016г. в гр. Х.- Р.Б.и в чужбина - Р.Т., е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с участници: Х.И.Х. с ЕГН: **********, Х.И.Х. с ЕГН: **********, А.Д.С. с ЕГН: ********** и други неустановени към момента лица, създадена с цел да върши съгласувано в страната и в чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК /, като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 т.2,вр. ал.2 от НК.

          И на подсъдимия А.Д.С. за това, че в периода от началото на м. ноември 2014 г. до 27.01.2016 г. в гр. Х.- Р.Б.и в чужбина - Р.Т., е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с участници: Х.И.Х. с ЕГН:**********, Х.И.Х. с ЕГН: **********, Е.Б.Х. с ЕГН: ********** и други неустановени към момента лица, създадена с цел да върши съгласувано в страната и в чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК /, като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 т.2,вр. ал.2 от НК.

 

          В  съдебно заседание по същество на делото прокурорът от СП подържа повдигнатите обвинения срещу четиримата подсъдимите. В изключително лаконичен аспект, заявява, че според него доказателствата, които се събраха в двете фази на процеса, доказват в пълна степен всички онези фактически обстоятелства и твърдения, които прокуратурата е представила с обвинителния акт.

          Акцентира върху някои моменти от обвинението, които счита, че го определят като един много особен тип казус. На първо място отбелязва  големият сбор от множество елементи, които влизат във фактическия състав на схемата, която е описана в обвинителния акт и тази особеност, че разгледани фрагментарно всеки един от тези елементи може да бъде разглеждан като правомерен юридически факт, но взети заедно, проследени в тяхната взаимовръзка всички тези елементи водят до един неправомерен резултат, чрез който се заобикаля данъчен закон. Втора особеност, върху която акцентира е относно подсъдимите Е.Х. и А.С., че двамата в действителност са осъществявали трудова функция с някакви конкретни измерения, с конкретни права и задължения, и в рамките на тази схема са приели да участват отвъд правомощията си, произтичащи от тези правоотношения и те са били наясно с това. Другите особености за които говори прокурора, са свързани със схемата, по която се оформял документалният поток. Според него на тях обвинителният акт е посветил не малко конкретика и  счита, че цялата тази схема е изяснена детайлно, доказана е безусловно, включително и от представените и приети от съда експертизи.

          Следващо нещо, на което обръща вниманието на съда, това са свидетелските показания на полицейския служител, изслушан в началото на съдебното следствие. Принципно сочи, че със свидетелски показания на такъв тип свидетели могат да се установяват всякакви обстоятелства, няма никакво ограничение в ползването на такива свидетели, включително и когато такива свидетели пресъздават в показанията си извънсъдебни изявления било то на подсъдими, било то на трети лица.

          Според прокурора, липсата на каквото и да е ограничение по отношение на свидетелските показания на свидетелите от този кръг е широко разглеждана до този момент в съдебната ни практика. Споменава, че „пред мен са много такива решения, но няма да ги изчита всичките“, понеже е убеден в това, че съдът е наясно, че по този въпрос има константна практика, и моли съда да се обърне към тази практика и приеме, че е константна, и тя да послужи като отправна точка при преценката на тези свидетелски показания.

Сочи, че предмет на обвинението е едно формално трайно престъпление, формално, доколкото то няма изискване в състава си за настъпване на определен престъпен резултат. То е едно престъпление на трайно извършване, доколкото на подсъдимите са вменени обвинения по чл. 321, ал. 2 НК. Това престъпление има самостоятелна правна природа, автономно съществуване и не се интересува от това дали е започнала вече вторична престъпна дейност, съобразно целите, които са възприети в една организация, дали са започнали или не. Това престъпление е напълно самостоятелно и затова то е вменено на подсъдимите самостоятелно, като единствен пункт по обвинението. Намирайки това престъпление за доказано по отношение на четиримата подсъдими, моли съда да ги признае за виновни по него и като отчете един решаващ превес на смекчаващите вината обстоятелства, по които не спори иска съда да им определи най-леките предвидени в този текст наказания, като заявява, че няма да възрази, ако се приложи чл. 66 по отношение на всеки един от тях.

Защитникът на четиримата подсъдими Х.Х., Х.Х., Е.Х. и А.С. -  адв.Т.Н. ***, заявява в съдебните прения, че не разбира, какво точно е престъплението, което са извършили подзащитните му.

Прави подробна ретроспекция на обвинението. Отбелязва, че престъплението по чл. 321 е от общ характер, тежко, умишлено престъпление, характеризиращо се с висок размер на определените от законодателя наказания. Счита, че за да бъде постановена присъда спрямо лица, за които се твърди от държавното обвинение, че са извършили такова престъпление, то трябва да е доказано по един категоричен, безспорен и несъмнен начин, каквото е изискването на закона в чл. 303 НПК и не може да почива на предположения, както и, че държавното обвинение не е успяло по един категоричен и несъмнен начин да обоснове своята обвинителна теза, а прави едно внушение на съда, абсолютно неподкрепено с никакви доказателства, че подсъдимите са извършили престъпление.

Доколкото обвинителният акт очертава рамката на доказване, а повдигнатото обвинение съответните предпоставки от обективна и субективна страна се спира на тях. Сочи, че липсват всякакви доказателства, които да установят защо е прието, че именно този е инкриминирания период - месец ноември 2014г. до 27.01.2016г.. Същото важи и за мястото на извършване на престъплението -  гр. Х.- Р. Б. и в чужбина Р. Т.? Нито в обвинителния акт, нито което и да е съдебно заседание, при разпита на свидетели, се посочва кои доказателствени източници подкрепят именно време и място на извършване на престъплението.

Спира се на един от основните принципи, въведени в НПК, а именно разумен срок на разследване, като сочи, че от месец ноември 2014г. до настоящия момент юни 2022г., осем години, държавното обвинение се опитва да докаже, че тези хора са участници в ОПГ. 

Обръща внимание, че воденото разследване е спирано, възобновявано, спирано, възобновявано, и така до 2020г., когато за първи път неговите подзащитни са извикани за привличане в качеството на обвиняеми лица.

Изразява не съгласие с твърдението на прокуратурата, че: „голям сбор от елементи, описваща схема, които фрагментарно всеки елемент може да бъде правомерен“, сиреч законен, но взети заедно те разкриват състава на един неправомерен резултат, нарушение на данъчното законодателство. Дори погледнато през призмата на математиката плюс и плюс е плюс, няма как плюс и плюс да прави минус, както се опитва да внуши прокуратурата. Като важно сочи и правната уредба, която урежда посочената дейност на дружество „Монопол“, че тя е транспортна по своята същност и говорейки за внос на стоки от трети държави, приложимата правна уредба е именно Регламент 952 от 2013г. за приемане на митническия кодекс на ЕС, доколкото в обвинителния акт се говори за търговски взаимоотношение между турска фирма, която имала взаимоотношения с гръцка фирма, а впоследствие гръцката фирма има взаимоотношения с българската фирма.

Законодателството, което урежда тази дейност, освен Регламент 952 на митнически кодекс на ЕС е и законът за митниците на Р. Б., както и данъчно осигурителния и процесуалния кодекс.

Отбелязва, че в самия обвинителен акт на стр. 2 е посочено следното: по отношение на „M.“ ООД в ревизирания период не се установяват данъчни задължения и за двата данъчни субекта, същото важи и за „Б.“ ЕООД. Обръща внимание на ревизионните актове на физическите лица, че не са констатирани никакви нарушения, а нещо повече – има протокол за съвместна дейност между разследващия орган от ДП и служител на данъчната администрация, специално осигурен с цел разглеждане на документи и евентуално откриване на данъчни нарушения. Такива нарушения не са открити. Данъчните ревизии за инкриминирания период са абсолютно изрядни.

Изразява несъгласие, при положение, че в самото обвинение спрямо подзащитните му е посочено: „Създадена с цел извършване на престъпления по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1., т. 2, т. 6 и т. 7“, това не следва да се отчита защото, видите ли, престъплението по чл. 321 било формално, автономно и нямало значение нищо друго, достатъчно било да се установи има ли група.

Отива на следващия важен момент от обективна страна, твърдяното от прокуратурата изготвяне на данъчни документи, фактури и други, като  отново не се разбира каква е тезата на прокуратурата, какво се опитва тя да докаже било с експертизата, било с извадките от компютърната конфигурация. Според защитата дори да се приеме, че на този компютър е имало, както сочи свидетелят С., това са само едни заготовки, подготовки на документи. Какво се доказва с тях? Според него липсват данни  впоследствие, тези заготовки да са се превърнали в реални документи, че тези реални документи са били използвани някъде, за да постигнат конкретен резултат и къде са представени? Във връзка с използването на тези документи какво се е случило, има ли разпореждане на съответен орган, какви по своята същност са те, товарителници ли са, ЧМР ли, декларации ли са, митнически, фактури, между кои страни са, между кои фирми, също не било обосновано.

Според изявлението на защитата, за да се докаже престъплението ОПГ, трябва да са безспорно установени взаимовръзки, трайна структура, роли на всеки един от участниците в тази група, но роли подчинени на една единствена цел, именно извършване на престъпление.

