М О Т И В И
към ПРИСЪДА № .260005/24.06.2021 год.
по НОХД № 66/2020
г. по описа на Районен съд гр. Каварна
Срещу подсъдимия М.И.И., ЕГН
**********,*** ТО Каварна е внесъл в съда обвинителен акт за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1, във вр. с ал.
1 от НК, за това че на 23.09.2018 г. в гр. Ш. е извършил непристойни действия
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - в
бар „Д.” говорил на висок глас, викал и се боричкал с А.З.Т.; на площад „Ч.з.”
пред заведение „Д.” се държал агресивно спрямо В.Н.Д., псувал го и му се
заканвал с нанасяне на побой; пред заведение „Д.” спрямо полицейският служител М.Г.М.
– полицай в група „Охранителна полиция” при РУ Ш. – употребил нецензурни думи,
обиждал го и го псувал, заканвал се с престъпление против личността като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ
задълженията по опазване на обществения ред.
Пред съда подс.И. се
възползва от правото си да не дава обяснения.
В пледоарията си по съществото на делото
представителят на прокуратурата счита, че в хода на съдебното следствие, след
разпит на всички свидетели е доказано извършване на престъпление от подсъдимия И.
покриващо признаците на състава по чл. 325, ал. 1 от НК, за което същият следва
да носи отговорност. С оглед предвиденото наказание по текста на закона, данните
за личността на извършителя и съдебното му минало, представителят на
обвинението счита, че са налице основанията за приложение разпоредбата на чл.
78а ал. 1 от НК. Пледира за признаване
на подсъдимият за виновен в извършване
на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, освобождаването му от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК.
Защитникът на подс. И.
счита, че при провеждане на съдебно
следствие и събраните доказателства, няма такива, които да обосноват
правен извод за това, че евентуално извършените хулигански действия от страна
на подсъдимия следва да бъдат квалифицирани по ал. 2 на чл. 325 от НК. Сочи, че
съдебната практика е константна, че за да е налице квалифициращия признак на
престъплението по ал. 2, следва при пристигане на полицейските служители, повикани
при възниквали такива събития, хулиганските действия и прояви, все още да са
продължавали и въпреки намесата на полицейските органи, те да не са
преустановени. В процесния казус такива доказателства
не са събрани. След подробно обсъждане на свидетелските показания изразява
позиция, че ако има установено нарушение, то в случая става въпрос за
административно нарушение наказуемо по УБДХ, а не за състав на престъпление по
чл. 325 от НК. В случай, че съдът приеме, че не е налице дребно хулиганство по
Указа за борба с дребното хулиганство, пледира да бъде прието осъществяване на състава
на чл. 325, ал. 1 от НК и с оглед наличието на предпоставките за приложението
на чл. 78а НК, подсъдимият да бъде освободи от наказателна отговорност, като му
се наложи наказание „глоба“ в минималния предвиден размер.
След преценка на събраните доказателства по делото,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.09.2018 г. подс. М.И.И. и свидетелят А.З.Т. в ранния следобед посетили бар „Д.”
в гр. Ш.. При пристигането в заведението, около 15.00 ч. на св. В.С., работещ като барман, подс.И. и св.Т. били седнали на бара и консумирали
алкохолни и безалкохолни напитки. След това напуснали заведението и отишли на
къмпинга в гр.Ш. да обядват. По време на обяда изпили по една-две бири, според
показаният на св. Т.. Около 17.00 ч. отново се върнали в бар „Д.”, седнали на
същите места и продължили да употребяват алкохол - водка. Под въздействие на
алкохола двамата започнали да разговарят на висок глас, да се дразнят, като в
един момент застанали в центъра на заведението, където имало повече свободно
място и започнали да се боричкат и боксират.
