С присъда № 38/ 19.04.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 49/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд, Дениз Васви Фeрад от гр. Момчилград е признат за виновен в това, че на 24.05.2006 година в гр. Кърджали причинил на Филип Стефанов Стефанов от гр. Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия крак, поради което и на основание чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил за срок от три години. С присъдата Дениз Васви Ферад от гр. Момчилград е осъден да заплати на гражданския ищец Филип Стефанов Стефанов от гр. Кърджали сумата в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.05.2006 година до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, като гражданският иск за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 5000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са държавна такса и разноски. Въззивното производство е образувано по жалба на Дениз Васви Ферад от гр. Момчилград, който обжалва присъдата като постановена в нарушение на закона и необоснована. По делото не били събрани убедителни доказателства, че жалбодателят е извършител на престъплението. Съдът не взел предвид възраженията му, които направил в хода на съдебното следствие и показанията на сочените от него свидетели. Моли да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание лично и чрез защитника си поддържа жалбата си. Гражданският ищец и частен обвинител Филип Стефанов Стефанов от гр. Кърджали лично и чрез защитника си оспорва жалбата като неоснователна. Моли присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита въззивната жалба за неоснователна. Предлага присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Въззивната инстанция, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал.1, във вр. с чл. 313 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въз основа на доказателствените материали, проверени и приети от първоинстанционния съд, както и от доказателствата, събрани от настоящата съдебна инстанция в проведеното въззивно съдебно следствие, за установено от фактическа и правна страна се приема следното: на 24.05.2006 година вечерта, абитуриенти от дванадесетите класове на СОУ „Н.Й.Вапцаров” гр. Момчилград празнували абитуриентския си бал в ресторанта на хотел „Устра” в гр. Кърджали. Сред тях били подсъдимият Дениз Васви Ферад, както и свидетелите Цоко Боянов Кралев, Мюмюн Емин Юсуф, Юзджан Февзи Шакир- преподаватели; Ерсин Метин Юмер, Меджит Фетин Изет, Даниел Дафинов Христозов, Михаил Валентинов Димитров, Елвира Миткова Кехайова - съученици към онзи момент на подсъдимия. В ресторанта присъствали свидетелите Филип Стефанов Стефанов- управител на хотела, Георги Манолов Точков- дисководещ, Иван Петров Николов-управител на ресторанта, Георги Рядков Дяков, Георги Тихомиров Илчев и Васил Михайлов Костов- бармани и сервитьори, които обслужвали абитуриентите, както и свидетелите Юсеин Сали Бекир- придружител на абитуриентка и Баръш Сабри Дауд- познат на св. Николов. Настроените било празнично, на абитуриентите се сервирал, съответно те консумирали алкохол. Свирела музика, на дансинга се танцувало. Около 23.00 часа, до масите на входа на ресторанта, двама от абитуриентите си разменили реплики и се сдърпали. Това било прекратено от св. Филип Стефанов, който извел едното от момчетата и негов съученик навън. Връщайки се след няколко минути в ресторанта, св. Стефанов видял, че на дансинга, който се намирал навътре в помещението, има сериозно сбиване между абитуриентите и се насочил към тях, за да ги раздели. Сред тях били свидетелите Юмер, Христозов и подсъдимият, който бил особено агресивен. Взел стол и се опитал да го хвърли срещу един от сервитьорите, но бил спрян от св. Кралев. За прекратяване на сбиването, се били намесили и други служители на ресторанта, както и преподавателите на учениците. Св. Точков спрял музиката и предупредил по микрофона учениците да спрат да се бият. Било пуснато и осветлението. Св. Николов се насочил към подсъдимият, който взел счупена бутилка с намерение да я хвърли към свидетеля. Свидетелят Стефанов, който в този момент се намирал зад подсъдимия, видял това и го хванал през кръста, ± гръб към себе си. Подсъдимият пуснал бутилката. Започнал да се дърпа и да блъска св. Стефанов, за да се отскубне. Успял да се извърти с лице към него, като го ритнал в долната част на левия крак. От рязкото обръщане на подсъдимия към свидетеля и нанасянето на ритник в крака му, двамата изгубили равновесие и паднали един върху друг на пода, като подсъдимият паднал с лице и с цялата тежест на тялото си върху свидетелят. С този инцидент, сбиването било прекратено. Св. Стефанов останал на пода, тъй като изпитвал силна и остра болка в долната част на левия си крак, която му попречила да стане. Св. Дяков му помогнал и го сложил да седне на стол. През това време пристигнали полицаи и линейка на ЦСМП Кърджали. Пострадалият бил отведен в ЦСМП- Кърджали, където му била направена рентгенова снимка и след като било установено счупване на левия му крак, бил гипсиран. Полицаите, пристигнали в ресторанта съставили протокол за предупреждение на подс. Ферад и св. Бекир. От заключението на съдебно-медицинска експретиза по писмени данни № 77/2006 година, изготвена от д-р Николай Маринов, се установява, че на Филип Стефанов е било причинено счупване на малкия пищял на лявата подбедрица, в долната му трета, със спираловидна фрактурна линия. Описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и добре отговаря да е възникнало по начина, съобщен от пострадалия. Счупването на малкия пищял на лявата подбедрица в долната му трета е довело до трайно затрудняване на движението на левия крак на Стефанов за около два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. При повторния си разпит във въззивната инстанция, вещото лице уточнява, че при установеното усукване на крайника, счупването му от директен удар- от ритането, се изключва. Най-вероятният механизъм на счупване на крака на пострадалия е по т.н. „торзионен механизъм”- при бутане, залитане и фиксирано стъпало. Последното означава, че тежестта на тялото е разпределена или/и на двете стъпала, или преимуществено на пострадалото, има упражнен натиск на тялото върху него и при извиването му в процеса на падането, се получава счупването. Вещото лице обяснява, че е възможно също така счупването да се е получило при падането на подсъдимия върху пострадалия- върху крака му, при което костта да се усукала, вследствие на което малкия пищял се е счупил. Горната фактическа обстановка е приета за установена както от първоинстанционния съд, така и от въззивната инстанция въз основа на извършената собствена оценка на доказателствения материал по делото. При обсъждане на доказателствата районният съд е посочил кои обстоятелства е счел за установени и въз основа на кои доказателства. По отношение на противоречивите такива е изложил съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. Основният спор е относно авторството на деянието, на който районният съд е дал убедителен отговор, анализирайки доказателствата по делото. Като е дал вяра на показанията на свидетелите Стефанов, Николов, Точков, Семерджиев, Христозов и Илчев, и е отхвърлил показанията на св. Бекир, Шакир и Изет като непоследователни и противоречиви, районният съд не е допуснал нарушение на правилата на формалната логика за проверка и оценка на доказателствения материал. Приетите за установени факти въз основа на тези показания не се опровергават включително от показанията на новите свидетели, разпитани във въззивното съдебно следствие. Показанията на свидетелите Стефанов, Николов, Точков, Семерджиев, Христозов и Илчев са в достатъчна степен последователни и непротиворечиви, за да установят по несъмнен начин основният факт на доказване- участието на подсъдимия в извършване на деянието, като тези показания се подкрепят включително от показанията на новия свидетел- Костов, разпитан от въззивния съд. Тези свидетели са имали преки и непосредствени възприятия на събитието и никой от тях не е проявил съмнение относно обстоятелството, че подсъдимият, а не друго лице, е ритнал пострадалия в крака, при който ритник двамата са изгубили равновесие и паднали на пода един върху друг. В тази връзка показанията на св. Елвира Кехайова, св.Михаил Димитров и св. Меджит Изет, не разколебават несъмнеността на този факт. Така, св. Кехайова сочи, че видяла св. Христозов да пада върху едно лице, а св. Димитров- че св. Христозов си бил признал пред него, че той паднал върху някого през въпросната вечер. Т.е. тези показания не съдържат данни относно дееца и пострадалото лице. Конкретизиране се съдържа единственото в показанията на св. Изет, който сочи, че бил видял св.Христозов да пада върху пострадалия, но с оглед показанията на свидетелите Стефанов, Николов, Точков, Семерджиев, Илчев и Костов, обсъдени по-горе, тези на св. Изет остават изолирани и се оправергават от показанията на тази група свидетели. Нещо повече, св. Стефанов е имал пряк физически контакт с подсъдимия, при който го е възприел непосредствено- първоначално свидетелят и подсъдимият са били един зад друг, след това един срещу друг, след което подсъдимият е паднал върху пострадалия. Т.е. категоричността на свидетеля относно личността на подсъдимия е несъмнена, като е изключена грешка на свидетеля. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд относно авторството на деянието е правилен и обоснован, като въззивната инстанция не констатира и не приема за установени нови фактически положения относно това обстоятелство. По описания начин подсъдимият Ферад е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 133, предл. ІІ-ро, във вр. с чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като на 24.05.2006 година в гр. Кърджали по непредпазливост причинил на Филип Стефанов Стефанов от гр. Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия крак. В повторния си разпит пред въззивния съд, вещото лице д-р Маринов, изготвил съдебно-медицинската експертиза на пострадалия Стефанов сочи, че счупването на крака му е по индиректен механизъм, но не и последица от нанесения му от подсъдимия ритник. Най-вероятно кракът на пострадалия е счупен по т.н. „торзионен механизъм”, описан по-горе. Именно механизмът на причиняване на телесното увреждане на пострадалия сочи, че с действията си подсъдимият не е целял пряко или допускал настъпването му, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Установено е по делото, че съприкосновението между пострадалия и подсъдимия е било кратко, като св. Стефанов е хванал Ферад през кръста, намирайки се зад гърба му. Последвало е дърпане и бутане на подсъдимия в опит да се освободи, при което успял да се обърне и да нанесе ритник в долната част на левия крак на пострадалия, с който го извадил от равновесие. При залитането и падането, Стефанов най-вероятно е дръпнал и подсъдимият, който също е изгубил равновесие и паднал върху него. Кракът на пострадалия е бил счупен или вследствие усукването му при залитането и падането, или при падането на подсъдимия върху Стефанов. Т.