Р Е Ш Е Н И Е
№ 266 07.10.2019г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 940 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на С.С.Е. с ЕГН **********, в качеството
му на управител на „Т.Л.“ ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.В.П. ***/ против Наказателно
постановление № 24-002476 от 08.08.2019г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр.Стара Загора, с което на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на дружеството-жалбоподател
е наложено административно наказание – имуществена санкция по чл.415б от КТ в
размер на 1500 /две хиляди и петстотин/
лева, за административно нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ. Моли се съдът да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно и постановено в нарушение на адвитистративно-производствените
правила.
В
съдебно заседание за дружеството-жалбоподател представител не се явява. Не
сочат нови доказателства.
Процесуалният
представител на ДИТ – гр.Стара Загора оспорва жалбата, като неоснователна и
пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, като
законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Като взе
предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, настоящата инстанция намири за установено от фактическа и
правна страна следното:
При
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 15.07.2019г. на
обект: Бистро „Немо“, намиращо се в КК Слънчев бряг, общ.Несебър, кв.Чайка №
41, стопаносвано от „Т.Л.“ ЕООД с ЕИК*****, инспекторите в ДИТ-гр.Сткъм момента
на проверката на 15.07.2019г., работодателят „Т.Л.“ ЕООД не държи на
разположение на контролните органи поименни графици за работа за месец юли
2019г. За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател бил съставен
акт, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление е останал управителят на
дружеството-жалбоподател, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане
в производството пред настоящата инстанция.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта
и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от съставителя, респективно от административно-наказващия орган. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да
издава НП по силата на Заповед № 0058 от 11.02.2014г. на ИД на ИА ГИТ и Заповед № 3-0634 от 02.07.2019г. на ИД на ИА ГИТ) в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Описаната в акта фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя Б.Г., свидетел при установяване на нарушението.
Независимо
от горното обаче, съдът счита, че при издаване на атакуваното наказателно
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на същото.
Съображенията за това са същите.
Видно от обжалваното наказателно
постановление, дружеството-жалбоподател е санкционирано на основание чл.414, ал.1 от КТ. В същото време, в
диспозитива на наказателното постановление е отразено, че на жалбоподателят е
наложена имуществена санкция по чл.415б
от КТ в размер на 1500 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.414,
ал.1 от КТ, Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице,
ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.415б от КТ, Работодател, длъжностно лице или работник или
служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното
постановление не плати наложената му имуществена санкция или глоба, дължи лихва
в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода
плюс 20 пункта.
Констатираното от съда разминаване
при отразяване на санкционната норма препятства възможността на жалбоподателя
да разбере санкцията от 1500 лева за какво му е наложена – за установеното от
контролните органи административно нарушение или за дължима от жалбоподателя
лихва. Горното съставлява съществено нарушение на
административно-производствените правила, съответно е достатъчно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-002476
от 08.08.2019г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Стара Загора,
с което на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на „Т.Л.“ ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя С.С.Е., със съдебен адрес:***
/чрез адв.В.П. ***/ административно наказание – имуществена санкция по чл.415б
от КТ в размер на 1500 /две хиляди и
петстотин/ лева, за административно нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: