Решение по дело №267/2020 на Апелативен съд - Пловдив

  РЕШЕНИЕ № 92

                                                  гр.Пловдив, 30.06.2020 год.

           

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в разпоредително заседание на тридесети юни две хиляди и двадесетата година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                                                           2.ДЕНИЦА СТОЙНОВА

 

след като се запозна с материалите по ВЧНД  № 267 по описа на ПАС за 2020 година, докладвано от съдия Рангелова, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Второинстанционното производство е по реда на чл.249,ал.3 от НПК, като се развива по глава 22-ва от НПК

 

Образувано е по протест на ОП – *срещу определението № 309/28.05.2020 г. по н.о.х.д. № 153/20 г. на * окръжен съд, с което в разпоредително заседание съдебното производство е било прекратено, а делото – върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, на основание чл. 249 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

В протеста, който не е просрочен, се поддържа мнение, че първоинстанционният съд не е прав да счете, че са допуснати съществени процесуални нарушения при оформяне на обвинителния акт. Отстоява се възгледа, че избраният начин на конструиране на обвинителната постановка не препятства възможността да се узнае тезата на обвинението, респ. не засяга правото на защита на обвиняемия. Излагат се и конкретни контрааргументи, които ще бъдат разгледани по-долу. Претенцията е да се отмени атакуваният акт, като въззивната инстанция разпореди да продължи съдебното разглеждане на делото. 

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени съображенията в протестираното определение и в протеста, прие, че протестирането не е основателно.

За да постанови определението си за прекратяване на съдебното производство по посоченото наказателно дело и да го върне на първата процесуална фаза на посоченото основание, окръжният съд е открил два порока при формулиране на обвинителната теза:

1. Укорил е прокурора, че при определяне характера на инкриминираните документи „Съгласие на работодателя…“ се е отклонил от законовите дефиниции на понятията „неистински“ и „с невярно съдържание“.

2.   Видял е непълнота на обвинителната теза относно точните действия на обв. К. по изготвяне на споменатите документи.

В протеста е формулирано възражение срещу посочената първа констатация на съда, като е лансирана идеята, че съставът на престъплението не поставя специални изисквания за формата и съдържанието, а също за начина на депозиране на неверните сведения (които са насочени към получаване на кредит). Цитирана е и съдебна практика в този смисъл. ПАС в настоящия състав счита, че предложеният прочит на инкриминираната разпоредба е коректен, но не може да доведе до желаната от протестиращия отмяна на атакувания акт. Това е така, доколкото прокурорът в обвинителния акт се е ангажирал с тезата, че документите са неистински. Следователно е бил длъжен да посочи факти, от които реквизитите на подобен тип документ да следват. Това не е сторено, като настоящият обвинителен акт е противоречив по отношение авторството на документите. В тази връзка правилно *ОС е обърнал внимание на разминаването между извода в обвинителния акт, че разискваните документи били „съставени“ от обв. К. и същевременно „издадени“ от АД „*“. Наблегнал е и на обстоятелството, че експертизата не е излязла с категорично становище относно подписите под трите „съгласия“.

От изложеното следва, че прокурорът следва да преосмисли формулирането на коментираната част от своята теза и, в последна сметка, да я поднесе по начин, (1) подходящ за възприемане и (2) съответстващ и на фактите по делото, и на понятията на наказателния закон.

В протеста не е формулирано възражение срещу втората от посочените констатации на съда. Въззивната инстанция е на мнение, че окръжният съд е прав да изисква конкретика относно действията на подсъдимия К. по изготвяне на инкриминираните документи.

В заключение следва да се каже, че прокурорът действително не е длъжен да квалифицира материалния носител, в който се съдържат инкриминираните неверни сведения, като документ, респ. да определи прецизно неговия характер, но употреби ли термин от нормата-дефиниция на чл. 93 НК, трябва да изложи констатация за всички определящи го елементи. Вън от съмнение е, че в противен случай се затормозява възприемането на обвинителната постановка. Относно снабдяването с въпросните неверни сведения е длъжен да бъде конкретен поне в минимална степен. Още повече когато става дума за съучастническо посегателство. Иначе казано, на четеца на обвинителния акт трябва да е ясно кой от съучастниците какво е направил, кога е действал и как точно е осъществен престъпният замисъл. ПАС е съгласен с извода на *ОС, че липсата на яснота в споменатите насоки злепоставя правото на обвиняемите да разберат в какво точно са обвинени, за да могат да организират пълноценно своята защита. 

Впрочем окръжният съд е постановил своя акт в съгласие с указанията на апелативния съд във в.ч.н.д. № 349/19г., в.ч.н.д. № 356/19г. и в ч.н.д. № 380/19г., касаещи същия казус. Настоящият съдебен състав на ПАС също не може да остане безразличен към очевидното неизпълнение на тези указания от страна на прокуратурата.    

По изложените съображения Апелативният съд прие, че атакуваният акт е законосъобразен и подлежи на потвърждаване.

Ето защо                  

                                   Р          Е         Ш        И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА произнесеното в разпоредително заседание на основание чл. 249, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК определение  от  28.05.20 г. по НОХД № 153/20 г. на * окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :