Р
Е Ш Е Н И Е
№І- 428 21.05.2019
година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
При секретаря
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова гражданско дело № 363 по
описа за 2019 година на Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.435,ал.2т.7 ГПК, делото е постъпило на 20.05.2019г.
при настоящия съдебен състав ,като е
образувано по повод постъпила жалба от И.Г.П. с ЕГН **********, живущ
в ***, чрез
адвокат Елена Милушева, срещу
Разпореждане от 23.01.2019г. на ДСИ при РС-Несебър по изп.д.№ 29/2017г. в
частта, с която ДСИ е отказал да приеме разноски по делото над сумата от
уважените 200 лева до претендираните 400
лева,поради прекомерност.
В жалбата се твърди, че
договореното възнаграждение от 400 лева било в рамките на възнаграждението,
уредено с Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение,като било формирано от възнаграждение по
чл.10,т.1 от Наредбата- 200 лева за образуване на изпълнително дело и по т.4-
200 лева за процесуално представителство на страната по изп.д., което има за
предмет действия извън посочените в т.2 и 3 ,които суми давали общия сбор от
400 лева.Отделно от това счита, че само съдът имал правомощието и то само по изрична жалба на длъжника, да
присъжда по-нисък размер на разноските
съгл. чл.36 ЗА, поради което действието на ДСИ било нищожно. Отделно от това се
излагат съображения и за това, че ДСИ не съобразил обстоятелството, че
мзискателят бил от гр.С., а
изпълнителното дело било образувано в гр.Несебър, което обуславяло пътуване от
по 400 км. В двете посоки. Моли се отмяна на Разпореждането в обжалваната част.
Постъпил е писмен отговор по
жалбата от Н.М., която намира, че жалбата следва да се остави без разглеждане
като недопустима и просрочена. При приемане на същата за допустима моли обжалваното
разпореждане на ДСИ да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по
изложени в молбата съображения.
Постъпили са писмени мотиви от
ДСИ, който излага доводи и съображения по жалбата, която намира за недопустима,
тъй като не била предвидена възможност за длъжника да обжалва разноските по
изпълнението; при условията на евентуалност намира жалбата за неоснователна
като сочи, че присъденото възнаграждение от 200 лева е по чл.10,т.4 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения и не включва разноски от
200 лева по чл.10,т.1 от същата Наредба, тъй като молбата за образуване на
изпълнително дело била подадена и делото било образувано на 20.06.2017г. възоснова молба на взискателя
И.П. , а договорът за правна помощ и съдействие е от по-късна дата-
15.07.2018г. и касае процесуално представителство, защита и съдействие на
страна по вече образувано изпълнително дело.
Съдът констатира, че жалбата е
предявена от процесуално легитимирана страна в изпълнителното производство, в
предвидения законов срок, тъй като е изпратена по пощата ,видно от клеймото на пощенския плик на 18.02.2019г., а обжалваното разпореждане е
било връчено на взискателя чрез
процесуалния му представител на 11.02.2019г.Жалбата е предявена срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, като в тази насока
съдът се основава на указанията, дадени с т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
3/2015 г., ОСГТК,съгласно което:„….използвания в чл.
435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се
тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който
той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението….Това
произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.
435, ал. 2 ГПК. По изложените
съображения крайният извод на настоящия съдебен състав е за допустимост на предявената
жалба.
При разглеждането й по същество
съдът съобрази от фактическа и правна
страна следното:
Производството по изпълнителното
дело е образувано по саморъчно попълнена
бланка-молба, входирана при ДСИ при
РС-Несебър на 20.06.2017г. от И.Г.П.
против Н.Г.М. с искане за образуване на изпълнително дело за изпълнение на определения от съда режим на
лични контакти на бащата И.Г.П. с детето
Г. И. П.; проведени са изпълнителни действия.
С молба от 11.09.2018г. И.Г.П. чрез процесуален
представител адв. Милушева е поискал събиране
на сторените по делото разноски , като към
молбата е приложил и Договор за правна защита и съдействие за уговорено и изплатено адв. възнаграждение
от 400 лева на адв. Елена Милушева. На
23.01.2019г. е постъпило заявление от И.Г.П.
с посочване на способа за събиране на претендираните разноски.На гърба на
заявлениетосаморъчно е отбелязано от Н.Г. М. обстоятелството, че е уведомена за
предявения размер на адвокатското възнаграждение, но счита същия за прекомерен.
С Разпореждане от 23.01.2019г. ДСИ при
РС-Несебър е приел разноски за адв.
възнаграждение в размер на 200 лева по чл.10,т.4 от Наредба № 1/2004г.за
минималните размери на адв.възнаграждения, като е отказал на основание
чл.78,ал.5 ГПК като прекомерен претендираното възнаграждение за разликата от 200лева до претендираните 400
лева.
С нормата на чл.10,ал.4 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за образуване на изпълнително
дело възнаграждението е 200 лева.В случая безспорно се установява ,че И.Г.П. не
е ползвал адвокатска услуга за образуване на изпълнителното дело-т.е. не са
налице разходи , извършени от него по
смисъла на чл.10,т.1 от Наредба №1/2004г.
Адвокатска защита е
ангажирана едва във връзка със събиране на разноските по делото, поради което и
на основание чл.10т.4 от цитираната
Наредба№1/2004г. следва да се присъдят разноски в размер на 200лева, каквито е
определил и съдебния изпълнител. В тази връзка и с оглед изричното твърдение на
жалбоподателя следва да се отбележи, че съдебният изпълнител разполага с
правомощието по чл.78,ал.5 ГПК и
при направено възражение за прекомерност
с оглед фактическата и правна сложност на делото,какъвто е настоящия случай,
съдебният изпълнител следва да се произнесе по същото.Извън предмета на
изследване по делото и по тази причина
не подлежат на репариране сочените в
жалбата обстоятелства-че процесуалния му представител извършил разходи за
пътуване от гр.С. до гр.Несебър
предвид лична среща между адвокат Милушева и ДСИ.
По изложените съображения
жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение жалба от И.Г.П.
с ЕГН **********, живущ в ***,чрез адвокат Елена Милушева, срещу
Разпореждане от 23.01.2019г. на ДСИ при РС-Несебър по изп.д.№ 29/2017г. в
частта, с която ДСИ е отказал да приеме разноски по делото над сумата от
уважените 200 лева до претендираните 400
лева,поради прекомерност.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.