РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Кърджали, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20225140101361 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 55 от ЗЗД
Ищецът Н. Р. О. от гр.К. твърди, че притежава банкова сметка в „ТЪРГОВСКА
БАНКА Д” АД - София, финансов център Кърджали, офис Момчилград, която сметка била
открита като съдлъжник на бившият й съпруг, които по време на бракът изтеглил от банката
кредит, като родителските права по отглеждането и възпитанието на детето били
предоставени на нея, а бащата бил осъден да заплаща, чрез нея като майка и законна
представителка на детето ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., но поради нередовното
й плащане, ищцата образувала изпълнително дело и длъжникът бил уведомен, че следва да
изплаща дължимите суми чрез ЧСИ, но от месец декември 2021г. длъжникът започна л да
плаща нередовно издръжката и след проверка от прокуратурата разбрала, че сумите за
издръжка били превеждани по нейна сметка в банката ответник, при което ищецът останала
учудена, тъй като при предишен подобен случай била посетила банката и обяснила, че това
са суми дължими на дъщеря й и банката не може да разполага с тях. След поискана
разпечатка на движението на суми по банковата й сметка установила, че са извършвани
плащания за издръжката на детето, подробно посочени в исковата молба по дати, но същите
били усвоени от банката за погасяване на просрочен кредит лихви и такси. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати сумата в размер на общо
1655.05 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаването на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по
делото съдебни и деловодни разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Търговска
банка Д“АД , с който считат, че исковата молба е неоснователна и недоказана. В тази насока
излагат съображения, че бившият съпруг на ищеца И. Р. Ф. и Н. Р. О. били
кредитополучатели по два отделни договора за кредит и постъпващите и налични суми по 2
процесната сметка били ползвани за погасяване на просрочил Договор за потребителски
кредит с №***** от 15.07.2015г. по който кредитополучател била ищцата Н. Р. О., която не
плащала усвоения от нея кредит, поради което Банката служебно събирала от сметката й на
база доброволно дадено съгласие от ищцата и изцяло по доброволен извънсъдебен ред
банката извършвала събирането на дължимите суми по кредита от наличното салдо по
сметката, като между кредитора и длъжника не била налице договорка, че суми, постъпили
по сметката, не са годни да бъдат използвани за погасяване на кредита. По силата на чл. 16,
ал. 4 от Общите условия „С подписване па договори за кредит кредитополучателя дава
своето съгласие Банката да събирала служебно всички дължими такси, комисионни, лихви и
главница от наличностите по сметките му при Банката. В деня на падежа, Банката събира
служебно дължимата лихва и главница по разплащателната сметка на кредитополучателя, а
в случай, че по нея няма достатъчно наличност, Банката има право да задължи сметките на
Кредитополучателя в национална и чуждестранна валута....", поради което постъпилите по
банковата сметка на ищцата суми с основание „издръжка" не били несеквестируеми, тъй
като погашенията се извършвали на база доброволно и изрично съгласие, дадено на банката
от страна на Н. Р. О. да събира от нейната сметка дължими суми по кредита, поради което
Банката не е нарушила закона, събирайки от тези суми просрочил по кредит, поради което е
било налице принудително изпълнение и не е приложим институтът на несеквестируемостта
по чл. 446 от ГПК. Сочат, че ищцата е тази, която препятствала получаване на присъдената
на детето й издръжка, тъй като заради собствената си небрежност и неизрядност, същата
тьрпи негативни последици и за да оправдае собственото си противоправно поведение
обвинявала Банката и се опивала да черпи права, с които не разполага. Молят съда да
отхвърли иска, като претендират направените по делото разноски, в това число
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства: движение по сметка, покана
за 3 доброволно изпълнение, решение №67/26.03.2020г. по в.гр.д. №270/2019г. на КОС,
определение №696/20.11.2020г. на ВКС, изпълнителен лист от 11.12.2020г., актуално
състояние, договор за потребителски кредит №*****/15.07.2015г., погасителен план, Общи
условия, запорно съобщение, изпълнителен лист от 12.11.2019г., писмо, както и като взе
предвид показанията на разпитаните по делото свидетели Ш. О. и Б. Ч., намери иска за
неоснователен.
