Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 373 15.10.2021
г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурора Румен
Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 348 по описа за 2021 год, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от
Областна дирекция /ОД/ на МВР Стара Загора против Решение № 260192/ 28.06.2021
г., постановено по АНД № 144/ 2021 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което
е отменено Наказателно постановление /НП/ № 349а-1465/
05.10.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора. В
жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Поддържа законосъобразност на
наложеното наказание с доказването по безспорен начин на нарушението и неговия
извършител. Сочи, че трайната съдебна практика е дала
отговор на въпроса за правния характер на заповедите за въвеждане на
противоепидемични мерки, поради което мотивите в тази насока на въззивния съд й
противоречат. Иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се
постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление с
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в полза на ОД МВР Стара Загора.
Алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ответника по касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – К.П.П., редовно
призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за неоснователност на жалбата и
предлага обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено.
Касационният състав на съда като взе предвид събраните
по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към
обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на
обжалваното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното
решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Производството пред Районен съд Казанлък се е развило
по жалба на К.П.П. против Наказателно постановление № 349а-463/ 02.09.2020г.,
издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, въз основа на
съставен АУАН № 284а-1267/ 22.04.2020г., с което на К.П.П. на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300лв за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Като
административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 08.04.2020г около
17:50ч П. посещава обществено място – стадион „Севтополис“, находящ се в гр.Казанлък,
като спортува, с което нарушава въведената с т.I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020г на Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето, а именно:
„преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски
площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“.
За да отмени НП, районният съд е изложил съображения,
че фактическото обвинение не е доказано, защото при
проведения в хода на съдебното следствие разпит на актосъставителя, същия не
могъл да си спомни дали точно жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение.
Приел е, че съдържанието на фактическото обвинение сочи на неспазване на
изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и впоследствие в НП твърде
абстрактно било посочено, че санкционираното лице спортувало, което водело до
неяснота в описанието на нарушението и съответно невъзможност за
индивидуализиране на конкретното деяние.
Отделно е прието, че Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020г
на Министъра на здравеопазването има характер на нормативен административен
акт, който не е породил правно действие и нормите й не могат да попълнят
бланкета на чл.209, ал.1 от Закона за здравето. На това основание е приета
незаконосъобразност на НП и същото е отменено.
Така постановеното решение е неправилно.
Административнонаказателната отговорност на К.П.П. е
ангажирана за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Съгласно първоначалната редакция на текста /Нов - ДВ,
бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, отговорност се предвижда за
субект, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление,
като се наказва с глоба в размер на
5000лв. С изменение ДВ, бр.34 от 2020г, в сила от 09.04.2020г текстът придобива
следната редакция: който наруши или не
изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2,
освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. С изменение ДВ бр.44 от
2020г в сила от 14.05.2020г нормата гласи: Който наруши или не изпълни въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или
2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.
Заповедите на министъра на здравеопазването за
въвеждане на противоепидемични мерки по своята правна природа представляват
общи административни актове, чиято задължителна сила произтича от Закона за
здравето. Поради това изричното
отразяване коя въведена противоепидемична мярка не е спазена от привлеченото
към отговорност лице /в случая .I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/
20.03.2020г на Министъра на здравеопазването със словесно възпроизвеждане на
съдържанието на точката/ покрива състава
на сочената за нарушена разпоредба на чл. 209, ал. 1 от Закона за
здравето.
Не се споделя и изводът на съда за допуснато нарушение
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на НП. В обстоятелствената част на
наказателното постановление е описано в необходимата и достатъчна степен
деянието, квалифицирано като административно нарушение по чл.209, ал.1 от ЗЗ.
Несъмнено стадион „Севтополис“ в гр.Казанлък, където е било установено
присъствието на К.П., с цел спортуване, попада в обхвата на местата /спортни
съоръжения/, временно забранени за посещение, съгласно въведената с т.1, подт.1
от Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020г. на министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка. Ето
защо отправеното административнонаказателно обвинение е достатъчно конкретно и ясно,
както от правна, така и от фактическа страна, и позволява на санкционираното
лице да го разбере и да организира защитата си.
Относно извода на първоинстанционния
съд, че нарушението не е доказано, тъй като актосъставителят е заявил при
разпита му, „че поддържа съставения от него акт, но не може да си спомни в кой
от случаите е участвал нарушителя“. Действително, видно от протокола от
съдебното заседание, проведено на 01.04.2021г., актосъставителят П. е заявил,
че поддържа съставения акт, много подобни актове са били написани в този
период, поради което не може да си представи кой от случаите е бил с
конкретното лице, но всичко са го описали на момента, както е било. Тук следва
да се отбележи, че АУАН в удостоверителната му част за извършените от и пред
актосъставителя действия, не е оспорен и има обвързваща доказателствена сила по
отношение самоличността на нарушителя. Тя е установена от актосъставителя в
изпълнение на правомощията му и условието да повдигне обвинение и да се
образува производство със съставяне на АУАН срещу конкретно лице, което е
идентифицирано и има основания да бъде определено като извършило нарушението.
Частта на АУАН, в която са посочени основанията – фактическото обвинение,
подкрепено с посочване на свидетел-очевидец, освен ако се касае само за писмени доказателства, които го
удостоверяват, няма материална доказателствена сила и подлежи на пълно
доказване. Съдът взема предвид, освен служебното си задължение да събере
доказателства за всички наведени от обвинението и защитата факти, и направеното
с въззивната жалба оспорване на официалната удостоверителна част на АУАН, както
и навеждането на противни фактически твърдения. С процесната въззивна жалба
лицето не е оспорило идентификацията си по АУАН като лице, на което се повдига
административно обвинение, нито че не е бил на мястото и в часа на нарушението.
Жалбата е била бланкетна – в нея се сочи само че съставеният АУАН и издаденото
НП не отговарят на изискванията на ЗАНН.
Предвид изложеното касационната
инстанция счита, че решението на Районен съд Казанлък, с което е отменено
атакуваното пред него НП, следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се
налага събиране на други доказателства, вместо него следва да бъде постановено
друго решение по съществото на спора. Процесното НП е издадено от компетентен орган, в изискуемата
форма, със законово регламентираното по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съдържание и при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения. От събраните по делото
писмени /докладна записка от 28.04.2020г, изготвена от Галин П./ по безспорен и
категоричен начин се установява извършването на нарушение, вменено на
ответника, което правилно е квалифицирано от актосъставителя и от наказващия
орган. В случая не се сочат, нито установяват никакви обстоятелства,
изключващи вината на дееца и/ или
наказуемостта на деянието. Спрямо това деяние не е приложима и разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и не се характеризира
с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид,
свързани с незачитане на нормативните задължения по спазване заповедите на органите
на държавно управление при това в условия на извънредно положение поради
епидемия.
По тези съображения настоящият съдебен
състав намира Наказателно постановление № 349а-463/ 02.09.2020г., издадено
от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, за
законосъобразно, поради което то следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и своевременно направеното
искане на касатора следва да се присъдят разноски за осъществена юрисконсултска
защита по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ при съобразяване с фактическата и правна
сложност на делото в минималния размер от 80лв за всяка инстанция, общо 160лв.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с
чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260192/
28.06.2021 г., постановено по АНД № 144/ 2021 г. по описа на Районен съд
Казанлък, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 349а-463/ 02.09.2020г., издадено от Директора на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което на К.П.П. ЕГН ********** ***, на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300лв.
ОСЪЖДА К.П.П. ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 160 /сто и
шестдесет/лв за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Решението не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.