№ 9233
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110168346 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, срещу К. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *****, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 445,28 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г.
до м.04.2023 г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, аб. № ****, ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 15.11.2024 г. до
окончателно изплащане на сумата, 97,45 лв. , представляваща мораторна лихва върху
главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 31.10.2024 г.,
17,12 лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от
м.05.2022 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба 15.11.2024 г. до окончателно изплащане на сумата и 4,13 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.10.2022 г. до 31.10.2024 г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след
датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати сумите, а именно: 445,28 лв. –представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. и 17,12 лв.,
1
представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до
м.04.2023 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер
на 97,45 лв. върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2022
г. до 31.10.2024 г. и обезщетение за забава в размер 4,13 лв. върху дължимата главница
за дялово разпределение за периода от 01.10.2022 г. до 31.10.2024 г., както и законната
лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 15.11.2024 г. до
окончателното погасяване. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва размера
на начислената топлинна енергия и в тази връзка прави изрично искане да не се
допускат поисканите от ищеца експертизи. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност, като развива съображения в насока, че приложимата такава е
тригодишна с оглед характера на вземанията. Твърди, че не владее процесния имот,
както и че не живее в него. Оспорва качеството потребител. Сочи, че по делото
липсват акт за разпределение на кубатурата и скица, както и справка за отчет на общия
топломер, протокол за извършен монтаж и демонтаж и проверка на топломер, а също
и изравнителни сметки, от които да е видно, че се касае точно за процесния имот,
както и реалният разход за топлинна енергия. Счита, че потребителите следва да
заплащат само стойността на реално използваната топлинна енергия. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Термокомплект“ ООД не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на право на
строеж за изграждане на недвижим имот № , том I, рег. № , нот. дело № **** с който
И. Л. Б. е закупил правото на строеж за изграждане на обект, представляващ
Апартамент *****
Прието е като доказателство писмо от третото лице-помагач „Термокомплект“
ООД, с което уведомяват ищцовото дружество, че в сградата, находяща се в гр. София,
на **** са монтирани всички необходими уреди за изпълнение на дейността „Дялово
разпределение на топлинна енергия“.
Видно приложеното на л. 43 Удостоверение за наследници изх. № ***** на
Столична община – район „Витоша“, И. Л. Б. е починал на 18.04.2021 г. разведен и е
оставил за единствен наследник ответника К. И. Г. - дъщеря.
Представен е Договор № 598 от 22.01.2007 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се в гр. София, **** и третото лице помагач „Термокомплект“ ООД
за извършване на услугата дялово разпределение, за което е взето решение на общото
събрание на етажната собственост от 13.01.2007 г., както и Договор от 03.06.2020 г.,
сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна
собственост.
По делото са представени обща фактура **** с отразени количества потребена
топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. след
годишното изравнение и приспадане на извършени плащания в размер на 215,56 лв.,
счетоводна справка за дължимите суми за дялово разпределение и суми по
изравнителни сметки за същия период, както и изравнителни сметки и талони за отчет
за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Топлоконстрол“ ООД.
2
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за начислена топлинна енергия на топлоснабдения имот за
процесния период по прогнозни данни са на стойност 701,19 лв., а след годишното
изравнение – в размер на 782,40 лв. Вещото лице е установило, че в края на отчетен
период 2021 – 2022 г. ищцовото дружество е осчетоводило сума за доплащане по
данни на ФДР в размер на 342,01 лв., а в края на отчетен период 2022 – 2023 г. сума за
връщане в размер на 260,80 лв. След приспадане на платените суми в общ размер на
305,76 лв. и корекция от данъчна ставка – минус 31,36 лв., неплатена е останала сумата
от 445,28 лв. При ищецът е осчетоводена и неплатена сума за дялово разпределение в
размер на 17,12 лв. за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. Вещото лице е
изчислило и дължимата законна лихва от датата на забавата след издаване на общата
фактура до 31.10.2024 г. – 96,69 лв. върху главницата за топлинна енергия и 4,08 лв.
върху главницата за дялово разпределение.
Според вещото лице само за периода 01.10.2021 г. до 30.04.2023 стойността на
потребената и незаплатена топлинна енергия в процесния имот е в размер на 445,28
лв., тъй като за предходните месеци отразяването в счетоводството на ищеца е 0.