Поведението на двамата било установено от
собственичката на заведението св.М.Х., която ги наблюдавала на камерите
монтирани в бара. След като преценила, че държанието им надхвърля рамките на
общоприетите норми за забавление, тя сигнализира на съпруга си В.Д., който по
това време бил на вилата си на морето. Той, чрез мобилния си телефон също видял
на камерите действията на двамата и след като ги разпознал позвънил на подс.И., с когото се познавали и го помолил да напуснат
заведението. Подсъдимият не само, че не изпълнил молбата, но дори му заявил, че
щом си плаща може да прави каквото си иска, а те трябва да го търпят. След като
разбрал, че двамата няма да напуснат заведението и че поведението им притеснява
останалите клиенти и може да ескалира в резултат на продължаващата употреба на
алкохол, св.Д. се преоблякъл и с колата си отишъл до заведението. Останал отвън,
за да изчака идването на съпругата си. Когато дошла св.Х. влязла вътре,
предупредила подсъдимия и св. Т., че трябва да напуснат заведението и отново
излязла отвън. В това време се чул силен шум от счупване. Свидетелят Д.
помислил, че са хвърлил някакъв предмет към витрината с бутилките и силно
афектиран влязъл вътре с намерение да ги изведе, ако е нужно дори и насила. При
влизането си Д. установил, че пепелника, в който били стотинките от рестото е
паднал в мивката и е счупил чашите. Той започнал да им вика да напуснат
заведението веднага. Докато Т. се подпирал на единия стол подс.И.
тръгнал към Д., като последният не могъл да прецени дали се насочва към него
или към вратата. Д. го блъснал и подсъдимия паднал на едно от сепаретата. В
това време св. Т. започнал да вика, че те си плащат, а Д. издърпал стола на
който се подпирал, ударил го с длан по рамото, при което той залитайки паднал
на 3-4 м. върху другите маси. В следващия момент под.И. се изправил, хванал Д.
за ризата, а той го изблъска навън от заведението. Подс.И.
паднал върху външна маса намираща се в близост до входа. Т. също излязъл от
заведението, като тримата започнали да
се бутат и дърпат и да си отправят заплахи. Свидетелката Х. се опитвала да ги
раздели, за да предотврати сбиване, а св.Т. през цялото време подстрекавал подс. И. с думите: „Дай да го убием, дай да го убием”. Св.Д.
успял да се освободи и побягнал зад блока, а те започнали до го преследват,
като непрекъснато го заплашвали със саморазправа. Докато се обаждал на ЕЕН 112,
за да поиска съдействие от органите на полицията Д., чул счупване на стъкло,
като по-късно разбрал от клиенти, че М. е счупил външното стъкло от
стъклопакета на една от витрините.
През времето от подаване на сигнала до идването на
полицаите подс. И. и св. Т. непрекъснато правили
опити да се саморазправят с Д., но до бой не се стигнали.
На подадения сигнал се отзовали полицейските служители
– св.М. Х. и св.Е.Д.. Когато видял полицаите
посд.И. първоначално побягнал в посока центъра, но
след това сам се върнал и отишъл при тях. Свидетелят М. Х., разговарял със
свидетеля Д., като поискал да разбере какъв е повода за скандала, а св. Д.
разговарял с подс.И. като му поискал документите за
самоличност. Указали на подс. И. и св. Т., че следва
да ги придружат до РУ където да им свалят обяснения. Според показанията на св.Х.,
първоначално И. им оказал съдействие и е щял да ги придружи до участъка, но
подстрекаван от св.Т., започнал да им се противопоставя. Подс.
И. отказал да изпълни разпорежданията на полицаите, като демонстрирал
несъгласието си с това да бъде отведен в участъка и непрекъснато викал „М.
махни се. Дай ми В., аз с него ще се саморазправя. Махни се ще те ударя”. След
като не успели да ги убедят доброволно да ги последват и за да предотвратят
търсената саморазправа от лицата със св.Д., полицейските служители им обявили,
че пристъпват към тяхното задържане. При опитите на св. Х. да постави белезници
на подс.И., последният се дърпал и ръкомахал, което
наложило използването на полицейска техника. Подсъдимият бил повален на земята,
където св.Х. му поставил белезниците. През време на задържането му подс.И. няколко пъти повторил да внимават, че е опериран и
че ще ги осъди. В това време дошли още двама полицейски служители – св. К.К. и св.П.К., повикани от колегите за оказване на
съдействие. При указването му, че следва да се качи в полицейският автомобил,
за да бъде отведен до районното управление подс. И.
