Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260127
гр. ВРАЦА, 14.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закритото заседание на 14.05.2021г. в
състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Надя Пеловска
в.гр. дело N 181
по
описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано въз основа на постъпила жалба
от И.А.И. *** против отказа на ЧСИ И. Ц., рег.№***, обективиран в постановление
от 25.03.2021г. да прекрати изпълнително дело №2016***0400710 на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е длъжник
по изпълнително дело №2016***0400710 по описа на ЧСИ Ц., на когото с
обжалваното постановление било отказано делото да бъде прекратено, поради
перемпция. В жалбата се поддържа, че отказът е незаконосъобразен, тъй като за
периода от 14.07.2017г., когато върху банковите сметки на длъжника е наложен
запор, до 23.12.2019г., когато взискателят е поискал извършването на опис на
имущество на длъжника, изпълнителни действия не са били извършвани и поискани.
Жалбоподателят счита, че молбата на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“АД
от 20.11.2019г.за конституирането му по изпълнителното дело не съдържа искане
за извършване на изпълнителни действия, а и с нея не са били представени
доказателства за уведомяването на длъжника за цесията, при което следва да се
приеме, че извършването на изпълнителни действия е било поискано едва с
последващата молба от 23.12.2019г., към която дата срокът по чл.433, ал.1, т.9
от ГПК вече е бил изтекъл.
Иска се отмяна на обжалвания отказ и прекратяване
на изпълнителното дело.
Препис от жалбата на И.А.И. *** е бил връчен на
взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“АД-гр.София, от който е постъпило
писмено възражение за неоснователност на
жалбата. Излагат се подробни доводи, че давностният срок е прекъснат поради това, че с
молбата от 22.11.2018г. за конституирането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
Бг“АД-гр.София като взискател изрично е поискано извършването на опис на
движими вещи и е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.
На основание чл.436, ал.1, изр.2 ГПК ЧСИ Ц. е
представила мотиви по обжалвания отказ, в които се поддържа , че жалбата е
неоснователна.
След като се запозна с приложеното заверено копие
от изп.дело №2016***0400710 по описа на ЧСИ Ц. и обсъди изложените в жалбата
доводи, настоящият съдебен състав приема следното:
Производството по изпълнително дело №2016***0400710
по описа на ЧСИ Ц. е образувано на 08.08.2016г. по молба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД-гр.София, въз основа на 2 бр.изпълнителни листове от 19.03.2014г.,
издадени по ч.гр.дело №67/2014г. и ч.гр.дело №66/2014г.по описа на РС-Оряхово
против И.А.И. ***. По силата на
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.дело №67/2014г. длъжникът И.И. бил осъден да заплати на взискателя „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД-гр.София сумата от 2288 лв.главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 29.01.2014г.до окончателното й изплащане,
сумата от 1461,68 лв.надбавка, сумата от 393,84 лв.мораторна лихва за периода
04.05.2012г.-03.01.2014г. и сумата от общо 182,87 лв.разноски в заповедното
производство. Съответно, по силата на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.дело
№66/2014г. длъжникът И.И. бил осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД-гр.София сумата от475,31 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
29.01.2014г.до окончателното й изплащане, сумата от 80,13 лв.възнаградителна
лихва, сумата от 44,87 лв.мораторна лихва и сумата от общо 125 лв. разноски в заповедното производство.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е
извършено възлагане на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ за извършване на
необходимите изпълнителни действия.
След извършено проучване на имуществото на длъжника,
с постановление от 21.10.2016г. ЧСИ Ц. наложила възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника и настоящ жалбоподател, като възбраната е вписана от
Служба по вписванията-Оряхово с дв.вх.рег.№2443/22.10.2016г.
На 14.07.2017г. ЧСИ Ц. наложила запор върху
банковите сметки на длъжника в „ОББ“АД, „Банка ДСК“ЕАД и „Юробанк България“АД,
като видно от постъпилите от банките отговори-л.40-43 от изп.дело, вземанията,
върху които е наложен запора са признати, но суми по сметка на ЧСИ не се преведени,
поради наличието на изпълнявани предходни запори и липса на достатъчно
наличност за изпълнение на процесния запор. За наложените запори върху
банковите му сметки и за наложената възбрана на недвижим имот, длъжникът И.И. е
надлежно уведомен.
С молба вх.№18488/20.11.2018г. „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ЕАД-гр.София уведомило ЧСИ Ц., че по силата на договор за цесия
от 14.09.2018г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, е придобило
вземанията по изпълнителното дело, поради което поискало да бъде конституирано
като взискател по делото на основание чл.429 от ГПК.
Със същата молба „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ЕАД-гр.София поискало да бъде насрочена дата за извършването на опис на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника, като освен това извършело и
възлагане извършването на необходимите изпълнителни действия по реда на чл.18
от ЗЧСИ. Към молбата са приложени съответните документи, удостоверяващи
прехвърлянето на вземането и правата на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД по
договора за цесия.
Конституирането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ЕАД като взискател по изпълнителното дело е извършено от ЧСИ с постановление
от 20.12.2018г., за което длъжникът е уведомен. Във връзка с указания от ЧСИ,
на 06.03.2019г. „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ЕАД е представило и доказателства за внесени такси по ТТРЗЧСИ.
С молба вх.№33044/23.12.2019г. новоконституираният
взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД отново поискал от ЧСИ насрочването
на дата за опис на движими вещи на длъжника, като такъв опис е насрочен от ЧСИ Ц.
едва с призовка за принудително изпълнение изх.№119/02.01.2020г. Описът бил
насрочен за 03.02.2020г., но по делото няма данни същият да е извършен,
съответно за причините за неизвършването му.
С молба от
17.03.2021г. длъжникът поискал
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като
с обжалваното постановление тази молбата е била приета за неоснователна.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на жалбата е отказът на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство, като това действие подлежи на обжалване от
длъжника, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. От приложеното на л.276
от делото съобщение е видно, че длъжникът И.И. е уведомен за отказа на 02.04.2021г./л.100/,
като с оглед на това жалбата се явява подадена в законоустановения срок по
чл.436, ал.1 ГПК. При това положение и като отчита наличието на правен интерес
у жалбоподателя, настоящият съдебен състав приема жалбата за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Регламентираната в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК перемпция представлява
законово определеният период за съществуването на правото на взискателя да иска
от съдебния изпълнител да предприема принудителни действия срещу длъжника.
Уредбата изхожда от принципа, че висящността на изпълнителния процес се поддържа не
служебно, а от взискателя, който трябва да посочва изпълнителен способ, да иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Съгласно
задължителните указания в т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС – ОСГТК по тълк.
д. № 2/2013 г., реалното извършване на изпълнителни действия /а не само
поискването им/ е от значение за прекъсването на давността по чл. 116, буква
"в" ЗЗД, но не и за наличието на прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. За последното е от
значение единствено поискал ли е взискателят прилагането на изпълнителен
способ.
В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа, т. е. да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа. Ето защо ако
взискателят не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го
стори, тече давност и когато не е поискано извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Двугодишният
срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение, тъй като:1) осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно); 2) поисканите способи не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане.
В разглеждания случай първото осъществено
изпълнително действие е налагането на възбрана върху собствен на длъжника
недвижим имот, което е сторено на 21.10.2016г. Следващото изпълнително действие
е това по налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, като
информацията, че така приложения способ не би могъл да бъде успешно осъществен,
поради наличието на предходни запори, е постъпила по изпълнителното дело на
24.07.2017г. След посочената дата и то преди изтичането на срока по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, новоконституираният взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ЕАД е поискал извършването на нови изпълнителни действия-опис на движими
вещи, което е станало с молбата му от 20.11.2018г. Доколкото с подаването на
молбата от 20.11.2018г. към нея са били приложени всички необходими документи,
удостоверяващи прехвърлянето на вземанията по изпълнителните листове, то без
правно значение е, че самото конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД
е извършено на 20.12.2018г., тъй като ефектът на конституирането следва да бъде
зачетен от датата на подаване на молбата. По тази причина от датата на подаване
на молбата следва да бъде зачетено и съдържащото си в нея искане за извършване
на опис на движими вещи. Следва да се посочи също така, че неоснователно е
направеното от жалбоподателя-длъжник възражение, че извършената цесия на
процесното вземане не го обвързва, тъй като не му е съобщена по реда на чл. 99 ЗЗД.
С молбата на взискателя от 14.01.2019г./л.66 и 67/ е представено копие от уведомлението за извършена
цесия, което е връчено на длъжника на 14.11.2018г, поради което следва да се
счита, че същият е уведомен за цесията. Независимо от горното обаче следва да
се отбележи, че длъжникът може да прави възражение във връзка с ненадлежното му
уведомяване за извършената цесия, само в случай че твърди да е погасил
задължението си спрямо първоначалния кредитор. Такова твърдение от страна на жалбоподателя
И.И. не е релевирано.
По изложените съображения следва да се приеме, че
срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекъснат с подаването на молбата с
вх.№18488 от 20.11.2018г., като следващото прекъсване на този срок е с молбата
на взискателя от 23.12.2019г., с която той отново е поискал извършването на
опис, както и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. След
23.12.2019г. срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не тече, тъй като
осъществяването на посочените от взискателя изпълнителни способи не е
осъществено по причини, за които той не може да отговаря-в случая неясно е по
каква причина насрочения за 03.02.2020г.опис не е осъществен.
Изложеното дава основание да се приеме, че жалбата
на длъжника И.А.И. се явява неоснователна, а обжалваният отказ на ЧСИ Ц. да
прекрати изпълнителното производство е законосъобразен, поради което ще следва
да бъде потвърден.
При този изход на делото, в полза на взискателя „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД ще следва да бъдат присъдени деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на осн.чл.78, ал.8 ГПК, вр.с
чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.с чл.27 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ И. Ц., рег.№***,
обективиран в постановление от 25.03.2021г., да прекрати изпълнително дело
№2016***0400710 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА И.А.И. ***, ЕГН ********** да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД-гр.***, с ЕИК ***, сумата от 100 лв.деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1......... 2..........