Р Е Ш Е Н И Е
№ 283
гр. Силистра, 01 август 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осми юли 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря Ивелина И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 494 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът А.Ж.Ж. твърди, че от фактическото съжителство на страните, приключило през м. март 2018 г., се родило детето Александър Анатолиев Ж., което към настоящия момент е малолетно. Твърди, че след раздялата на страните ответницата встъпила в нова връзка и заживяла с новия си съжител на квартира заедно с детето на страните. Счита, че тази промяна концентрирала вниманието й изцяло върху новия й семеен партньор, като детето й останало на заден план; отделно от това в стремежа си да го приобщи към новия си съжител, тя започнала да ограничава контактите му с неговия баща. Изразява мнение, че той по – добре би се справил с грижите по неговото отглеждане и възпитание, тъй като разполага с жилище, което обитава заедно с баща си и което разполага с подходящи условия за отглеждане на детето; твърди също така, че е в състояние да удовлетвори материалните потребности на семейството, като уточнява, че и до момента е поемал финансовата си отговорност към своя син. Счита, че самият той би предложил по – добри условия за отглеждане на детето и не би допуснал отчуждаването му от другия родител, поради което моли съда да му предостави родителските права над сина му, като определи местоживеенето му при него, да определи на ответницата следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от 10 ч. в събота да 18 ч. в неделя и един месец през лятото – август, който не съвпада с годишния му отпуск, както и да я осъди да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 145 лв. от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.04.2019 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата Д.С.И. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Предявява насрещен иск чрез който моли съда да предостави родителските права спрямо детето на страните именно на нея, считайки, че тя в по – пълна степен задоволява неговите фактически и емоционални нужди, още повече че поради ниската си възраст то дори не може да заспива в нейно отсъствие. Отрича твърденията, че живее във фактическо съжителство с друг мъж и че ограничава контактите между бащата и детето, но заявява, че между ищеца и сина му не е изградена емоционална връзка поради продължителните му отсъствия от страната. Твърди, че както ищецът, така и неговият баща злоупотребяват с алкохол, като под негово въздействие ищецът ставал агресивен и избухлив и дори прибягва до физическо насилие, а баща му обикновено заспивал, без да обръща внимание на случващото се около него. Поради тези причини детето не изпитвало привързаност към баща си и не искало да пребивава в неговия дом, а самата среда в дома на родителя криела рискове за неговото отглеждане и възпитание. Поради именно тези причини предлага по – ограничен режим на лични отношения между бащата и детето, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18 ч.
Твърди също така, че ищецът реализира трудов доход като строител в Германия в размер на 1500 евро, докато самата тя получавала нетно трудово възнаграждение от 540 лв., от което отделяла средства за наема на обитаваното от нея жилище в размер на 250 лв. Твърди, че ищецът живее в жилището на родителите си и дели едно домакинство със своя баща, който на свой ред също упражнява трудова дейност. Поради тези причини моли съда да осъди ответника да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 450 лв. заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и издръжка за минало време за периода от 08.04.2018 г. до 08.04.2019 г. в общ размер от 5400 лв. заедно със законната лихва до окончателното плащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал.2 СК, чл. 143, ал. 2 и чл. 146, ал. 1, чл. 149 СК.
Детето Александър Анатолиев Ж. е родено на *** г. от съвместното съжителство на своята майка Д.С.И. и баща А.Ж.Ж.. От социалния доклад става ясно, че в началото на съвместното си съжителство родителите пребивавали в Англия, а след узнаване на бременността си майката се прибрала в страната при собствените си родители, където за кратък период след раждането на детето се установило цялото семейство. Впоследствие семейството заживяло в дома на родителите на ищеца, а след това страните по делото се разделили, като ответницата заедно със сина си се преместила на квартира, а ищецът потърсил трудова реализация в Германия, където пребивава и към момента. От социалния доклад става ясно, че понастоящем майката задоволява пълноценно нуждите на детето си от храна, подслон, облекло, здравни грижи и образователни потребности, както и че в наетото от нея жилище са създадени много добри условия и удобства за неговото отглеждане, което се потвърждава и от показанията на самата наемодателка, която периодично я посещава във връзка с получаването на наемната цена. Добрите грижи, полагани от ответницата, се потвърдиха и от свидетелката Теодорина Стоянова, нейна майка, която заяви, че внукът ѝ е силно привързан към дъщеря ѝ и не може да заспива в нейно отсъствие.
