Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София ……...2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти въззивен
състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА Й.А
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Зоя Пандурска
и с участието на прокурор Станимир Димитров, като разгледа докладваното от
съдия Ангелова ВНОХД № 736 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С
присъда от 11.04.2018г. по НОХД 20407/2015г. по описа на СРС - НО, 115-ти
състав е признал подсъдимите Х.А.К., И.В.Н. и В.И.В. за невиновни в това, че на
11.11.2014 г. около 13.30 часа в гр. София, жк „Младост 3” на ул. „Инж. ********” пред пункт за
вторични суровини, в съучастие помежду си като извършители, да са отнели чужди
движими вещи: мобилен телефон марка „Моторола”, кожено калъфче, чип за достъп
до асансьор, метална халка и метална нокторезачка,
всичко на обща стойност 30,60 лв., от владението на П.Т.Й.с намерение
противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и ги е оправдал по
повдигнатите обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Срещу
съдебния акт е депозиран протест от прокурор при Софийска районна прокуратура и
допълнение към него, като представителят на държавното обвинение счита присъдата
за незаконосъобразна и неправилна, постановена в противоречие със събрания в
хода на наказателното производство доказателствен материал. Посочва, че
първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал в цялост показанията на
свидетеля К., които са правдиви, безпротиворечиви и кореспондират с
доказателствената съвкупност. Според държавното обвинение не съществува пречка
обстоятелства по делото да бъдат установени с производни доказателства при
невъзможност първичните такива да бъдат събрани. Прави искане протестираната присъда да бъде отменена, а въззивната
инстанция да постанови нова, с която подсъдимите бъдат признати за виновни по
повдигнатите обвинение.
В
разпоредително заседание на 20.02.2019г. по реда на чл. 327 от НПК след
служебна проверка на материалите по делото въззивният състав не установява
нужда от извършване на други съдопроизводствени
действия, като не допуска разпит на подсъдимите, свидетелите и вещите лица. С
оглед информация досежно смъртта на един от подсъдимите – В.И.В., е постановено
да бъде изискан препис от акт за смърт и справка от НБД „Население“.
Пред
въззивния съд в открито заседание подсъдимите Х.А.К.
и И.В.Н. се явяват. Последните се представляват от служебен защитник адв. М.Г..
Защитата оспорва протеста, като в хода на съдебните прения процесуалният
представител на подсъдимите заявява, че постановената присъда от СРС е правилна
и съдът аргументирано е обосновал своя извод в мотивите. Моли присъдата да бъде
потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Подсъдимите поддържат
казаното от своя защитник.
Представителят
на държавното обвинение в открито заседание пред въззивната инстанция не
поддържа така подадения протест. Счита депозирания протест и допълнението към
него за бланкови, тъй като прокурорът при СРП при изготвяне на последните не е
посочил в какво се изразява твърдяното несъответствие между установеното по
делото и отразеното в мотивите и присъдата. Посочва, че липсват безспорни и категорични
доказателства за съставомерността на инкриминираното
деяние, поради което присъдата следва да бъде потвърдена като правилна.
Софийски
градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява
от събрания доказателствен материал по делото. Въз основа на пълен, обективен и
всестранен анализ на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени
доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно
недоказаност на повдигнатото обвинение. При самостоятелна преценка на събраните
по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимите
и пострадалият П.Й.се познавали, тъй като всички продавали вторнични суровини в
обособените за това пунктове. На процесната дата –
11.11.2014г., подсъдимите, които били употребили
алкохол преди това, срещнали пострадалия пред един от пунктовете, находящ се в
гр. София, жк „***” на ул. „Инж. ********”. Между
тях възникнал конфликт, който бързо прераснал във физическо съприкосновение. Те
нанесли няколко удара, вследствие на които пострадалият паднал на земята.
Междувременно
от пункта за изкупуване на неметали излязъл свидетелят В.С., който работел като
началник-склад там. Той видял, как подсъдимият К. ритал с крака тялото на
пострадалия Й.. В непосредствена близост до падналото лице стояли подсъдимият Н.
с окървавена дясна ръка в областта на дланта и по кокалчетата и подсъдимият В..