Бившият съпруг на ищцата И. Р. Ф. е кредитополучател по Договор за потребителски
кредит с № ***** от 21.12.2018г., сключен с „Търговска Банка Д" АД. По така сключения
договор за кредит освен кредитополучателят, други задължени лица /съдлъжници и
поръчители/ няма. Кредитът се обслужва посредством сметка, чийто титуляр е
кредитополучателят И. Р. Ф..
Н. Р. О. е кредитополучател по Договор за потребителски кредит с №***** от
2
15.07.2015г., сключен с „Търговска Банка Д" АД. По така сключения договор за кредит И. Р.
Ф. е солидарен длъжник. Кредитът се обслужва посредством сметка, чийто титуляр е
кредитополучателяг Н. Р. О., а именно посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN:
****************.
Ищцата Н. Р. О. не плаща дължимите по кредита ежемесечни вноски, поради което
същата е в просрочие. Именно поради неплащане на дължимите вноски в срок, на основание
чл. 21 от Наредба № 3 на БНБ и чл. 16, ал. 4 от Общите условия, приложими при
предоставяне на потребителски кредити и кредити-овърдрафт на физически лица на
„Търговска Банка Д" АД, неразделна част от договора за кредит - на база дадено изрично
съгласие от кредитополучателя Н. Р. О., Банката събира служебно всички дължими по
креди та суми от наличностите по сметките на кредитополучателя.
Предвид гореизложеното при постъпления по банкова сметка с IBAN:
**************** с титуляр Н. Р. О., системата на Банката автоматично „събира“
дължимите по кредита суми.
В действителност по банкова сметка с IBAN: **************** с титуляр Н. Р. О.
има постъпления с наредител И. Р. Ф. или трето лице с основание „издръжка за С. Ф.", от
които постъпления автоматично са погасени просрочията по кредита.
Горецитираната банкова сметка е свободна от обезпечителни или изпълнителни
запори, наложени от частни/държавни съдебни изпълнители или НАП, които да препятстват
извършване на погашения по кредита на Н. Р. О..
Служители на Банката многократно са разговаряли с ищцата и са й обяснили, че
следва да посочи на бившия си съпруг друга сметка, по която той да превежда дължимата
издръжка, за да може ищцата да разполага свободно със сумата и да задоволява нуждите на
детето. От страна на ищцата и на бившия й съпруг не са предприети никакви действия. По
делото се установи , че с постъпващите и налични суми по процесната сметка са ползвани за
погасяване на просрочил и дължими суми по Договор за потребителски кредит с №***** от
15.07.2015г. по който кредитополучател е ищцата Н. Р. О.. Н. Р. О. не плаща усвоения от нея
кредит, поради което Банката служебно събира от сметката й. Това, че сумите от сметката на
ищцата са послужили за погасяване на дължими суми по изтегления от нея кредит е видно и
от представеното от нея към исковата молба движение по сметка, а именно погасяванията са
за дължими суми по договор за кредит от 15.07.2015г. , което е извършвано на основание
чл. 21 от Наредба № 3 на БНБ и чл. 16, ал. 4 от Общите условия, приложими при
предоставяне на потребителски кредити и кредити-овърдрафт на физически лица на
„Търговска Банка Д" АД, неразделна част от договора за кредит, Банката има право да
събира служебно всички дължими по кредита суми от наличностите по сметките на
кредитополучателя. Ищцата Н. Р. О. е дала изричното си съгласие за това с подписването на
договора за кредит. На база на доброволно дадено съгласие от длъжника - ищцата по
настоящото дело, и изцяло по доброволен извънсъдебен ред банката извършва събирането
на дължимите суми по кредита от наличното салдо по сметката, като между кредитора и
длъжника не е налице договорка, че суми, постъпили по сметката, не са годни да бъдат
използвани за погасяване на кредита.
