№ 407
гр. Разград , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330100346 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.403 от ГПК.
Депозирана е искова молба от „Токуда Банк“АД срещу А.. В. П. за заплащане на
обезщетение в размер на 12 000 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на незаконосъобразно обезпечение на иск. Претендираната сума е част от сумата 27
994,42 лв., образувана като сбор от твърдения от ищеца възможен наем за периода м.март
2018 г. – м.януари 2021 г. на поземлен имот, представляващ 1/3 идеална част от поземлен
имот с идентификатор 61710.502.274 , самостоятелен обект в сграда – апартамент – с
идентификатор 61710.502.274.1 и , самостоятелен обект в сграда – гараж – с идентификатор
61710.502.274.4. Твърди, че по искане на ответника е било допуснато обезпечение на иск
чрез спиране на изпълнението по въвеждане на ищеца във владение по изп.д.№348/2010 г. и
налагане на възбрана върху горепосочените имот, че към този момент ищецът вече е бил
поискал въвод във владение и че с решение по гр.д.№27/2018 г. по описа на ОС Разград,
потвърдено с решение по гр.д.№259/2019 г. по описа на Апелативен съд - Варна искът на
настоящата ответница срещу „Токуда Банк“АД е отхвърлен. Твърди, че претендираните
вреди са пропуснати ползи, тъй като ищецът е бил лишен от възможността да отдава под
наем процесния имот.
Ответницата в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че по делото няма доказателства за
пропусната полза в конкретния случай, че този имот е отдаден под наем от 2017 г., както и
че обезпечителната мярка не възпрепятства отдаването под наем. Претендира и за
направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
1
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
С обезпечителна заповед от 20.02.2018 г. по гр.д.№27/2018 г. ОС Разград е допуснал
обезпечение по предявен от А.. В. П. иск против „Токуда Банк“АД за установяване правото
на изключителна собственост върху
1/3 /една трета/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 61710.502.274
/шестдесет и една хиляди седемстотин и десет точка петстотин и две точка двеста
седемдесет и четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18- 37/10.03.2008г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, с
административен адрес: гр. *****, с площ от 328 кв.м., при граници и съседи: имоти с
идентификатори 61710.502.261, 61710.502.7077, 61710.502.7005, 61710.502.273, ведно с
реално находящите се в имота самостоятелни обекти, както следва:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ с идентификатор
61710.502.274.2.1 /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет точка петстотин и две
точка двеста седемдесет и четири точка две точка едно/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18- 37/10.03.2008г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГК, с административен адрес: гр. *****, К, находящ се в сграда № 2 /две/,
разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.502.274 /шестдесет и една хиляди
седемстотин и десет точка петстотин и две точка двеста седемдесет и четири/, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, със застроена площ от 143
кв.м. /сто четиридесет и три квадратни метра/, при граници и съседи на жилището: на същия
етаж - няма, под обекта - имот с идентификатор 61710.502.274.2.6, имот с идентификатор
61710.502.274.2.5 и имот с идентификатор 61710.502.274.2.4, над обекта - имот с
идентификатор 61710.502.274.2.2, ведно с избено помещение № 1 /едно/ с площ от 21 кв.м./
двадесет и един/ квадратни метра, при граници и съседи на избеното помещение: от дясно
изба № 2, от пред коридор, от горе - гаражи, както и прилежащите му 1/3 /една трета/
идеални части от тавана и 1/3 /една трета/ идеални части от общите части на сградата.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ГАРАЖ с идентификатор 61710.502.274.2.4
/шестдесет и една хиляди седемстотин и десет точка петстотин и две точка двеста
седемдесет и четири, точка, две, точка, четири/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-37/10.03.2008г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
АГКК, с административен адрес: гр. *****, находящ се в сграда № 2 /две/, разположена в
поземлен имот с идентификатор 61710.502.274/шестдесет и една хиляди седемстотин и
десет точка петстотин и две точка двеста седемдесет и четири/, с предназначение на
самостоятелния обект - гараж в сграда, с брой нива на обекта 1 /едно/, със застроена площ от
25,42 кв.м. /двадесет и пет цяло и четиридесет и две стотни квадратни метра/, ведно с
прилежащи части - складово помещение, при граници и съседи: на същия етаж - няма, под
обекта - няма, над обекта - имот с идентификатор 61710.502.274.2.1..