отново започнал да се съпротивлява, да бута и блъска по джипа, като викал „Няма
да ме водите никъде”. Действията му наложили отново да бъде използвана сила от
свидетелите Х. и К., които го качили в автомобила.
В полицейското управление подс.И.
и св.Т., продължили да нападат словесно полицаите, да ги псуват, правили опити
да излязат от клетката, като дори счупили две пръчки от решетката.
След задържането им е извършен медицински преглед от
св.И.Л., който не установил наличието на травматични увреждания и нужда от
медицинска интерВ.я. Във фиша за спешна медицинска
помощ вписал, че под.И. е здрав, в алкохолно опиянение, не е съобщил за някакви
оплаквания и няма искания към медицинското лице.
На следващия ден след като бил освободен от
полицейското управление подс.И. отишъл до заведението
и заплатил на св. Х. счупеното стъкло.
Според показанията на всички разпитани свидетели
конфликта между подсъдимия, св.Т. и св.Д., а в последствие и действията по
задържането и отвеждането им станали достояние на много хора, т.к. бар „Д.” се
намира в централната част на гр. Ш. и е разположен в подблоковото
пространство.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
събрания по делото доказателствен материал, а именно:
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Е.Ж.Д., К.К.К., М.Г.М., П.К.К., В.Н.Д., М.А.Х.,
В.В.С., Н.С.У., А.З.Т., М.П.Т., Х.Ж.А., Д.Т.Щ., И.Л.И.,
депозирани в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281 от НПК доказателства от досъдебното производство. Съпоставяйки събраните по делото
гласни доказателства съдът не намира в тях съществено противоречие, което да
налага подробното им обсъждане и съпоставяне. Установените различия относно
конкретните действия и тяхната последователност извършени от участниците в
инцидента, съдът отдава на изминалия сравнително дълъг период от време от
извършването на деянието до деня на депозирането им и на различния начин на възприемане
на събитията от всеки един от свидетелите, съобразно интелектуалното му
развитие и изградена ценностна система, а досежно
показанията на св.Т. и св.Т. и от личната им заинтересованост от изхода на
делото.
След като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл. 16 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че
подс. И. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като на 23.09.2018
г. в гр. Ш. е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като в бар „Д.” говорил на висок
глас, викал и се боричкал с А.З.Т., а в последствие на площад „Ч.з.” пред
заведение „Д.” се държал агресивно спрямо В.Н.Д., псувал го и му се заканвал с
нанасяне на побой
Съдът, на осн. чл. 304 от НПК оправда подс. И. по първоначално възведеното
обвинение деянието да е съпроводено със съпротива срещу орган на властта изпълняващ
задълженията по опазване на обществения ред – М.Г.М. – полицай в група „Охранителна
полиция” при РУ Ш..
За да се произнесе с оправдателен диспозитив,
съдът взе предвид, че от свидетелските показания се установи, че подсъдимият не
е насочил действията си пряко срещу служителите на МВР и не е отправял към тях
обидни реплики, нито има физическо посегателство. Действията му се изразявали в
неподчинение на дадените нареждания от полицейския служител Х. при задържането
му и несъгласието да му бъдат поставени белезници, като и в последствие да се
качи доброволно в полицейския автомобил, за да бъде ответен в районното
управление на МВР.
За да е налице квалифициращия елемент от
престъплението по чл. 325, ал. 2, пр.1 е необходимо извършеното хулиганство да
е съпроводено със съпротива, осъществена срещу орган на властта. Както вече
беше посочено по-горе, в настоящия казус, към момента на оказване на съпротива
от страна на подс. И. към св. Х., същата е била
насочена към препятстване на задържането на подсъдимия. Към този момент
хулиганските действия са били преустановени, като лицето афектирано обяснявало,
че св. Д. и св.У. са го ударили и затова той искал да се саморазправя с тях, т.е.