Общите условия, приложими при предоставяне на потребителски кредити и кредити-
овърдрафт на физически лица на „Търговска Банка Д" АД са подписани от всички
задължени лица и на основание чл. 17 и чл. 18, т. 6 от Договор за потребителски кредит с
№***** от 15.07.2015г. са предоставени на кредитополучателя и са неразделна чат от
договора за кредит, което означава, че обвързват страните.
По силата на чл. 16, ал. 4 от Общите условия „С подписване па договора за кредит
кредитополучателя давя своето съгласие Банката да събира служебно всички дължими такси,
комисионни, лихви и главница от наличностите по сметките му при Банката. В деня на
3
падежа, Банката събира служебно дължимата лихва и главница по разплащателната сметка
на кредитополучателя, а в случай, че по нея няма достатъчно наличност, Банката има право
да задължи сметките на Кредитополучателя в национална и чуждестранна валута.../“.
Въз основа на горецитираните разпоредби „Търговска Банка Д" АД законосъобразно
е събрала просрочените дължими суми по Договор за потребителски кредит с №***** от
15.07.2015г. от наличностите по сметка с IBAN: ****************, чийто титуляр е
кредитополучателя Н. Р. О..
Гореизложеното е потвърдено и от показанията на свидетеля Б. Ч. - служител на
„Търговска Банка Д" АД. Г-жа Ч. обясни , че в края на работния ден наличните по
обслужващата кредита сметка се „събират" автоматично за дължимите по кредита суми.
Няма ръчна намеса на служител, а е механичен процес.
Постъпилите по банкова сметка с IBAN: **************** суми с основание
„издръжка" не са несеквестируеми, тъй като погашенията се извършват на база доброволно
и изрично съгласие, дадено на банката от страна на Н. Р. О. да събира от нейната сметка
дължими суми по кредита, поради което Банката не е нарушила закона, събирайки от тези
суми просрочия по кредит.
В случая не е налице принудително изпълнение и не е приложим институтът на
несеквестируемосгта по чл. 446 от ГПК.
Всички, изложени в исковата молба, обстоятелства относно нередовното плащане на
издръжка от бащата, снабдяването с изпълнителен лист от ищцата за дължимите суми за
издръжка и образуването на изпълнително дело нямат отношение към конкретния казус.
Титулярът на сметка може да се разпорежда с всички, налични по нея суми, без
значение от основанието с което постъпват, разбира се само в случай, че върху сметката
няма тежест - наложен запор или някакъв вид блокировка по специален закон. В настоящия
казус титулярят на сметката Н. Р. О. е дала изричното си съгласие, подписвайки договор за
кредит, Банката да се разпорежда с налични суми за покрИ.е на просрочил и други
изискуеми плащания по кредита.
Постъпилите суми по сметка на ищцата с основание „издръжка" биха били
несеквестируеми, ако бяхме в хипотезата на чл. 446, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Единствено в
рамките на висящо изпълнително производство можем да говорим за вещи/суми, спрямо
които може или не да бъде насочено изпълнение. Разпоредбите на чл. 444 до чл. 446а от
ГПК вкл. регламентират реда за това. Изхождайки и от систематичното тълкуване на
цитираните разпоредби, същите са част от Дял втори „Изпълнение на парични вземания",
който е в Част пета от ГПК „Изпълнително производство".
Съществен момент в случая е обстоятелството, че се касае за суми, постъпващи по
сметка на лицето, в полза на което се извършва плащането на задължението за издръжка.
Не става въпрос за суми, налични по сметка на задълженото да плаща издръжка лице
И. Ф./бащата на детето/.
Също така, сумите не са постъпвали по сметка на детето С. Ф., в който случай
банката не би имала основание да ги отнася за погасяване на кредит, отпуснат в полза на
майката и ползван от нея.