Подробно се спира на разпита на полицейския служител, че се касае за свидетелски показания, основани на експлоатираните СРС. Сочи забраната на чл. 177, ал. 1 НПК и че източникът на релевантна информация, съобщена от този свидетел, отново са само и единствено СРС, а в последствие изготвени ВДС за което  наказателния процес, не допуска подмяна на първични доказателства с производни. Свидетелят полицейски служител не е видял подсъдимите да придобиват, държат, разпространяват стоки по начина, описан в обвинителния акт.

Относно схемата за оформяне на документалния поток, описана според държавното обвинение подробно в обвинителния акт, също счита, че тя не дава никаква яснота, конкретика или доказателство за твърдяната престъпна дейност на подсъдимите. Анализира показанията на свидетелят С.С., как точно са изготвени документите, в каква връзка и че тези документи няма доказателства къде са били изпратени, достигнали ли са до своя адресат в крайна сметка, използвани ли са, къде са използвани и какъв е резултатът, било то престъпен или не от цялата тази дейност по изготвяне на някакви документи.

Маркира, че безспорно се установява, че се касае за две граници, а именно при транспорта на стоките от Р. Т. те преминават в Р Г., където преминават официално през ГКПП, които са обслужвани както от турските гранични митнически власти, така и съответно от гръцките гранични митнически власти. Отбелязва също, че няма доказателства, въпреки, че държавното обвинение, чрез системите за взаимодействие както между Р. Б. и Р. Т., е можело да провери има ли допуснати нарушения при преминаване на тази стока на първо място от Р. Т. в Р. Г., какви документи са използвани там, допуснати ли са нарушения, има ли престъпление извършено на територията на Т., както се твърди в обвинителния акт, на територията на Г.. Досежно самото изложение на прокуратурата в обвинителния акт, че дейността на вторичната престъпна дейност, описана в обстоятелствената част на същия, не може да бъде доказана за някакъв престъпен резултат, като се говори за нанесени значителни, в особено големи размери щети на държавния бюджет, което намира за абсолютно необосновано и не подкрепено с доказателства.

Доколкото се навеждат и обвинения във връзка с различни цени, по-високи, по-ниски, и се извеждат разсъждения в тази насока, прави кратко изложение. Последващият контрол относно митническо деклариране, съответно цени, е изцяло в приоритета на митническите органи, а правната уредба в Регламент 952, съответно в митническия кодекс, Закона за митниците. Според него, дори да се установят ниски цени, съгласно митническото законодателство в страната, това е едно административно нарушение, което се санкционира с начисляване на съответните мита и ДДС, въз основа на определените цени. Смята, че в тази част твърденията на държавното обвинение са абсолютно несъстоятелни и недоказани.

На следващо място, отбелязва че в обвинителния акт е описана многократната повторяемост в рамките на инкриминирания период на доставките от Р. Т. до Р. Б., което неминуемо предполага щети за българския републикански бюджет, изразяващи се в укрити данъци по ЗДДС в особено големи размери, съобразно критериите на чл. 93, т. 14 НК.

В тази връзка защита изразява крайно не съгласие с държавното обвинение по този начин да се вменяват факти и обстоятелства, неподкрепени с никакви доказателства. Още по-недопустимо е присъдата  да почива на предположения.

В допълнение се спира на експлоатираните СРС, че в тях няма никакви доказателства за твърдяната дейност. Да, има разговори, но те по никакъв начин не доказват това, което твърди държавното обвинение - данъчни престъпления, документни престъпления.

В заключение моли за съдебен акт, с който да бъдат оправдани изцяло и четиримата му подзащитни и да бъдат признати за невиновни по обвиненията, за които са привлечени. Счита, че тези престъпления не са доказани по категоричен и несъмнен начин, нито от обективна страна, нито от субективна такава. 

 

В съдебно заседание подсъдимия Х.Х. дава обяснения по делото, като не се признава за виновен. Заявява, че винаги са работили легално, извършвали законна търговска дейност, плащали си всички данъци и никога не е извършвал нарушения и престъпления.

Подсъдимия Х.Х. също дава обяснения по делото и не се признава за виновен. В аналогичен аспект разказва и допълва казаното от брат му подсъдимия Х.Х..

Подсъдимия Е.Х. не дава обяснения по делото и не се признава за виновен.

Подсъдимия А.С. не дава обяснения по делото и също не се признава за виновен.

В последната си дума и четиримата подсъдими заявяват, че са невинни.

 

В проведеното разпоредително заседание по делото съдът прие, че са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза, /съгласно мотивната част на определението/, поради което и върна делото на СП за тяхното отстраняване, отчитайки че обвинението е по чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК успоредно с това и отчитайки конструкцията на изложените факти в обвинителния акт, по които подсъдимите следва да се защитават.

След частен протест, състав на АСНС с определение №143 от 21.07.2021 г. не сподели тези съждения и прие, че обвинителния акт отговаря на нормата на чл.246 НПК, при следните изложени от въззива доводи: „ В обстоятелствената част на ОА се наблюдава едно пространно фактическо описание на реализираната от подсъдимите лица търговска дейност и то с изричното отбелязване на нейната многократна повтаряемост – действително в тази насока не се посочват конкретни дати и конкретни размери на реализираните сделки по ВОП с получател „Б.“ ЕООД и последващ ВОД към търговски дружества на територията на Р. Г., но от една страна при описанието на тази дейност държавното обвинение ползва множествено число, а от друга страна самия ОА носи съдържание за „многократната повтаряемост в рамките на инкриминирания период на доставките от Р.Т. до Р.Б.…като данните за обема…предполага щети за българския републикански бюджет, изразяващ се в укрити данъци по ЗДДС в особено големи размери“…

 ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА, както в обвинителния акт, така и в пледоарията си по същество, представителят на Специализирана прокуратура твърди, че е установена следната фактическа обстановка, а именно:

         Подсъдимите Х.И.Х. и Х.И.Х. са братя. В годините двамата развиват мащабна търговска дейност, централно място в която заема организиране на транспорт на стоки с произход от Р. Т. до Р. Б., които се закупували от български търговци на дребно за реализацията им на българския пазар. Преди и по време на инкриминирания период тази дейност се осъществявала посредством контролираните от тях икономически оператори „Б." ЕООД с ЕИК: **, с управител Х.И.Х. и „M." с ЕИК ***, с управители Х.И.Х. и Х.И.Х.. И двете дружества в разглеждания период били регистрирани със седалище в гр. Х., като данъчно задължени лица по ЗДДС.

          В началото на 2014г. у подсъдимите Х.Х. и Х.Х. се оформила нагласа за започване на престъпна дейност против данъчната система на Р. Б., която да се осъществява във връзка с митническото и данъчно деклариране на транспортираната от Р. Т. към Р. Б. стока. Закупуваните от българските търговци на дребно стоки в гр. И. следвало да се оформят документално на многократно по - ниски от действителните пазарни цени, а в последствие при доставянето на стоките на територията на Р. Б., те да се декларират като вътреобщностно придобиване /ВОП/ по данъчните регистри на „Б.“ ЕООД на занижените цени, при което ДДС ще се начислява и плаща в силно редуциран размер.

При вземането на решение за формиране на ОПГ двамата подсъдими Х. отчели редица благоприятни за замисленото начинание фактори:

-                              Митническият съюз на ЕС с Р. Т., който би спомогнал с облекчения си режим за по-малко административни формалности за осъществяване на бъдещите им противозаконни намерения.

-                               Противоправността на схемата би била изключително трудно проследима от българските данъчни власти. В случай на осъществяване и данъчен контрол на територията на Б., той би обхванал фрагментирано само отношенията между стопанските субекти на територията на страната, които формално са изрядни. /Забележка - както се случва и в последствие: С Ревизионен акт /РА/ № ***г. и Ревизионен доклад /РД/ № ****. /по отношение на „Б.“ ЕООД/ и PA № *****. и РД *****. /по отношение на „M.“ ООД, с които в ревизирания период не се установяват данъчни задължения и за двата данъчни субекта/.

-                              Предварително замислена оптималност на схемата, от гледна точка на безопасност в начинанието предполагала подреждане на всички фирми участващи в дейността - чрез „Б.“ ЕООД да се извършва ВОП на стоките на територията на страната и с последващи търговски транзакции да се предоставят стоките на истинските им собственици, които са ги поръчали. От друга страна чрез „M.“ ООД да се транспортират стоките. Това е и дружеството, в което се намират активите на братя Х. — склада, МПС и др. /Само по себе си такова функционално разделение дейността на двете свързани дружества не е противоправно, но в  контекста на замислената схема то има за задача да гарантира невъзможност от прилагане на ефективни обезпечителни мерки от страна на държавните органи за събиране на данъчните вземания от имущество на „Б.“ ЕООД/.

-                              Изключително благоприятстващ за осъществяване на дейността фактор било обстоятелството, че подсъдимите Х. имали добри познанства и делови контакти в Р. Т. и в частност в гр. И.. Двамата били наясно, че измежду тези контакти има и лица /неустановени по делото/, които ще приемат да изготвят престъпно опорочени документи, обслужващи замислената схема, в преследване на общ користен интерес.