не са налице хулигански действия, които да са съпроводени със съпротива срещу
орган на властта, намесил се за преустановяването им. В този смисъл и съдът
намери, че не е осъществен състава на деянието по чл. 325, ал. 2, пр. 1 от НК,
поради което оправда подсъдимия по това обвинение.
Преди да приеме от правна страна, че е осъществен
състава на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК съдът прецени възраженията на
защитата извън тези за липса на квалификацията по ал. 2, като намери същите за
неоснователни. Защитата изразява позиция, че ако има установено нарушение, то в
случая става въпрос за административно нарушение.
Съдът намира, че подобна позиция не може да бъде
споделена, тъй като деянието не показва занижена степен на обществена опасност
на деянието и дееца, обуславяща квалифицирането му като "дребно
хулиганство" по смисъла на УБХД.
Напротив - налице е груба демонстрация против
установения ред в обществото, като на обществено място площад „Ч.з.” в гр. Ш.,
пред заведение „Д.”, пред множество свидетели подс. И.
е демонстрирал скандално поведение, търсил е саморазправа със св.Д., псувал го
е и му се заканвал с нанасяне на побой. При няколкократните молби и приканвания
да напусне заведението и да не пречи на останалите посетители И. се е
противопоставял категорично с думите „Щом си плащам, сте длъжни да ме
търпите!”. Действията на подс. И. сочат, че за същия общоприетите
норми на поведение и съобразяване с правата на другите членове на обществото "не
важат", като същият може да прави каквото желае, безнаказано. Според
субективните му разбирания за собствена свобода, ако имаш пари да си платиш
можеш да се държиш и правиш каквото си искаш, без да се съобразяваш с
останалите членове на обществото. В този смисъл и съдът намери, че не е налице
"непристойна проява" по смисъла на УБДХ, а е осъществен състав на
престъплението "хулиганство".
От обективна страна:
Изпълнителното деяние по чл. 325 от НК се осъществява
чрез активно действие: налице са непристойни действия от страна на подсъдимия,
нарушаващи нормите на поведение в обществото, налице е неприличие и
невъзпитаност. Действията на подс. И. грубо нарушават
обществения ред: чрез поведението си подс. И. е
проявил брутална демонстрация против установения ред; както и явно неуважение
към обществото, открито е демонстрирал, че установения ред не се отнася до него
и може да върши каквото желае. Мястото на извършване на деянието – централната
част на гр. Ш., в питейно заведение, посещавано от множество хора, където към
момента на деянието също е имало много посетители, говори за това, че той е съзнавал,
че действията му стават или могат да станат достояние на голям кръг от хора.
Действията и цялостното поведение на подсъдимия е предизвикало възмущението на
присъстващите свидетели.
Субект на престъплението: пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна: деянието е извършено умишлено.
Съдът взе предвид, че за престъплението по
горепосочения член се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация, както и обществено порицание; подс. И. е с чисто съдебно минало; с деянието не са
причинени щети и е задължително приложението на чл. 78а от НК.
Едновременно с това, за да определи размера на
наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, съдът отчете степента на
обществена опасност на дееца, установявайки превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете
недобрите характеристични данни на подсъдимия. Като смекчаващи такива съдът
отчете трудовата му ангажираност и младата възраст. За същия няма данни да е
нарушавал обществения ред и няма постъпвали жалби срещу него в РУ по
местоживеенето му. Подсъдимия съдейства за разкриване на обективната истина и е
с чисто съдебно минало, което дава основание да бъде наложено наказание глоба в
минималния размер, предвиден в чл. 78а от НК.
Поради това и на осн. чл.
78а от НК съдът наложи на подсъдимия административно наказание - ГЛОБА В РАЗМЕР
НА 1000 ЛЕВА.
Съдът възложи направените деловодни разноски на
подсъдимия съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .................…….