№ 8193
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110153857
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответника ЦВ. В. К. за заплащане на следните суми: 1157,41 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2018 г. - април 2020 г. в
имот с аб. № 367276, 21,05 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода май 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от
11.6.2021 г. до погасяване на задълженията, 125,75 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода 15.9.2019 г. – 28.5.2021 г. и 4,67 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 01.7.2018 г. – 28.5.2021 г. След постъпило възражение по реда на
чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
1
разпределение. Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът, оспорва наличието на облигационно правоотношение и доставеното в
имота количество топлинна енергия. Счита, че вземанията са погасени по давност /във
възражението по чл. 414 ГПК/. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца не взема становище по допустимостта и
основателността на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. От представения към исковата молба нотариален акт за
продажба на право на строеж се установява, че в процесния период ответникът е бил
титуляр на правото на собственост върху процесния имот /доколкото липсват
твърдения и доказателства да се е разпоредил с него/. Следователно установено е
съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо
от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на
ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание.
Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от
КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната
разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
2
претендираната цена, е прието заключение на СТЕ. Съгласно същото количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в
абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка /което обстоятелство
се установява и от представените от ищеца писмени доказателства/. Показанията се
отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на
топлинната енергия в процесния период е извършвано от трето за спора лице – „***“ ООД
съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. За
процесния период на ответника е начислявана цена за топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Топлинната енергия
за БГВ е измерена на база реален отчет на водомера за топла вода, като протоколите за
главен отчет са представени на вещото лице и съдържат подпис на потребителя или на
лице, подсигурило достъп. Показанията от протоколите за главен отчет са нанесени
коректно в подробните изравнителни сметки /които също са представени на вещото лице и
по които е работило/. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е определена
коректно, съобразно разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007 г. /приложимо право в
процесния период/. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка
на ищеца.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Съгласно заключението на СТЕ цената на доставената в имота
топлинна енергия през процесния период възлиза на 1147,16 лева. Ответникът не доказа
погасяване, поради което искът следва да бъде уважен за посочената сума, а за разликата до
пълния предявен размер от 1157,41 лева – отхвърлен.
Неоснователно е релевираното в срок възражение за погасяване на вземането по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.6.2021 г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020
г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 04.4.2018 г., са погасени по давност.
3
Такива в случая не се претендират – вземането за май 2018 г. е станало изискуемо на
15.7.2018 г. /съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят/, а погасителната давност за него е изтекла на 23.9.2021 г. /при съобразяване на
спирането на течението на срока/.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия/.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „***” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. От заключението на СТЕ се установява, че „***“
ООД е извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма данни работата
да не е приета. Ето защо и ответникът дължи възнаграждение, което за процесния период
възлиза на 21,05 лева. Искът за установяване на това вземане следва да бъде изцяло уважен.
По исковете по 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата са приложими Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/,
се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се
формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал.
3 на чл. 32 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответника е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим
е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче разпоредбата на
4
чл. 33, ал. 4 няма как да се приложи, тъй като отчитането на водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общите фактури за 2019 и 2020 г. е настъпило след
предвидения в ОУ 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Ето защо искът за
установяване на вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде изцяло
отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователни.
По искането за отправяне на преюдициално запитване:
Съгласно чл. 628 ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския
съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение
за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на
Европейските общности. По една част от зададените въпроси се съдържа отговор в решение
на СЕС по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 от 05.12.2019 г. А в останалата част
въпросите не касаят приложение на актове на ЕС или са неотносими.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/. Ищецът е сторил разноски както
следва: 76,18 лева – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 173,82 лева – държавна такса в исковото производство, 260 лева – депозит за
СТЕ, 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство - общо 610 лева.
Намалени съобразно отхвърлената част от исковете, на ищеца се следват разноски в размер
на 491,14 лева /платената по исковете за установяване на вземания за мораторна лихва
държавна такса е изцяло недължима, защото тези искове са изцяло отхвърлени, а разноските
за държавна такса и депозит за СТЕ са намалени съобразно отхвърлената част от иска за
установяване на вземане за цена на ТЕ/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват своевременно поисканите
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство. Намалени съобразно
уважената част от исковете, му се следват 32,13 лева.
5
Предвид искането на ищеца, обективирано в исковата молба, съдът следва да
извърши компенсация на дължимите между ищеца и ответника разноски до размера на по-
малката сума. След компенсацията на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 459,01 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че ЦВ. В. К., ЕГН ********** дължи на „***” ЕАД, ЕИК *** следните
суми: 1147,16 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май
2018 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 367276 и 21,05 лева, представляваща възнаграждение
за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода май 2018 г. – април 2020 г.,
заедно със законната лихва от 11.6.2021 г. до погасяване на задълженията, като
ОТХВЪРЛЯ иска установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата до
пълния предявен размер от 1157,41 лева, както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземания за сумите 125,75 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода
15.9.2019 г. – 28.5.2021 г. и 4,67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода 01.7.2018 г. – 28.5.2021 г.
ОСЪЖДА ЦВ. В. К., ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 459,01 лева, представляваща разноски в исковото и
заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за отправяне на преюдициално запитване до
Съда на европейския съюз по въпросите, поставени писмено искане, представено в
откритото съдебно заседание от 19.4.2022 г.
Решението е постановено при участието в процеса на „***” ЕООД, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6