          Двамата знаели, че извършването на такава бъдеща противозаконна дейност предполага съгласувано участие и на други лица, които да осъществяват различни функции. Тези лица, или поне част от тях, предвид естеството на такава евентуална бъдеща дейност е следвало да бъдат от кръга на тяхното обкръжение с оглед наложителните в случая конфиденциалност и лично доверие между тях, включително и доверие по съхраняване и разходване на парични средства. Това ги мотивирало в началото на 2014г. да предложат участие в схемата на двама от техните служители - подсъдимите А.Д.С. и Е.Б.Х. /последният - споменаван в материалите от делото с прозвищата Е и П/, на които имали доверие. Идеята за включването им в ОПГ била възприемана от братята Х. като рационално решение на редица въпроси, свързани както и осъществяване, така и с „обезопасяване" на дейността: от една страна двамата служители ще осъществяват широките контакти с търговците на дребно в Р. Б., с други звена, действащи в интерес на схемата в страната и с неустановените участници и други лица на територията на Р. Т., с техническото обезпечаване на дейността. По този начин се обезпечава опосредствената роля на подсъдимите Х., което ги отдалечава от различните форми на евентуален бъдещ държавен контрол. От друга страна подсъдимите С. и Х. биха осъществявали дейността си под прикритието на служебните си задължения, което способствало значително за запазване на конспиративността на ОПГ.

Подсъдимите Х. и С. приели да извършват съответна дейност по функциониране на замислената схема, съзнавайки, че по този начин се натоварват с функции, надхвърлящи тези, които формално произтичат от служебните им задължения.

За функциониране на схемата бил необходим и специалист в областта на Ай Ти технологиите, който да оформя по изискуемия се специфичен начин необходимата за функциониране на схемата документация. Във връзка с това, на неустановена дата в периода м. 09. - м. 11.2014г. подс. Х.Х. поканил /опосредствено чрез трето лице/ на разговор в офиса в гр. Х.св. С.Р.С., който работел именно в Ай Ти сектора. При проведения разговор Х.Х. предложил на св. С. да обработва информация, свързана с транспортиране на стоки от Т. за Б., осъществяван от „M." ООД. Дейността, предложена на св. С. предвиждала изготвяне на обобщени описи на стоките, които се товарели във всеки от камионите и изготвяне на „пакинг лист", съответстващ за всеки камион. На базата на тези документи следвало да се обобщава информацията. Цените на стоките щели да се определят на тон за отделните артикули съвместно от подсъдимите Х.Х. и Х.Х., както и от турската фирма - изпращач. За тази дейност подс. Х.Х. предложил възнаграждение в размер от 50 до 100 лева - в зависимост от броя на артикулите, които следвало да превозва всеки камион. Св. С. попитал подсъдимия дали тази дейност е съобразена със закона и последният отговорил утвърдително и го уверил, че държавата им разрешава да вършат това. Св. С. приел да извършва срещу заплащане възложената дейност, след което подс. Х.Х. му представил лично подсъдимите А.С. и Е.Х. /Е./ и му заявил, че при осъществяване на дейността ще си сътрудничи изключително с тях двамата, както и, че те ще му носят уговореното възнаграждение на ръка. Подс. Х.Х. не е предоставял на св. С. сведения относно наличие на престъпно сдружение и обща користна цел.

Така замисления план за осъществяване на престъпления против данъчната система на Р. Б. трябвало да се осъществява по следния конкретен механизъм: Български търговци на дребно /които по - нататък в изложението ще се споменават като „собственици"/ закупуват стоки от търговската мрежа на гр. И. - Т. на реални пазарни цени, които са в пъти по -високи от декларираните в последствие в Р. Б.. В някои случаи търговци на дребно не пътували до гр. И., а директно поръчват стоки на участниците в ОПГ, като заплащат на тях действителните пазарни цени или предварително, или сред транспортиране на стоките до Р. Б.. Тези облигационни отношения обаче не намират официален документален израз, респ. в последствие не подлежат на данъчен контрол. Стоките се опаковат в отделни пакети, като за всеки собственик се номерират с уникален номер, чрез който товарът може да бъде идентифициран при разтоварването в Р. Б. и да достигне до неговия собственик, който го е поръчал. Пакетите се изпращат в депо № 26 на складова база „Е. О", с адрес Z.]/, наето и използвано от членове на организираната престъпна група, където престояват до пристигане на камион, на който да бъдат натоварени. Междувременно, обикновено в понеделничните дни подс. А.С. урежда пристигането на камион, а в същия ден подс. Е.Б.Х. предприема пътуване до И., където следи за натоварването на камиона и приема цялата стока. Четиримата подсъдими като участници в схемата са постигнали договорка с реалните собственици на стоката върху всеки пакет да бъде изписвано неговото съдържание /описи/. Подс. Е.Х. изпраща чрез интернет описите в офиса на св. С.С. ***, който ги включва във фактурата. След като бъде приета и последната стока /обикновено около вторник по обяд/, С. изпраща по електронната поща фактурата /инвойс/ в „суров вид", заедно с останалите придружаващи товара документи - международна товарителница, пакинг лист, съдържащ подробен опис на всички стоки в камиона и ТИР карнет, на неустановено в Р. Т. лице с име „Т.", /за което се предполага, че е гражданин на Р. Т. и работи като спедитор на „Х." - вътрешна митница в гр. И./, най-често на имейл адрес ***. Т. или негови колеги /неустановени по делото лица/ разпечатват фактурите, като им предават „официален вид", поставяйки печат на турските дружества: ***или ******, от чието име се прави износ за Г..

В последствие св. С.С. изпраща инвойс - фактурата и на фирмата получател в Г., като в повечето случаи това са физическите лица Х. Ц.или К.А.. При пристигането на стоката в митницата в гр. О. - Г., на същата не се начисляват митнически сборове, тъй като Р. Т. е в Митнически съюз с ЕС и в случая търгуваните стоки в рамките на Митническия съюз не се облагат с мита (по силата на Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО—Т. от 22 декември 1995 година за прилагане на заключителната фаза на митническия съюз (96/142/ЕО) (ОВ L 35, 13.2.1996 г., стр. 1-46), което се прилага от 31 декември 1995 г.).

При вноса стоките са освободени от ДДС, тъй като е приложим митнически режим „42 - Едновременно допускане за свободното обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка". При тази митническа процедура в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава - случая Р. Б. и вносителят ще осъществи последваща вътреобщностна доставка (ВОД) на стоките.

От своя страна гръцките вносители оформят ВОД към контролирани от братята Х. две търговски дружества със седалище в гр. Х., а именно: „Б." ЕООД с ЕИК: **, с управител Х.И.Х., като стоките се транспортират от свързаното лице „M." с ЕИК ***, с управители Х.И.Х. и Х.И.Х..

Стоките се превозват по описания начин с два товарни автомобила: „М.А." с ДК№ **с ремарке марка „С." с ДК№ **и „М.А." с ДК№ **с ремарке марка „С." с ДК№ **- и двата собственост на „M." ООД.

Обичайно в сряда стоката се транспортира до гр. Х., Ю. З., ул."Б.К.", бивш „Ж.П.", което представлява складова база, собственост на „M." ООД.

Дружеството - получател „Б." с ЕИК: ** декларира вътреобщностно придобиване (ВОП), като в отчетните си регистри /дневника за покупки и дневника за продажби/ отразяват стоките на многократно занижените цени. В последствие, чрез последващи доставки стоките достигат до крайните получатели, които всъщност са действителните собственици, поръчали стоките. При тези доставки контролираното от братята Х. „Б." ЕООД, като доставчик начислява по смисъла на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и внася ДДС в размер - многократно по-нисък от действителния, т.к. стойността (данъчната основа, съгласно чл. 26 от ЗДДС) върху която са начислили данъка е многократно занижена, като по този начин се ощетява осезаемо Републиканския бюджет на Р. Б. чрез изпълнителните деяния на чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК - избягване установяване и плащане на действителния размер на данъчни задължения по ЗДДС.

Макар и фрагментарното разглеждане на елементите на описаната търговска дейност и особено тази, която се осъществява на територията на Р. Б., да разкрива една привидна законосъобразност, то тя е неправомерна по своята същност, тъй като чрез незабранени от закона действия се постига един противоправен резултат, т.е налице е заобикаляне на данъчния закон.