2
Чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по въвеждане на „Токуда
Банк“АД във владение по изп.дело №348/2010 г. по описа на ЧСИ с рег.№762. Преди това
по същото изп.д.№ 348/2010 г. с постановление от 15.03.2017 г., влязло в сила на 28.07.2017
г. процесните недвижими имоти са възложени на купувача „Токуда Банк“АД, а за
07.03.2018 г. е насрочен въвод. С молба от 22.02.2018 г. до ЧСИ ответницата е поискала
спиране на изпълнението на основание издадената в нейна полза обезпечителна заповед.
Видно от последващото определение от 17.02.2021 г. по същото дело, обезпечението е
допуснато срещу внасяне на гаранция.
С решение по гр.д.№27/2018 г. по описа на ОС Разград е отхвърлен иска, предявен от А.. В.
П. – ответница по настоящото дело за установяване правото на собственост върху
процесните имоти. Това решение е потвърдено с решение по в.гр.д.№259/2019 г. по описа на
Апелативен съд – Варна, а с определение по гр.д.№4707/2019 г. по описа на ВКС не е
допуснато касационно обжалване. С горепосоченото определение №260005/17.02.2021 г.
съдът е оставил без уважение искането за освобождаване на внесената парична гаранция в
размер на 11 090,40 лв.
Според назначената по делото оценъчна експертиза средния месечен наем за процесните
имоти – апартамент с избено помещение и идеална част от общите части и гараж за м.
януари 2021 г. е 590 лв., за периода м.януари – м.декември 2020 г. – 630 лв. месечно, за
периода януари – декември 2019 г. – 660 лв. и за периода м. март – м.декември 2018 г. – 660
лв. месечно. Така сборът на сумите е 22 670 лв.
В глава трета на представените по делото Правила за управление на придобити активи на
„Токуда Банк“АД е регламентирано отдаването под наем като възможен начин на
управление. Тези правила са приети на заседание на управителния съвет на банката от
07.08.2018 г.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.403, ал.1 от ГПК предвижда възможност за ответника, спрямо когото е
допуснато обезпечение, да иска и получи обезщетение в случаите, когато искът бъде
отхвърлен, ако не бъде предявен в срок или ако делото бъде прекратено. Тази отговорност е
основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане. Ето защо доколкото
в тази норма липсва изрична регламентация относно вредите, които подлежат на
обезщетяване, съответно за същите следва да се прилагат разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите. Така в съответствие с чл.51, ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, респ.
претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропуснатата полза представлява неосъществено
увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от
поведението на друго лице и се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
3
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Сигурна
възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни
факти и при обичайното развитие на събитията, отчитайки особеностите на конкретния
случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца
действително е могла да настъпи положителна промяна. Отговорността по чл.403, ал.1 от
ГПК е имуществен коректив на едно, макар и позволено от закона, процесуално поведение
на страната в исковия процес, но доколкото впоследствие то се е оказало неоснователно, за
възмездяване на настъпили вреди, пряка и непосредствена последица. За да бъдат признати
пропуснатите ползи като вреда от непозволено увреждане, то следва претендиращата
тяхното възмездяване страна да установи по категоричен начин, че тези вреди биха
настъпили единствено и само по причина на твърдяното увреждане.
В настоящия случай искът на ответницата, който е обезпечен, е отхвърлен.
Същевременно в резултат на обезпечителната мярка, ищецът не е бил въведен във владение,
респ. не е могъл да разполага с недвижимите имоти, които са му били възложени, респ.
правото на собственост върху които той е придобил. Това го е лишило от възможността да
ползва имота. Константната съдебна практика приема, че цената на ползването на един имот
е обичайния пазарен наем, който може да се реализира от същия. По делото не бе посочена
и доказана друга причина за невъзможността на ищеца да отдава под наем процесните
имоти, освен обстоятелството, че не е бил въведен във владение на същите. Същевременно
бе установена наемната цена за такъв имот в същото населено място и същият е по-висок
цената на предявения частичен иск.
Воден от гореизложеното, Съдът счита, че предявеният частичен иск за заплащане на
обезщетение в размер на 12 000 лв. за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно
обезпечение на иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения размер.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът има право на направените разноски по иска, а
именно 780 лв. разноски и 890 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.. В. П., ЕГН ********** с адрес гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на „Токуда Банк“АД,
ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление ул.“Георг Вашингтон“, №21
сумата 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/ представляващи част от обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза за периода м. март 2018 г. - м. януари
2021 г. вкл. в резултат на незаконосъобразно обезпечение на иск по гр.д.№27/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Разград на основание чл.403 от ГПК и сумата 780 лв. /седемстотин
и осемдесет лева/ разноски по делото, както и сумата 890 /осемстотин и деветдесет лева/
4
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Окръжен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5