Според впечатленията на свидетеля Владимир Ж., брат на ищеца, детето е изградило силна връзка и със своя баща, който проявява много добро отношение към него, поради което в негово присъствие то се чувства весело и щастливо; стремежът на бащата да контактува със сина си се потвърди и от свидетелката Десислава Чернева, негова позната, която обаче заяви, че майката препятства свободното им общуване, тъй като не го пуска при другия му родител, когато са на детската площадка. Свидетелката не съумя да опише конкретната ситуация и причините, предизвикали този отказ, при положение че и двамата родители са се намирали на едно и също място; тя също така сподели увереността си, че ответницата настройва детето срещу неговия баща, като го определя пред него като лош, но заяви, че е получила тази информация от разговори с познати, както обикновено се случвало в един малък град. Същевременно от разпита на свидетеля Ж. се установи, че непосредствените му впечатления върху отношенията между неговия брат и племенник са изградени при краткотрайните му и нечести посещения в дома на общия им родител, когато детето присъства в този дом.
В показанията си свидетелката Стоянова, както и свидетелите Хриска Митева, баба на ответницата, и Ивайло Иванов, неин брат, заявиха, че ищецът и неговият баща злоупотребяват с алкохол, тъй като всяка вечер се събират с компания в беседката пред блока, в който живеят, или в близко заведение, където до късно консумират алкохолни напитки. Свидетелката Стоянова заяви, че дори при осъществяване на личните контакти със сина си ищецът се е явявал в нетрезво състояние, включително и с личния си автомобил, който шофирал докато детето било разположено на предната седалка. Свидетелствата в тази насока намират подкрепа в справката за съдимост на ищеца, от която става ясно, че чрез споразумение № 81 от 08.02.2016 г. по НОХД № 20/2016 г. той е признат за виновен за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Наред с останалите наложени му наказания, ищецът бил лишен от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, с която санкция според свидетелката Митева той не се съобразил, тъй като продължавал да шофира автомобила си, включително и в пияно състояние. Данните, изнесени от посочените трима свидетели, се потвърдиха и от показанията на разпитаната по искане на ищеца свидетелка Чернева, която призна, че го е намирала в нетрезво състояние заспал на стълбите на входа, и която само коригира твърденията на останалите свидетели за участието му в ежедневните сбирки на беседката пред блока, като редуцира броя им до два – три пъти седмично. Според показанията на свидетелката Митева, изпадайки в състояние на алкохолно опиянение, ищецът проявявал агресия и обиждал съжителката си, включително и в присъствието на нейната баба, а отделно от това упражнявал и физическо насилие над нея, за което свидетелката узнала от самата ответница, както и от физически белези по тялото ѝ. Свидетелят Иванов посочи, че в един летен ден около 14 ч., докато гостувал на родителите си, той чул през прозореца виковете на сестра си, призоваваща ищеца да прибере извадения нож, и поглеждайки навън, забелязал, че той действително държи нож в ръката си, заплашвайки с оръжието нейния придружител в присъствието на сина на страните, който се уплашил и разплакал.