След включването на св. С.С., в началото на м. 11.2014г. той започнал да извършва дейността, която в по - конкретен план се изразявала в следното: когато камион на „M." ООД започвал да товари стока в гр. И., той получавал от подс. Е.Х. по „вайбър" опис, в който били записани вида на стоката, нейното нето и бруто тегло и бройките на артикулите. Въз основа на този опис С. изготвял „пакинг лист" в три екземпляра - на български, на турски и на английски език. След натоварването камионът бил претеглян, при което служител от турската фирма - износител изпращал на С. данни за крайното тегло на товара. Въз основа на тази информация св. С. „коригирал" /напасвал/ килограмите на отделните артикули така, че сборът им да съответства на крайното тегло. След това С. обобщавал целия опис като обединявал стоките по категории /напр. различните видове детски дрехи се обединявали в общ артикул „детски дрехи"/. Всяка от категориите си имала определена цена за тон, която била определяна съвместно от братята Х. и от съответния турски износител. Така например за стоките от категория „дрехи" била определена цена от 900 евро за един тон. При това положение ако се натоварят дрехи с тежина един тон, св. С. напасвал единичната стойност за всеки вид дреха съобразно бройките на всеки от артикулите така, че да се получи крайната цена от 900 евро. По този начин, след определяне на всички цени на съответните видове дрехи /в рамките на пределната сума от 900 евро/, С. оформял заготовка на фактурата. В последствие оформял таблици на посочените три езика, в която се отразявали стойностите: бруто, нето тегло, бройки, метри, количества, единична и обща цена. Тази таблица служела за издаване на инвойс фактурата /международна фактура/. За целта св. С. изпращал таблицата заедно с пакинг листа /оформени на турски и английски език/ по електронната поща от и-мейл адрес: **на турските фирми - износители ***или съответно ******. Предварително обаче изпращал таблицата по „вайбър" на подс. А.С. за съгласуване.

След като камионът излезе от митницата в гр. И., съответната турска фирма - износител изпращала по електронната поща на св. С. всички документи, съпътстващи камиона и товара: ТИР карнет, ЧМР, АТР, транспортен сертификат, турска фактура, инвойс фактура, съответстваща на турската фактура, пакинг листа, подпечатан с печата на турския износител. Въпреки, че стоките били закупувани в гр. И. от различни търговци, целият товар бил отразяван в една фактура, с печата на посочените турски фирми - износители, които не са действителните продавачи, т.е. фактурата съставлява престъпно опорочен документ съгласно националното ни законодателство. Св. С. проверявал дали информацията в посочените документи, съответства на тази която той е изпратил предварително и при съответствие изпращал документацията по електронен път на гръцките вносители - физическите лица Х. Ц.или К.А., които следвало да я представят в митнически пункт О. и веднага след това да оформят ВОД за „Б." ЕООД в Р. Б.. На сделките по ВОД се придавал реален характер чрез симулиране на разплащане от „Б." ЕООД към гръцкия оператор по банков път. В последствие обаче подс. С. отивал лично в Г., взимал паричните суми по симулацията и ги връщал обратно на подсъдимите Х..

След пристигане на стоките в Б., подс. А.С., подпомаган от подс. Е.Х. предавали физически товарите на съответните собственици. При това положение за получателя по документи „Б." ЕООД възниквали „складови наличности", които се изчиствали периодично чрез издаване на фиктивни фактури към множество търговци на дребно, разбира се на същите занижени цени. Материалите по делото сочат, че в офиса на „Б." ЕООД са се съхранявали и печатите на турските фирми - изпращачи.

При така описаната деятелност за св. С.С. се установява, че той не е знаел фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението по чл. 321 ал.3 вр. ал.2 от НК. С оглед уверенията на подс. Х.Х., че дейността е законна, в съзнанието му е била оформена представата, че действа по регламентиран от държавата ред, което изключва неговата вина /чл. 14 ал.1 от НК/, поради което не е привлечен под наказателна отговорност.

Многократната повтаряемост в рамките на инкриминирания период на доставките от Р. Т. до Р. Б. по описания начин, както и данните за обема им /по един - два камиона седмично, но в определени периоди по три/, неминуемо предполага щети за българския републикански бюджет, изразяващи се в укрити данъци по ЗДДС в „особено големи размери" съобразно критериите на чл. 93 т.14 от НК.

По този начин в началото на м. 11.2014 год. на територията на Б. и чужбина /Р. Т./ започнало да функционира престъпно сдружение, носещо очертаните в дефиницията на чл. 93 т.20 от НК характеристики на организирана престъпна група /ОПГ/ с участници подсъдимите: Х.И.Х., Х.И.Х., Е.Б.Х. и А.Д.С., както и други неустановени лица, действащи на територията на Р. Т.. Всеки един от участниците в ОПГ е направил своя информиран избор, движен от користни мотиви и е имал съзнание за принадлежност към такова престъпно сдружение. Формираната между всички обвиняеми ОПГ е имала специалната цел - да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно такива по чл.255 от НК /престъпно укриване на данък/.

При анализа на събраните по досъдебното производство доказателства се констатира, че обвиняемите са действали с типични роли на участници в ОПГ при условията на равнопоставеност между тях, като заедно, по отделно или в различни комбинации, но винаги координирано, са осъществявали целяната вторична престъпна дейност. Вярно е, че подсъдимите Х. и Х.Х. са установени като безспорно доминиращият фактор в собствеността и управлението на процесните дружества. В качеството си на лица, упражняващи фактическата власт над подс. Х. и подс. С., те са осъществявали управленските функции, като са издавали разпореждания както до тях, така и до много широк кръг от работници и служители, които са ги изпълнявали безусловно. Но тази разпоредителна власт е била насочена извън рамките на ОПГ, докато вътре, в нейните очертания, двамата подсъдими Х. са приели задачата да действат с определени роли, при това, съвместно и в голяма степен равнопоставено с другите участници. В доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство, не се откриват факти и обстоятелства с характеристики на субординация в структурата на ОПГ.

Всички описани по-горе особености на процесната ОПГ говорят за една трайност, утвърденост и последователност в действията на обвиняемите и другите, неустановени до момента участници. Според дефиницията на чл.93 т.20 от НК, организирана престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. В случая всички предвидени в закона признаци на престъпния състав са налице при инкриминираната по настоящото производство ОПГ. Нещо повече - макар според закона сдружението да е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура, в конкретния случай такива са налице: наличие на структурни и организационни връзки между участниците, профилиране и разпределяне на функциите между тях по описания начин, и продължителен период на функциониране - около пет години и половина.

Характерна за ОПГ е съгласуваността на волята на три или повече лица за осъществяване на съответното престъпление /в конкретния казус продължавано престъпление по чл.255 от НК/. За това не е необходимо всички участници да осъществяват изпълнителното деяние по вторичните престъпления като съучастници. Необходимо е само предварително да са постигнали съгласие за извършването на престъплението, между действията им да има координираност и съгласуваност, да действат по предварително изработен план с набелязване на начина и средствата за извършване, както се установява от материалите по делото. Тези характерни за ОПГ белези се установяват в дейността на подсъдимите по настоящото наказателно производство. Всеки един от тях, с характерната за членството в ОПГ последователност, стриктно изпълнява възложените му функции.

От субективна страна всеки от участниците е съзнавал, че заедно с поне още две лица, при наличие на структурни и организационни връзки между всички, съгласуват своята воля и дейност, като взимат конкретно /а не абстрактно/ решение, да извършват престъпления, които отговарят на критериите на чл. 93 т.20 от НК. От волева страна на умисъла всеки от участниците в ОПГ пряко е целял участието в сдружението.

Още в самото начало на съществуването си, ОПГ започва да извършва вторична престъпна дейност по описаната по - горе схема за престъпления против данъчната система, генериращи съставомерни вреди на територията на Р. Б..

Ролята на всеки един от членовете на ОПГ е била специфична, но и твърде съществена от гледна точка на преследвания общ резултат. Без изпълнение задачите на който и да е от членовете, този резултат не би могъл да бъде постигнат.

Отчитайки сложността на такава схема и на многообразието от необходимите за обслужването й дейности, всеки от подсъдимите приел да изпълнява в рамките на организацията определени задачи:

Подсъдимите Х.Х. и Х.Х. поели задачите: двамата заедно, но съгласувано и с неустановените лица от Р. Т. да разработят схемата, по която ще се осъществи замислената престъпна дейност и нейното структуриране, да определят участващите в нея физически лица и дружества, както и взаимоотношенията между тях. Тяхна била и задачата да организират логистиката на територията на Р. Б. и Р. Т. - наемане на складова база в „Е.О." в гр. И., организиране на митническото обслужване и др. Съгласувано с останалите неустановени участници в ОПГ да определят цените „на тон" за определите видове артикули, по които в последствие св. С. да напасва цените на всички стоки за всеки камион. Заедно и по отделно отдавали разпореждания до счетоводството за изготвяне на антидатирани фактури с оглед представянето им пред контролни органи. Под тяхно ръководство се симулирали плащания по ВОД към гръцките оператори, като сумите по тези разплащания в последствие отново се връщали при тях – обикновено от подс. С..

Подс. А.С. приел ролята да контролира дейността по превоза и разтоварване на стоките в гр. Х., включително да ги предаде физически на съответните собственици, съзнавайки, че документацията, съпровождаща товара сочи за получател „Б." ЕООД. В дейността си е подпомаган от подс. Е.Х.. Контролира пряко дейността на св. С. по манипулиране на информацията, като съгласува, „одобрява", а в някои случаи и указва параметрите на създадените от последния документи с напаснати данни. Разполагал е и с печати на турските фирми - изпращачи на стоките по износа за Г.. Води разговори със собственици на стоки, в които им обещава да издаде документи /фактури/ със занижени стойности. Уведомява в конспиративен порядък подсъдимите Х. и Х.Х. за всички възникнали проблеми, свързвани с товара и транспорта - проверки по границата, проверки от МВР в гр. Х.. Участвал в симулацията на разплащания по ВОД от „Б." ЕООД към гръцките оператори, като в последствие пътувал до Г. за де вземе и върне обратно платените суми. Взимал участие в издаването на фиктивни фактури към търговците на дребно в Р. Б., като договарял с тях параметрите им - невярното съдържание по отношение на цените.