С появата на свидетеля С. физическата саморазправа била прекъсната, като
подсъдимите се отправили към автобусната спирка.
След
като останали сами, С. помогнал на Й. да се измие, тъй като последният имал
кръв по лицето. Пострадалият не споделил, каква е била причината за нанесения
побой, като след известно време си тръгнал.
В
хода на наказателното производство била назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза на живо лице от вещото лице доц. д-р Н.С.. Видно
от същата на лицето П.Т.Й.са причинени следните травматични увреждания –
контузия и повърхностна разкъсно-контузна рана по
тилната област на главата; кръвонасядания по лицето и
дясната ушна и задушна област; кръвонасядане на
очната ябълка на лявото око; кръвонасядания и
охлузване по устните на устата; повишена подвижност (разклащане) на първи долен
десен зъб. Вещото лице е достигнало до извода, че предвид морфологията,
локализацията и начина на лечение на уврежданията на Й. е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
От
изготвените в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
съдебно-психиатрични експертизи било установено, че подсъдимият В.И.В. страда
от алкохолна болест, синдром на зависимост, симптомна
епилепсия с големи редки припадъци. Според становището на вещото лице
заболяването не е нарушило способността на подсъдимия да възприема фактите от
действителността и да дава достоверни обяснения както към датата на деянието,
така и към момента на изготвяне на експертизата. Относно подсъдимия И.В.Н. е
констатирано, че последният е психично здрав. Вещото лице приема, че към
момента на извършеното деяние същият е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване – лека към средна степен, което не е пречка да разбира значението и
свойството на постъпките си, както и да ръководи действията си. В заключение
вещото лице констатира, че епизодичната употреба на алкохол от подсъдимия Н. не
е довела до болестна зависимост и до психотични
проблеми.
След
извършената цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, съответстваща на
фактите, установени посредством надлежно приобщените по делото гласни
доказателствени средства – обяснения на подсъдимия Х.К. /л.60/, свидетелски
показания на В.С.С. – дадени в хода на съдебното
следствие /л.150,гръб-л.151/, както и приобщените му показания по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК /ДП л.83 и 85/ и на А.Г.К. – дадени в хода на
съдебното следствие /л.151,гръб-л.152/, както и приобщените му показания по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК /ДП л.87/; писмени доказателства и
доказателствени средства; справки за съдимост /л.17-19; л.21; л.23/, епикризи на В.В. /л.76-84/;
справка за лицето П.Т.Й./л.95/; протоколи за разпознаване на лица и предмети
/л.92-93/ и други; изготвените в хода на наказателното производство
съдебно-медицинска експертиза на живо лице /ДП, л. 98/ , съдебно-психиатрични експертизи /л. 131-138/,
съдебно-оценителна експертиза. В хода на съденото следствие пред въззивната
инстанция по реда на чл. 283 НПК се приобщиха и следните писмени доказателства
– справка за подсъдимия В.И.В. от НБД „Население (л.33) и препис-извлечения от
акт за смърт на В.И.В. (л.38).
Въззивният
съд споделя изцяло фактическата обстановка, установена от първоинстанционния
съд, който правилно е оценил фактическите отношения въз основа на събрания
доказателствен материал, като не са допуснати логически грешки при оценката им.
Първоинстанционният съд прецизно и в съответствие с изискванията на
процесуалния закон е анализирал доказателствените
източници като е обосновал съображенията си защо дава вяра на едни и не
кредитира други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите към обжалваната присъда са обсъдени всички събрани по
делото доказателствени материали, като не е допуснато превратното им тълкуване.
