№ 43
гр. Каварна, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В.а М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от В.а М. Узунова Панчева Административно
наказателно дело № 20243240200088 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „***7“ ООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление с.***, обл.Добрич, улица „***“ № 12, представлявано от
управителя СПС, чрез адв.И. Г. - Адвокатска колегия-Шумен, против
Наказателно постановление № 23-0001760 от 23.06.2023 г. на Директор
Регионална дирекция „Автомобилна администрация" -гр.Варна, с адрес ул.
"Тролейна“ № 48, ет.4, с което за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 1 от
Регламент 561/2006 г. във връзка с чл.78 а.л.1 т.1 от Закона, за автомобилните
превози и на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, на
жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 1000 (хиляда) лв.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, поради което се прави искане за неговата отмяна. Излагат
се твърдения, че по преписката не е изследван въпроса и не са налице никакви
доказателства за това дали транспортното предприятие за посочения период е
изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление
на превозното средство от съответния водач, за почивките по време на работа
и за периодите, когато водачът следва да е на разположение, още по-малко е
установено, че има такъв изготвен график и предвидените почивки в него не
осигуряват спазването на правилата за работното време и почивките на
водачите.На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН се претендира присъждане на
сторените от жалбоподателя разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно чл.18 ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 от Наредба №
1/2004г. на ВАдС.
1
В о.с.з., жалбоподателят, редовно призован, не се явява законен
представител на дружеството жалбоподател, не се представлява и от
упълномощен адвокат.
Административно наказващият орган редовно призован, не изпраща
представител, като в придружителното писмо при изпращане на преписката,
застъпва становище за неоснователност на жалбата. Счита, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, нарушението е
индивидуализирано от обективна страна, не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, като наложената санкция е
законосъобразна, поради което наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло. Претендират се и присъждане на възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство в полза на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ съобразно чл.376 от Закона за
правната помощ.
Контролиращата страна - Районна прокуратура - Добрич Териториално
отделение гр.Каварна редовно призована, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата и наказателното постановление.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 21.12.2022г. в област Добрич, общ.Каварна, с.*** ул.“***“ № 12
дружеството „***7 ООД притежаващо лиценз на общността за превоз на
товари № 17057 от дата 09.03.2017г. не е организирало работата на водача
СПС с ЕГН ********** при извършване на обществен превоз на товари,
видно от информацията от дигитална карта на водача и пътен лист № 0004096
серия А от 21.12.2022г. с влекач марка „Волво ФХ 480“ от категория N3 с
регистрационен № ***, с монтиран дигитален тахограф с марка „Siemens
AG“,сер.№ *********, попадащ в обхвата на Регл./ЕО/561/2006г. по начин, че
същият да е в състояние да спази изискванията на чл.7 изр.2 от
Регл.561/2006г., а именно при период на управление от 4,5 часа започващ от
08:35/UIC/ часа на 21.12.2022г. на водача не е осигурено ползването на
почивка по време на работа от 45 минути или поне 15 минути последвано от
прекъсване от поне 30 минути. Водача е ползвал почивка от 21 минути,
последваща от 10 минути, с което е намалил почивката по време на работата с
20 минути. В АУАН и обжалваното НП е отразено, че нарушението е
установено от снета информация от карта на водача при извършване на
комплексна проверка на фирмата в сградата на РД “АА“ Варна.
Прието е, че така е нарушен чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 1 от Регламент
561/2006 г. във връзка с чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/ и обжалващото дружество е санкционирано на основание чл. 104, ал.
1 от Закона за автомобилните превози, като му е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
2
показанията на разпитаните от съда свидетели - актосъставителя В. М. И. и Й.
Р. Й. свидетел при съставяне на АУАН и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства
подробно описан в съдебните протоколи.