Подс. Е.Х. поддържа връзка с търговците на дребно, които ползват услугите на ОПГ, приема от тях поръчките на стоки, събира съответните парични суми за превоза от гр. И. до гр. Х.. Съвместно с подс. С. уреждат пристигането на камион, а в същия ден подс. Е.Б.Х. предприема пътуване до И., където следи за натоварването на камиона и приема цялата стока. Тези дейности, разглеждани сами по себе си и извън целите на ОПГ не разкриват противоправни характеристики. В цялостния контекст на целения от ОПГ резултат обаче носят своят инкриминиран потенциал, доколкото способстват значително за постигането му. Ролята на подс. Х. в ОПГ се проявява най - съществено при съзнателните му действия по своевременно изпращане на описите с информация за вида и количествата на стоките на св. С., за да може тази информация да бъде манипулирана с цел многократното занижаване на цените, които ще бъдат отразени по - късно в изготвяните от турския оператор фактури и др. документи. Подс. Х. е приел и да подпомага дейността на подс. С. в рамките на схемата и целите на ОПГ. Наред с това подс. Х. пренасял у себе си значителни парични суми, предадени му от собствениците за закупуване на стоката, като няма данни тези суми да се декларирани пред митниците /в това отношение по делото са документирани множество телефонни разговори/. Разплащането му с турските търговци „кеш" цели както скриване произхода на сумите, така и на реалната цена на стоката.

В ОПГ са действали и други участници, които в хода на разследване не бяха установени като конкретни лица. Със съгласуваните си действия те са обслужвали схемата за престъпно редуциране на ДДС в Р. Б. на територията на Р. Т., основно чрез съставяне на документо потока с невярно съдържание. Действията им обаче са били синхронизирани с тези на четиримата подсъдими в настоящия процес, при това - с висока степен на съгласуваност, предвид изключително усложнената характеристика на трансграничната данъчна измама и дългия период на осъществяването й. Въпреки всички положени процесуални усилия, тези лица остават неустановени. В това отношение изготвената до Р. Т. МПП не даде резултат.

Материалите от делото сочат, че дейността по транспортиране на стоките по схемата: износ от Р. Т. за Г., с последващи ВОД за Р. Б. и деклариране на ВОП от „Б." ЕООД е започнала още от м. април 2014г. Въпреки това, за безспорно установен начален момент на дейността на ОПГ обвинението приема началото на м.11.2014г., когато в дейността се включва активно св. С.С., макар и в съзнанието си да не е имал яснота относно фактическите обстоятелства, принадлежащи към съставите на престъпленията по чл. 255 и чл. 321 от НК.

Процесната ОПГ продължила дейността си до 27.01.2016г., когато подсъдимите били задържани от органите на МВР.

ОПГ била създадена с користна цел - лично облагодетелстване на всеки един от подсъдимите, която произтича от вторичната престъпна дейност.

 

Съдът, от своя страна, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Четиримата подсъдими са от гр.Х.и живеели в същия град. Двама от тях Х.И.Х. и Х.И.Х. са братя, като от години двамата развивали търговска дейност - организиране на транспорт на стоки с произход от Р. Т. до Р. Б., които се закупували от български търговци на дребно за реализацията им на българския пазар. Тази дейност се осъществявала посредством търговските дружества „Б." ЕООД с ЕИК: **, с управител Х.И.Х. и „M." с ЕИК ***, с управители Х.И.Х. и Х.И.Х.. И двете дружества били регистрирани със седалище в гр. Х., като данъчно задължени лица по ЗДДС.

Подсъдимите А.Д.С. и Е.Б.Х. били служители при братята Х..

          При извършените данъчни ревизии на територията на Б.  обхванал отношенията между стопанските субекти били изрядни. Такива са: Ревизионен акт /РА/ № ***г. и Ревизионен доклад /РД/ № ****. /по отношение на „Б.“ ЕООД/ и PA № *****. и РД *****. /по отношение на „M.“ ООД, с които в ревизирания период не се установяват данъчни задължения и за двата данъчни субекта/.

На неустановена дата в периода м. 09. - м. 11.2014г. подс. Х.Х. поканил на разговор в офиса в гр. Х.св. С.Р.С., който работел в Ай Ти сектора. При проведения разговор Х.Х. предложил на св. С. да обработва информация, свързана с транспортиране на стоки от Т. за Б., осъществяван от „M." ООД. Дейността, предложена на св. С. предвиждала изготвяне на обобщени описи на стоките, които се товарели във всеки от камионите и изготвяне на „пакинг лист", съответстващ за всеки камион. На базата на тези документи следвало да се обобщава информацията. Цените на стоките щели да се определят на тон за отделните артикули съвместно от подсъдимите Х.Х. и Х.Х., както и от турската фирма - изпращач. За тази дейност подс. Х.Х. предложил възнаграждение в размер от 50 до 100 лева - в зависимост от броя на артикулите, които следвало да превозва всеки камион. Св. С. приел да извършва срещу заплащане възложената дейност, след което подс. Х.Х. му казал, че при осъществяване на дейността ще си сътрудничи с А.С. и Е.Х. ще му дават на ръка  уговореното възнаграждение.

В началото на м. 11.2014г. той започнал да извършва дейността, която се изразявала в изготвяне на таблица, която служила за изготвяне на документи. Когато камион на „M." ООД започвал да товари стока в гр. И., той получавал от подс. Е.Х. по „вайбър" опис, в който били записани вида на стоката, нейното нето и бруто тегло и бройките на артикулите. Въз основа на този опис С. изготвял „пакинг лист" в три екземпляра - на български, на турски и на английски език. След натоварването камионът бил претеглян, при което служител от турската фирма - износител изпращал на С. данни за крайното тегло на товара. След това С. обобщавал целия опис като обединявал стоките по категории /напр. различните видове детски дрехи се обединявали в общ артикул „детски дрехи"/. Всяка от категориите си имала определена цена. Така например за стоките от категория „дрехи" била определена цена от 900 евро за един тон. Оформял таблици на посочените три езика, в която се отразявали стойностите: бруто, нето тегло, бройки, метри, количества, единична и обща цена. Тази таблица служела за издаване на инвойс фактурата /международна фактура/. За целта св. С. изпращал таблицата заедно с пакинг листа /оформени на турски и английски език/ по електронната поща. След като камионът излезе от митницата в гр. И., съответната турска фирма - износител изпращала по електронната поща на св. С. всички документи, съпътстващи камиона и товара: ТИР карнет, ЧМР, АТР, транспортен сертификат, турска фактура, инвойс фактура, съответстваща на турската фактура, пакинг листа, подпечатан с печата на турския износител. Въпреки, че стоките били закупувани в гр. И. от различни търговци, целият товар бил отразяван в една фактура, с печата на посочените турски фирми – износители. Св. С. проверявал дали информацията в посочените документи, съответства на тази която той е изпратил, след което изпращал документацията по електронен път на гръцките вносители - физическите лица Х. Ц.или К.А..

След пристигане на стоките в Б., подс. А.С. и  Е.Х. предавали товарите на съответните собственици.

          Български търговци на дребно закупували стоки от търговската мрежа на гр. И. - Т.. В други случаи не пътували до гр. И., а директно поръчвали стоки на подсъдимите Х.. Стоките се опаковали в отделни пакети, като за всеки собственик се номерират с уникален номер, чрез който товарът може да бъде идентифициран при разтоварването в Р. Б. и да достигне до неговия собственик, който го е поръчал.

При пристигането на стоката в митницата в гр. О. - Г., на същата не се начислявали митнически сборове, тъй като Р. Т. е в Митнически съюз с ЕС и в случая търгуваните стоки в рамките на Митническия съюз не се облагат с мита (по силата на Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО—Т. от 22 декември 1995 година за прилагане на заключителната фаза на митническия съюз (96/142/ЕО) (ОВ L 35, 13.2.1996 г., стр. 1-46), което се прилага от 31 декември 1995 г.).

При вноса стоките били освободени от ДДС, тъй като е приложим митнически режим „42 - Едновременно допускане за свободното обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка". При тази митническа процедура в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава - случая Р. Б. и вносителят ще осъществи последваща вътреобщностна доставка (ВОД) на стоките.

От своя страна гръцките вносители оформяли ВОД към две търговски дружества със седалище в гр. Х., а именно: „Б." ЕООД с ЕИК: **, с управител Х.И.Х., като стоките се транспортирала от „M." с ЕИК ***, с управители Х.И.Х. и Х.И.Х..

Стоките се превозвали с два товарни автомобила: „М.А." с ДК№ **с ремарке марка „С." с ДК№ **и „М.А." с ДК№ **с ремарке марка „С." с ДК№ **- и двата собственост на „M." ООД.