Правилно контролираният съд е приел
единствено за доказано нанасянето на побоя, но не и отнемането на
инкриминираните вещи от владението на пострадалия Й., поставяйки в основата на
своите изводи показанията на свидетеля С.. Последният се явява пряк очевидец на
нанесените удари от страна на подсъдимия К., както и на обстоятелството, че
подсъдимият Н. е стоял в непосредствена близост с окървавена ръка. Показанията
на свидетеля С. се отличават с последователност и непротиворечивост, макар и
пред първоинстанционния съд същият да заявява, че не си спомня подробности
относно инцидента. Правилно контролираният съд е приел липсата на спомени като
резултат от изминалия значително дълъг период от инкриминираното деяние до провеждане
на разпита му пред съд, като въз основа на това е приел показанията му на
досъдебното производство за достоверни, давайки вяра именно на тях. Подобно на
първата инстанция, настоящият състав се доверява на показанията, дадени пред
органите на досъдебното производство, от които се извлича информация касателно
нанесеното физическо насилие и авторството. На следващо място, не бива да се
подминава и факта, че свидетелят С. се явява и единственото незаинтересовано от
изхода на делото лице, чийто показания се отличават с последователност,
логичност и непротиворечивост. Същият не се намира в пряка роднинска връзка
нито с пострадалия, нито с подсъдимите, нито са налице устойчиви и здрави
приятелски взаимоотношения между изброените лица. Предвид посоченото настоящата
инстанция намира за правилен извода на районния съд касателно обективността на
посочените доказателствени източници.
При проверка на показанията на С.,
съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал, се установява още, че тези
гласните доказателствени средства кореспондират със събраната доказателствена
съвкупност. От една страна, упражненото физическо насилие се потвърждава от
производните доказателства, извлечени от показанията на свидетеля К.. Преките
доказателства, от друга страна, намират подкрепа в изготвената
съдебно-медицинска експертиза, която
установява нанесените травматични увреждания на пострадалия. И не на
последно място, те кореспондират с писмените доказателствени средства, надлежно
приобщени от първостепенния съд – протоколите от извършеното
процесуално-следствено действие разпознаване на лица и предмети. При
осъществяване на посоченото действие по разследването, свидетелят е разпознал
подсъдимите Н. и К. като извършители на нанесените удари. Съдът намира за
необходимо да отбележи, че разпознаването е проведено по реда и правилата на
НПК. Непосредствено преди осъществяване на процесуално-следственото действие е
проведен разпит на свидетеля С., който е посочил по кои отличителни белези би
могъл да разпознае подсъдимите. Последните при въвеждането им за разпознаване
са били съпоставени с други три лица от мъжки пол. Свидетелят С. разпознава
подсъдимия К. като лицето, нанасяло удари чрез ритници в тялото на пострадалия,
а подсъдимия Н. – като лицето, стояло в непосредствена близост с окървавена
ръка. Процесуално-следственото действие е извършено в присъствието на две поемни лица. Протоколите за разпознаване на лица и предмети
са съставени по установения за това ред, подписани са от всички присъстващи
лица, съдържат всички необходими реквизити, поради което същите са годни
писмени доказателствени средства за отразените в тях факти, на които съдът дава
вяра. В обобщение следва да се посочи, че свидетелските показания на С. като
гласни доказателствени средства са източници на преки доказателства касателно
обстоятелства от предмета на доказване, като възприемайки същите за достоверни
се доказва упражненото физическо насилие върху пострадалия.
Резонно първоинстанционният съд е
поставил под съмнение достоверността на показанията на свидетеля К. касателно
обстоятелството, че подсъдимите са откраднали инкриминираните вещи. Единствено
от посочените гласни доказателствени средства се извлича информация, че
подсъдимите са отнели от владението на пострадалия телефон, ключове и лична
карта. Правилно районният съд е констатирал, че те са източник на производни
доказателства, но настоящият съд не може да се съгласи с твърдението, че като
такива нямат самостоятелна доказателствена стойност. Константна е практиката на
ВКС досежно правната природа на производните доказателства като средство за
разкриване на първични доказателства и за тяхната проверка, като при
недостъпност на последните те биха могли да бъдат заменени от производните
доказателства. В настоящият казус е налице именно такава хипотеза, при която
преките доказателства не могат да бъдат събрани поради смърт на пострадалия.
Неговите показания не са приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 от НПК, поради което законосъобразно първостепенният съд не се е позовал на същите
при постановяване на присъдата. Предвид гореизложеното показанията на свидетеля
К., в частта касателно откраднатите инкриминираните вещи, могат да заменят
недостъпните преки доказателства.
