О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………
гр. Кюстендил, 12.11.2020г.
Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение,
трети състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
РОСИЦА САВОВА
Членове: Надя Георгиева
Елисавета
Деянчева
след като разгледа докладваното от съдия Елисавета
Деянчева в.гр.д. № 528/2020 г. по
описа на Окръжен съд-гр.Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава Двадесет и
първа „Обжалване на определенията“,
чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Образувано по постъпила частна жалба от ************, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ №
4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. З.Й.Ц.от АК-София, против
разпореждане № 2961 от 14.09.2020 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по
ч.гр.д.№ 1452/2020 г. по описа на същия съд, в частта му, в която съдът е
оставил без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК - неустойка за сумата от **, представляваща разлика между стандартната
цена на устройство Nokia 6.1 Blak без отстъпка, съгласно
актуална към 14.06.2018 г. ценова листа и дължимата обща преференциална цена по
Договор за лизинг от 14.06.2018 г., съответстваща на оставащия срок от договора
за мобилни услуги, както и неустойка **лв., като разлика между стандартната
цена на устройство Samsung Galaxy J3 2017 Black без отстъпка, съгласно
актуална ценова листа към 03.11.2018 г. и дължима обща преференциална цена по
договор за лизинг от 03.11.2018, съответстваща на оставащия срок от договора за
мобилни услуги.
Заповедният съд е мотивирал акта си с
довода, че клаузата, на която почива соченото вземане е нищожна по см. на чл.
146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага. Указал е на заявителя, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията си, досежно отхвърлената част от
заявлението, в едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането.
Частният жалбоподател атакува посоченото
разпореждане, като поддържа доводи за неговата неправилност. Изтъква, че процесните
клаузи не са неравноправни. По същество моли за отмяна на разпореждането в
атакуваната част и постановяване издаването на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК за цялото вземане. Претендира присъждане на разноски за заплатена
държавна такса.
Съгласно указанията на чл.413 ал. 2 от ГПК
препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
Първоинстанционното производство е
образувано по заявление по чл.410 от ГПК, подадено от ************.
В т.9 от заявлението е посочено, че
паричното вземане на заявителя произтича от Договор за мобилни услуги №
********* и договор за лизинг от
14.06.2018 г., Договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 03.11.2018 г.
заявено е също, че неудовлетворените вземания са индивидуализирани по основание
размер във фактури № **********/20.10.2018 г.; № **********/20.11.2018 г. и №
**********/20.01.2019 г.
Като обстоятелства,
от които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че длъжникът не е
изпълнявал задълженията си да заплаща цената на получените услуги, лизинговите
вноски за предоставените устройства и задълженията си за неустойки, възникнали
в следствие на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по
негова вина, поради изпадането му в забава, начислени в издадени от мобилния
оператор фактури, както следва: неплатено задължение по фактура № **********/20.10.2018
г. в размер на 50.71 лв., с настъпил падеж на 04.11.2018 г.; неплатено задължение по фактура №
**********/20.11.2018 г. в размер на 111.04 лв. са настъпил падеж на 05.12.2018
г. и неплатено задължение по фактура
№ **********/20.01.2019 г. в размер на 949,27 лв., с настъпил падеж на
04.02.2020 г., включващо изискуем остатък от неначислени лизингови вноски в
размер на 324,61 лв. и 624,66 лв. – неустойки при предсрочно прекратяване на
договори
Акцентирано е, че
съгласно предвиденото в съответни клаузи с идентично съдържание, инкорпорирани
в индивидуалните договори за услуги, сключени между страните, начинът за
определяне на неустойка се формира като сбор от не повече от 3 стандартни
месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1. част от стойността на ползваните
отстъпки от месечни абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до
края на договора (в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните); 2.
част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок от прекратяването до края на договора за
мобилни услуги (в случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг
или срещу заплащане в брой).
С допълнителна
уточнителна молба заявителят е конкретизирал, с оглед дадените от заповедния
съд указания, задълженията по всяка една предоставена фактура по основание и
размер. Като основание за прекратяване на процесните договори за мобилни услуги
и договори за лизинг е посочено виновното неизпълнение в срок на ликвидни и
изискуеми договорни задължения от страна на ползвателя на услугите.
Към заявлението,
съобразно изискването на чл.410 ал.3 ГПК са представени: процесните договори за
мобилни услуги и договори за лизинг, индивидуализирани с номер и дата на
издаване по-горе, както и посочените по-горе в изложението фактури.
РС - Кюстендил с
разпореждане № 2961 от 14.09.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 1452/2020г. по
описа на същия съд е отхвърлил искането само в частта за сумата от **,
неустойка, представляваща разлика между стандартната цена на устройство Nokia 6.1 Blak без отстъпка, съгласно актуална към 14.06.2018 г. ценова листа и дължимата
обща преференциална цена по Договор за лизинг от 14.06.2018 г., съответстваща
на оставащия срок от договора за мобилни услуги, както и неустойка **лв., като
разлика между стандартната цена на устройство Samsung Galaxy J3 2017 Black без отстъпка, съгласно актуална ценова
листа към 03.11.2018 г. и дължима обща преференциална цена по договор за лизинг
от 03.11.2018, съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги, като неоснователно, приемайки вероятна
неравноправност на клаузи от процесните договори, на които заявителя основава
вземанията си срещу длъжника в производството.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от
правна приема следното:
При служебна проверка за допустимост и
редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е
подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от
легитимирано за това лице, поради което е допустима.