Стоката се транспортирала до гр. Х., Ю. З., ул."Б.К.", бивш „Ж.П.", което представлява складова база, собственост на „M." ООД.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложените фактически положения съда възприе въз основа на приобщените по съответния процесуален ред доказателства, анализирани по отделно и в тяхната взаимовръзка, а именно: Показанията на св.св.: Н.Н., С.С., О.С., А.Ч., А.Ч., Ж.М., Р.Ч., Г.П., Н.Н., Д.Б., И.И., С.А., М.Д., В.И., А.А., Я.С., К.С., Р.Ю., Н.С. и Д.И.. Съдът кредитира въпросните показания на изслушаните в съдебно заседание свидетели, като достоверни и добросъвестно изложени, последователни и вътрешно непротиворечиви. Въпросните свидетелски показания пряко и косвено се подкрепят от други приобщени доказателства, като компютърно-технически експертизи, протоколи за претърсване и изземване, данъчни документи на „Б.“ ЕООД и на „M.“ЕООД, фактури, съпровождащи стоките документи и такива на превозващите средства, писмени материали.

Така описаната и кредитирана от съда доказателствена съвкупност изцяло опровергава обвинителната теза на прокуратурата. Нещо повече самият прокурор в съдебните прения се позова конкретно и единствено на разпитания полицейски служител.  

В тази връзка съдът намира, че не може да бъде ценен разпита на св.Н.. От показанията на св.Н.Н. се установява, че същият е работил, като оперативен работник и основно той е участвал в експлоатацията на СРС-та, въз основа на които са изготвени ВДС, както и че извън експлоатацията на СРС, част от информацията, която излага в свободен разказ относно търговската дейност на групата „е придобита чрез беседи с други лица, /които не посочва/ и общоизвестна информация в пространството“. Следва да се посочи, че законодателят в чл.177 ал.1  НПК, изрично е предвидил, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства. Не може също де се ценят показания на свидетел експлоатирал тези средства, въз основа на които са изготвени ВДС и при наличие на вече първични доказателства да се кредитират тези на експлоатиралият ги. Показанията  на св. Н. в частта им, в която се възпроизвежда съдържанието на ВДС по повод експлоатацията на СРС не следва да бъдат ценени, тъй като същите представляват производно доказателство, а по делото са приложени и надлежно приобщени първичните такива за които е налице законосъобразно дадено разрешение и съдът може да ползва. Частите от показанията на свидетеля съдържащи твърдения за осъществени деяния от подсъдимите също не следва да бъдат ценени, не защото са недобросъвестни, а защото отразяват косвено възприятие на факти от „беседи с други лица, /които не ги посочва/ и общоизвестна информация в пространството“. Всяко едно доказателство се събира и проверява в хода на съдебното следствие. Компетентен да анализира доказателствата е съда и то в момент когато са събрани и проверени всички доказателства, както по отделно така и след съпоставката им с целия доказателствен обем.

Свидетелка Ч. заявява, че познава подсъдимите дотолкова, че е купувала от тях стока, тъй като се занимава с продажба на дрехи на пазара в гр.Д.. В аналогичен аспект са и показанията на всички останали разпитани свидетели по делото, които лаконично заявяват, че са закупували стока – дрехи от подсъдимите, когато цената им е изгодна за което подсъдимите винаги са им давали фактура. Показанията са непротиворечиви, последователни за нормална търговска дейност и не сочещи на факти за противоправни деяния от страна на подсъдимите.

От показанията на св.С.С. – IT специалист се установява начина на обработка на информацията, където той изготвял таблица, която служила за изготвяне на документи. В изключитилно подробен разказ свидетелят описва детайлите по вноса на стоките, а именно:

„…Тръгва един камион да се товари в Т. в товарно депо. В Т.  има големи фирми износители, които са под особен надзор. Тези големи фирми износители, трябва да имат определено количество средства в банката и доста лицензи, за да могат да извършат този тип дейност, нали турската държава да им разреши изобщо да извършват такъв тип дейност.
С една от тези фирми и хората, които я представляват съм се свързал и аз, и помагам всъщност за точното определяне на параметрите на документите, с които трябва да излезе камиона. Тръгва да се товари камиона и през това време му се изпращат листи с това за всеки натоварен чувал в камиона. Един обикновен камион, натоварен е около 24 тона тежащ и могат да бъдат натоварени между 430 и 560-570 и 580 пакета, в различни килограми, с различно съдържание, с различен вид стока. Това всичкото се описва много подробно и много точно, както точно представлява, на два езика, колко тежи, колко бройки са, каква е мерната единица – кг, бройки, чифтове, в това в което го товарим. В същото време му се слагат кг в бруто и нето на този пакет. След като бъде описан един такъв опис, той бива сумиран по артикули с цел да се получат обобщени данни за подготовка за издаване на фактура и изобщо всичките документи съпътстващи камиона. След като се подготви тази информация, се получават няколко вида стоки, 5 или 6 вида, не мога точно да си спомня - шивашки материали, дрехи, платове, обувки, други материали – специфични, някакви машини или нещо подобно. Всяка една от тези позиции се обмитява и се подготвя за цена за тон. Да речем, имаме вътре в камиона 32 000 блузи, те тежат да речем 9 тона. Тези 9 тона трябва да бъдат сметнати по точно определена цена за тон, да речем 600 евро за тон или 800 евро за тон.

Това е била моята задача, да бъде всеки един от тези артикули много строго определен като цена за тон, която ми е спусната от турската страна, а пък турската страна за да може да работи на тези цени, които са ми дадени на мен аз да направя тези документи, имат договор с гръцката страна за вида на стоката която ще се кара, за цената на тон, качеството на стоката която се кара – има доста видове качество, дали отговаря на определени видове сертификати. Гръцката стока в зависимост от стоката, трябва да отговаря на много видове сертификати, защото излиза от Т. и влиза в страна членка от ЕС.

 Изготвяйки тази таблица с номер по ред, вид на артикула, количество на артикула, мярка на артикула, цена на артикула спрямо описаната, както ви казах по този начин се смята цената, тя е договорената цена между фирмите, нето кг, бруто кг. Цялото това съдържание се оформя в една таблица, цялото това обобщено съдържание трябва да отговаря на пакинг листа. След като бъде изготвена тази документация, аз я изпращам на турската спедиция, на имейл. Турската спедиция започва да изготвя документите, износните документи на камиона. През това време камионът пътува към депото, към турска митница. Влиза в турска митница и се претегля, минава кантар от който излиза кантарна бележка - и килограмите на камиона трябва да съответстват, до 300-400 кг са допустимите в този бранш. Не трябва да има разлика между тези килограми. Ако има разлика, се налага преработването на документи и започва търсенето къде е разликата. След като бъде всичкото това нещо изчистено, камионът влиза на турска митница, през това време турската спедиция изготвя износните документи. Те включват „ТИР карнет“, „АТР“, турска фактура. Турската фактура е със строга отчетност. Този документ е с няколко цвята дори, това са едни бланки върху които се разпечатва съдържанието на фактурата на обикновен принтер. За това и те не много не съвпадат в позициите кое къде се намира във фактурата. Един екземпляр отива за едно място, друг екземпляр за друго място и третият екземпляр в камиона и т.н. На тази база на турската фактура се изготвят инвойсите – те се изготвят на три езика. Затова в таблицата, в която аз съм пратил има български език, турски език и английски език. Оттам се взема информацията и всъщност се изготвят три инвойса. Абсолютно всичко това трябва да съответства на 100 %. Турската спедиция от своя страна изготвя и износна декларация. Износната декларация с фактурата с още няколко документа се въвеждат в електронната система на турската държава. Значи, тези документи веднага цъфват в сървъра на турската система в Анкара. През това време, там има назначени хора, които следят това което сме декларирали в декларацията като кодове, като описание на стоката, като всичко, дали съответства на това, което е заложено в турската система.

Оттам-нататък ако има някакъв проблем с някакъв артикул, да речем ризи - камионът светва на червено, отива на хангар контрол, в хангар контрол се изпращат няколко човека митничари, които отварят камиона, преди да му се е случил износа, проверяват се точно тези артикулите се свалят, проверяват се дали съответстват, т.е. като бройка, като количество, като мярка, като качество и т.н. Ако нещо не съответства имат възможност дори да го конфискуват. Може това нещо изобщо да не напусне Т. и да се наложи да бъдат изготвяни наново документи.

 След като приключи този процес, ако всичко е нормално, на камиона му се издават всички документи, подпечатва се – митничарят който удря печата на края на документите и документите на камиона се връчват на шофьора, камионът се запечатва и тръгва да напуска И. и от  И. отива на И. – това е гръцката страна, турската не мога да се сетя как се казваше митницата. Докато камиона пътува, информацията вече е стигнала на изхода на КПП-то. Там работят изключително много служби, контролът също е много стриктен. Може би,  на изхода на  Т. на час излизат между 20 и 100 камиона. През това време всеки един от тези камиони излиза с документи – фактура.