С оглед достигнатия извод
следващият въпрос, на който настоящата инстанция дължи отговор е дали
източникът на производна информация кореспондира с останалия доказателствен
материал по делото и годни ли са тези гласни доказателствени средства, за да им
бъде дадена вяра. Подобно на контролирания съд и въззивната инстанция констатира
съществени противоречия в показанията на свидетеля К., дадени пред съда както с
тези, дадени пред разследващия орган, така и с останалия доказателствен
материал по делото. Първото съществено противоречие е относно начина, по който
свидетелят е разбрал за инцидента. Последният не е категоричен в твърдението
си, че пострадалият му е преразказал случката. Макар и да потвърждава
показанията си, дадени пред разследващия орган, непосредствено пред съда
заявява, че всъщност е научил от приятели. На следващо място, непоследователни
се явяват показанията му относно мобилния телефон, собственост на пострадалия Й.,
за който се твърди, че е откраднат. След прочитане на показанията му той не
потвърждава същите в тази им част, а излага съвсем различна версия за това как
пострадалият се е сдобил с инкриминирания телефон. Посочените противоречия
внасят съмнение в достоверността на показанията на свидетеля К.. Липсата на
категоричност и безпротиворечивост не позволяват в
настоящия случай производните доказателства да заменят преките такива, като
настоящата инстанция се солидаризира с извода на първостепенния съд да не даде
вяра на показанията в частта им касателно отнемането на инкриминираните вещи от
владението на пострадалия Й..
На следващо място, за да обоснове
недостоверността на показанията на свидетеля К. първоинстанционният съд се е
позовал на съмнение касателно достоверността на споделеното, от страна на
пострадалия Й.. Този извод се споделя от въззивния
състав. Правилно е констатирана предубеденост на Й. като пострадал от случилото
се. Изначално качеството на пострадал не може да бъде тълкувано единствено и
само по себе си като основание за необективност на показанията, а само като
предпоставка за по-задълбочен анализ на същите. В конкретният случай
свидетелските показания не са приобщени към доказателствената маса поради липса
на съгласие на защитата, поради което следва да се прецени дали споделеното на
свидетеля К. от страна на пострадалия отговаря обективно на случилото се.
Съпоставено с доказателствата по делото, подобно на контролирания съд,
настоящата инстанция констатира, че непосредствено след инцидента пострадалият
не е споделил на свидетеля С. за изчезналите вещи. Макар и последният да е
спомогнал за преустановяване на физическото насилие и е помогнал на Й. да се
измие и съвземе, пострадалият в този момент не е споделил за откраднати вещи. Свидетелят
С. не само, че разбира за осъществена кражба едва, когато отишъл в полицията,
но и видно от неговите показания подсъдимият К. е ритал пострадалия, а другите
двама са стояли в непосредствена близост. Нито един от тях не е бил наведен до
тялото, така че да е имал достъп до джобовете на пострадалия. Вярно е, че
свидетелят С. не е очевидец на случилото се от самото начало, на като годен
източник на преки доказателства именно неговите показания се приемат и от настоящия
съд като основни доказателствени средства, върху които се изгражда вътрешното
убеждение. Предвид горното настоящата инстанция намира за неоснователно
възражението на държавното обвинение, че показанията на свидетеля К. неправилно
не са кредитирани, а потвърждава като правилен и законосъобразен, макар не
изцяло по посочените от първостепенния съд съображения, извода за
недостоверност на обсъдените гласни доказателствени средства във вече
посочената част, изключвайки ги от доказателствената съвкупност.
Не на последно място, настоящата
инстанция намира за необходимо да обсъди обясненията на подсъдимия К..
Констатацията на първостепенния съд, че обясненията могат да бъдат годни
доказателствени средства, ако същите не бъдат опровергани от останалия
доказателствен материал, е принципно вярна, но не е съпоставена към конкретния
казус. Контролираният съд е посочил единствено, че в частта, в която
обясненията противоречат на останалия доказателствен материал, следва да се
приемат като недостоверни. Въззивният съд, разглеждайки обясненията на
подсъдимия К. в светлината на тяхната процесуална двойнствена
природа едновременно като доказателствено средство и средство за защита, намира,
че последните са изолирани от останалия доказателствен материал. Твърдението,
че на инкриминираната дата подсъдимият не се е срещал с пострадалия се
опровергава както от показанията на свидетеля С., така и от писмените
доказателствени средства – протоколи за разпознаване на лица и предмети.