Следователно и лихвата за забава е в същия размер.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
3
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото е доказано през процесния
период да е съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия
до процесния имот между страните по делото, а за част от периода с наследодателя на
ответника. В тази връзка видно от представения по делото нотариален акт за продажба
и удостоверение за наследници на И. Л. Б., именно ответникът К. И. Г. се явява
собственик на процесния имот, като до смъртта на наследодателя си същата отговаря
като негов единствен наследник, а след неговата смърт, в качеството си на собственик
на имота. Възраженията на ответника, че същата не обитава имота нямат отношение
към дължимостта на цената на потребената топлинна енергия, доколкото същата не
твърди върху имота да има учредено вещно право в полза на трето лице, или пък в
имота да има наемател, който същевременно да има сключен договор за доставка на
топлинна енергия в ищцовото дружество, за това и не сочи доказателства (ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1).
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
4
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая страните не спорят, а и въз основа на представените по делото
писмени доказателства – талони за отчет, изравнителни сметки и обща фактура, се
доказа, че за процесния период в имота на ответника е доставена топлинна енергия, за
която се дължи цена в размер на 782,40 лв. Видно от неоспореното заключение по
ССчЕ обаче са извършвани плащания и е извършвана корекция на данъчната ставка,
като неплатената цена за доставената в имота топлинна енергия за процесния период е
в размер на 445,28 лв. Същевременно не беше доказано така дължимата цена да е
заплатена, а това не се и твърди от ответника. Следователно предявеният иск за цената
на доставената топлинна енергия се явява доказан.
Съдът намира, че следва да бъде разгледано своевременно наведеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 15.11.2024 г.
Следователно погасени по давност се явяват вземанията, възникнали и станали
изискуеми преди 15.11.2021 г.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за м.
септември 2021 г. е станало изискуеми съответно на 14.11.2021 г. и давността за
същото е изтекла на 14.11.2024 г., т.е. преди датата на подаване на исковата молба,
следователно вземанията за този месец, както и за предходните са погасени по давност.
По отношение на вземането за м. 10.2019 г., същото е станало изискуемо на
15.12.2019 г., като давностиня срок за него изтича на 14.02.2023 г., но с подаването на
исковата молба на 24.01.2023 г. давността е прекъсната. Следователно вземанията на
ищеца за доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г. не са
погасени по давност. Според заключението на ССчЕ в погасените по давност месеци
не е начислявана топлинна енергия и дължимата и неплатена цена за доставена
топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 445,28 лв.,
поради което така предявения иск се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
5
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Според заключението на ССчЕ
дължимата законна лихва върху неплатената главница за топлинна енергия за периода
от 15.09.2022 г. до 31.10.2023 г. е в размер на 96,69 лв., до който размер се явява
основателна претенцията на ищеца, а за горницата до пълния предявен размер от 97,45
лв. искът подлежи на отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. От представените по делото писмени
доказателства се установи, че такава услуга е извършвана от третото лице-помагач
„Термокомплект“ ООД, а съгласно прието заключение на изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за процесния имот са
начислени суми за извършена услуга дялово разпределение в общ размер на 17,12 лв.,
за която сума липсват твърдения и доказателства да е платена. Следователно
предявеният иск се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, съразмерно на
уважената, респективно – отхвърлената част от предявените искове, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е сторил разноски в размер 50 лв. държавна такса, 5 лв.
държавна такса за съдебно удостоверение, 400 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. От тях, съобразно уважената част на исковете, следва да се
присъди съответна част, а именно сумата от 550,19 лв.
Ответникът също има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съобразно отхвърлената част на предявените искове. Същият е направил своевременно
искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, а
именно 500 лв. реално заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената
част на предявените искове в тежест на ищцовото дружество следва да се присъди
сумата от 4,34 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД К. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация
6
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б сумата 445,28 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., за имот,
находящ се на адрес: гр. София, ****, аб. № ****, ведно със законната лихва считано
от дата на подаване на исковата молба 15.11.2024 г. до окончателно изплащане на
сумата, 96,69 лв. , представляваща мораторна лихва върху главницата за потребена
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 31.10.2024 г. и 17,12 лв.,
представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до
м.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба
15.11.2024 г. до окончателно изплащане на сумата и, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за горницата над 96,69 лв. до пълния предявен размер 97,45 лева обезщетение
за забава от 15.09.2022 г. до 31.10.2024 г. и за сумата 4,13 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2022 г.
до 31.10.2024 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от по 550,19
лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА К. И. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр. ***** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 4,34 лв. –
разноски за производството за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Термокомплект“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7