Двамата свидетели в показанията си потвърждават отразените в акта и
наказателно постановление констатации, като уточняват, че нарушението е
установено чрез документална проверка. При проверката е установено от
извлечение на картата на водача, че същият на 21.12.2022г. е управлявал МПС
като за период от четири часа и половина не е направил 45 минути пауза,
почивка или алтернативна почивка, разделена на минимум 15 минути,
последваща от минимум 30 минути, като е направил първо една почивка от 20
минути, а последващата почивка е от около 10 минути, като за втората
почивка не му стигат около 20 минути. От разпита на горепосочените
свидетели се установява, че проверката е документална - от пътен лист,
товарителница и разпечатка от програма TDCS от предоставена информация
от карта на водача.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетелите В. М. И. и Й. Р. Й. като съобрази тяхната последователност,
непротиворечивост и корелацията им с приетите по делото писмени
доказателства. Високата доказателствена стойност на тези свидетели се
основава на това, че същите възпроизвеждат преките си възприятия за
относими към предмета на делото обстоятелства. като показанията им
съдържат данни за всички съществени елементи за санкционираното с
наказателното постановление нарушение. От показанията на служителите на
РД АА, съдът установи детайли за извършената на дружеството проверка,
както и такива за процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Настоящият
съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства,
които се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.
При тези факти, установени без никакви противоречия от приложените
писмени доказателства и разпита на свидетелите В. М. И. и Й. Р. Й. съдът
намира, че следва да потвърди обжалваното НП.
Налице е нарушение на правилата за работното време и почивките от
работник в предприятието на жалбоподателя, за което обаче и жалбоподателя
носи отговорност, след като разпоредбата на чл. 10. ал. 2 от Регламент 561
изрично определя. че: "Транспортното предприятие организира работата на
водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние
да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.
Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва
редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) №
3821/85 и глава II от настоящия регламент. "
Няма съмнение за настоящия съдебен състав с оглед на приобщените
по делото писмени и гласни доказателства, че е налице нарушение, извършено
от дружеството „***7“ ООД притежаващо лиценз на общността за превоз на
товари № 17057 от дата 09.03.2017г., изразяващо се в това, че не е
организирало работата на водача СПС с ЕГН ********** при извършване на
3
обществен превоз на товари, видно от информацията от дигитална карта на
водача и пътен лист № 0004096 серия А от 21.12.2022г. с влекач марка „Волво
ФХ 480“ от категория N3 с регистрационен № ***, с монтиран дигитален
тахограф с марка „Siemens АО“,сер.№ *********, попадащ в обхвата на
Регл./ЕО/561/2006г. по начин, че същият да е в състояние да спази
изискванията на чл.7 изр.2 от Регл.561/2006г., а именно при период на
управление от 4,5 часа започващ от 08:35/UIC/ часа на 21.12.2022г. на водача
не е осигурено ползването на почивка по време на работа от 45 минути или
поне 15 минути последвано от прекъсване от поне 30 минути.Водача е ползвал
почивка от 21 минути, последваща от 10 минути, с което е намалил почивката
по време на работата с 20 минути.
Доказателствата са наличните записи на данни от карта на водача, за
което е приложена разпечатката. Неоснователни са възраженията за липса на
доказателства, след като същите са несъмнени и безспорни.
Няма съмнение, че жалбоподателя е изпълнил задължението си по
второто изречение на чл. 10, ал. 2 от регламента, след като са представени
доказателство за извършените инструктажи, както и са налице доказателства
за вменяване в задължение на водачите да спазват изискванията на Регламент
561.
Отговорността обаче на жалбоподател е за бездействие при изричното
задължение по първото изречение, а именно да организират работата така, че
водачите да спазват изискванията на глава втора от същия регламент, която
регламентира размер на почивките в това число седмичните и цитираните
отклонения - чл. 8.
Според съда законосъобразно и правилно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя, след като е негова отговорност да осигури начина на работа
по начин, позволяващ спазването на изискванията за дневното работно време
и почивки на водачите при обществен превоз на товари.
Основание за този извод е на първо място изричното вменяване в
тежест на транспортните фирми на задължение да организират работата на
водачите. Макар и без да са посочени конкретните форми на такава
организация, очевидно е оставено за преценка от самите транспортни фирми
да въведат такава система на работа и дори и предварително изготвяне на
маршрутни разписания, които да бъдат спазвани от водачите и съответно да
бъдат санкционирани за това. Без съмнение целта на посочената разпоредба е
да бъдат задължени транспортните фирми да въведат необходимата
организация, а не както е и в случая /чрез инструктажи/ да смята, че са
изпълнени задълженията си по осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд на водачите при осъществяване на превози. Основната цел е
така също и осигуряване безопасността на всички пътуващи по пътищата, без
да е необходимо излагане на допълнителни доводи в такава насока.
