РЕШЕНИЕ
№
1679
град Пловдив, 06 .10.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, XXIII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретар Христина Николова и участието на
прокурор Петър Петров, като разгледа КАНД № 1485/2022г. по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от Х.Т.Т., с адрес
***, подадена чрез адв. Т. против Решение №47/18.04.2022г., постановено по АНД
№20225310200043/2022г. по описа на Районен съд – Асеновград -III н.с за потвърден Електронен фиш /ЕФ/ Серия К №3624480, издаден от ОД на МВР-
гр.Пловдив, с който на осн. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба
в размер на 50 лева“ за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, установено чрез АТСС.
Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати разноски в размер на 80
лева за юрисконсултско възнаграждение.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно, като се развиват доводи за
допуснати съществени нарушения на съдебните правила, изразяващи се в направените
изводи при обсъждане на доказателствата и за липса на пороци на проведения
административно- наказателен процес. Настоява се за отмяна на съдебното решение
му и отмяна на издадения ЕФ. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение
за две инстанции.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР-Пловдив, редовно призована, не взима становище
по касационната жалба и обжалваното решение на Районния съд. Не претендира разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и счита, че
първоинстанционният съдебен акт като законосъобразен, следва да бъде оставен в
сила.
Касационният
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните за това
съображения:
Производството
пред Районен съд се е развило във връзка с Решение №33 от 10.01.2022година,
постановено по КАНД №2842/20221г по опис на Административен съд-Пловдив-26
състав, с което е отменено Решение №58/17.09.20221г. по АНД №502/2021год на
Асеновградски районен съд и делото е върнато за ново разглеждане със
задължителни указания по прилагане на
закона. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Х.Т.Т. против процесния електронен фиш сер.К №3624480, издаден от ОД на МВР- гр.Пловдив, в който
обективираните констатации са се изразили в това, че на
06.03.2020 г., в 16.28 часа, на главен път 1-8 в зоната на км. 251+550, посока
на движение на контролираните МПС от изток към запад, било фиксирано нарушение
за скорост, установено с автоматизирано техническо средство TFR-1M № 566, за
предвижващото се МПС товарен автомобил „Ивеко 35 СЕ 4" с рег. № ********.
В контролирания участък действало ограничение на скоростта 60 км./ч., въведена
с пътен знак В-26, а системата заснела предвижване със скорост от 71 км/ч.,
превишение от 11 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу Х.Т.,
в качеството му на лице което е собственик на автомобила и на когото същият е
регистриран, за нарушение на чл.21 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, с който на
основание чл.182 ал. 2 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба
в размер на 50 лева“. Към
ЕФ е приложен снимков материал с посочен номера на автомобила, справка за
собственост, техническо описание на мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №10.02.48356, протокол за лабораторна проверка на техническо средство
за измерване №7-33-17, №7-22-18 и №5-32-19, протокол за използване на АТСС №239р-6606
от 19.036.2020г., заповед за оправомощаване, справка нарушение. В хода на
първоинстанционното съдебно производство в изпълнение на задължителните
указания е представена справка за нарушител и справка изх.№11-00-231/01.03.2022г.
на ОПУ-Пловдив относно разположението и действието на пътен знак В26 в
процесния пътен участък. Приобщени са и гласни доказателства по показанията на
свидетеля К.И.С.. За да потвърди обжалваният ЕФ, районният съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е установено извършеното
административно нарушение и неговия автор, законосъобразно е определена и
наложена и съответната санкция, с което са изпълнени всички законови изисквания
по неговото издаване.По отношение на представената справка от 01.03.2022г на
ОПУ-Пловдив е направен анализ на кръстовището и действието на поставеният пътен
знак В26 за ограничение на скоростта до 60км/ч и е прието, че отговорът на
управлението не съответства на представената към него пътна схема. Изложени са
съображения, че действието на въведената забрана за ограничение на скоростта
действа в процесният пътен участък, представляващ сложно кръстовище, а не до
средата на кръстовището. Посочено е, че мястото на действието на поставения
знак В26 започва преди км.251+550.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено
административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В
дадения случай, по
отношение на направените изводи за установяване на нарушението, авторът на
административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на
санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни.
Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на
установената съдебна практика. Първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че представеният отговор изх.№ 11-00-231/01.03.2022г.
на ОПУ-Пловдив не съответства на представената схема на кръстовището и посоката
на движение на процесното МПС, както и за действието на пътен знак Б26 за
въведено ограничение на скоростта до 60 км/ч в процесният пътен участък. Тези
изводи са законосъобразни и съответни на всички събрани по делото
доказателства, вкл. на разпитания свидетел С.. По преписката
и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на
извършване на нарушението, обстоятелството, че е санкционирано физическо лице, което
е довело до законосъобразно изпълнение на административно – производствените
правила. Спазена е процедурата по издаване на атакувания електронен
фиш, като правилата, възведени с разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП постановяват, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. В този смисъл касационната
инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като няма смисъл
същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите
констатации и правните изводи на
районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е
необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в касационната жалба
оплаквания, се явяват неоснователни. Във
връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция,
следва в случая да се посочи, че те са същите, които той е поддържал и пред
районният съд, който е дал законосъобразен отговор на всички тях. В случаят законосъобразно
е ангажирана отговорността на касатора, поради което и законосъобразно е
определена административната санкция. Не съществува двусмислието, посочено от
касатора като нарушение на административно производствените правила. Ето защо
възражението е неоснователно.
По направеното възражение на
касатора за съществено нарушение на административно – производствените правила,
свързано с обстоятелството, че при санкция глоба в размер на 50 лева не следва
да бъде ангажирана отговорността му с издаване на ЕФ, а следва да са спазени
правилата по съставяне на АУАН, респ. да се издаде НП, то същото се явява
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. В нормата на
чл.39, ал.2
изр.1 от ЗАНН е посочено, че за маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или
указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в
размер от 10 до 50 лв. Така „необжалваем минимум“ по смисъла на чл.39 ал.4 ЗАНН
се явява сумата от 50 лева. В този смисъл има и постановена съдебна практика,
ясно и последователно изразена в Решение № 1399 от 19.07.2022 г. на АдмС -
Пловдив по КАНД № 1353/2022г., Решение № 1282 от 1.07.2022 г. на АдмС - Пловдив
по КАНД № 1281/2022г., Решение № 1281 от
1.07.2022 г. на АдмС - Пловдив по КАНД № 1278/2022г., Решение № 713 от 20.04.2022 г. на АдмС -
Пловдив по КАНД № 384/2022 г. и много други. Като е съобразил посочената
съдебна практика, първоинстанционният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, при правилна преценка на събраните писмени
доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, с което
е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на електронния
фиш, при правилно вътрешно убеждение. С оглед
изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С
оглед този изход на спора разноски се дължат на ответника, който не е направил
своевременно искане за тяхно присъждане, поради което съдът не дължи
произнасяне по тях.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. 2 от АПК, Пловдивският административен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №47/18.04.2022г., постановено по АНД №20225310200043/2022г. по
описа на Районен съд – Асеновград -III н.с
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.