Р Е
Ш Е Н
И E
№ 239 20.06.2019 год. гр.Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански състав,
на пети юни две хиляди и деветнадесета година,
В открито съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар: Д.Х.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
член съдията СЕРАФИМОВА
в.гр.дело № 337 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение № 124/04.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1839/2018 г., Районен съд – Димитровград, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, е приел за установено, че ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от М.М.М.– Д., Ж.П.С. и Р.Д. дължи на М.Н.С., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 255,53 лв. – платена без основание по фактура от 19.10.2018г. – допълнително начислена електроенергия за минал период, а именно от 17.08.2016г. до 14.11.2016г., в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електроенергия за обект с ИТН ***, находящ се в гр.***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 05.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е била издадена Заповед № 933/05.11.208г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1722/2018г., по описа на РС – Димитровград.
С решението съдът е осъдил „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да
заплати на ищцата сумата в общ размер на 770 лв. – деловодни разноски както в
заповедното, така и в исковото производство.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, който го обжалва в законоустановения срок.В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в полза на ищеца, което довело и до постановяването на едно неправилно решение. Според жалбоподателя, основният извод в решението на първоинстанционния съд, че извършената корекция на сметката на клиента за изминал период е лишена от правно основание, е изцяло погрешен и е в противоречие с новата нормативна уредба, по-точно с обнародваните на 12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Обосновава се тезата, че корекцията на неизмерваната електрическа енергия е извършена на годно правно основание – чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, във вр. с чл. 45, ал. 1, във вр. чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. Възприетото от съда в обжалваното решение на практика означавало, че правилата на ПИКЕЕ се суспендират мълчаливо, което води до отказ за тяхното прилагане. Мотивите на съда били несъстоятелни, доколкото ПИКЕЕ представлявали подзаконов нормативен акт, приет от ДКЕВР по надлежния ред. Сочи се, че корекцията е извършена именно въз основа на подзаконов нормативен акт, а не въз основа на договорни клаузи. От друга страна, принципните положения на чл. 82 от ЗЗД относно въпроса за вината при неизпълнение на облигационни задължения били неприложими в случая и „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД не е твърдяло неизпълнение на договора от страна на клиента. С прилагането на ПИКЕЕ се доказвало само реално доставеното количество електроенергия, въз основа на което се калкулира дължимата сума от клиента за реалното му потребление. Следвало да се вземе предвид и новата съдебна практика на ВКС на РБ. Жалбоподателят моли въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд – Димитровград и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от ищцата иск. Претендира се още заплащането на разноски за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ищцата адвокатски хонорар.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваемата страна М.Н.С., чрез пълномощника й адв. Д., с който оспорва жалбата като неоснователна.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, редовно призован, не изпраща свой представител.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата – редовно призовата – не се явява. Пълномощникът на въззиваемия – адв. Д. е депозирал молба, с която заявява, че не може да присъства в съдебно заседание поради служебна ангажираност. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред настоящата инстанция.
Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М.Н.С. с искова молба, с която срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е бил предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК. Ищцата е изложила твърдения, че в началото на м. ноември 2018г. била получила от ответното дружество фактура № **********/19.10.2018г. на стойност 255,53 лв., която сума била дължима за периода от 17.08.2016г. до 14.11.2016г., вследствие на установено неизмерва, непълно или неточно измерване на количество електроенергия за обект с ИТН ***, находящ се в гр.***, с клиентски № ***. Ищцата била платила посочената сума на каса, тъй като падежът бил настъпил и предстояло евентуално изключване на електрозахранването при неплащане. Твърди още, че не била ползвала допълнително начислената електроенергия, поради което претендира съда да признае за установено, че ответното дружество й дължи сумите в размер на 255,53 лв. – главница по фактура № **********/19.10.2018г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 05.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 345 лв. – разноски, за които вземания била издадена Заповед № 933/05.11.208г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1722/2018г., по описа на РС – Димитровград. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който се оспорва исковата претенция като неоснователна. Възразява, че процесната сума била начислена и претендирана правомерно от ответника, по процедура за корекция на сметка, намираща нормативна основа в ПИКЕЕ.
На 14.11.2016г. служители „Електроразпределение
Юг” ЕАД били извършили проверка на
електромера, отчитащ доставената електроенергия в обекта на ищцата, при която
го демонтирали. Извършените действия били закрепени в Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на СТИ № 317863/14.11.2016г. Проверката била
извършена в присъствието представител на ищцата. Демонтираният електромер бил
предаден на БИМ за извършване на метрологична експертиза. Заключението на
експертизата сочело за извършена нерегламентирана манипулация. Едностранна
корекция в настоящия случай била извършена по реда на гл.ІХ от ПИКЕЕ – чл. 48, ал.1, т.1, вр. чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ. След получаване на резултатите ЕВН
ЕС определило количествата неизмерена електроенергия по методиката на цитираните
текстове, издал процесната фактура и с писмо уведомил клиента за извършеното
допълнително начисление. Допълнително дължимата сума била в общ размер на
255,53 лв. с ДДС, представляваща стойността на допълнително начислените 1 767 kWh електроенергия за процесния период от 89 дни, а
именно от 17.08.2016г. до 14.11.2016г., който не надвишавал периода по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ. Претендираната
сума била основателно начислена и дължима на ответника. Предвид
изложеното, ответникът искал отхвърляне на предявения иск като неоснователен
както и присъждане на направените по делото разноски.
Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство за установяване съществуването на спорните вземания по заповедта. В тежест на заявителя-ищец е да установи съществуването на вземането си спрямо длъжника. Предметът на спора, решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения на кредитора-заявител в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение. Ето защо и предвид правилата за разпределяне на доказателствена тежест и на основание чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че е извършил плащане на процесната сума от 255,53 лв. в полза на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за дължимостта и получаването на сумата, като проведе пълно и главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с ищеца, както и основанието и размера на вземането.
В конкретния случай ответникът е този който следва да установи и докаже,
че законосъобразно е коригирал сметката
на абоната – ищец в настоящото производство, начислявайки посочената сума в
данъчната фактура
В хода на първоинстанционното производство съдът е събрал и обсъдил всички ангажирани от страните доказателства като е достигнал до правилен извод за основателност на иска, който извод на съда се споделя и от настоящата съдебна инстанция.
Не се спори по делото, а това се установява и от събраните доказателства,че ответното дружество е доставчик на електроенергия, а ищецът е потребител на същата въз основа на договор. Между страните няма спор относно наличното начисляване на електроенергия, на стойност 255,53 лв., представляваща корекция за неотчетена и неплатена стойност на електроенергия 1 767 kWh за минал период – от 17.08.2016г. до 14.11.2016г.
Безспорно по делото е установено, че ищецът
е потребител на електроенергия, с клиентски № ***, с ИТН ***, за обект –
апартамент, находящ се в гр.***.
Установено e от показанията на свид. Д.Н.Н., както и от констативен протокол № 317863/14.11.2016 г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, в присъствието на представител на ищцата, че на същата дата е извършена проверка на електромер с фабричен № ***. В Констативен протокол № 207/13.04.2018 г. на БИМ е записано, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера – изваден куплунг Х15 за сигнализация при отваряне на капака на клемореда, обездвижена пластината на сензора за индикация при отваряне на капак на електромера, подменено съпротивление R19 в измервателната верига, водеща до промяна на метрологичните характеристики на електромера, съответно до несъответствие с метрологичните изисквания. С оглед посочените констатации е било извършено, на основание чл. 51 от ПИКЕЕ, коригиране на сметката и определено количество консумирана енергия за доначисляване – за периода от 17.08.2016г. до 14.11.2016г., на стойност 255,53 лв., с ДДС, за което била издадена фактура № **********/19.10.2018г.
Видно от приетото по делото заключение на
назначената пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза правилно е
приложена методиката за изчисление и остойностяване
на неотчетено количество електроенергия по реда на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ и
размерът на допълнително начислената сума е определен коректно.
Настоящият състав на въззивния съд
споделя изводите, които е направил
районният съд, след като е констатирал, че по делото не са били ангажирани
доказателства, от които да се установи, че е осъществен нерегламентиран достъп
до СТИ от потребителя или друго лице.
В случая не е установено да е осъществено
външно неправомерно въздействие върху електромера, обслужващ обекта на ищцата. Противно
на възраженията на въззивника, настоящият съдебен състав намира, че отношенията
между страните са договорни, поради което и не споделя тезата, че виновното
поведение не е елемент от фактическия състав, пораждащ правото му да извърши
корекция на сметката.
Независимо от уредената в ПИКЕЕ процедура без
да е доказано виновно неизпълнение на поети договорни задължения не би могла да
бъде ангажирана отговорността на ищеца. Следва още да се отбележи, че с решение
№ 2315/21.02.2018г., постановено от ВАС по адм.дело № 3879/2017г., обнародвано
в ДВ, бр. 97 от 23.11.2018г. са отменени разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ,
като решението е влязло в сила в деня на обнародването му и отмяната на
цитираните норми има действие занапред.
Предвид гореизложените съображения и тъй
като въззивникът не е установил при условията на пълно и главно доказване
причинната връзка между определено
поведение на ищцата и
констатираната при проверката, извършена от служители на ответника,
манипулация на електромера, отчитащ доставената до обекта й електроенергия не
би могло да се приеме, че в полза на въззивника е възникнало правото да начисли
допълнителна сума за електроенергия за претендирания от него минал период,
поради което и процесната сума се явява получена от ответника при начална липса
на основание.
До същите крайни изводи е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което и предвид съвпадането на изводите и на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно
следва да бъде потвърдено от настоящата въззивна инстанция, която на основание
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на същото.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба дружеството -въззивник ще следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски. В тази връзка, съдът следва да обсъди и релевираното с въззивната жалба възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено между въззиваемата и процесуалния й представител.Посочената разпоредба предоставя възможност съдът, по почин на насрещната страна, да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер, определен съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Видно от приложения към молбата, постъпила преди съдебно заседание пред настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие, страните по него – въззиваемата С. и адв. Д. са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., платено в брой, в деня на сключването му.
Въззивният съд намира, че настоящият спор не се характеризира с фактическа и правна сложност, а производството пред втората инстанция е приключило в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на въззиваемия не се е явил и не представя доказателства за твърдяната от него служебна ангажираност, в хода на съдебното дирене не са събирани нови доказателства, а отговорът на въззивната жалба е бланкетен. Поради изложеното, претендираното от М.Н.С. възнаграждение се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и съдът определя адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв. Разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. сочи, че минималното възнаграждение за извършено от адвокат процесуално представителство по дела с материален интерес до 1 000 лв. е 300 лв. В настоящият случай цената на иска попада в тези рамки, а именно 255,53 лв. Изложеното обуславя извода на съда, че договореното между ищцата и процесуалния й представител адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция, като надвишаващо с близо 1/3 минималния предвиден размер, е прекомерно и следва да бъде присъдено в определения от закона минимум от 300 лв.
На основание чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 124/04.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1839/2018 г. на Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул. „Христо
Г.Данов“ №37, да заплати на М.Н.С., с ЕГН **********,***
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.