Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 08.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и четвърти март,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Дилян
Михайлов, като разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д. № 25 по описа
на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от А.Р.А.
*** против решение № 260283/29.12.2020 г. по АНД № 1865/2020 г. по описа на
РРС, с което е потвърдено НП № 20-1085-002722/10.09.2020 г. на Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, за наложени на касатора административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 100лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
същия закон.
Навеждат се касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че са налице допуснати
съществени процесуални нарушения, в хода на въззивното производство, като на
касатора е ограничено правото на защита, тъй като не са събрани посочените от
него гласни доказателства, чрез разпита на свидетел очевидец.
С жалбата се възразява и относно
обосноваността на оспорваното съдебно решение като се твърди, че неоснователно
съдът е кредитирал единствено показанията на актосъставителя и свид.Т.Ч. На
последно място са наведени възражения, че не е основателно предположението, че
не се е намирал на мястото на произшествието, тъй като е искал да избегне
проверка за алкохол или други забранени вещества, тъй като на 09.07.2020г.,
около 21.30ч., се е явил в КАТ, за да даде обяснения по случая.
Претендира се отмяна на решението на
РРС и е заявено искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на районния съд за събиране на допълнителни доказателства.
Касационният ответник не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение Русенският районен съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правило и правилно е приложен материалния закон. Съдът е обсъдил
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях
приел, че административните нарушения, за които касаторът е санкциониран са
надлежно установени, доказани и правно квалифицирани.
По отношение на нарушението по чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП съдът е обсъдил и отхвърлил като неоснователно основното
възражение на наказаното лице, че било постигнато съгласие относно
обстоятелствата на ПТП, от което впоследствие св.Ч. се бил отказал, защото още
в първоначалния момент св.Чобанов е искал да се повика полиция с оглед проверка
и на двамата водачи за употреба на алкохол. РРС е приел, че като се е уверил в
непреклонността на това намерение на свид.Ч., касационният жалбоподател е
напуснал местопроизшествието.
В съдебното решение са изложени и доводи
относно правилното индивидуализиране от административнонаказващия орган на
наложените наказания. Тези изводи дали основание на въззивния съд да потвърди
оспореното пред него наказателно постановление.
Настоящата инстанция намира, че
решението на Русенския районен съд е правилно като изцяло споделя и възприема
като свои, на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2
от АПК, мотивите на Районен съд - Русе, досежно наличието на извършените
нарушения и законосъобразността на оспореното пред него НП, поради което не
намира за необходимо да ги преповтаря.
Касационният съд намира за
неоснователно твърдението на касационния жалбоподател за нарушаване на правото
му на защита в процеса пред въззивния съд поради това, че в хода на въззивното
производство, е ограничено правото на му на защита, тъй като не са събрани
посочените от него гласни доказателства, чрез разпита на свидетел очевидец.
По делото пред РРС са събрани писмени
и гласни доказателства, които разгледани в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
установяват по несъмнен начин, че касационният жалбоподател е осъществил от
обективна и субективна страна административните нарушения, за които е наказан с
оспореното пред РРС наказателно постановление.
Съдът счита, че РРС не е допуснал
съществено процесуално нарушение, като е отхвърлил искането за допускане до
разпит, в качеството на свидетел, на В. М., тъй като делото не е останало
непопълнено с доказателства и фактическата обстановка е изяснена и точно
установена от съда.
Не са налице и неустановени
релевантни за случая факти и обстоятелства.
Точно обратното, случаят е напълно
изяснен от фактическа страна.
На следващо място, неоснователно е и
възражението за необоснованост на оспореното съдебно решение, с аргумент, че
съдът е дал вяра единствено на показанията на разпитания свидетел – полицейски
служител, съставил АУАН.
Районният съд изрично е посочил, че
изложената в решението фактическа обстановка е установена въз основа на всички
събрани в хода на делото доказателства, сред които са и свидетелските показания
на актосъставителя.
По изложените съображения съдът
намира, че въззивната инстанция е изпълнила процесуалните си задължения по
чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260283/29.12.2020
г. по АНД № 1865/2020 г. по описа на РРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: