РЕШЕНИЕ
№ 2026
гр. Пловдив, 07.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330112858 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Л. К. Ш., ЕГН ********** против „София
Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК ********* , с която е предявен установителен иск с
правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК.
Ищецът твърди сключване на договор за потребителски кредит от 05.05.2021 г.,
по който клаузата за дължимост на неустойка по пар. 6 - за непредоставено
обезпечение била нищожна. Моли се за прогласяването й за такава и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който признава
иска. Моли да не му бъдат възлагани разноски, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е
подписан договор за потребителски кредит от 05.05.2021 г. /вж. Определение по чл.
140 ГПК № 7812/30.09.2021 г. – л.35-36/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите
1
писмени доказателства.
Ответникът признава иска. Чрез направеното признание той по същество се
отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че
твърденията на ищеца отговарят на действителното правно и фактическо положение,
което води до съвпадение на насрещните позиции на страните.
Според чл. 175 ГПК, направеното признание следва да се преценява от съда с
оглед на всички обстоятелства по делото. Съобразно представените доказателства,
съдът счита, че оспорената клауза от договора е недействителна.
Предоставен е кредит от 700 лева, при предвидена в пар. 6 неустойка от 155,97
лева за непредоставяне на обезпечение в 3дневен срок – поръчителство на ФЛ с тр.
възнаграждение над 1800 лева или на две ФЛ с тр. възн. над 1500 лева всяко,
отговарящи и на конкретно изброени допълнителни критерии. Уговорено е разсрочено
плащане на неустойката на вноски.
Изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство съдържа
множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри,
които – предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се
предоставят – тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението
неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително
затруднение относно ФЛ – поръчители, т.к. същите следва да отговарят на критерии, за
които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за
осигуровки, чиста кредитна история и пр./, с определени изисквания за получаван
размер на тр. възнаграждения, които са значителни по стойност. При това положение
и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски,
следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза
изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към
сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на
обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката
всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна
печалба за заемодателя.
Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с
добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването
на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
2
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение;
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи;
вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена;
съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може
да изпълнява и наказателна функция.
Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение
има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на заетата сума.
Такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.
Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В
случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се
посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един
вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното
задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като
само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на
подлежаща на връщане сума с необоснован размер, което е в контраст с добрите нрави
и не се толерира от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка
за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.
При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова
доказателствената тежест да установи валидността на клаузата за неустойка. У него
лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този
факт.
Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при
сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26,
ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие.
Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължение по нея.
Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и доказан, при което
3
следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Не се споделя твърдението за приложение на чл.
78, ал. 2 ГПК – не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на закона за
освобождаване от отговорност. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК
и доказателства за плащане на 50 лева – ДТ.
Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно
ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на минимума от 300 лева, която следва да се
присъди лично на пълномощника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Л. К. Ш., ЕГН
**********, с адрес: .... и „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Васил Калчев“ № 58, ап. 6, че клаузата
на параграф 6 от сключения помежду им договор за потребителски кредит от
05.05.2021 г., уреждаща задължение за плащане на неустойка, е недействителна.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Васил Калчев“ № 58, ап. 6 да плати на Л. К. Ш.,
ЕГН **********, с адрес:....., сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Васил Калчев“ № 58, ап. 6, на основание чл. 38,
ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. М.В. М., със служебен адрес: ..., сумата от 300
лева /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца Л. К. Ш. в производството по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4