Ако там някой се усъмни, някоя от службите които работи на изхода, че тези документи, тази фактура, която е много ниска или е много висока, те имат право веднага да дръпнат камиона на хангар контрол, преди да го закарат на хангар контрол минава през рентген, оттам нататък всички имат отношение, дори и тези които проверяват за наркотици. Влиза там камиона на проверка, може да стои там няколко дни, ако има някакво съмнение, че в тези стоки има несъответствие – например занижени цени или пък много високи цени. Контролът може да каже и 3 дни, и 4 дни, и една седмица, че може да стоят камионите там. Ако всичко е наред, камионът се подпечатва и излиза. Ако не, сваля се, гледа се, правят се наново документи и така.

 След като излезе от там камиона, отива на гръцката част и му се издава номер, това е един електронен номер с който камионът се въвежда в системата на ЕС. За да бъде заведен този камион му се издава ЧМР-то, това е документ съпътстващ камиона, в който се описват вида на стоките, фактурата и още какво беше, вече съм го забравил, за да се създаде този номер. Този номер се завежда и веднага този камион влиза в електронната система на гръцката държава. Ако там няма проблем и те не са се усъмнили, че там има някакъв проблем, камиона излиза от там и тръгва за съответната митница.

Документите, които са изготвени на камиона, турската страна ни ги изпраща на нас, всичките на имейл, за да можем да сверим това което излиза от турска митница, това което ние сме изпратили и това което ще отиде на гръцка митница, дали всичкото съответства“.

Излизайки от там тези документи, ги изпращат на св.С. на имейл и оттам той ги изпраща на гръцката страна.

„Гръцката страна вече вижда какво идва с този камион, те декларират стоките, в зависимост от износната декларация те правят вносна декларация. Декларацията е много важен документ, в който всяка една от тези стоки се извежда с описание, с бройки, с едни дълги тарифни кодове, които имат сложно описание. В това описание се описва не само количеството и качество, а има и много други неща.“

Св.С. потвърждава изцяло и дадените на ДП показания.

Съдът кредитира с доверие и прие за обективни и достоверни показанията на св.С.. Същите се подкрепят и са в унисон , както от заключението на КТЕ, така и от писмените доказателства в тази връзка относно транспорта на стоките.

          От показанията на свидетеля О. Х. се установява, че в периода 2014 г. - 2016 г. е закупувал стока - платове и мъжки сака от Х. и Е. от склада на Х. П., който се намирал срещу неговия шивашки цех. Подобни данни за закупуване на стока от подсъдимите Х. се съдържат в показанията на свидетелите А.Ч., доколкото същите съдържат относими факти по предмета на делото, предвид заявеното от нея в съдебно заседание, че страда от психическо заболяване и в тази връзка представя  амбулаторен лист с данни за „налудно заболяване“, от което /след констатация и ксерокопиране/ по делото се оставиха копия.

Наред с горните кредитирани с доверие гласни доказателствени източници, съдът отчете като истинни и последователни показанията на свидетелите: А.Ч. – занимаващ се с търговия на дамска конфекция, продаващ на Д.П.и купувал стока от Х. и А.. Купувачи на стока от Х. и Х. е и св.Ж.М., с фирма „Ф.“ занимаваща се с търговия на мъжки дрехи, св.Р.Ч. – фирма „Н.“, занимаваща се с търговия на дрехи/ облекла. Всички свидетели заявяват, че при покупка на стоки от подсъдимите Х. са им издавани фактури за нея. Занимаващи се с търговия на дребно и закупуващи стока от подсъдимите са отчетени показанията на свидетелите Н.Н., Д.Б., К.М., Д.С., В.. И., А.А. – купувал ризи от двамата братя подсъдимите Х. и продавал на Д.П.. Свидетеля Я.С. – продавач на дрехи на пазара в гр.Д.  познавал подсъдимите Х.Х. и Е.Х.. Аналогични са и показанията на св.К.С., продавал на пазара текстилни изделия и закупувал стоката от Х.. Подобно съдържание е налично в дадените показания и от св.Р.Ю. и Н.С.. От всички кредитирани с доверие свидетелски показания – последователни и първично искрени /последното възприето непосредствено от съда в проведените съдебни заседания по делото/ се подкрепя по безспорен начин приетата за установена от съда фактическа обстановка.

В пълна корелация с показанията на изброените свидетели са и обясненията на подсъдимите Х.Х. и Х.Х.. Същите намират опора, както в обсъдените гласни доказателства, така и от приложените писмени такива и заключенията на КТ експертизи. И двамата подсъдими дават обяснения, че като собственици на посочените фирми от години се занимават с търговска дейност – /внос на текстил - дрехи/,  вносители на стока от Р.Т. и никога не са имали измами с ДДС. Заявяват, че работят в техните фирми, с имената си и са най-големите данъкоплаттци в този сектор. Винаги са били изрядни и никога не са допускали нарушения или нередности в работата си, както и че извършваните данъчни ревизии и проверки никога не са констатирани каквито и да са нарушения от тях. Независимо от двуяката функция на обясненията дадени от подсъдимите – от една страна на защитна теза, те са и доказателствен източник, които съпоставени с останалия  доказателствен материал, обосновават приетите за истинни и безспорно установени факти по делото.   

В подкрепа на горното са и изготвените експертизи:

Съдът кредитира с доверие като обективна изготвената компютърно техническа експертиза, от вещото лице Г.Б. /т.4 от ДП/. Заключението на посочената експертиза е касателно оптичен носител на който е записан извадка от пощенска кутия, т.е. електронни писма на фирми.  От заключението на същата се установява, че на обекта на експертизата – оптичен носител – има една директория, която съдържа 1054 файла с разширение .eml, което е един от стандартите за файлове съдържащи електронни писма. Датата на създаване на първия файл е 10.07.2012 г., а на последния – 30.10.2015 г. Всички файлове съдържат електронни съобщения, много от които имат прикачени файлове. Файловете, които се отнасят до кореспонденция, касаеща дейността на турското търговско дружество „Е.“, гръцкото търговско дружество ЕТ „Х.Ц.“ и българското търговско дружество „Б.“ ЕООД са дадени в Приложение 1 на експертизата във вид на таблица. Списъка съдържа име на файл, изпращач и получател на електронното писмо, дата и час на изпращане и имена на прикачени файлове. В приложение 2 са разпечатани име на файл, изпращач и получател на електронно писмо, дата и час на изпращане, текст и съдържание на прикачени файлове. В приложение 3 са разпечатани електронните таблици, съдържащи се в прикачени към електронната кореспонденция файлове.

          Изслушана е и приета, като обективна и пълна КТЕ, находяща се в том 5 от ДП, съгласно заключението на която се установява следното: На обектите на експертизата няма инсталирани счетоводни програми. Има само няколко файла, съдържащи счетоводна информация, а именно фактури. Същите са от папка D – на ВД 2 и са разпечатани в приложение 2 на експертизата, стр.63 до стр.77.

Всички файлове от Обект 1, съдържащи информация, касаеща дейността на турското търговско дружество „Е.“,  гръцкото търговско дружество ЕТ „Х.Ц.“ и българските търговски дружества „Б.“ ЕООД и „M.“ ООД са отпечатани в Приложение 1 на експертизата. Всички файлове от Обект 2, съдържащи информация, касаеща дейността на турското търговско дружество „Е.“, гръцкото търговско дружество ЕТ „Х.Ц.“ и българските търговски дружества „Б.“ ЕООД и „M.“ ООД са отпечатани в Приложение 2 на експертизата.

В унисон с приетите за обективни и анализирани по отделно и в съвкупност доказателства са и приложените по делото протоколи за претърсване и изземване, както и множеството писмени доказателства.

 

От направения анализ се установява, че обвинението не се доказа по никакъв начин, още по-малко безспорен и категоричен, какъвто е необходим за постановяването на една осъдителна присъда. Нещо повече, в сложно изречение в самия обвинителен акт се казва - „фрагментарното разглеждане на елементите на описаната търговска дейност и особено тази, която се осъществява на територията на Р. Б., да разкрива една привидна законосъобразност, но тя е неправомерна по своята същност, тъй като чрез незабранени от закона действия се постига един противоправен резултат“.

          Наред с горното в съдебно заседание прокурора повтаря, че „разгледани фрагментарно всеки един от тези елементи може да бъде разглеждан като правомерен юридически факт, но взети заедно, проследени в тяхната взаимовръзка всички тези елементи водят до един неправомерен резултат“. Последните твърдения остават изолирани и неподкрепени от събраните по делото доказателства.

 

          ОТ ПРАВНА СТРАНА:

          По обвинението, повдигнато на четиримата подсъдими по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК.

 

Легалното определение на понятието организирана престъпна група се съдържа в чл.93, т.20 от НК. Според този текст организираната престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Анализът на нормата сочи, че като съставомерни белези на понятието ОПГ са изискванията за съществуването на структурирано трайно сдружение на три или повече лица, насочено към изпълнението на специална цел – да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура. Сдружението следва да не е за конкретно, а да е за две или повече престъпления.

          Съдът, позовавайки се на извършения по-горе доказателствен анализ и установената въз основа на него фактическа обстановка счете, че това обвинение не е доказано, по отношение на всеки от четиримата подсъдими.