Ищцата Н. Р. О. е образувала изпълнително производство срещу И. Ф. за
задълженията му за издръжка, за която е осъден с влязло в сила решение. Ако изпълнението
беше насочено срещу доходи и суми по сметка с титуляр И. Ф., тогава щеше да намери
приложение разпоредбите на чл. 446, ал. 3 от ГПК и дължимите суми за издръжка щяха да са
с приоритет.
Същевременно е налице и хипотезата на чл. 446, ал. 4 от ГПК, тъй като не се
извършва принудително изпълнение, насочено срещу вземанията за издръжка на Н. Р. О.
4
като майка на непълнолетно дете, в полза на което е дължима издръжка. Установи се, че
ищцата е тази, която препятства получаване на присъдената на детето й издръжка. Ако Н. Р.
О. е била редовен платец и изпълнява в срок задълженията си кьм „Търговска Банка Д" АД
по Договор за потребителски кредит с №***** от 15.07.2015г. и заплащаше ежемесечната
вноска по кредита, която съгласно Погасителен план - Приложение 1 към договора е в
размер на 149.69 лв., то е нямало да се начисляват лихви, които да увеличават задължението
и превежданите суми за издръжка на детето й по нейна сметка, щяха да са разполагаеми.
Заради собствената си небрежност и неизрядност, ищцата търпи негативни последици.
Видно от събраните гласни доказателства, от служители на Банката с ищцата е
осъществен неколкократно контакт. Свидетелката г-жа Ч. обясни, че многократно й е
обяснено, че с постъпващите по сметката суми за издръжка ще се покриват автоматично
просрочията по кредита. Ръчна намеса за задържане или отлагаме на тези операции не е
възможна. За да се излезе от неприятната ситуация на ищцата са и предложени и обяснени
няколко варианта за действие или да плаща редовно кредита си, за да не излиза в просрочие,
или да тегли на каса постьпилата сума в деня на постъпване преди автоматичната операция
на банковата система, или да посочи на бившия си съпруг друга сметка в друга банка, в
която да превежда издръжка на детето, като нито един от предложените варианти не е
реализиран от ищцата. С бездействието си същата сама не действа в интерес на детето.
Възраженията на процесуалния представител на ищцата, че с бившия й съпруг И. Ф.
не може да се разбере доброволно да превежда издръжката по друга сметка са
несъстоятелни. Ако няма разбирателство и доброволни действия, то ищцата би могла с
намесата на съда да задължи бившия си съпруг да плаща издръжката по конкретна сметка
или поне в конкретна Банка.
И не на последно място, ищцата е съвсем наясно, че със средствата, постъпили с
основание „издръжка" ще се погасява кредитът й, т.к. вече е имала този казус с Банката. И в
период преди претендирания в настоящото производство период, страните са били
изправени пред същата ситуация. Тогава на ищцата след изрично решение на управителните
органи на Банката й е възстановена сума, постъпила като издръжка и послужила за
погасяване на просрочия, макар и Банката да не е била длъжна. Проявено е човешко
отношение и са й предоставени сумите за издръжка. Още тогава е обяснено на ищцата, че
трябва да вземе мерки, за да не се повтаря ситуацията, но явно безрезултатно.
По изложените съображения, съдът намира предявения иск за неоснователен и
недоказан, поради което следва бъде отхвърлен.
При този изхода на делото, следва ищцата да заплати на ответника сторените по
делото разноски от 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Р. О. с ЕГН ********** , действаща като майка и
законна представителка на малолетното дете С. И. Ф. с ЕГН **********, двете от гр.К. със
съдебен адрес: **********, адв. Б. против „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ с ЕИК *********
гр.София, р-н Красно село, бул.“Ген. Тотлебен“ №8 иск за заплащане на сумата от 1 544.95
лева ведно със законната лихва до окончателното изплащане , като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Н. Р. О. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ********** да ЗАПЛАТИ
на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ с ЕИК ********* гр.София, р-н Красно село, бул.“Ген.
Тотлебен“ №8 направените по делото разноски от 150.00 лева за юрисконсултско
5
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6