Обясненията в частта относно информацията за оказан натиск върху пострадалия и
върху свидетеля К. от страна на разследващите органи, вследствие на който те са
дали неверни показания, също остават изолирани. Нито един от разпитаните пред
първоинстанционния съд свидетели не дава информация относно приложен натиск, за
да дадат конкретни показания. Предвид посочените противоречия с останалия
доказателствен материал показанията на подсъдимия К. следва да се разглеждат
като средство за защита, от което не могат да бъдат извлечени обективни данни
досежно обстоятелства от предмета на доказване.
Настоящият съдебен състав, също
като контролираната инстанция, кредитира като обосновано и обективно
заключението на извършената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза на живо лице по отношение на установените травматични увреждания.
Същата е изготвена два дни след инкриминираното деяние от вещото лице доц. д-р Н.С..
От заключението на вещото лице се изяснява вида и характера на нанесените
увреждания – контузия и повърхностна разкъсно-контузна рана по тилната област на главата; кръвонасядания по лицето и дясната ушна и задушна област; кръвонасядане на очната ябълка на лявото око; кръвонасядания и охлузване по устните на устата; повишена
подвижност (разклащане) на първи долен десен зъб, причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице приема, че
уврежданията се дължат на твърди тъпи предмети, като те биха могли да бъдат
причинени и чрез юмруци и ритници. Съобразявайки морфологията на уврежданията
се установява, че същите съответстват на времето на станалия инцидент. Процесното експертно заключение е било защитено по
убедителен начин от страна на експерта по време на изслушването му пред съда. Същото
е изготвено от вещо лице с необходимата квалификация, като заключението е
обективно и обосновано, поради което законосъобразно районен съд е извел въз
основа на него фактическите и правните си изводи.
Първоинстанционният
съд не е кредитирал съдебно-психологичните експертизи, изготвени в хода на
досъдебното производство от вещото лице Е.М.. Настоящата инстанция споделя
изводът за липса на съответна професионална компетентност на вещото лице, тъй
като същото е със специалност клиничен психолог и съгласно разпоредбите на
Наредба № 2 от 26.10.2011г. за условията и реда за извършване на
съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните
експертизи не може да дава заключение относно вменяемостта на лицата към
момента на извършване на деянието. Предвид посоченото правилно съдебнопсихологичните експертизи са изключени от
доказателствената съвкупност.
В
хода на съдебното следствие са назначени и изготвени съдебно-психиатрични
експертизи по отношение на подсъдимите В.И.В. и И.В.Н., които и настоящият
съдебен състав, както първостепенният, използва за формиране на вътрешното си
убеждение. Експертните заключения са изготвени от д-р Н.Я.– психиатър. Същият е компетентен да
предостави заключение по поставените му въпроси. Относно подсъдимият В.И.В. е
констатирана алкохолна болест, синдром на зависимост, симптомна
епилепсия с големи редки припадъци, което не е нарушило към датата на
инкриминираното деяние способността на подсъдимия да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Спрямо подсъдимия И.В.Н. вещото
лице е достигнало до заключението, че същият е психично здрав. Към момента на
извършване на деянието последният е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване – лека към средна степен, което не му е попречило да разбира свойството
и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Изготвените
експертни заключения са обективни, като вещото лице е разгледало всички
необходими документи, за да достигне до конкретните заключения. В съдебно
заседание непосредствено пред първоинстанционния съд д-р Я. убедително защитава
изготвените съдебнопсихиатрични експертизи. Предвид изложеното въззивната
инстанция кредитира последните като обективни и обосновани, изготвени от
компетентно вещо лице.
Предвид
доказателствения анализ настоящият състав намира за недоказани обстоятелства от
предмета на доказване.
Солидаризирайки
се частично с доказателствените изводи на районния съд и на основата на
изяснената фактическа обстановка, въззивният съд преценява
от правна страна следното:
На
първо място, въззивната инстанция констатира основания за прекратяване на
наказателното производство по отношение на един от подсъдимите, а именно В.И.В..
По делото са приобщени писмени доказателства препис-извлечение от акт за смърт
и справка от НБД „Население“, от които е видно, че В.И.В. е починал на
06.01.2019г. Смъртта е настъпила при незавършено наказателно производство
предвид постъпилия протест и допълнение към него, който е породил деволутивния си ефект и делото е пренесено на следващата
съдебна инстанция. Предвид посоченото е налице основание за прекратяване на
наказателното производство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.
Предпоставките са налице, а именно незавършено наказателно производство,
валидно образувано пред въззивната инстанция и последвалата смърт на
подсъдимия. Смъртта е правопогасяващо основание
съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от НК, при настъпването на която се погасява
правоотношението между държавата и дееца. Въз основа на така посочените факти първоинстанционната присъда в частта относно подсъдимия В.
на осн. чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК следва да бъде отменена, а
наказателното производство – прекратено.
На
следващо място, въззивният съд споделя правните
изводи на районния съд, че от така възприетите факти не може да се приеме, че
по безспорен и категоричен начин се установява, че подсъдимите Х.А.К. и И.В.Н.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл. 198, ал. 1, пр.
1 вр. чл. 20, ал.2 НК.
От
обективна страна съставът на престъплението „грабеж“ изисква деецът да отнеме
чужда вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои,
като употреби за това сила или заплашване. Престъплението е съставно като за да
се приеме за осъществен съставът, следва да се докаже от една страна, че деецът
/в случая извършителите/ са употребили физическо насилие с цел да сломят
съпротивата на жертвата и от друга страна – да отнемат от чуждото владение
движими вещи и да ги своят като свои. По делото безспорно се установява, че
тримата подсъдими са нанесли побой над пострадалия. Причинени са травматични
увреждания, които по своята медико-биологична характеристика съответстват на
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Осъщественото деяние е
от частен характер. Липсата на тъжба от страна на пострадалото лице обуславя
невъзможността на съда да признае подсъдимите за виновни за нанасяне на лека телесна
повреда. По делото остава недоказано обстоятелството, че подсъдимите са отнели
мобилен телефон марка „Моторола“, модел „С 139“, черно кожено калъфче, чип за
достъп до асансьор, метална халка и метална нокторезачка.
Нито един от разпитаните свидетели не установява по категоричен начин
твърдението, че по-горе посочените вещи са отнети от владението на пострадалия
и подсъдимите са установили фактическа власт върху същите. По делото не бяха
събрани категорични доказателства касателно кражба на инкриминираните вещи.
Обвинението остава недоказано, поради което правилно първоинстанционният съд е
признал подсъдимите за невиновни. Осъдителна присъда трябва да почива на
категорични, непротиворечиви доказателства, които без съмнение доказват осъщественото
изпълнително деяние, авторството и вината. Липсата на такива обуславя по
аргумент от противното на осн. чл. 303, ал. 2 НПК постановяване на оправдателна
присъда.
При извършената на основание чл.
314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда и
съобразявайки гореизложеното, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи изменението или отмяната й. С оглед на това въззивният
протест следва да бъде оставен без уважение като неоснователен, а първоинстанционната присъда следва да се потвърди като
законосъобразна и обоснована.
Воден от всичко изложено Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 11.04.2018г. по НОХД 20407/2015г.
по описа на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 115-ти състав в
частта, с която подсъдимият В.И.В. с ЕГН: ********** е признат за невиновен и
оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 198, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 НК.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по ВНОХД 736/2019г. по описа на
Софийски градски съд – Наказателна колегия, 9 въззивен
състав, НОХД 20407/2015г. по описа на Софийски
районен съд – Наказателно отделение, 115 състав по отношение подсъдимия В.И.В. с ЕГН: ********** по обвинението за
извършено престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 вр. чл.
20, ал.2 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която се
прекратява наказателното производство подлежи на обжалване и протест в 15 –
дневен срок от уведомяването пред Върховен касационен съд, а в останалата част
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.