ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1767
гр.Плевен, 25.11.2020 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и пети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветелина Кънева
като
разгледа докладваното от съдията административно
дело №948/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова
молба от Л.Ц.Т. ***, чрез адв.Д.П. ***,
срещу Областна дирекция на МВР-Плевен, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 200лв. за
претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатски
възнаграждения, платени по НАХД №1986/2019г. на Районен съд Плевен във връзка с
обжалване и отмяна на Наказателно постановление
№18-0938-005738/30.10.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР-Плевен, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
съдебния акт – 17.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се
присъждане и на направените разноски по настоящето дело.
От Районен съд-Плевен е изискано за
прилагане към настоящето дело НАХД №1986/2019г.
по описа на съда, което е представено.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото и съобрази закона намира предявената искова претенция за
недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:
Предмет
на настоящето производство е иск с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, с цена на иска 200 лв., представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди, произтичащи от заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение в производството по НАХД № 1986/2019 г. по описа на РС – Плевен.
Настоящият състав на съда констатира, че производството пред районния съд е
приключило в открито съдебно заседание на 12.12.2019г., на което адв.Д.П., като
пълномощник на ищеца, е присъствал лично. Предвид горното и във връзка с
настъпилото изменение в ЗАНН, а именно въвеждането на нормата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН /ДВ, бр. 94/2019 г., в сила от 03.12.2019г./, която
предвижда възможност за присъждане на разноски на страните в производството по
оспорване на наказателни постановления с решението постановено от съда по
оспорването, каквото производство е и това по НАХД № 1986/2019 г. по описа на
РС – Плевен, предявеният иск се явява недопустим.
Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на
обезщетение, този закон
не се прилага. Искът по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ е допустим единствено в случаите, когато за ищеца не
съществува друг ред за обезщетение. Видно от исковата молба, ищецът обосновава
допустимостта на иска си с Тълкувателно решение № 1 от ОС на съдиите от Първа и
Втора колегия на ВАС на РБ по т. д. № 2/2016 г., но с оглед обстоятелството, че
към датата на провеждане на последното открито съдебно заседание по НАХД №
1986/2019 г. по описа на РС – Плевен, е била налице процесуална възможност от
страна на пълномощника на ищеца да реализира надлежно правата си по присъждане
на направените в производството по ЗАНН разноски, съдът намира, че в
конкретният случай иск по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ се явява недопустим.
Тъй
като с ТР № 1 по т. д. № 2/2016 г. се предвижда допустимост на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед липсата на друга процесуална възможност за
възстановяване на разходите, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение
в производството, при обжалване на НП, то с приемането на чл.63, ал. 3
от ЗАНН и факта, че за лицето към 12.12.2019г. е била налице
възможността да поиска присъждането на разноските в производството по ЗАНН, то
иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с такъв предмет се явява недопустим.
За пълнота следва да се посочи, след
изменението на ЗАНН
е било налице ефективно правно средство за защита на имуществения интерес на
ищеца, поради което приложението на исковия ред за защита вече не е необходимо,
съответно отпада нуждата от прилагане на Тълкувателно решение № 1
по т. д. 2/2016г. на Върховния административен съд. Неизползването на
нововъведеното правно средство поради процесуално бездействие на ищеца, респ.
на неговия адвокат не прави иска с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ
допустим.
Ето
защо и на основание чл. 130 от ГПК във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал.
2 от АПК, исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане и
върната на ищеца, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА
исковата молба подадена от Л.Ц.Т. ***,
чрез адв.Д.П. ***, срещу Областна дирекция на МВР-Плевен, с посочено правно
основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира присъждане на обезщетение в
размер на 200лв. за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за
адвокатски възнаграждения, платени по НАХД №1986/2019г. на Районен съд Плевен
във връзка с обжалване и отмяна на Наказателно постановление №18-0938-005738/30.10.2018г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на съдебния акт – 17.01.2020г. до окончателното
изплащане на сумата
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм.дело№ 948/2020г. по описа на Административен съд-Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване с частна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховен
административен съд в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на Л.Т., чрез
адв.П.,***.
СЪДИЯ:
/п/