За да приеме, че не е извършено това престъпно деяние, съставът на съда се основава на ясната преценка, че осъществяването, на която и да било от предвидените в чл. 321 от НК форми на изпълнителното деяние не е установена. Не се установява, както наличието и функционирането на престъпно сдружение, съобразно легалната дефиниция по чл. 93 т. 20 от НК, така и връзката между четиримата подсъдими, ясно и съзнателно насочена към осъществяване именно на инкриминираната дейност. Правилното квалифициране на деянието на подсъдимите като такова по този текст на НК налагаше да се направи, при това още от държавното обвинение анализ на особеностите на престъплението по чл. 321 от НК. Законодателят е приел, че тази група от лица, следва да са не по малко от трима души, които не са събрани инцидентно за непосредствено извършване на едно конкретно престъпление, а за трайна, продължителна във времето връзка между членовете на групата - организатори, ръководители и участници, като за съставомерността на деянието не е необходимо тази продължителност на контактите да бъде предварително фиксирана като определен срок. За да е съставомерно деянието е необходимо и достатъчно членовете на сдружението да осъзнават, че са част от група, че наред с тях за постигане на общата престъпна цел действат и други лица, че както техните действия, така и постъпките на останалите са подчинени на едно общо решение за извършване на определена категория или категории престъпления. Но без да е нужно всички членове на групата да се познават поименно, да контактуват непрестанно с всички останали участници, да получават непрекъснато нареждания от едно и също лице. По отношение персоналният състав на групата, не е необходимо той да остава един и същ, непроменен през целия период на функционирането и съществуването й. Тук е възможно някои от членовете да преустановят участието си по – рано, други да се включат по – късно, а трети да променят функциите, които изпълняват. Единственото изискване на разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК е във всеки един момент числеността на групата – броят на членовете, независимо дали са организатори, ръководители или участници, да бъде не по – малка от трима души. Също така, за да се приеме, че съществува организирана престъпна група, не е необходимо да бъдат осъществени престъпленията, които групата си е поставила за цел. А ако те са извършени, то не е необходимо в тяхното извършване да са взели участие всички членове на престъпното сдружение. Достатъчно е само да се установи, че свързването и контактите между членовете на сдружението са подчинени на общото им намерение да бъдат извършени престъпления, които са наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Целта – да се вършат престъпления които са наказуеми с повече от 3 г. лишаване от свобода, се явява обединяващото, свързващото звено между членовете на групата. В разпоредбата на чл. 321, ал. 1 и 2 от НК са посочени три самостоятелни форми на изпълнителното деяние на престъплението „Организирана престъпна група”. Първата форма на изпълнителното деяние - образуването на престъпна група се характеризира със съгласуване волите на три или повече лица, за да се създадат трайни взаимоотношения между тях. Организаторът дава началото на дейността на престъпното сдружение с неговото образуване, като извършва действия по създаването на организирана престъпна група, чрез привличане на други лица за постигане на целите на групата. Втората форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321 ал. 1 и ал.2 от НК е ръководенето на организирана престъпна група, т. е. едно или няколко лица да поставят общи или конкретни задачи в изработването на план за действие или да дават други указания по осъществяване на поставените цели от групата. Необходим е обаче коментар на третата форма на изпълнително деяние, визирана в чл. 321 ал. 2 от НК, т.е. участието в такава група. При тази форма на изпълнителното деяние се касае за членуване, за обвързване във взаимоотношения с останалите членове на групата, свързани с изпълнение на поставените задачи и то все така насочено към осъществяване на общата престъпна цел.

Съдът намери, че от всички елементи, очертаващи обективната страна на престъплението, изпълнено е единствено изискването за броя на участващите в групата лица – в случая четирима. Нито един от останалите обективни признаци на престъплението по чл.321,ал.3 НК не е налице. При липсата на доказателства за намерение и у четиримата подсъдими да се вършат престъпления, в това число и от характера на тези, поддържани от прокуратурата, единственият възможен изход на такова обвинение е оправдателна присъда.

   Събраната и анализирана доказателствена съвкупност установи, че по отношение на подсъдимите Х.Х., Х.Х., Е.Х. и А.С. не се доказа наличието на законово установените критерии на чл.93 т.20 от НК в качествено отношение.

Следва да се отбележи, че липсва каквото и да е доказателство за съществуването на ОПГ целящо извършване на престъпления по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК между четиримата процесни подсъдими – показания на свидетели, обяснения на обвиняеми, писмени, веществени доказателства или СРС, съдържащи факти сочещи за съществуването на такава група. Липсват доказателства за който и да е белег от обективната и субективна страна на престъплението. Всички налични годни доказателства сочат, че техните взаимоотношения са били насочени към обичайната деятелност свързана с легални търговски отношения. 

Липсват доказателства, в които да се съдържат факти за осъществяването на съставомерно сговаряне между тях или изграждане на трайни, устойчиви взаимоотношения насочени към реализиране на престъпната цел, а също така липсват и доказателства за извършване от подсъдимите и на вторичната престъпна дейност.

По делото от прилаганите специални разузнавателни средства, не може да се достигне до извод за наличие на ОПГ, както поради липса на засечена комуникация между тях съдържаща информация за съставомерни признаци на престъплението или за целена или осъществявана вторична престъпна деятелност, от която да се изведе извод за наличие на трайни фактически взаимоотношения по между им, насочени към осъществяване на престъпления по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК. В тази връзка липсват каквито и да са гласни, писмени или веществени доказателства за факти за участието на подсъдимите в организирана престъпна група. Липсват доказателства за съставомерни белези на ОПГ – структурираност и трайност.

Както в обвинителният акт, така и в поддържаното от прокурора в съдебно заседание не откриваме изложение на конкретни факти, както за това кога и при какви обстоятелства, според обвинението, всеки от подсъдимите се е включил в престъпното сдружение, така и такива, отграничаващи участието на всеки от четиримата подсъдими в тази група и определящи го именно като участник в организирано престъпно формирование. Липсват и доказателства и да е съществувала организирана престъпна група между процесните подсъдими, и то такива доказателства, от които да бъдат извлечени конкретни факти за участието им в ОПГ. Прави впечатление, че прокурорът не насочи усилията си, да обоснове поддържаната от него „користна цел“, с която се твърди да е функционирала ОПГ, забравяйки и да мотивира изводи за основните признаци на престъплението по чл.321 НК.

Както вече съдът посочи, очертаната в ОА фактическа обстановка не съответства на събраните по делото доказателства. Напълно необосновано съществувалите между четиримата подсъдими - между двама от тях роднински отношения  - братя и колегиални отношения между останалите са преценени като съставомерни по чл. 321 НК и то при пълната липса на доказателства, обосноваващи съзнание у всеки от подсъдимите, че участва в ОПГ.

Не би било пресилено ако в този случай се каже, че е налице сериозен дефицит и конкретно съдържание в обвинителната теза най-вече „по фактите“ и липса на каквато и да е яснота за начина, по който обвинението достига до извод за участие на подсъдимите в организирана престъпна група. ВКС многократно е приемал, че: „Третирането на роднински, приятелски и колегиалните отношения между хората като белег за онези трайни организационни връзки, които характеризират организираната престъпна група представлява твърде изопачено и противоречащо не само на правната, но и на житейската логика обяснение“.

Нито едно от събраните пред настоящата инстанция доказателства не изяснява основни за подобно обвинение факти - как конкретно всеки подсъдим е бил подбран за участник в групата, какви задачи - общи или конкретни, са му били поставени и респ. изпълнени, как е била съгласувана волята му за участие в ОПГ.

Тази дейност по никакъв начин не може да се определи като незаконна, нито като част от дейността на ОПГ. Това са нормални търговски сделки от законова гледна точка, които се извършват от търговски дружества ежедневно. По никакъв начин подобни сделки не могат да бъдат определени за „незаконна дейност“.

Между подсъдимите Х.Х. и Х.Х. съществува връзка, но тя не е престъпна, а роднинска – братя, които развивали търговска дейност и били изрядни данъкоплатци. Последното се установява безспорно от извършените данъчни ревизии при които никога не е констатирано нарушение.

Колегиални и приятелски били отношенията и с подсъдимите Е.Х. и А.С., но с нищо не излизащи извън допустимите от закона граници, още по-малко такива, които да бъдат определени като „престъпни“.

Това са и основанията, поради които съдът прие обвинението по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК за недоказано и оправда и четиримата подсъдими.

          Възприемайки тези правни изводи, съдът призна за невиновни подсъдимите по обвиненията за които са привлечени. При тези факти не съзря и друго деяние за което да може да признае вина в престъпна деятелност за който и да е от процесните подсъдими лица.

 

Ето защо настоящият съд след проведеното съдебно следствие, чрез всички предвидени по НПК средства и способи за доказване, не установи четиримата подсъдими да са извършили престъплението, в което са обвинени.

Обобщавайки, на основание чл. 304 НПК съдът прие, че подсъдимите Х.Х., Х.Х., Е.Х. и А.С. не са извършили инкриминираното престъпление, поради което ги призна за невиновни и ги оправда по повдигнатите им обвинения.

 

         По разноските:

С оглед изхода на делото, съгласно чл. 190, ал.1 НПК направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                   

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: