ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35092
гр. София, 21.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20211110158111 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на И. Г. Л., с ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ул. „Велчо Л.“, бл. 55, ап. 10, подадена чрез адв. К. П. срещу *** със седалище
и адрес на управление в *** с която са предявени осъдителни искове за осъждането на
ответника да възстанови на ищеца сумата от 10 010, 89 евро /с левова равностойност
от 19 579, 60 лв./, представляваща стойност на неразрешени платежни операции –
9 984, 29 евро и заплатени за тях преводни такси в размер на 26,60 евро за извършени
на 12.04.2021 г. и на 16.04.2021 г. общо четири транзакции от открита при ответника
банкова сметка на ищеца, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 478, 30 евро/ с левова равностойност на 935, 47 лв./,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху
сумата от 10 010, 89 евро с левова равностойност на 19579, 60 лв. за периода от
22.04.2021 г. до 10.10.2021 г.
Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като
доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства,
както и да бъде допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза , която да
даде заключение по поставени в исковата молба въпроси.
В срока по чл. 131 вр. чл.62, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба, подаден от ***, подаден чрез юрисконсулт Златко Стойчев. Ответникът не
възразява срещу приемането на приложените писмени доказателства, както и по
отношение надопускането на исканата експертиза, като поставя допълнителни
1
въпроси.
По редовността
Ответникът възразява, че в исковата молба не е посочена банкова сметка
съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК и следва да бъде дадена възможност на
ищеца да отстрани тази нередовност.
По допустимостта:
Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както
на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено
правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад
по делото.
По доказателствата:
Писмените доказателства, представени с исковата молба са допустими,
относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са
необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат приети
и приложени по делото.
Искането за допускане на съдебно-техическа експертиза следва да бъде уважено
като вещото лице отговори на посочените в исковата молба и отговора към нея
въпроси.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца И. Г. Л., представляван от адв. К. П. в срок до първото
открито съдебно заседание с нарочна молба да посочи банкова сметка съгласно
изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.03.2023
г., 10.45 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице, като на
страните се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора
на исковата молба.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
2
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
В исковата молба се съдържат твърдения, че между И. Г. Л. и „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД е сключен договор за разплащателна сметка, по силата на който
ищецът има при ответника открита банкова сметка в евро, към която е издадена и
безконтактна дебитна карта, като използва услугите електронно банкиране и
електронни разплащания.
През април 2021 г. при опит да извърши плащане ищецът е установил, че не са
налице достатъчно парични средства в банковата му сметка и плащането е отказано.
След извършена справка установил, че от сметката му са извършени четири
неправомерни превода в полза на непознати от него лица в общ размер на 9 984, 29
евро, за които е начислена преводна банкова такса в размер на 26, 60 евро. Твърди, че
преводите са извършени както следва на 12.04.2021 г. от сметката на ищеца е
преведена сумата в размер на 2430 евро в полза на лицето Румен Стойчев, начислена е
такса 6,65 евро; на 12.04.2021 от сметката на ищеца е преведена сумата от 2558, 75
евро в полза на Венера Денева, начислена е такса 6,65 евро; на 16.04.2021 г. от
сметката на ищеца е преведена сума в размер на 2430 евро в полза на Румен Стойчев, с
начислена такса 6,65 евро, на 16.04.2021 от сметката на ищеца е преведена сумата от
2565, 54 евро в полза на Венера Денева с такса с взета такса 6,65 евро.
Веднага след като е установил неправомерното извършените транзакции ищецът
е уведомил ответника и след като е посетил клона на *** е получил информация, че
транзакциите са извършени онлайн чрез интернет.
През септември ищецът получил писмо от банката, в което му било съобщено,
че няма основание да му бъдат възстановени сумите, тъй като той поради небрежност
не е успял да запази персонализираните си защитени характеристики на инструмента.
Ищецът твърди, че извършените банкови операции на 12.04.2021 г. и на
16.04.2021 г. не са наредени от него, на тези дати не е получавал на телефонния си
номер код за потвърждаване на транзакциите и не е уведомен за извършените
транзакции чрез sms, нито е използвал банковата си карта.
Ищецът твърди още, че никога не е предоставял банковите си данни на когото и
да било, както и че винаги е съхранявал надлежно банковата си информация.
Счита, че възстановяването на стойността на неразрешената операция е следвало
да бъде извършено незабавно, но не по-късно от края на следващия работен ден.
Срокът за изпълнение на това задължение от страна на доставчика на платежните
услуги е изтекъл на 22.04.2021 г., тъй като ищецът е уведомил банката на 21.04.2021 г.,
като в случая денят на изпълнението е законовоопределен и ответникът е изпаднал в
забава на 22.04.2021 г. Според ищеца дължимата лихва за забава върху сумата от
10010, 89 евро /с левова равностойност от 19 579,60 лв./ за периода от 22.04.2021 г. до
3
10.10.2021 г. е в размер на 478, 30 евро.
възражения на ответника:
Ответникът възразява срещу основателността на иска.
Сочи, че единствено е сезиран с формуляр, в който са посочени като
неправомерни транзакциите от 12.04.2021 г. и 16.04.2021 г., извършени в полза на
Венера Денева съответно за сумите от 2558,75 евро и от 2565,54 евро, а по отношение
на останалите процесни трансакции не е получавал официално оспорване от ищеца по
надлежния ред. Твърди, че втората трансакция, направен на 15.04.2021 г. представлява
връщане в полза на ищеца на първоначално преведената сума от ***.
Твърди, че оспорените платежни операции са извършени чрез система за
интернет банкиране на *** след успешен вход с потребителско име и парола –
персонализирани средства за сигурност. Преводите са подписани с получени sms
кодове, получени на посочения от ищеца мобилен телефонен номер, поради което и са
изпълнени законовите изисквания за установяване идентичността на клиента,
предвидени в чл. 100 от Закона за платежните услуги и платежните средства /ЗПУПС/.
Счита, че банката е осигурила всички възможни средства за сигурност, поради
което и не е било възможно трансакциите да бъдат извършени без знанието и участието
на клиента. Твърди още, че банката редовно разяснява на клиентите си как да се
предпазят от „фишинг измами“, а в чл. 192 от Общите условия изрично са предвидени
инструкции за сигурност при използване на банкови продукти, поради това и в случай,
че са налице неправомерни преводи те се дължат на допусната груба небрежност от
страна на клиента.
Сочи още, че съгласно чл. 193 от Общите условия, че в случай на избран като
начин на авторизиране на активни транзакции еднократен код, изпратен от банката
чрез sms, в искането клиентът следва да посочи мобилен номер, но банката не носи
отговорност, когато липсват договорни отношения на клиента с мобилния оператор
и/или технически причини, свързани с мобилния оператор или техническите средства
на онлайн потребителя или ако последният е променил телефонния си номер без да е
уведомил банката.
Възразява още, че ищецът не е изпълнил задължението по чл. 75, т. 2 ЗПУПС и
не е уведомил веднага банката след узнаването за спорните трансакции, тъй като на
15.04.2021 г. е получавал sms съобщения по повод други трансакции, а е уведомил
банката едва на 20.04.2021 г.
Оспорва основателността на акцесорния иск.
- правна квалификация – предявени са осъдителни искове в условията на
4
акцесорност с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС във вр. чл. 86 ЗЗД
- права и обстоятелства, които се признават – наличието на договор между
страните за издаване на дебитна карта и предоставяне на банкови услуги, по силата на
който е открита банкова сметка в евро, както и извършените трансакции от сметката на
ищеца в полза на Венера Денева, както следва на 12.04.2021 г. за сумата от 2558, 75
евро и на 16.04.2021 г. за сумата от 2430 евро
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – наличие на
договорни отношения между страните, както и извършването на трансакциите в полза
на Венера Денева
- разпределение на доказателствената тежест – По главния иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в тежест на ищеца е да докаже сключването на
договора разплащателна сметка; извършването на плащането; обстоятелството, че
плащането е извършено от лице, различно от титуляра на сметката; уведомяването на
доставчика на платежни услуги, а в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата,
върху които основават възраженията си, включително извършването на платежната
операция от титуляра на сметката. По акцесорния иск за заплащане на обезщетение за
забава в тежест на ищеца е да докаже, че уведомил
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
На основание чл. 146, ал. 4 чр. Чл.148 ГПК от ГПК съдът:
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба
документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори
на въпросите, посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, със специалност: Книгоразпространение -
библиотечно-информационни дейности, Компютърни системи, мобилни комуникации,
софтуерен и хардуерен компютърен оценител, софтуерно пиратство. Достъп до
класифицирана информация.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-техническата експертиза в размер
на 400 лева, вносим в едноседмичен срок от съобщението, както следва 200 лв. от
ищеца и 200 лв. от ответника
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след представяне на доказателства за внесен
депозит, като при необходимост му се издадат съдебни удостоверения.
УКАЗВА на ответника, че ако не подаде отговор по исковата молба и не изпрати
представител в първото по делото съдебно заседание, без да направи искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, съдът може да постанови неприсъствено
решение в полза на ищеца.
5
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на
спора. Отказът на страните да участват в процедура по медиация или непостигането на
медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящото производство за държавна такса.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
УКАЗВА на страните, че в случай, че страната, която живее или замине за
чужбина за повече от един месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по
делото.Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Когато посочените лица не посочат съдебен адресат,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 40 ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6