Р Е Ш Е Н
И Е
№ 288 23.11.2021г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на седемнадесети ноември две
хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 299 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Старши
юрисконсулт М. Г. като пълномощник на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.“Гладстон“ № 35, ет.4 със
законен представител изпълнителния директор на агенцията инж.Р. М. М. обжалва
решението по а.н.д.№439/2021г. на РС – Дупница. Релевира касационното основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва с доказано деяние и законосъобразно наложена санкция.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В
писмени бележки и в с.з. адв.М.Ч. *** като пълномощник на ответника „К.И.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** и законен
представител управителя К. К. Й. оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за основателност на жалбата. Сочи, че въззивния съд е
постановил неправилно решение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира същата за допустима като подадена от пълномощник на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на обжалване пред районният съд е НП №10-0001173/16.02.2021г. на изпълнителния директор
на ИА „Главна инспекция по труда“, с което на „К.И.“ ЕООД в качеството на
работодател за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5 във вр.
с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500лв.
От
събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че санкционираното дружество осъществява търговска дейност в
магазин за дрехи втора употреба в гр.Дупница, като при извършена на
16.10.2020г. проверка в обекта от служители на ОДМВР – Кюстендил е установено,
че работят две лица, които не представили трудови договори. В съставения КП
органите записали, че една от продавачките е заявила, че работи по трудов
договор от една година, а втората – Е. К. е от няколко дни без трудов договор.
В писменото обяснение пред полицаите К. е записала, че е в магазина от
15.10.2020г. за да се запознае с работата, а в деня на проверката е назначена
на работа. Видно от писмените доказателства, това лице е сключило трудов
договор с дружеството на 16.10.2020г., като уведомлението за това е
регистрирано в НАП същия ден. Полицейската преписка е изпратена по
компетентност на АНО, който от извършената проверка по работни места и
документи е констатирал, че уведомлението е регистрирано в НАП след часа на
полицейската проверка.
Въз
основа на посочените фактически установявания съдът е формирал правен извод за
компетентност на актосъставителя и АНО, наличие на реквизитите по чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН, спазени срокове по чл.34 от ЗАНН и ясно описание на
нарушението. По съществото на спора обаче съдът е установил недоказано деяние,
сочейки, че АНО е формирал становището за противоправно деяние въз основа на
документите от полицейската проверка и часа за регистриране на уведомлението в
НАП, но е игнорирал обяснението на работника, че е назначена на работа в деня
на проверката, видно от трудовия договор и уведомлението. Според съда, в
справката и КП се съдържат данни за липса на трудов договор с лицето, което
сочи за нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, а не за описаното такова в АУАН по
чл.63, ал.2 от КТ. Съдът е намерил още, че липсват доказателства за допускане на
лицето до работа без да се връчат копия от трудовия договор и уведомлението. По
посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за
това са следните:
Противно
на извода на районния съд по съществото на спора, касационният съд намира, че
са доказани съставомерните за отговорността юридически факти от състава на чл.414,
ал.3 от КТ.
ЗАНН
не въвежда забрана документи от проверка на други органи да се включат в
административнонаказателната преписка по издаване на НП и да бъдат ценени редом
с документите, изготвени и/или приобщени от актосъставителя. В случая по
делото, такива документи са справката от 19.10.2020г., приложения към нея КП от
16.10.2020г. на полицейските органи и обяснението на находящата се в обекта по
време на проверката Е. Б. К.. Т.к. съставените от полицейските органи документи
се базират на установеното на място и обяснението на лицето, то следва да се
приеме за установено изявлението в обяснението, че лицето е извикано в обекта
предходния ден /15.10.2020г./ с цел изпитване за работа в дружеството и че от
16.10.2020г. е назначена на работа. Изявлението е във връзка с допълнително
представените пред контролните органи на ИА „ГИТ“ трудов договор от
16.10.2020г., подписан между работодателя и К., с отбелязване за връчен препис
на лицето на 16.10.2020г., декларацията на лицето от 26.10.2020г., че работи в
обекта от 16.10.2020г. с работно време от 11.00 часа до 15.00 часа със сключен
трудов договор, справката за представено пред НАП уведомление по чл.62, ал.5 от КТ на 16.10.2020г. в 11.17 часа за сключен трудов договор и данните за
извършената полицейска проверка същия ден, но в 10.30 часа. Съвкупният анализ
на посочените писмени доказателства води до еднозначния извод за престиране на
работна сила от К. на датата на обвинението 16.10.2020г. в обекта на
дружеството при наличие на сключен трудов договор, връчен на лицето без
представяне на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ предвид подаването му за
регистрация до НАП след часа на полицейската проверка. В тази насока са и
събраните от районния съд гласни доказателствени средства посредством разпита
на св.Ивков и св.Велинова, които са обективни и достоверни.
Следователно,
на 16.10.2020г. санкционираното дружество е имало качеството работодател по см.
на легалната дефиниция по §1, т.1 от ДР на КТ спрямо лицето Е. Б. К.. Дружеството
е наело работничката в магазина, която е престирала работна сила с установеното
работно време и работно място. Страните са подписали трудов договор от същата
дата за полагане на труда. Към момента на допускане до работа работодателят не
е изпълнил задължението да предостави копие от уведомлението на работничката.
Следователно, работодателят е допуснал до работа работничката и същата е
работила без да се предостави копие от уведомлението за сключения трудов
договор в нарушение на задължението по чл.63, ал.2 от КТ. При така установеното
нарушение, законосъобразно е отнасянето на същото към санкционната норма на
чл.414, ал.3 от КТ. Наложената имуществена санкция е законосъобразна. Същата е
определена в минималния законов размер и като такава е справедлива при спазване
на критериите по чл.27, ал.2 и ал.3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.
Противно
на изложеното в писмените бележки на ответника по касация, АУАН е съставен на
03.11.2020г., която дата ясно личи от неговото съдържание и съдържанието на НП.
Няма забрана АУАН да се издаде на различна дата от датите на проверките по
работни места и документи, предвид необходимостта от преценка и анализ на
събраните по преписката доказателства за отговорността на дееца. Достатъчно за
законосъобразността на процедурата по съставяне на АУАН е спазване на давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН, което в конкретния случай е налице. Коментираната в
писмените бележки липса на привръзка в правната квалификация по чл.63, ал.2 с ал.1
от КТ не е съществено процесуално нарушение, т.к. нормата на чл.63, ал.2 от КТ
съдържа в себе си връзката с ал.1.
В
контекста на правилото по чл.415в, ал.2 от КТ е изключено приложението на
маловажността. Нормата е специална и дерогира действието на чл.28 от ЗАНН.
Значимостта на засягане на обществените отношения при престиране на работната
сила е обусловила този начин на законодателна техника относно правната уредба
на маловажните нарушения на трудовото законодателство.
Изложеното
налага, на основание чл.221, ал.2, пр.последно от АПК решението на районния съд
да се отмени. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК,
касационният съд ще потвърди НП.
На
основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН /ред. ДВ, бр.94/2019г./ и чл.143, ал.3 от АПК ответникът дължи заплащане на ИА „ГИТ“ на деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260258/15.07.2021г. по а.н.д.№439/2021г. на РС -
Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
НП №10-0001173/16.02.2021г.
на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, с което на „К.И.“ ЕООД в качеството на работодател за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3
от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин
лева/.
ОСЪЖДА „К.И.“ ЕООД /с посочени данни/ да заплати на ИА „ГЛАВНА
ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ деловодни разноски
за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в размер на 80лв.
/осемдесет лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.