е. тази последователност в действията на подсъдимия сочат, че същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици- че от ритника в крака на пострадалия, последният ще залитне и падне на пода, че той ще падне върху него и като краен резултат- че крака на Стефанов ще бъде счупен, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Това е така, тъй като степента на психичната и физиологичната зрялост, която подсъдимият е бил достигнал, както и социалният му опит го задължават и сочат, че е могъл да предвиди, че е възможно от боричкането му с пострадалия и нанасянето на ритник в крака му, да последва изгубване на равновесие, падане на пода и настъпването на един сравнително тежък престъпен резултат- а именно счупване крака на пострадалия. Т.е. действията на подсъдимия сочат за субективното му отношение към деянието, а именно за непредпазливо такова, при което не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В този смисъл, първоинстанционният съд не е дал правилна правна квалификация на деянието и е допуснал нарушение на материалноправната норма на закона, като е приел, че същото е осъществено при пряк умисъл, при който деецът е искал настъпването на общественоопасните последици. С оглед на изложеното, извършеното деяние от дееца следва да бъде преквалифицирано в непредпазливо по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението- от такова по чл. 129 от НК в такова по чл. 133, във вр. с чл. 129, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК. Първоинстанционният съд е наложил на подс. Ферад наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Наказанието правилно е определено при наличието единствено на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства- младостта му, чисто съдебно минало, добри характеристични данни. С оглед наложителната преквалификация на деянието от чл. 129 НК в такова по чл. 133, предл. ІІ-ро, във вр. с чл. 129, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК, като се вземе предвид, че деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание; че предвиденото наказание за причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост е лишаване от свобода до една година или пробация; както и че от деянието не са причинени имуществени вреди, то възниква необходимостта от изменение на присъдата относно наложеното на подсъдимия наказание. Налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по чл. 78а от НК. При определяне размера на глобата, като се съобрази, че до влизане на присъдата в сила е последвало изменение на тази разпоредба относно размера на административното наказание и по-благоприятна е действалата такава до изменението й със ЗИДНК /ДВ, бр.75/2006 година/; със смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, отчетени от първоинстанционния съд, както и с данните по делото, че подсъдимият е студент и не разполага с доходи, въззивният съд намира, че размерът на наказанието глоба следва да бъде определен под средния предвиден - от 700 лева. Това наказание по вид и размер би постигнало целите на наказанието по отношение на подсъдимия и обществото, в частност бившите му съученици, присъствали на бала. Присъденото на пострадалия Стефанов, конституиран като граждански ищец, обезщетение в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.05.2006 година, е занижено по размер, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил в пълен обем интензитета и продължителността на претърпените от пострадалия болки и страдание, съпътстващите неудобства и ограниченията в бъдеще, които ще търпи вследствие на увреждането. Ето защо, независимо от преквалификацията на деянието от умишлено в непредпазливо, не следва уваженият размер на гражданския иск да бъде намален. Пред вид изложеното следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която подс. Ферад е осъден за извършено престъпление по чл. 129 от НК, като същото бъде преквалифицирано в такова по чл. 133, предл. ІІ-ро, във вр. с чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл. 129 от НК; както и в частта и, с която на основание чл. 129 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години като за извършеното престъпление по чл. 133, предл. ІІ-ро, във вр. с чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК на основание чл. 78а, във вр. с чл.2, ал.2 от НК подс. Ферад следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева. В останалата си част присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. При този изход на делото подс. Ферад следва да бъде осъден да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд направените разноски за вещо лице в размер на 20 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 337, ал.1, т.4, във вр. с чл. 334, т.3 и чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 38/19.04.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 49/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд в частта й, с която ДЕНИЗ ВАСВИ ФЕРАД от гр. Момчилград е осъден за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като преквалифицира деянието в такова по чл. 133, предл. ІІ-ро, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал.1 от НК и го оправдава по първоначално предявеното му обвинение по чл. чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК;както и в частта й, с която за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години, като за извършеното престъпление по чл. 133, предл. ІІ-ро, във вр. с чл. 129, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК, на основание чл. 78а, във вр. с чл.2, ал.2 от НК ОСВОБОЖДАВА ДЕНИЗ ВАСВИ ФЕРАД от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание глоба в размер на 700 лева. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. ОСЪЖДА ДЕНИЗ ВАСВИ ФЕРАД от гр. Момчилград, ЕГН ********** да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд направените по делото разноски в размер на 20 лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|