Възможната организация /принципно налична в конкретното
предприятие/ е да се отчита в реално време действието на всеки един водач -
движение или почивка, поради което е в правомощие, а съгласно посочената
4
разпоредба е и в отговорност на транспортното предприятие да организира
работната така, че да се спазват изискванията за работно време и почивки на
водачите.
В същата насока следва да се отбележи и разпоредбата на чл. 10, ал. 3
от Регламент 561 определяща, че транспортното предприятие отговаря за
нарушения, извършени от водачи на предприятието, дори ако нарушението е
било извършено на територията на друга държава - членка или трета страна,
което недвусмислено показва, че в тежест на жалбоподателя е въведено
задължението да организира работата на водачите в страната извън нея, а
конкретните мерки в тази насока са въпрос на избор.
Основание за извод, че следва да се потвърди обжалваното НП е така
също и липсата на нарушения при осъществяване на процедурата по
ангажиране на административно наказателната отговорност на
жалбоподателя. Липсват каквито е да е основания за извод, че са допуснати
съществени нарушения на процедурните правила по ЗАНН. Както АУАН, така
и обжалваното НП са съставени в необходимата форма. издадени са от лица,
оправомощени за тази дейност. Материалната компетентност на лицето
издало обжалваното наказателно постановление се определя от заповед № РД-
08-30 от 24.01.2020 г.., издадено от министъра на транспорта, с която на
основание чл. 92. ал. 2 от ЗАвтП е предоставено правомощие - т. 6 от
заповедта, да издава наказателни постановления за извършени нарушения на
Закона за автомобилните превози.
Материалната компетентност на актосъставителя произтича от
длъжностното му качество - инспектор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" на основание чл. 92. ал. 1. вр. чл. 91 от ЗАвП,
определящо контролните правомощия на тези служители.
Правилно е наложена и конкретната санкция след като чл. 104. ал. 1 от
ЗАвП предвижда, че: "Превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите
за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени
превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка,
се наказва с имуществена санкция 1000 лв. "
По отношение на конкретното нарушение санкцията определена в
точен размер от съответните санкционни норми, което прави безпредметно
обсъждането дали съответства на извършеното нарушение. В тази насока
следва да се отбележи, че не е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл.28
от ЗАНН, след като става въпрос за нарушение на разпоредби, отнасящи се до
безопасни и здравословни условия на труд.
При извършената служебна проверка извън конкретните оплаквания на
жалбоподателя съдът не установи при съставянето на АУАН и издаване на
обжалваното НП да са допуснати нарушения, които да са опорочили
законосъобразният характер на проведената процедура по ангажирани на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършените нарушения.
Поради горното и настоящия състав счита, че обжалваното наказателно
5
постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
С оглед изхода на спора, както и изрично направеното искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, то съдът намира същото за основателно. На
страната следва да се присъди възнаграждение в размер, определен в чл.37 от
Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63д ал.4
от ЗАНН. В случая за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ /нов ДВ бр.59 от 2009г., в сила от
28.07.2009г., изм.бр.74 от 2021г., в сила от 01.10.2021 г./ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Производството по делото е
проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна
сложност, разпитани са двама свидетели, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0001760 от
23.06.2023г. на Директор Регионална дирекция „Автомобилна
администрация" гр.Варна", ул.“Тролейна“, № 48, ет.4, с което за нарушение на
чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 1 от Регламент 561/2006 г. във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози и на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози, на „***7“ ООД ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: с.***, обл.Добрич, улица „***“, № 12, представлявано от
управителя СПС е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА „***7“ ООД ЕИК: ***, седалище и адрес на управление:
с.***, обл.Добрич, улица „***“, № 12, представлявано от управителя СПС ДА
ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна,
сума в размер на 100 /сто/ лева, ,представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-
процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6