От събраните по делото доказателства става ясно, че след раздялата майката осъществява в пълен обем грижите за отглеждането и възпитанието на детето на страните, тъй като задоволява неговите емоционални, материални и здравословни потребности и осъществява фактическите грижи, свързани с обслужването на неговото ежедневие. Не бяха ангажирани доказателства, че тя е създала нова връзка, заради която неглижира сина си за сметка на новия си партньор, вместо което стана ясно, че тя е всеотдаен, грижовен и любящ родител, чиито приоритети са изцяло свързани с личността и нуждите на неговото дете. Положените до момента усилия от нейна страна в дейността по обгрижването на детето в достатъчна степен разкриват родителския ѝ потенциал, както и способността й в бъдеще да полага пълноценни грижи, подпомагащи неговото израстване и личностно развитие. Същевременно родителските качества на бащата не могат да бъдат оценени на същата висота, тъй като от показанията на свидетелите става ясно, че той злоупотребява с алкохолни напитки, което от само себе си разкрива занижени критерии за дължима към обкръжението му отговорност, включително и тази към малолетното му дете. Пристрастието към алкохола компрометира възможностите на бащата да изпълнява качествено родителските си задължения, тъй като поставя под въпрос както постоянството му при осъществяването на фактическите грижи за детето, така и стремежа за приоритетно обезпечаване на неговите материални потребности. Отделно от това злоупотребата с алкохол създава рискове за здравето и живота на сина на страните, тъй като от свидетелските показания стана ясно, че ищецът си е позволявал да го транспортира в нетрезво състояние с личния си автомобил, което съдът не поставя под съмнение с оглед цитираната по – горе негова присъда за шофиране в пияно състояние, разкриваща занижената му отговорност към неговите и на околните лица здраве и живот. Липсата на достатъчен родителски потенциал от страна на ищеца се установява и от поведението му към бившата му партньорка, към която стана ясно, че е проявявал грубо и оскърбително отношение, както и изобщо от насилническите му прояви, изразяващи се в отправяне на сериозни заплахи към лица от обкръжението на ответницата, при това в присъствието на сина си, когото изплашил и разстроил твърде много. Констатираната в производството диспропорция в родителските качества и способности на страните по делото налагат категоричния извод за основателност на предявения от ответницата насрещен иск за предоставяне на родителските права и определяне местоживеенето на детето при нея, поради което същия следва да се уважи; същевременно неоснователен се явява предявения от бащата иск за възлагане на родителската отговорност спрямо сина му, поради което същият следва да се отхвърли, ведно с претенцията за определяне на местоживеенето му при него и за заплащане на месечна издръжка.
На основание чл. 127, ал. 2 СК със съдебното решение следва да се определи подходящ режим на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, като в тази насока страните направиха различни предложения относно интензитета на бъдещите контакти между ищеца и сина му, съответно в стеснен и в по – разширен вариант. При изложените данни съдът счита, че не е удачно тези контакти да се осъществяват с преспиване, тъй като стана ясно, че както ищецът, така и неговият баща често консумират алкохолни напитки и нерядко злоупотребяват с тях, което поведение не дава гаранции за качеството на грижите, които биха осигурили на детето докато то пребивава в дома им, нито доколко биха обезпечили неговата физическа сигурност и емоционален комфорт. Стана ясно, че ищецът вече е извършил действия, чрез които е застрашил здравето на детето си, шофирайки с него след употреба на алкохол, както и психическото му равновесие, общувайки с него в нетрезво състояние, проявявайки в негово присъствие грубо отношение към майката и заплашвайки с нож неин познат, поради което съдът приема, че алкохолното му пристрастие крие потенциални рискове за околните и преспиването на детето в дома му нарушава неговото спокойствие и сигурност. Поради тези причини между бащата и детето следва да се определи следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч. без преспиване и по един ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници отново от 10 ч. до 17 ч. Тъй като констатираните по – горе проблеми в поведението на ищеца е възможно и дори наложително да бъдат преодолени, така определеният режим, който не способства в достатъчна степен за изграждане на пълноценни отношения с детето му, следва да бъде разширен в друго съдебно производство, ако у бащата бъде установено друго ниво и степен на родителска и житейска отговорност.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, а според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента 140 лв.). В конкретния случай детето Александър Анатолиев Ж. е на тригодишна възраст, поради което неговата нужда от храна, отопление, подслон, облекло, консумативи, такси за детско заведение се явява очевидна и безспорна. Претендираната в настоящото производство месечна сума от 450 лв. се явява по – голямата част от общия размер на паричните средства, необходими за обезпечаване на посочените по – горе материални потребности, които съвместно и двамата родители са длъжни да осигурят. Установи се, че майката реализира брутен месечен доход от трудово правоотношение в размер на 645 лв., като освен обичайните разходи за обезпечаване потребностите на детето си (за храна, облекло, такси, отопление, консумативи), заплаща и месечен наем в размер на 250 лв. Ищецът от своя страна работи в Германия и получава брутно месечно възнаграждение в размер на 1250 евро, чийто нетен размер по негови твърдения възлиза на 900 евро. От представен по делото договор за наем става ясно, че същият заплаща и наемна цена в размер на 350 евро месечно, поради което съдът намира, че от оставащата сума той е в състояние да отдели за сина си издръжка в размер на 350 лв. месечно, при чието определяне са отчетени както неговите възможности, така и факта, че доходът на майката е сравнително по – нисък от този на другия родител, а също и необходимостта от компенсиране на фактическият ѝ принос в отглеждането на детето, който съществено превъзхожда този на бащата. Поради така изложените причини искът за заплащане на месечна издръжка следва да се уважи до така посочения размер, а за горницата – да се отхвърли като неоснователен. Чл. 149 СК гласи, че издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Ответникът не заяви твърдения, че в периода от 08.04.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 08.04.2019 г., е изпълнявал задължението си да издържа сина си, поради което следва да се приеме, че същото за посочения период все още не е погасено. Поради тези причини искът за заплащане на издръжка за минало време следва да се уважи за целия период на исковата претенция, като общо дължимата сума на фона на посочените по – горе нужди на детето се фиксира на размера от 4200 лв., над която сума искът да се отхвърли като неоснователен.
Поради частичното уважаване на насрещните искове на основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК А.Ж.Ж. следва да заплати на Д.С.И. разноски в размер на 800 лв. за адвокатски хонорар и 25 лв. за държавна такса, а поради отхвърлянето на първоначалния иск – адвокатски хонорар в размер на 650 лв. Поради частичното отхвърляне на иска за издръжка в полза на А.Ж.Ж. следва да се присъдят разноски по съразмерност , а именно 40 лв. за адвокатски хонорар. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК А.Ж.Ж. следва да заплати държавна такса върху определената издръжка в размер на 504 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Александър Анатолиев Ж. с ЕГН ********** на неговата майка Д.С.И. с ЕГН ********** ***, при която ОПРЕДЕЛЯ неговото местоживеене, като на бащата А.Ж.Ж. с ЕГН ********** *** се ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч. без преспиване и по един ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници отново от 10 ч. до 17 ч.
ОСЪЖДА А.Ж.Ж. с ЕГН ********** *** да заплаща на сина си Александър Анатолиев Ж. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Д.С.И. с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 350 лв. (триста и петдесет лв.), считано от 08.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на месечна издръжка над така посочената сума.
ОСЪЖДА А.Ж.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на сина си Александър Анатолиев Ж. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Д.С.И. с ЕГН ********** *** издръжка за периода от 08.04.2018 г. до 07.04.2019 г. в размер на 4200 лв. (четири хиляди и двеста лв.), заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.04.2019 т., до окончателното ѝ плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на издръжка за минало време над така посочената сума.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от А.Ж.Ж. с ЕГН ********** *** против Д.С.И. с ЕГН ********** ***, чрез които ищецът моли съда да му предостави упражняването на родителските права спрямо детето на страните Александър Анатолиев Ж. с ЕГН **********, като определи местоживеенето му при него, както и да осъди ответницата да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 145 лв.
ОСЪЖДА А.Ж.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати Д.С.И. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса и 1450 лв. (хиляда четиристотин и петдесет лв.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на деловодни разноски над така посочената сума.
ОСЪЖДА Д.С.И. с ЕГН ********** *** да заплати А.Ж.Ж. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 40 лв. за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на деловодни разноски над така посочената сума.
ОСЪЖДА А.Ж.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Силистра държавна такса за настоящото производство в размер на 504 лв. (петстотин и четири лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/