М
О Т И В И
към присъда № 186 от
13.10.2011
година
по
н.о.х.дело № 1722
на Старозагорския районен
съд
по
описа за 2011
година:
Обвинението
против подсъдимия Б.С.Ж., ЕГН **********, е в това, че на 13.10.2010 год. в
гр.Стара Загора извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – С.Й.Б.,
ЕГН **********, като я целувал и опипвал по бедрата и гърдите, чрез употреба на
сила – престъпление по чл.150, ал.1, предложение първо от НК.
Представителят на Районна прокуратура Стара
Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание към минималното, предвидено в закона,
размерът на което на основание чл.58а от НК да бъде намален с една трета, като
изпълнението му бъде отложено за срок от три години.
Защитниците адв.Дмитър
Вълев и адв.Богомил Вълев не оспорват обвинението и пледират
на подзащитния им да бъде наложено наказание при
условията на чл.58а, ал.4 от НК - под минималния размер, предвиден в закона,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено.
Подсъдимият Б.С.Ж.
се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение, съжалява за извършеното
и поддържа изцяло пледоарията на защитниците си.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери
за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
Б.С.Ж. е жител ***, и не е осъждан /реабилитиран е по право/.
Св.С.Й.Б. ***, заедно с родителите си.
На 13.10.2010 г. св.Б. имала планове да
пътува до гр.Стара Загора, където трябвало да представи в сградата на Националния
осигурителен институт /НОИ/ новоиздадено експертно решение на ТЕЛК. Рано
сутринта на посочената дата тя излязла от
дома си и отишла до центъра
на селото, за да изчака
пристигането на автобуса за гр.Стара
Загора, който обикновено минавал от там около
08.00 часа. Малко след като тя пристигнала на спирката, до
нея спрял лек автомобил „Форд”, бял на
цвят, управляван от подсъдимия. Двамата се познавали от
по–рано, но не били
в приятелски отношения. Подсъдимият излязъл от колата,
като попитал св.Б. за къде ще
пътува. Тя му отговорила, че ще пътува
до гр.Стара Загора, при което
той й предложил да я откара до
там с автомобила си. Св.Б. видяла, че в колата на
подсъдимия
имало още двама млади мъже
от тяхното село, които тя
познавала – св.М.Г.М. и Господин Иванов. Това я успокоило и тя се качила
в автомобила, като седнала на задната
седалка вдясно. На предната дясна
седалка седял Господин Иванов, а на задната седалка вляво – св.М.. Когато пристигнали
в града с автомобила управляван от подсъдимия, в района на магазин
„Баумакс” пръв слязъл Иванов, а останалите продължили по бул.„Св.Патриарх Евтимий” към централната
част на града.
На кръстовището с ул.„Х. Ботев” подсъдимият спрял на червен
сигнал на светофара. Св.Б. използвала
момента и казала на подсъдимия, че ще
слезе там, отворила вратата и излязла с намерение да хване автобус
от намираща се наблизо спирка.
В този момент обаче й прилошало от пътуването и изчакала малко, след което пресякла
ул.„Х. Ботев” и отново се спряла
на тротоара - пред МБАЛ „Св.Иван
Рилски” /Трета поликлиника/, тъй като й станало още по–зле.
Междувременно, след като и св.М. слязъл
от колата, подсъдимият обиколил по съседни
улици и се насочил към мястото,
на което била слязла св.Б.. Той видял, че
св.Б.
стояла сама пред сградата на
МБАЛ „Св.Иван Рилски” и спрял до нея. Излязъл
от колата и се приближил до
св.Б.,
като я попитал какво й е. Тя му
отговорила, че се чувствала зле,
при което той й казал да
се качи в колата му. Св.Б. отказала, но подсъдимият насила я завлякъл до автомобила, набутал я на задната
седалка и затръшнал вратата, след което бързо
се качил в автомобила и потеглил незабавно, тъй като двигателят работел. Движел се в северна посока
по бул. „Св.Патриарх Евтимий”, а после завил наляво в посока парк „Митрополит
Методи Кусев” /Аязмото/. По пътя
св.Б.
го молила да спре, за
да слезе, но подсъдимият я уверявал, че нищо нямало
да й направи и че само щял
да я откара до НОИ. Подсъдимият спрял автомобила в безлюдна гориста местност в района на парка и се
преместил на задната седалка, където седяла св.Б., хванал я за ръката и започнал
да я успокоява, че нищо нямало
да й направи, като й обяснявал, че я обичал. Св.Б. му отвърнала, че
не проявява интерес към него,
при което той я хванал за
косата, силно
дръпнал главата й назад и започнал да я целува, но
тя
се съпротивлявала, като го отблъсквала
с ръце. Тогава подсъдимият с едната си ръка
хванал двете ръце на св.Б., а с другата си ръка започнал
да я опипва по гърдите и бедрата.
Св.Б.