При служебната проверка за редовност на
частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл.275 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.260 т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
По същество
въззивният съд я приема за неоснователна.
Съображенията в тази насока са следните:
В съдебната практика
се поддържа разбирането, че искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК следва да бъде отправено с надлежно заявление, което да е
редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и ал.3 и
чл.128 т.1 и т.2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане,
както и да се установява изискуемостта му.
На свой ред разпоредбата
на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка
дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се
основава на неравноправна клауза. За наличието на неравноправни клаузи, като
такива противоречащи на закона, съдът има задължение да следи служебно и в
заповедното производство, именно в изпълнение на правомощията си по чл.411 ал.2
т.3 от ГПК.
От изложените в
заявлението факти за естеството на съществувалото договорно правоотношение се
установява, че с оглед качеството на абоната - физическо лице, по своята правна
характеристика това правоотношение представлява договор за услуга, при който
освен нормите на ЗЕС и ЗЗД, с оглед качеството на абоната на „потребител“ по
смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, приложими са и нормите именно на Закона за
защита на потребителите, чл.146 от който прогласява неравноправните клаузи в
договорите с потребители за нищожни, поради пряко противоречие с императивните
норми, защитаващи потребителя, като по-слаба в икономическо отношение страна.
Наред с това и при
съобразяване на дадените в т.2б от ТР №4/2014г. по т.д.№4/2013г. разяснения,
точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя
редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за
изпълнение.
В случая подаденото
заявление по чл.410 ГПК отговаря на изискванията по чл.127 ал.1 и 3 ГПК и
чл.128 ал.1 и 2 ГПК (след прецизирането
му по указанията на съда).
В представените към него
договори за предоставяне на мобилни услуги e уговорено, че в
случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по
вина или инициатива на потребителя, или по нарушение на задълженията му по
договора или приложения/документи, свързани с него, същият е длъжен да заплати
за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. Уговорено
е също така, че в допълнение абоната дължи: 1. част от стойността на ползваните
отстъпки от месечни абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до
края на договора (в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните); 2.
част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок от прекратяването до края на договора за
мобилни услуги (в случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг
или срещу заплащане в брой).
В случая е налице хипотезата
на прекратяването на облигационно отношение с продължително изпълнение занапред
(на осн. чл.88 ал.1 ЗЗД) поради развалянето на договора по право с настъпване
на уговорено между страните основание за това.
Но сумата от **, неустойка,
представляваща разлика между стандартната цена на устройство Nokia 6.1 Blak без отстъпка, съгласно актуална към 14.06.2018 г. ценова листа и дължимата
обща преференциална цена по Договор за лизинг от 14.06.2018 г., съответстваща
на оставащия срок от договора за мобилни услуги, както и неустойка **лв., като
разлика между стандартната цена на устройство Samsung Galaxy J3 2017 Black без отстъпка, съгласно актуална ценова
листа към 03.11.2018 г. и дължима обща преференциална цена по договор за лизинг
от 03.11.2018, съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги, всъщност е уговорена като неустойка
и то втора, дължима кумулативно с първата изрично посочена такава в б.а на
чл.11 от договора за мобилни услуги, тъй като цели именно обезщетяване вредите
от неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя. Така,
както е уговорена, в т.ч. и както е описана в частната жалба от заявителя, тя
действително има обезщетителен характер и по същността си представлява
неустойка, независимо от начина по който е означена. Тази неустойка, както бе
посочено, е уредена като кумулативно дължима с първия вид неустойка и безспорно
със заявлението са претендирани кумулативно и двете. Това според настоящия
състав категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на
чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД, както е посочил заповедния съд, и безспорно се
явява нищожна. Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни
и едновременно дължими санкции, се надхвърля безспорно обезпечителната и
обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по
смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, безспорно приложима в случая. Самата клауза не е
индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора и на чл.11
от него (чл.146, ал.2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание
чл.146, ал.1 от ЗЗП и не следва да се прилага. Тъй като договорът може да се
прилага и без тази нищожна клауза, то самият договор не е нищожен (чл.146, ал.4
от ЗЗП).
С оглед изложеното съдебният акт в атакуваната част е правилен
и законосъобразен съдебен акт, и следва да бъде потвърден.
С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя
не следва да се присъждат разноските, направени в настоящото производство.
Ръководен от
изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 2961 от 14.09.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 1452/2020г. по
описа на същия съд, в частта, в която е оставено без уважение искането за
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от **, неустойка,
представляваща разлика между стандартната цена на устройство Nokia 6.1 Blak без отстъпка, съгласно актуална към 14.06.2018 г. ценова листа и дължимата
обща преференциална цена по Договор за лизинг от 14.06.2018 г., съответстваща
на оставащия срок от договора за мобилни услуги, както и неустойка **лв., като
разлика между стандартната цена на устройство Samsung Galaxy J3 2017 Black без отстъпка, съгласно актуална ценова
листа към 03.11.2018 г. и дължима обща преференциална цена по договор за лизинг
от 03.11.2018, съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ:
(съдия
Росица Савова)
1.______________
(съдия Мирослав Начев)
2.______________
(съдия Елисавета Деянчева)