започнала да плаче и да се
моли на подсъдимия да я остави да
си тръгне, но той не
обръщал внимание на молбите й. От
случващото се, на св.Б. отново започнало да й прилошава и тогава тя казала на
подсъдимия,
че страда от „порок на
сърцето”. При тези думи той
се притеснил и спрял да я опипва, казал й да се успокои
и обещал повече да не я закача. Със заповеднически тон подсъдимият добавил, че не бивало
да казва на никой за
случилото се, а после предложил на св.Белчевада отидат заедно да
пият кафе, но тя отказала, като отново го
помолила само да я пусне да
си тръгне. Тогава подсъдимият я откарал
с автомобила си в близост до сградата
на НОИ, намираща
се в централната част на гр.Стара
Загора. Св.Б. слязла
там, а подсъдимият продължил, като преди това й поискал
телефонния номер, но тя отказала
да му го
каже.
След като
свършила работата си в НОИ, на
св.Б.
отново й прилошало. Купила си лекарство
от аптека и след като го
приела, се поуспокоила. После отишла до автогарата
и с автобус се прибрала в с.Памукчии. Веднага разказала на майка си
за случилото се, а вечерта и на баща си
– св.Й.Б.С., когато
той се прибрал
от работа. Св.С. незабавно потърсил съдействие от районния
полицай – Стоян Ничев, който обаче
му обяснил, че на следващия
ден в селото щял да дойде
друг полицай, тъй като самият той бил в отпуск.
Това обаче не се случило
и на 15.10.2010 г. св.Б. лично се явила
в РУ „Полиция” гр.Стара Загора, където съобщила за случилото
се.
Видно от
заключението на назначената по делото комплексна съдебна
психолого–психиатрична експертиза, у св.С.Й.Б. вследствие на претърпения
от нея на
13.10.2010 г. инцидент е настъпила
остра стресова реакция, като тя е могла правилно да разбира
свойството и значението на извършеното спрямо нея на
13.10.2010 г. и да дава достоверни показания за това, а настъпилата остра стресова реакция се характеризирала
с емоционални, когнитивни и
поведенчески промени – повишена тревожност и емоционална лабилност, епизоди на натрапващо
се припомняне и преживяване на психотравмата, затруднения при концентриране върху обичайни дейност, нарушения на съня и емоционална
притъпеност, социално оттегляне и ограничаване на присъщи социални
роли и дейности, редуциране на социалните
контакти, избягващо поведение, като според експертите тези промени са били
по–силно изразени през първите
няколко дни след случилото се на 13.10.2010 г..
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от самопризнанията
на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите
с тях писмени и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното производство /показанията на
свидетелите С.Й.Б., М.Г.М. и Й.Б.С., заключение от 03.06.2011 год. на
комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза,
декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние на подсъдимия от 01.08.2011 год., справка за съдимост
рег.№ 4755 от 15.11.2010 год. на Старозагорския
районен съд, характеристичтна справка на подсъдимия от 30.11.2010 год., протокол за предупреждение от 15.10.2010 год., експертно решение на ТЕЛК № 2547 от 11.10.2010 год./, както
и събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства /справка за
съдимост на подсъдимия и справка за адресната му регистрация/, като в тази насока следва
изрично да се отбележи, че
между посочените доказателства не са налице
съществени противоречия, поради което и не се налага
същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че на 13.10.2010 год. в гр.Стара Загора подсъдимият Б.С.Ж. е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – С.Й.Б., ЕГН **********,
като я целувал и опипвал по бедрата и гърдите, чрез употреба на сила, с което
свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния
състав на чл.150, ал.1, предложение първо от НК.
За да
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е
извършил престъпното си деяние под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Междувпрочем, на този извод навеждат недвусмислено навеждат
не само механизмът и начинът на извършване на деянието, както и
обстоятелствата, при които то е било извършено, но и самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, обхващащи, както фактите, изложени в
обвинителния акт и касаещи обективната страна на престъплението, така и
фактите, изложени в обвинителния акт относно субективната страна на
престъплението.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне
на вида и размера на наказанията съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в
закона наказание за извършеното престъпление – „лишаване от свобода от две до осем
години”;
изразеното от подсъдимия
критично отношение към извършеното и чистото му съдебно минало /същият е
реабилитиран по право за предходното си единствено осъждане, поради което
следва да се счита за неосъждан/, които съдът отчете като смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства;
липсата на отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, необхванати от състава на
престъплението;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от
НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на
чл.58а от НК.
Ето защо съдът,
изхождайки от изложеното по-горе, определи и наложи на подсъдимия наказание при
условията на чл.373, ал.2 от НПК, като му определи наказание при наличие
единствено на смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно – „лишаване
от свобода” за срок от две години, и на основание чл.58а от НК намали размера
му с една трета, поради което му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок
от една година и четири месеца.
Съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не е необходимо същият ефективно да търпи наложеното му наказание,
поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на последното
за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
Съдът
присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на сумата от 200 лева.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: